Р Е Ш Е Н И Е
№
19 15.01.2020
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№868 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът М.И.Х., ЕГН ********** ***
твърди, че на 03.06.2018г. е бил пътник на предна лява седалка в автомобил „БМВ
318“, модел „318 Ц”, рег.№***, управляван от К.Х.Х.. В отсечката между *** и ***
поради управление на автомобила с превишена скорост К. Х. изгубил контрол над
управлението на автомобила, поради което същият напуснал платното за движение и
се блъснал в спрелия край пътя лек автомобил „Пежо 306“, с рег.№*** с водач И.
З.. При удара пострадал ищеца, на когото били причинени следните телесни
увреждания: контузия на главата, гърдите, корема, травма на дебело черво, без
открита рана в корема, фрактура на двата кондиларни израстъци на долна челюст,
оток на горна устна. След произшествието той бил хоспитализиран в *** за
периода до 06.06.2018г. След това е бил хоспитализиран в Клиниката по
лицево-челюстна хирургия, където през периода 07.06.2018г. – 09.06.2018г. било
проведено лечение, включително оперативно такова за възстановяване на
фрактурата чрез поставяне на метални шини на горна и долна челюст и извършване
на междучелюстна фиксация с мекоеластична тяга. Лечението продължило в домашни
условия, като до момента възстановяване не е настъпило. Храненето и говоренето
е изключително трудно за ищеца; изпитва силни болки от травмата на главата; има
главоболие, световъртеж, проблеми със съня; силният шок и травмите са оказали
влияние на психиката му; той преживял емоционален срив, затворил се в себе си,
отказва да общува с близки и познати.
За събитието бил съставен
Констативен протокол за ПТП от 03.06.2018г., като на виновния водач е съставен
Акт за установяване на административно нарушение, тъй като е установено, че ПТП
е настъпило поради грубо нарушаване на правилата за движение от негова страна,
а именно – управление с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост.
Твърди се, че към датата на ПТП
лек автомобил „БМВ 318“, модел „318 Ц”, рег.№*** е имал валидна застраховка
„гражданска отговорност“ при ЗД“Бул Инс“АД с полица №***. Ищецът поискал от
застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
но получил отказ.
От съда се иска да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
45 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от 01.08.2018г. – датата, на която е изтекъл 15-дневния срок от представяне
на всички документи на ответника, до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Ответното дружество ЗД“Бул Инс“АД,
чрез пълномощника адв.А.И., оспорва иска. Ответникът навежда следните
възражения: че причинените травми на ищеца не са от такава сложност и
обезщетението не следва да е по-голямо от 10 000,00 лева в случай, че
искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване; че деликта не е
причинен от К. Х. и евентуално че се касае за случайно деяние; че за настъпване
на вредоносния резултат е допринесъл ищеца, тъй като е пътувал без поставен
предпазен колан и се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, на 03.06.2018г. около 12.40 часа на пътя
между *** и *** е настъпило ПТП с пострадали лица, сред които и ищецът М.И.Х..
Като причина за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил БМВ, рег.№*** К.Х.Х.
се е движел с несъобразена с метеорологичните условия /валеж от дъжд и мокра
пътна настилка/ скорост, при което е изгубил контрол над автомобила, излязъл е
от пътя в крайпътна отбивка и е блъснал паркиран автомобил „Пежо 306“. От удара
последният е отскочил и ударил паркиран пред него автомобил „Фолксваген Шаран“
и спрял в крайпътно дърво и дървена ограда на крайпътно заведение. На водача К.
Х. е съставен акт за установяване на административно нарушение, а с наказателно
постановление №18-0281-000573 от 29.06.2018г. на Началника на РУ – ***, му е
наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Приетата в настоящото
производство експертиза на вещото лице С.М. установява следния механизъм на
ПТП: управлявания от водача К.Х. автомобил е напуснал платното за движение от
дясно, след което се е ударил в спрял автомобил „Пежо“. Произшествието е
настъпило на хоризонтален, равен и прав участък то пътя при добра видимост на
дневна светлина. Няма данни за поставени на мястото пътни знаци, сигнализация и
маркировка. Няма и данни за скоростта, с която се е движел лекият автомобил
„БМВ“. Като основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка се посочва поведението на водача К.Х., който по субективни причини е
изгубил контрол над автомобила и така се е насочил към дясната граница на
платното за движение, след което го е напуснал. Обобщава се, че Х. е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако не беше изгубил контрол
над управлението. Според експертизата автомобилът е снабден с предпазни колани,
но няма данни, от които да се определи дали ищецът е бил с поставен колан към
момента на катастрофата.
Според представените епикризи и
приетите заключения на вещите лица В.Х., Г.Х. и М.Б. ищецът е бил
хоспитализиран за времето от 03.06.2018г. до 09.06.2018г. в ***, където е
установено, че след претърпяно ПТП на същия са причинени следните телесни
увреждания: причинена травма на дебелото черво, без открита рана в корема;
счупване на долната челюст двустранно; контузия на лявата ръка; контузия на
главата; мозъчно сътресение. Извършена е
операция с репозиция на челюстта с имобилизация и междучелюстна фиксация за
период от 4 седмици. На втори етап е проведено лечение за сваляне на фиксацията
с хоспитализация. Според експертите в период от 1-2 месеца след приключване на
лечението се възстановяват функциите на челюстта. При преглед на ищеца същите
са констатирали, че е налице деформация – долната му челюст е изнесена напред и
настрани и захапката не е правилна. Вещото лице Х. е категорична, че се касае
за вродена аномалия, докато вещото лице Х. счита, че не е изключено изместването
да е в резултат на счупването – получено е скъсяване на левия възходящ клон на долната челюст с около 7-8 мм, а това
от своя страна кореспондира с оплакванията за болка и несигурност при отхапване
на твърди храни, болка пред лявото ухо, пукащи и щракащи звуци в областта на
долночелюстните стави.
Съдът кредитира експертизата на
вещото лице Х., която не е оспорена от страните и която в детайли дава отговор
на въпросите и на състоянието на ищеца след травмата – имал е болки; затруднения
в говор и хранене, докато е траела
междучелюстната фиксация и в ранния период след това; към момента изпитва
неразположения, които е възможно да не отзвучат с времето.
Според експертизата на М.Б.
оздравителният процес от травмата на дебелото черво при ищеца е продължил около
10-15 дни, без да са настъпили усложнения.
Разпитана като свидетел, майката
на ищеца – А. А. установява, че след произшествието синът й бил неадекватен, не
можел да си отвори очите и да говори. Около месец след операцията не можел да
се храни и поемал течности със сламка. По цели нощи викал, защото го боляла
главата, повръщал първите дни в болницата. Сега захапката му е крива, изпитва
болки и неразположения; станал е страхлив и затворен. Показанията се кредитират
на основание чл.172 от ГПК като съответстващи на останалите доказателства по
делото.
Предвид така събраните
доказателства съдът приема, че е
налице виновно противоправно деяние, извършено от К.Х.Х., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е изгубил контрол над управляваното от него
МПС по субективни причини и е предизвикал ПТП. В пряка причинно-следствена връзка
с деянието са настъпилите травматичните увреждания на ищеца.
Не се събраха безспорни доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на
ищеца като причина за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът
приема за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Страните не спорят, че към датата
на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало сключена
застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода 29.05.2018г.
– 28.05.2019г. Съгласно чл.432 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, вследствие
на процесното ПТП.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита обстоятелството, че е причинена средна телесна повреда, възстановяването
от която е продължило два месеца. Ищецът е търпял болки и неразположения, не
можел да се храни, да дъвче, да говори.
Съдът
счита, че с оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания, сума в размер
от 35000,00 лева се явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди,
поради което искът ще се уважи до този размер, а за разликата над него до
пълния предявен размер искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В настоящия случай М.Х. е заявил претенция пред
ответника с писмо, което е изпратено на 11.07.2018г. Няма данни кога писмото е
получено от ответника, но във всички случаи това е станало преди 01.08.2018г., тъй като на
20.07.2018г. дружеството е изпратило отговор на ищеца във връзка с молбата му.
Налага се извода, че искането за присъждането на лихва върху дължимото
обезщетение, считано от 01.08.2018г. до окончателното изплащане е основателно и
ще се уважи.
По
отношение на разноските.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. За
възнаграждение на вещо лице по допуснатите експертизи от бюджета на съда е
платена сума от общо 750,00 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – гр.Пловдив, както и сумата 1400,00 лева – държавна такса върху уважения
размер на иска.
Видно
от пълномощно, приложено на л.80 от делото, ищецът е упълномощил „Адвокатско
дружество В. и Б.“ да го представлява пред съдилищата по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА като материално затруднено лице. Ето защо в полза на адвокатското
дружество следва да се присъди възнаграждение в размер на 1896,00 лева,
изчислено на база уважената част от иска и съобразено с чл.7, ал.2, т.4 и
пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За процесуално
представителство по делото ответното дружество е заплатило на адв.М.Г.
възнаграждение в размер на 2000,00 лева /л.39/. Неоснователно е възражението на
ищеца, че възнаграждението в този размер е прекомерно, като се има предвид, че
при материален интерес от 45 000,00 лева минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1880,00 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на дружеството ще се присъди
възнаграждение за адвокат в размер на 533,33 лева, в което е включен и начислен
ДДС, съгласно пар.2а от Наредба №1. Ответникът е направил разноски за вещи лица
в размер на 250,00 лева, от които по съразмерност следва да му бъдат присъдени
55,56 лева.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество “Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на М.И.Х., ЕГН ********** *** сумата
35 000,00 /тридесет и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
му телесни повреди /травма на дебелото черво, без открита рана в корема;
счупване на долната челюст двустранно; контузия на лявата ръка; контузия на
главата; мозъчно сътресение/, в резултат на ПТП на 03.06.2018г., виновно причинено от К.Х.Х.,
ЕГН ********** – водач на застрахован при ответника лек автомобил БМВ 318 ЦИ с
рег.№***, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.08.2018г. до
окончателното изплащане.
Отхвърля
иска за разликата над 35 000,00 лева до пълния предявен размер от
45 000,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ********* със седалище и
адрес: гр.София, ул.“Банат“№11-13, офис 5 сумата 1896,00 лева – адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
гр.Пловдив сумата
750,00 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1400,00 лева – държавна такса върху уважения размер на
иска.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН ********** ***
да заплати на Застрахователно дружество “Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 588,89 лева, от
които: 533,33 лева – възнаграждение за адвокат и
55,56 лева – депозит за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: