№ 759
гр. *****, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110155658 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от М. А. Д. срещу Е. А. Д. обективно
съединени при условията на евентуалност установителен иск с правно основание
чл.42, ал. 1, б. „в“ ЗН и конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН.
Ищцата М. А. Д. твърди, че с ответника Е. А. Д. са единствени наследници по
закон на майка им – С. Й. Д., починала на 19.06.2020 г. Твърди, че към момента на
смъртта си С. Д. притежавала 2/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
04234.6907.1597 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. ********, район
*******, в.з. ******, улица „******“ № 11 с площ от 1068 кв.м., и от находящите се в
имота масивна жилищна сграда с идентификатор 04234.6907.1597.1 – 2/18 ид.ч., както
и по 4/6 ид.ч. от масивна жилищна сграда с идентификатор 04234.6907.1597.2, сграда с
идентификатор 04234.6907.1597.3, сграда с идентификатор 04234.6907.1597.4 и
стопански постройки, ситуирани в дъното на двора, с площ около 25 кв.м., които не
фигурират в кадастралната скица, както и вземания по банкови сметки в размер на
64,51 лв. по едната, и 234,56 евро по другата. С обявено на 09.07.2020 г. саморъчно
завещание от 08.05.2013 г. завещателката се разпоредила за след смъртта си с
притежаваните от нея имущество и имоти, като завещанието съдържало условия – 1/
завещанието на съпруга А. П. Д., в което завещава на Е. А. Д. 2/3 от имота и
имуществото си, да не бъде оспорено и 2/ да бъде поделено безвъзмездно правото на
строеж с Е. А. Д. пропорционално на притежаваната част от имота, която се получава
след изпълнение на завещанието . Ищцата сочи, че първото от така вписаните
условия е изначално неизпълнимо, тъй като още с искова молба от 2012 г. ищцата е
оспорила завещанието на А. П. Д. в полза на Е. А. Д., с което тя е упражнила свое
законно право. Поради това счита, че освен поначало неизпълнимо, условието е и
противно на закона и на добрите нрави. Счита, че с така поставените условията, майка
е целяла да лиши от наследство дъщеря си, без да са налице условията по чл. 3 ЗН.
1
Сочи още, че със завещанието е накърнена запазената част от наследството на
майка . Въз основа на гореизложеното иска завещанието да бъде прогласено за
нищожно, а при условията на евентуалност – да бъде намалено до размера на
разполагаемата част. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът изразява становище, според което не оспорва исковете. Счита, че в негова
тежест при уважаване на иска за нищожност на завещанието не следва да се
присъждат разноски, тъй като не го е писал той.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, установи
от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение за наследници изх. № *****-169/26.06.2020 г. С. Й. Д.,
починала на 19.06.2020 г., е оставила като свои наследници по закон двете си деца – М.
А. Д. – А. и Е. А. Д..
По делото е приложено саморъчно завещание от 08.05.2013 г., по силата на което
С. Й. Д. завещава на сина си Е. А. Д. ½ ид.ч. от притежавания от нея имот и
имущество. Записано е още дъщеря й М. А. Д. да получи своя дял от наследството при
следните условия: 1. Завещанието на съпруга й А. П. Д., в което завещава на сина им
Е. А. 2/3 от имота и имуществото да не бъде оспорвано; и 2. Да бъде поделено
безвъзмездно правото на строеж с Е. А. Д. пропорционално на притежаваната част от
имота, която се получава след изпълнение на завещанието й. Завещанието продължава
със следния текст: „При изпълнение на тези условия, горният етаж /тавански/ остава
за М. А., а долният за Е. Д.. Пристойката от запад е на Е. Д., тъй като той я е
построил със собствен труд и е дал 80 % /осемдесет процента/ от средствата за
материали. Бараките са на Е. по същите причини. Останалата част от вилата –
мазета, гараж, се разпределя така че общата им площ да отговаря на идеалната
част на всеки един от наследниците. На М. сме дали пари за апартамент, затова на
Е. даваме по-голямата част от имотите и понеже ¾ от труда за построяването на
вилата и облагородяването на мястото са негови. В случай, че не бъдат изпълнени
условията по т. 1 и т. 2, целият мой имот и имущество остават на Е. Д.. Имотът
представлява сграда с дворно място, находящ се в местността „******“, ул. 13 №
11, район *******, село ********.“.
Завещанието е обявено с протокол от 09.07.2020 г., съставен от нотариус Теодора
Пуцова.
Съгласно представен по делото Нотариален акт за учредяване на право на строеж
№ 157, том I, рег. № ****, дело № 136 от 2010 г. от 01.04.2010 г., вписан в служба по
вписванията с вх. рег. № ***** от 01.04.2010 г., акт № 137, том XXX, дело №
6694/2010 г. се установява, че А. П. Д. и С. Й. Д., като собственици на УПИ V – 97 от
квартал № 17 по плана на гр. *****, местността в.з. „******“ учредяват безвъзмездно
на дъщеря си М. А. Д. и на внучка си Г. И. А., при равни части между приемателите,
безсрочно право на строеж за построяване в описания УПИ жилищна сграда с
максимална кота корниз 8,50 м., състояща се от два етажа и обитаемо подпокривно
пространство със застроена площ на сградата на нивото на терена от около 120 кв.м.
Съгласно уточнителна молба от 21.11.2023 г. завещателката към момента на
смъртта си е притежавала 2/18 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
04234.6907.1597, както и по 4/6 ид.ч. от сградите с идентификатори 04234.6907.1597.1,
04234.6907.1597.2, 04234.6907.1597.3, 04234.6907.1597.4, както и от стопански
постройки в дъното на двора, които не фигурират в кадастъра. Посочено е, че
завещателката не е притежавала движими вещи, и вземания по банкови сметки в „Б.
Д.“ АД в размер на 764,51 лв. и 234,56 лв. Изложените в молбата твърдения не са
2
оспорени от ответната страна, поради което съдът приема тези факти за установени по
делото. Предвид същите и с оглед приложената по делото данъчна оценка на
описаното имущество, съдът намира, че е родово компетентен да се произнесе по иска
с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
По делото е приложен препис от искова молба от 09.10.2012 г., с която М. А. Д. е
предявила против Е. А. Д. искове за нищожност на саморъчно завещание от 16.12.2003
или 16.12.2004 г., оставено от А. П. Д.. Видно от изискано за послужване гр. д. №
47340/2012 г. по описа на СРС, 79 състав, образувано по исковата молба, по същата е
постановено влязло в сила на 06.03.2017 г. съдебно решение от 14.10.2015 г., с което е
уважен предявеният от М. А. Д. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН и е обявено за
нищожно саморъчното завещание, съставено от А. П. Д..
Във връзка с иска по чл. 30 ЗН е прието заключение по съдебно-техническа и
оценителна експертиза, съгласно което стойността на завещаното имущество, описано
в уточнителната молба, към датата на откриване на наследството – 19.06.2020 г., е в
размер на 59 741 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 42, б. „в“ ЗН нищожно е завещанието, когато то или
изразеният в него мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са
противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, или условието или
тежестта са невъзможни. За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че
условията на завещанието са невъзможни, както и че завещанието или мотивът,
поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
При преценка на основателността на наведеното основание за невъзможност на
условието, съдът съобрази трайната съдебна практика, според която, за да се определи
дали модалитетите, вписани в завещанието са невъзможни, следва да се тълкува
волята на завещателя, като се изходи от целта на завещанието, обичая и
добросъвестността, а отделните клаузи следва да се тълкуват във връзка помежду си.
Както условието, така и тежестта следва да са насочени да породят действие към
момента, когато завещанието произвежда действие – след откриване на наследството,
като противното е несъвместимо с безвъзмездния му характер. Като вид модалитет и
юридически факт условието представлява бъдещо несигурно събитие. То може да не
зависи от волята на човек /казуално, случайно събитие/, или да е съзнателно човешко
действие /потестативно/, както и със смесен характер, а в зависимост от начина, по
който е обвързано с действието на сделката, да е отлагателно или прекратително.
Конкретиката на случая сочи, че процесното завещание инкорпорира в себе си
две отделни завещателни разпореждания, извършени от едно лице при условията на
евентуалност. Първото завещание съдържа условия при кумулативна даденост, а
3
условието за пораждане действие на второто завещателно разпореждане е неприлагане
на първото, което се обуславя от несбъдване на условията в него.
По същество първото завещателно разпореждане предвижда всяко от децата на
завещателката С. Й. Д. – сина й Е. А. Д., и дъщеря й М. А. Д., да получат по ½ ид.ч. от
наследството. Привидно това разпореждане предвижда всяко от децата на
завещателката да получи това, което следва от наследяването по закон, без да се
променят законните квоти. По същество обаче, въпреки изразеното убеждение за
поделяне поравно, разпореждането предвижда действително всеки от тях да получи по
½ от останалото имущество, още и по отношение на къщата, построена в дворното
място в с. ********, ул. 13 № 11, предвижда кой от двамата коя част точно от този
имот ще получи – М. А. да получи горния етаж /тавански/, а Е. Д. – долния етаж от
къщата, като при това останалата част от вилата – мазета, гараж, се разпределя така че
общата им площ да отговаря на идеалната част на всеки един от наследниците. Това
именно е съдържателната част на първото завещателно разпореждане. Прилагането му
е обусловено от едновременно сбъдване на условията: 1. завещанието на съпруга й А.
П. Д., в което завещава на сина им Е. А. 2/3 от имота и имуществото да не бъде
оспорвано /очевидно от М. Д./; и 2. Да бъде поделено безвъзмездно правото на строеж
с Е. А. Д. пропорционално на притежаваната част от имота, която се получава след
изпълнение на завещанието й. Т.е. предвижда се всеки да получи по ½ ид.ч. от правото
на строеж /учредено не само в полза на М. Д., но и на дъщеря й/.
Сбъдването на условието трябва да е насочено към бъдещ спрямо съставянето му
момент – към момента на откриване на наследството. В случая не само при
съставянето на процесното завещание, другото завещание /това от бащата/, е било
оспорено чрез предявен иск, по който е било образувано съдебно производство, но и
към момента на откриване на наследството на С. Й. през 2020 г. по така упражненото
право на оспорване на завещанието чрез иск е постановено влязло в сила на 06.03.2017
г. съдебно решение по гр. д. № 47340/2012 г. по описа на СРС, 79 състав, с което е
уважен предявеният от М. А. Д. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН и е обявено за
нищожно саморъчното завещание, съставено от А. П. Д.. Ето защо това условие е
невъзможно.
При невъзможност на едно от условията, изисквани в кумулативна даденост
съгласно текста на завещанието, първото завещателно разпореждане не произвежда
правно действие.
За пълнота следва да се посочи, че текстът в завещанието „Пристойката от
запад е на Е. Д., тъй като той я е построил със собствен труд и е дал 80 %
/осемдесет процента/ от средствата за материали. Бараките са на Е. по същите
причини.“ не представлява завещателно разпореждане, тъй като липсва
разпоредителна воля по отношение на вещ, която завещателят възприема и счита за
своя. Изявлението може да представлява признание за право на строеж върху
постройките в полза на Е. поради по-големия му принос при изграждането му, но
отделното им притежание е обусловено от качеството им на самостоятелна вещ и годен
обект на право на собственост, който позволява вещта да се притежава отделно от
4
поземления имот /като главна вещ, върху която е построена пристройки/. Дори тази
интерпретация на завещателя относно принадлежността на правото на собственост да
противоречи на закона, обусловено от обстоятелството, че тези вещи може да не
представляват самостоятелни обекти на право на собственост, това не опорочава
завещанието, тъй като излиза извън изразената в него разпоредителната воля.
Недопустимо е да се предполага, че завещателят е имал предвид, че завещава тези
вещи на Е. при ясното изявление, че те принадлежат на него и към момента на
съставяне на завещанието. От друга страна текстът в завещанието „На М. сме дали
пари за апартамент, затова на Е. даваме по-голямата част от имотите и понеже ¾
от труда за построяването на вилата и облагородяването на мястото са негови“
следва да се разглежда като мотив на завещанието. Сам по себе си той не изключва
безвъзмездния характер на завещателното разпореждане, тъй като не изисква
извършване на действия преди откриване на наследството, а само констатира, че
такива са били извършени, признава приноса, без да го налага. Обратно, завещанието
е нищожно поради изключване на безвъзмездния му характер, когато поставя като
условие или тежест например завещателят да бъде гледан до края на живота си от
лицето, в полза на което завещава. Настоящия случай се отличава от посочения по
това, че приносът за изграждане не е поставен като условие или тежест, а се отита като
причина, която да обоснове материалното облагодетелстване чрез завещанието на едно
от децата в по-голяма степен от другото. Мотивът не противоречи на закона, на
обществения ред и на добрите нрави, поради което не прави завещанието нищожно.
Второто инкорпорирано завещателно разпореждане представлява универсално
завещание в полза на сина Е. Д., което да породи действие при условие, че не е
приложено първото завещание /„В случай, че не бъдат изпълнени условията по т. 1 и
т. 2, целият мой имот и имущество остават на Е. Д../. Невъзможността на условията
е една от причините, поради което те няма да бъдат изпълнени, но при всички случаи
настъпва условието условията по т. 1 и т. 2 от предходното завещание да не са
изпълнени, респективно и първото завещание да не е породило действие. Т.е.
условието е не само възможно, но и на практика реализирано. Нещо повече, второто
завещателно разпореждане, с което се завещава цялото имущество на Е. Д., е напълно
валидно и при липса на вписано изобщо условие – завещание, с което завещателят се
разпорежда с цялото си имущество в полза на едно от децата си не е нищожно поради
противоречие с добрите нрави, поради което неоснователен е доводът на ищцата в
този смисъл. То само би породило правото на възстановяване на запазена част от
наследството по чл. 30 ЗН. При действителност на обективираното в саморъчното
завещание завещателно разпореждане в полза на Е. Д., то завещанието не е изцяло
недействително. Това е именно и оспореното завещание, ведно от конкретните
изявления в исковата молба, в която сочи, че се накърнява запазената й част от
наследството /очевидно тя няма как да бъде накърнена при получаване на всяко от
децата по ½ ид.ч. от наследството/.
По изложените съображения, съдът намира, че главният иск с правно основание
чл. 42, б. „в“ ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
5
При сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, следва да бъде разгледан
предявеният при условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.
30 ЗН.
По иска с правно основание чл. 30 ЗН:
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е призната от
закона възможност на наследника с право на запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Същото е самостоятелно субективно материално имуществено право,
което се упражнява посредством конститутивния иск или възражение по чл. 30 ЗН, при
уважаване на които промяната в правоотношенията възниква по силата на съдебното
решение. Основателността на иска за възстановяване на запазена част от наследство се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е от лицата,
имащи право на запазена част, която да е накърнена от извършени дарствени
разпореждания – съобразно наведените в исковата молба твърдения. В тежест на
ищцата е да докаже твърдения си за извършена разпоредителна сделка чрез завещание
от общия наследодател.
Разпоредбата на чл. 29 ЗН определя кръга на лицата с право на запазена част от
наследството – низходящи, родители и съпруг, както и размера на запазената
(законната) част. Установената по делото родствена връзка на ищцата с наследодателя
– нейна дъщеря, обуславя активната й материална легитимация да предяви иска.
Съобразно установените фактически обстоятелства – майката наследодател е
оставила като наследници дъщеря си и сина си. Поради това в случая приложимо е
правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН, съгласно което запазената част при две или повече деца,
когато наследодателят не е оставил съпруг, е 2/3 общо, съответно разполагаемата част
е 1/3 от наследството. При две деца правото на запазена част на всяко от тях е по 1/3
идеална част от наследството.
Процесното завещание представлява общо завещателно разпореждане /видно от
израза целият мой имот и имущество/. При липса на твърдения от страните, заявени в
рамките на сроковете за това, както и при невъзможност служебно да се установи
завещанието да е предхождано от дарения на определена стойност, не се налага
образуване на наследствена маса.
Въз основа на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 30 ЗН следва
да бъде уважен, като се намали завещанието и се възстанови запазената част – 1/3
ид.ч. от наследството.
По разноските:
Предвид уважаване на евентуалния иск, право да бъдат присъдени разноски в
нейна полза има ищцата. Същата е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 2650 лв., депозит за СТОЕ в размер на 600 лв. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 3250 лв. разноски по делото.
6
На основание чл. 77 ГПК и с оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 80 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Д., ЕГН ********** срещу Е. А. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за установено, че
саморъчното завещание, съставено от С. Й. Д. на 08.05.2013 г., обявено на 09.07.2020 г.
от нотариус Т. В., е нищожно, поради това че изразеният в него мотив, единствено
поради който е направено завещанието, е противен на закона и на добрите нрави, както
и поради това, че условията в него са невъзможни, като неоснователен.
НАМАЛЯВА, по предявения от М. А. Д., ЕГН ********** срещу Е. А. Д., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателно разпореждане,
извършено от наследодателя С. Й. Д., ЕГН **********, починала на 19.06.2020 г.,
обективирано в саморъчното завещание, съставено от С. Й. Д. на 08.05.2013 г., обявено
на 09.07.2020 г. от нотариус Т. В., направено в полза на Е. А. Д., ЕГН **********, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. А. Д., ЕГН ********** от наследството на С.
Й. Д., ЕГН **********, починала на 19.06.2020 г., в размер на 1/3 ид.част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати на
М. А. Д., ЕГН ********** сумата от 3250 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. А. Д., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 315,19 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7