РЕШЕНИЕ
№ 1779
гр. Плевен, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430105255 по описа за 2023 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** против П. И. П. с ЕГН ********** и адрес: ***, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
875,71 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., 50,69 лв. мораторна лихва за периода от
03.02.2022 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот, възлизащи на сума в общ размер
1
на 875,71 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 50,69 лв. за периода от 03.02.2022 г. до
05.06.2023 г. Тези вземания били претендирани в производството по ч.гр.д.
№***. по описа на ПлРС, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Ответникът П. П., чрез назначения особен представител адв.Е. М., е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
Установява се от приложения препис на нотариален акт за дарение на
недвижим имот *** на нотариус при ***, че ответника е придобил на
22.09.1992г. процесния жилищен имот, находящ се в ***.
От приложеното копие на справка от НАП-ТД-*** е видно, че
ответника е декларирал правата си върху придобития имот пред данъчната
институция на 25.05.1998г.
Видно е от представената справка от ***, че не е налице вписано
разпореждане с имота от собственика.
Установява се от приложените преписи на Договор от 24.09.2001г.,
сключен между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД и Споразумителни протоколи
от същата дата, че имота на ответника се намира в топлоснабдена сграда, в
която се доставя топлинна енергия от ищеца, а соченото дружество е било
избрано към същия момент за фирма, извършваща дяловото разпределение на
доставената енергия. За дължимостта на цената на топлинната енергия е
ирелевантно дали е изтекъл срока на договора, а от значение е дали сградата е
2
топлоснабдена. В случая не се твърди и не се установява след 2001г. да е било
прекъснато топлоподаването към сградата, което би могло да стане
единствено по решение на етажната собственост.
От представените от ищеца счетоводна справка по партидата на имота
за процесния период от време и издадени за същия период фактури се
установява, че през процесния период от 01.12.2021г. до 30.04.2023г. са били
начислени суми за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в общ размер на
196,06лв.; суми за отопление без ИРУ – от щранг-лира в баня в размер на
181,61лв, сума за БГВ в размер на 467,93лв. и суми за услуга дялово
разпределение в размер на 30,11лв. или общо 875,71лв. Установява се също
така, че лихвата за забава от изискуемостта на отделните плащания за
периода от 03.02.2022г. до 05.06.2023г. се изчислява на 50,69лв.
При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
С оглед горното и предвид установения от обсъдените писмени
доказателства факт, че през процесния период от време ответника е била
собственик на процесния имот, намиращ се в топлоснабдена сграда и за който
има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, съдът приема, че
ответника има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153 от ЗЕ.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
3
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Доколкото процесното жилище се намира в сграда етажна-собственост,
присъединеняването на която към топлопреносната мрежа става по волята на
етажните собственици, съществуването на правоотношението зависи от
волята на мнозинството. Стойността на доставената топлинна енергия,
отдавана от сградна инсталация подлежи на разпределение между всички
собственици на жилища по нормативно установените за това правила.
Фирмата, извършваща това дялово разпределение също бива определяна по
волята на мнозинството.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане
на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот за периода от
01.12.2021г. до 30.04.2023г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 875,71лв.
Предвид на това, че главницата за доставена топлинна енергия през
процесния период не е била заплатена в определения с разпоредбата на чл.31,
ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че тази лихва се изчислява в размер на 50,69лв. за периода от
03.02.2022г. до 05.06.2023г. Тук следва да се отбележи, че в заповедното
производство е присъдена сума в размер на 50,59лв. и същата следва да е
предмет на установителния иск.
Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено
вземането на ищеца спрямо ответника за вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение в производството по гр.д.№***. по описа на ПлРС.
По въпроса за разноските. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв. Ищецът е направил в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 25лв., за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и 400лв. за
4
възнаграждение на особен представител или общо 525лв. По правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК тези разноски са също изцяло дължими, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
П. И. П. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 875,71лв., представляваща незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2023г. и
сумата от 50,59лв., представляваща лихва за забава за периода от
03.02.2022г. до 05.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №*** по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. И. П. с ЕГН
********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от
75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 525лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5