Решение по адм. дело №425/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето.

Делото е образувано по жалба от К. М. Д., [ЕГН], от гр.Плевен, [улица], подадена лично и със съгласието на родителя К. И. Д. чрез адв. М. М. от АК - Плевен, с която се оспорва Експертно решение /ЕР/ №91125/11.04.2025 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести на НЕЛК.

В жалбата се излагат доводи, че навършилият 15 годишна възраст К. Д. е роден със ***, което е довело до редица усложнения в развитието му - физически и психически. На 1.09.2024 г. е изтекло издаденото за 3 години Решение на ТЕЛК № 90741/9.09.2021 г., с което е преосвидетелстван със 79 % степен на увреждане с чужда помощ, с оценка на неработоспособност - 83,4 % с чужда помощ. Извършени са необходимите изследвания, от които е установено, че IQ - психометричната оценка на ниво общо интелектуално развитие е по-ниска от преди, а именно - 44% /предходната е била 46%/. Вниманието и паметта също са с тежки нарушения. Препоръчани са непрекъснати контрол и грижи.

С ЕР № 90446/17.09.2024 г. на ТЕЛК - втори състав на МБАЛ "Св.Иван Рилски" - Разград, жалбоподателят е преосвидетелстван за срок само от 1 година, с 83,40 % вид и степен на увреждане с чужда помощ и с по-ниска оценка на неработоспособност от преди - 78 % без чужда помощ.

Против горното ЕР е депозирана е в срок жалба по административен ред, с която е оспорен намаленият процент неработоспособност, тъй като детето няма как да става по-здраво, а с израстването му дефицитите му се задълбочават.

С ЕР на НЕЛК № 91125/11.04.2025 г. специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести се е произнесъл по жалбата, като е приел следното:

- вид и степен на увреждане - 83.40 % без чужда помощ,

- нетрудоспособсност -78 % с чужда помощ със срок от 2 години /до 1.09.2026 г./

Във връзка с горното в жалбата се твърди, че ЕР противоречи на актуалното здравословно състояние на детето и резултати от прегледите. Излагат се доводи, че липсват мотиви, от които да става ясно на какви обстоятелства се основават изводите на НЕЛК, изложени в обжалваното ЕР.

Изразява се мнение, че незаконосъобразно е намален процентът неработоспособност, отпадането на чужда помощ за вид и степен на увреждане, както и срокът на неработоспособността, а освен това наредбата предвижда при намаляване на IQ, освидетелстването да бъде пожизнено.

В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение.

С Определение № 1873/28.05.2025 г. /л.21/ жалбата е оставена без движение, дадени са указания за внасяне на държавна такса подаване на жалбата от непълнолетния жалбоподател със съгласието на родител с оглед разпоредбата на чл.4 от ЗЛС.

Посочените нередовностите са отстранени в указания от съда срок /л.26-28/.

С Определение № 1993/06.06.2025 г. /л.л.29-30/ са конституирани страните и е дадена възможност за представяне на писмен отговор на подадената жалба.

Ответникът е подал писмен отговор чрез юрк.Д., /л.49/, в който излага становище за неоснователност на жалбата.Твърди, че ЕР е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, както и че водещата диагноза и придружаващите заболявания са определени точно. Посочено е, че ЕР на ТЕЛК е отменено в частта му относно срока на инвалидизация и чуждата помощ, като е определена такава. В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалба и в полза на ответника да бъдат присъдени направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Постъпило е становище от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ - Разград /л.л.137-141/, в което се твърди, че ЕР на ТЕЛК е законосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят К. М. Д. се явява лично и с родителя си К. Д., както и с процесуалния представител адв. М. М.. Поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения, правят искане да бъде отменено обжалваното ЕР на НЕЛК и правят искане за присъждане на направените по делото разноски. В представени писмени бележки от адв. М. допълнително се излагат доводи, че относно ЕР спорният въпрос е съответства ли оценката на НЕЛК с актуалното здравословно състояние на детето, прогнозата на основното му заболяване и придружаващите такива. Твърди се, че в оспорваното решение липсват мотиви. Процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на назначената по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза, която е дала заключение, че жалбоподателят е с умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, което изисква грижи или лечение. Детето не може да разбира сложни ситуации, морални последици, правилата за безопасност. Силно сниженият вербален интелект и затруднената езикова обработка възпрепятства комуникацията и самостоятелното справяне. Не съществува и минимална възможност за пълно подобрение, поради органично затрудненият характер на дефицита. Детето се нуждае от постоянна чужда помощ и надзор. С оглед на експертизата, детето е 100 % увредено от основното заболяване - *** както и с наличие на множество други заболявания, в следствие на основното. Прогнозата за оздравяване е песимистична. Без чужда помощ детето би било обречено. Поради горното прави искане да се приеме за доказано обстоятелството, че степента на увреждане на детето е максимална, пожизнена, а чуждата помощ е задължителна.

Ответникът НЕЛК СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪСТАВ ПО ПСИХИЧНИ ВЪТРЕШНИ И СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – СОФИЯ в постъпила преди о.с.з. молба-становище, подадена чрез юрк. Д., прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на представител на НЕЛК, поставя въпроси към вещите лица и изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Заинтересованите страни ТЕЛК – ВТОРИ СЪСТАВ ПРИ МБАЛ „СВ. И. РИЛСКИ – РАЗГРАД“ АД, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – СОФИЯ, ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, РД „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ПЛЕВЕН, не се представляват и не ангажират становища по делото.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето регламентира, че обжалваемостта на ЕР на НЕЛК пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно за подаване на жалбата е приложим 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК.

ЕР на НЕЛК е връчено на майката на непълнолетния жалбоподател на 15.04.2025 г. /л.8/, а жалбата е подадена на 25.04.2025 г., видно от документа от ССЕВ на л.3, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление-декларация за преосвидетелстване пред ТЕЛК на 27.06.2024 г. /л.52/. Към същото е приложено медицинско направление за ТЕЛК, издадено от личния лекар /л.53/, в което са посочени водещо заболяване Тризомия 21, транслокационна форма, придружаващи заболявания вроден хипотироизъм без гуша, алопеция ареата, неуточнена, конвергентен конкомитентен страбизъм. Приложена е и медицинска документация /л.55, гръб – л. 56/. ТЕЛК се е произнесъл с ЕР № 90446 от 17.09.2024 г., което е оспорено пред НЕЛК.

По обжалването НЕЛК се е произнесла с процесното ЕР № 91125 от заседание № 64 от 11.04.2025 г. /л.6-7/, с е отменил ЕР на ТЕЛК в частта му за срока на инвалидизиране, както и относно потребността от чужда помощ, определяйки необходимостта от такава. По останалите поводи е потвърдил ЕР на ТЕЛК.

Като водеща диагноза е посочено: ***, няма нарушение или е налице минимално нарушение на поведението. Като придружаващи заболявания са посочени: ***

Изложени са мотиви от отделните състави след обсъждане на медицинската документация. НЕЛК ПО ПСИХИЧНИ, ВЪТРЕШНИ И СС БОЛЕСТИ е приел, че се касае за умерена умствена изостаналост без поведенчески отклонения у 15-годишно момче, с изоставане в развитието на говора, моториката, навиците, емоционалното и социално развитие, затруднено абстрактно мислене, интелектуален квотиент - 44, състояние, което се обхваща от т.1.2.1, р.9, ч.2 на НМЕ /Наредба за медицинска експертиза/ 2023 година и обуславя 60 % степен на увреждане с чужда помощ, поради необходимостта от контрол на поведението /чл. 68, ал.4 и 5 на НМЕ - 23 година/. От НЕЛК ПО ХИРУРГИЧНИ, ОРТОПЕДИЧНИ И ОЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ е посочено, че по ч.5, р.6, т.3.1 за Съдружно кривогледство – 10 % ВСУ. От СПЕЦИАЛИСТИ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТИ е посочено, че тризомия 21, доказана чрез генетичен анализ – 50 % ВСУ по част 9, раздел 11, т.1, а за хипотиреоидизъм без гуша, на заместително лечение, се следват 30% степен на увреждане по част 9, раздел 2 точка 2.2 МКБ Е03.1.

Определен е краен процент степен на увреждане 78 % според Методиката за прилагане на отправните точки на НМЕ-2023 година с чужда помощ. Срок на инвалидността и на чуждата помощ - 2 години.

Това ЕР на НЕЛК е предмет на делото.

По делото с протоколно определение е назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза /КППЕ/, чието заключение е приобщено на л.177-190.

Съгласно последното, К. М. Д. е с Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението изискващо грижи или лечение (F 71.1. МКБ 10).

При психологично изследване, проведено на 24.07.2025 г. с методиката на Векслер (HAWIK-R, българска стандартизация 1983), е отчетен IQ = 44, което съответства на умерена умствена изостаналост (F71 по МКБ-10).

Спадът в IQ - 50 по Бине-Терман /2018 г./ до IQ-44 по Векслер не е показател за регрес на интелектуалното функциониране при освидетелствания, а се дължи на различните методики, използвани за неговото измерване.

Вещите лица приемат въз основа на предоставените ни психолого-педагогически характеристики, че за периода 2018-2025 г. е налице, макар и ограничен, прогрес в когнитивното развитие.

Развитието се е осъществило в рамките на умерена умствена изостаналост, като подобренията са резултат от целенасочена педагогическа подкрепа, специализирани обучителни стратегии и натрупване на практически опит.

Върху намаляването на 1Q влияят неврологични и органични фактори: Прогресивни заболявания на ЦНС - например епилепсия с чести гърчове, демиелинизиращи заболявания. дегенеративни процеси (Алцхаймер. други деменции. макар те да са по-характерни за по-късна възраст); Травматични увреди - черепно-мозъчни травми, операции, мозъчни кръвоизливи; Инфекции - тежки менингити, енцефалити, които оставят след себе си органично увреждане; Епилептична активност и медикаменти, които хронично влияят върху когнитивното функциониране;

Относно необходимостта от чужда помощ е посочено, че в ежедневието освидетелстваният се нуждае от такава при ориентация в нова или непозната среда; При задачи, изискващи абстрактно мислене или социална интерпретация (правила, норми, морални ситуации); При по-сложни битови дейности - управление на време, последователност от няколко стъпки, разпределение на задачи. Специфичните задачи, които не може да изпълнява самостоятелно, са самостоятелно планиране и организиране на дейности. Социално-етично ориентиране - разбиране на сложни ситуации, морални последици, правила за безопасност.

Вещите лица са приели, че са налични следните причини за необходимост от постоянна чужда помощ:

- Ограничено социално разбиране и липса на вътрешен морален регулатор - поведението се насочва предимно от външни указания и имитация;

- Силно снижен вербален интелект и затруднена езикова обработка, възпрепятстващи комуникацията и самостоятелното справяне.

На база на текущата оценка и прогнозата за бъдещото развитие на детето е прието, че е налице отчетлив, но ограничен прогрес - подобрена памет, внимание и нагледно-образно мислене; развитие в академичните умения (четене, писане, броене). Въпреки това, основното когнитивно ниво остава в рамките на умерена умствена изостаналост (F71).

Не съществува и минимална възможност за пълно подобрение и достигане на самостоятелно справяне с всички задачи, поради органично обусловения характер на дефицита.

Развитие е възможно единствено в сферата на рутинни, нагледни и практико-битови дейности, които могат да се поддържат чрез педагогическа подкрепа и структурирана среда.

Това повишава частично функционалната самостоятелност, но не отменя необходимостта от постоянна чужда помощ и надзор.

В о.с.з. ВЛ поддържат заключението. На поставения от НЕЛК въпрос - може ли да се определи пожизнен срок на инвалидността при наличието на съпътстващи увреждания /хипотиреоидизъм, конвергентен конкомитентен страбизъм/, които не са дифинитивни, дават отговор, че при хипотиреоидизъм и страбизъм – не. В случая е налице ***, което е пожизнено, то е вродено, генетично обусловено, с генетичен дефект на определени хромозоми, съпътствано от умствено изоставане. П. Д. умственото изоставане може да се компенсира в някакъв начин, но ВЛ не очакват то да се случи, както при децата без това заболяване, което се наблюдава в резултат натрупан социален опит да има някаква компенсация, т.е. и функционирането и психоматичната оценка на интелекта да се повишат. Напротив – ***се характеризира с ниска преживяемост. Много често тези деца умират в млада възраст от придружаващи заболявания. Ако все пак те доживеят до една средна възраст 50 – 60 години в голям процент развиват Алцхаймер. На въпроса, поставен от ответника с писмена молба възможно ли е срокът на чуждата помощ да е по-дълъг /напр. пожизнен/ от срока на инвалидността, ВЛ заявяват, че не могат да отговорят.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Експертно решение № 91125 от заседание 64 от 11.04.2025 г. на Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 ЗЗдр.

Същото е писмено, но изискуемата от закона форма не е спазена с оглед взаимоизключващи се мотиви.

По отношение на мотивите, съобразяването със съществените административно производствени правила и материалния закон, и с оглед твърденията в жалбата, съдът съобразява следното:

Съдът приема заключението на КППЕ като пълно и задълбочено, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните.

В производството по издаване на ЕР не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсват доказателства кога жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е постъпила в НЕЛК, поради което не може да се прецени дали е спазен тримесечният срок за произнасяне по чл.47, ал.1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Но доколкото срокът е инструктивен, дори да не е спазен, липсва съществено процесуално нарушение.

В обжалваното ЕР на НЕЛК е налице съществено несъответствие в мотивите, което съдът приравнява на липсата на такива. Като диспозитив в ЕР е посочено, че е налице общо заболяване – ***, като това е посочено два пъти - както в графата „водеща диагноза“, така и в графата „общо заболяване“. В мотивната част обаче е посочена друга диагноза – умерена умствена изостаналост, която диагноза е съвсем различна и попада в друга точка на Приложение № 1 към НМЕ. В ЕР е посочена т.1.2.1 от раздел 9, част 2 на НМЕ, която точка се отнася за умерената умствена изостаналост. Съдът отбелязва, че леката умствена изостаналост при деца под 16 години попада в хипотезата на т.1.1 от раздел 9, част 2 на НМЕ, която точка или нейните две подточки 1.1.1 и 1.1.2 не са посочени в ЕР на НЕЛК. Посоченото противоречие, и то по отношение на водещата диагноза, не дава възможност на съда да разбере какво всъщност е приел експертният орган. Съдът счита, че горното не представлява очевидна фактическа грешка, доколкото ответникът чрез своя процесуален представител изрично твърди законосъобразност на ЕР. Освен това в съдебната практика трайно се приема, че когато административният орган е допуснал очевидна фактическа грешка в акта си, следва да проведе производство по чл. 62, ал. 2 АПК. Дотогава, докогато органът не проведе производството по чл. 62, ал. 2 АПК, не са налице основания съдът да не извърши проверка за законосъобразност на акта на основата на посоченото в него – в този смисъл е Решение № 9575 от 22.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2015 г.

В конкретния случай е налице неяснота във волята на НЕЛК, обективирана в обжалвания акт по отношение на обстоятелството какво е основното заболяване на жалбоподателя, като съдът отбелязва, че съгласно експертизата същото е умерена умствена изостаналост, което заболяване обаче не е посочено в диспозитива на ЕР на НЕЛК.

Доколкото съгласно чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение, то в случаи като настоящия, когато в ЕР на НЕЛК е налице съществено несъответствие относно основното заболяване, се налага ЕР на НЕЛК да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне, при което органът следва да посочи точно водещата диагноза, която да съответства на изложеното в мотивите на ЕР. Както е посочено по-горе, съгласно експертизата диагнозата при лицето е умерена умствена изостаналост.

Съдът намира, че законосъобразно в ЕР като правно основание за определянето на чужда помощ са посочени разпоредбите на чл.68, ал.4 и ал.5 от НМЕ. Първата разпоредба дава възможност за определянето на такава помощ, като следва: „При децата чужда помощ може да се определи и при степен на увреждане под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им извън семейството (детска ясла, детска градина, училище и други)“. В случая съставът на ТЕЛК е посочил, че чуждата помощ се определя с оглед на необходимостта от контрол на поведението. Горното е в съответствие и с КППЕ, която излага подробни съображения защо се налага чужда помощ – ограничено социално разбиране и липса на вътрешен морален регулатор, силно снижен вербален интелект и затруднена езикова обработка, възпрепятстващи комуникацията и самостоятелното справяне.

При определяне на процента ВСУ съдът намира, че ако се приеме за водеща диагноза умерена умствена изостаналост, същият е точно определен. В ЕР са посочени определените за всяко заболяване процент ВСУ, като са посочени съответните диагнози освен основната и процента ВСУ за всяка от тях. В ЕР на НЕЛК освен основното заболяване са посочени: съдружно кривогледство, за което по ч.5, р.6, т.3.1 се определят – 10 % ВСУ, тризомия 21, доказана чрез генетичен анализ, за която по част 9, раздел 11, т.1 се определят 50 % ВСУ, хипотиреоидизъм без гуша, на заместително лечение, за което по част 9, раздел 2 точка 2.2 се следват 30% степен на увреждане. Общият процент на тези заболявания е 90 %, като на основание Методиката за прилагане на отправните точки на НМЕ /става въпрос за Приложение № 2 към НМЕ - Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, към определения процент за водещата диагноза се прибавят 20 % от сбора на процентите на останалите заболявания. В случая това са 18 %, които добавени към определените за водещата диагноза 60 %, дават сбор 78 % ВСУ.

Твърденията, че незаконосъобразно е намален % ВСУ в сравнение с предходното решение на ТЕЛК, е неоснователно. Видно от същото – ЕР № 90741 от зас.170 от 09.09.2021 г. /л.л.57-58/, освен посочените по-горе в ЕР на НЕЛК заболявания, включително водеща диагноза умерена умствена изостаналост, са налице и диагнози пес планус бил. и намалено зрение на двете очи. За тези заболявания също е определен % ВСУ, като при прибавяне на същия /общо 27 %/ съобразно Методиката, се получава краен % ВСУ 83,4 %, както е и посочено в това ЕР на ТЕЛК. В случая, по отношение на тези заболявания, при настоящето преосвидетелстване, пред ТЕЛК и НЕЛК не са представени документи при преосвидетелстването, поради което ТЕЛК и НЕЛК не дължат произнасяне. Съгласно чл.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, експертизата по чл. 3, ал. 1 (с изключение на експертизата на временната неработоспособност, извършвана от лекуващите лекари (лекари по дентална медицина), 2 и 3 се извършва само по предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи, като изключение се допуска при експертиза по чл. 3, ал. 2 и 3 в случаите по чл. 40, ал. 2, т. 2. В случая изключението не е налице, доколкото на преосвидетелстваното лице е била осигурена чужда помощ, с която е посещавало съответните лекари и е подало съответните документи. ТЕЛК и НЕЛК правилно не са се произнесли по заболявания, по отношение на които не са представени медицински документи. Именно поради непредставяне на такива документи от осв.лице, подпомагано от неговия родител, определеният процент ВСУ е по-нисък, а не поради подобряване на състоянието, както се твърди в жалбата.

По отношение на същото ЕР на ТЕЛК, следва да се отбележи, че в него не са определени поотделно 79 % степен на увреждане с чужда помощ и оценка на неработоспособност 83,4 % с чужда помощ, както се сочи в жалбата.

По отношение на твърденията, че при намаляване на коефициента на интелигентност /КИ/ освидетелстването следва да е с пожизнен срок, съдът съобразява следното:

Видно от КППЕ, само при изследванията през 2018 г. и това, извършено от ВЛ, е посочен методът, по който се изчислява КИ. Липсата на конкретизация на съответния метод води до невъзможност за сравнение. ВЛ сочат, че при психологично изследване, проведено на 24.07.2025 г. с методиката на Векслер (HAWIK-R, българска стандартизация 1983), е отчетен IQ = 44, което съответства на умерена умствена изостаналост (F71 по МКБ-10). Спадът в IQ - 50 по Бине-Терман /2018 г./ до IQ-44 по Векслер не е показател за регрес на интелектуалното функциониране при освидетелствания, а се дължи на различните методики, използвани за неговото измерване. ВЛ приемат въз основа на предоставените психолого-педагогически характеристики за периода 2018-2025 г., че е налице, макар и ограничен, прогрес в когнитивното развитие.

По отношение на въпроса, възможно ли е срокът на чуждата помощ да е пожизнен, а ВСУ да е за определен срок, ВЛ заявяват, че не могат да дадат отговор на този въпрос, което е логично, тъй като този въпрос е правен. Отговорът му се съдържа в разпоредбата на чл.69, ал.5 от НМЕ, съгласно която разпоредба: „Срокът, за който е определена чуждата помощ, може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане) в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.“ Следователно не може да се определи пожизнен срок на чуждата помощ, когато срокът на намалената работоспособност (степен на увреждане) не е пожизнен. Срокът на чуждата помощ е ограничен от срока на намалената работоспособност (степен на увреждане), като може най-много да бъде равен на този срок, но не и по-дълъг.

Съдът счита, че ЕР на НЕЛК противоречи и на целта на закона, доколкото се изисква точно и непротиворечиво в експертното решение да се посочи основната диагноза, същата да се подведе под съответната точка на Приложение № 1 към НМЕ, и едва след това към определения % ВСУ да се добави съответна част от % ВСУ на останалите заболявания.

За пълнота съдът отбелязва, че предмет на делото е ЕР на НЕЛК, а не това на ТЕЛК, с оглед на което не следва да се излагат мотиви относно законосъобразността на последното.

С оглед на изложеното обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган, но изискваната форма не е спазена с оглед противоречието между мотивите и диспозитива му, обуславящо извод за липса на мотиви. Налице е нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което същото следва да бъде отменено.

Доколкото с оглед естеството на акта съдът не може да се произнесе по същество, съгласно чл.173, ал.2 АПК следва да върне преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В диспозитива на новото ЕР на НЕЛК следва да се посочи точно водещата диагноза, съответстваща на мотивната част на ЕР на НЕЛК и на КППЕ по настоящето дело. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасяне, като с оглед на факта, че са събрани необходимите доказателства, ЕР на НЕЛК следва да бъде постановено в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, които е поискал в о.с.з. Същите възлизат на 10 лева за държавна такса /л.26/ и 800 лева депозит за експертиза /л.170/. Доколкото нито в адвокатското пълномощно, нито в друг документ е посочена уговорена и заплатена сума за адвокатско възнаграждение, такова не може да се присъди. Общо разноските са в размер на 810 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед на факта, че държавната такса е в законово определен размер, а заплатеното възнаграждение на ВЛ отговаря на фактическата сложност на делото. Доколкото оспореният акт е постановен от състав на НЕЛК, която е юридическо лице, разноските следва да бъдат възложени на НЕЛК.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на К. М. Д., [ЕГН], от гр.Плевен, [улица], подадена лично и майка си К. И. Д., Експертно решение №91125/11.04.2025 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови болести на НЕЛК.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия гр.София, да заплати на К. М. Д., [ЕГН], от гр.Плевен, [улица], направените по делото разноски в размер на 810,00 лв. (осемстотин и десет) лева.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.