РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Силистра, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Милена П. Лекова
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100102 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 307 от ТЗ.
Ищецът „В. - Р.“ ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „О.“ № , ет. , ап. , представляван от управителя Р. И. И. моли съда
да постанови решение, с което да измени договор за наем, сключен между
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД с ЕИК в качеството му наемодател и „В.-Р.“
ЕООД с ЕИК като наемател на търговско „помещение с площ от 86 кв.м.,
находящо се в сградата на Пощенска станция - гр. С., ул. „Ц. Ш.“ № като в
чл. 4 от договора за наем включи нова алинея трета, съгласно която
„НАЕМАТЕЛЯТ не дължи заплащане на наемна цена за периода, в
който ползването на отдаденото под наем помещение е прекратено в
съответствие с чл. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването.“, както и нова алинея четвърта, съгласно която
„НАЕМАТЕЛЯТ се освобождава от задължението си за заплащане на
наемна цена при всяко ново разпореждане на министъра на здравеопазването,
с което се забранява достъпа до търговския обект по причини, свързани с
противоепидемични мерки на територията на Република България.“
В искова молба се твърди, че страните са в правоотношение по
договор за наем от 23.09.2020г. за обект – помещение с площ от 86 кв.м.,
1
находящо се в сградата на пощенска станция - гр. С, с административен адрес
гр. С, ул. „Ц Ш“ № , сключен в качеството им на търговци. Ищецът „В. - Р.“
ЕООД основава петитума на иска си с твърдение, че изпълнението на
задълженията му на наемател по договора е непосилно поради факта, че със
Заповед № РД- 01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването са
въведени различни противоепидемични мерки на територията на Република
България, като съгласно чл. 11 от заповедта, посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от ЗТ се
преустановяват, което довело до затваряне на наетото помещение, чието
предназначение било „кафе – бар” и преустановяване на търговската дейност
в този обект. Счита, че въведената забрана представлява „непреодолима
сила”, която създава обективна пречка да се ползва имота, отдаден под наем.
Ответникът „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., район С. г., ул. „А. С. М.“ №, бл., представляван от главния
изпълнителен директор Д. С. Д. е подал писмен отговор, с който оспорва
предявената искова претенция, като твърди, че между страните не е сключена
търговска сделка, а отношенията им са облигационни, базирани на сключения
договор за наем, поради което приложими са разпоредбите на ЗЗД. Счита, че
липсата на средства не освобождава наемателя от задължението за заплащане
на наемната цена. Освен това, излага доводи относно отправено към ищеца
предложение за сключване на допълнително споразумение към договора,
както и изтъква, че при невъзможност за постигане на споразумение между
страните, е налице възможност за прекратяване на договора.
Съдът, след преценка на събраните доказателствени средства намира
за установено следното:
Между страните няма спор за факти – безспорни между тях са
обстоятелствата, касаещи сключения помежду им договор наем от
23.09.2020г. за обект – помещение с площ от 86 кв.м., находящо се в сградата
на пощенска станция - гр. С., с административен адрес гр. С., ул. „Ц. Ш.“ № ,
уговорената наемна цена, издадената Заповед № РД- 01-677/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която са забранени посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения, което пък е довело до невъзможност за
осъществяване на търговска дейност в този обект от страна на ищеца.
Разпоредбата на чл. 307 от ТЗ оправомощава засегната страна да
2
поиска от съда цялостно или частично прекратяване или изменение на
договора, при положение че запазването му с първоначалното му съдържание
противоречи на справедливостта и добросъвестността. Целта е чрез намесата
на съда в частноправните отношения, да се приведе правното положение в
съответствие с промените в икономическите обстоятелства, настъпили в
периода между сключването на договора и завършване на изпълнението на
задълженията по него. И по този начин да се избегне един противен на
справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат, който би
се проявил при престиране на първоначално уговореното.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за прилагане
института на стопанската непоносимост – налице е валидно сключен договор,
чието изпълнение не завършило към момента на предявяване на исковата
молба, като самото изпълнение е принципно възможно, но е налице
чувствителна промяна на съотношението в стойността на насрещните
престации в сравнение с момента на сключване на договора – ищецът е в
невъзможност да ползва помещението по предназначение / макар че същото
му е предадено от ответника / като реализира очаквани доходи от търговска
дейност, а същевременно следва да заплаща дължимият месечен наем. След
сключване на договора са настъпили събития, които страните не са могли и
не са били длъжни да предвидят - със Заповед № РД- 01-677/25.11.2020 г. на
министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки, като
съгласно чл. 11 от заповедта, посещенията във всички заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от ЗТ се преустановяват. Именно
обстоятелството, свързано с пандемията от „COVID – 19“ и предприетите
противоепидемични мерки са довели до затваряне на наетото помещение
поради невъзможността да се ползва по предназначение и съответно са
довели до нарушаване на еквивалентността на престациите.
Стопанската напоносимост като институт се свързва с настъпването на
коментираните по-горе непредвидени и непредвидими обстоятелства от
извънреден характер, причиняващи прекомерно и противоречащо на
правилата за честност, почтеност и коректност несъответствие между
престациите на страните по един двустранен договор. Едно такова
правоотношение може да бъде засегнато от външни за страните събития,
превръщащи изпълнението на задълженията в първоначалния им вид в изцяло
несъвместимо с принципите за справедливост и добросъвестност.
3
По тези съображения съдът счита исковата претенция за основателна и
я уважава, като изменя договора между страните.
Следва да бъдат обсъдени и възраженията на ответника, касаещи
обстоятелствата, че договорът между страните междувременно е прекратен и
за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, както и в същата връзка –
възражението касаещо действието на съдебното решение по време.
На първо място съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от
предявената претенция, тъй като въпреки прекратяването на договорните
отношения, за него е налице неизпълнено задължение за плащане на наемната
цена, което, както бе отбелязано по – горе нарушава еквивалентността на
престациите. За ответника от друга страна не е била налице и възможност да
реализира доход от имота, както самостоятелно, така и от отдаването му под
наем на друго лице, тъй като забраната за конкретната търговска дейност се
разпростира по отношение на всички и на територията на цялата страна, т.е.
при евентуалното заплащане на дължимата наемна цена от страна на ищеца,
несъмнено ще е налице необосновано несъответствие на престациите.
Не следва да бъде възприемано и възражението за действието на
съдебното решение – макар и конститутивно по своя характер, решението,
постановено по реда на чл. 307 от ТЗ следва да има обратно действие по
аналогия с конститутивните решения по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и тези за
унищожаване на договорите в различните хипотези.
Противното схващане би довело до неприложимост на разпоредбата на
чл. 307 от ТЗ предвид реализирането на тези потестативни права само по
съдебен ред, продължителността на отношенията, за които е приложима,
респективно продължителността на съдебното производство.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, които за производството пред тази
инстанция са в размер на 650.00 лева.
Мотивиран от горeизложеното СРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 307 от ТЗ договор за наем от 23. 09. 2020
г., сключен между „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД с ЕИК в качеството му
4
наемодател и „В.-Р.“ ЕООД с ЕИК , в качеството му на наемател на търговско
„помещение с площ от 86 кв.м., находящо се в сградата на Пощенска станция
- гр. С., ул. „Ц. Ш.“ №
като в чл. 4 от договора за наем ВКЛЮЧВА нова алинея трета,
„НАЕМАТЕЛЯТ не дължи заплащане на наемна цена за периода, в
който ползването на отдаденото под наем помещение е прекратено в
съответствие с чл. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването.“,
както и нова алинея четвърта:
„НАЕМАТЕЛЯТ се освобождава от задължението си за заплащане на
наемна цена при всяко ново разпореждане на министъра на здравеопазването,
с което се забранява достъпа до търговския обект по причини, свързани с
противоепидемични мерки на територията на Република България.“
ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. С., район С. г., ул. „А. С. М.“ №, бл., представляван от главния
изпълнителен директор Д. С. Д. да заплати на „В. - Р.“ ЕООД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.“ № , ет. , ап. , представляван
от управителя Р.И. И. направените по делото разноски в размер на 650.00 /
шестстотин и петдесет/ лева
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5