Р Е Ш Е Н И Е
№
03.10.2016 година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският Районен
съд, гражданска колегия, ІІ състав,
на двадесет и шести септимври две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА
СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Р.И.
като разгледа докладваното от
Председателя Гражданско дело номер 72 по описа на Съда за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с Искова
молба, подадена от Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, стая №103, чрез адвокат А.А., против „Б.ф.и.” ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя З.П.В., със съдебен адрес:***, чрез адвокат К.В..
Ищецът твърди, че по силата на Нотариален акт
(НА) за собственост на недвижим имот №12, том VІІІ, рег.№6892, дело №993/2014
година на Величка Василева – Нотариус с рег.№354 по Регистъра на Нотариалната
камара на Република България бил обявен за собственик на основание
покупко-продажба, извършено обединение и разделяне на имоти и промяна на
предназначението на земеделски земи на следните имоти:
- поземлен имот (ПИ)
№085070 по КВС, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ
48979, в местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №085071, имот №085065, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159 по
КВС, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083160, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528.
С
НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година на Митко Митев - Нотариус с
рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, като
собственик на имотите учредил на третото лице-помагач „Пресил реъл
естейт” ООД вещно право на строеж и безсрочно вещно право на ползване за сумата
в общ размер 61 лв. върху следните недвижими имоти:
-
568 кв.м., представляваща реална част, обособена като имот №085070 от ПИ №085058, находящ
се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността
„Урмуша”, целият с площ от 16.835 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, VІ
категория, при граници на учредените вещни права: имот №085071, имот №085065, кад.№000804
и кад.№000386 и граници на целия имот №085058: кад.№000386, имот №085055, имот
№085063, имот №085069, имот №085065 и кад.№000804 и
-
627 кв.м., представляваща реална част, обособена като имот №083159 от ПИ №083158, находящ
се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността
„Пяща пътека”, целият с площ от 2.067 кв.м., с начин на трайно ползване – нива,
VІ категория, при граници на учредените вещни права: имот №083160, имот
№000391, кад.№000804 и кад.№000386 и граници на целия имот №083158: имот
№000391, имот №083064, кад.№000386 и кад.№000804.
В
цитирания в предходното изречение НА било посочено, че ползвателят има право в
посочените части от имотите да построи път, да владее, право да ползва,
включително да извършва основни ремонти, право да преустройва и променя
предназначението, да извършва реконструкции, да предоставя на трети лица
правото да използват посочения път, както и право да придобива всички
граждански плодове, в т.ч. да отдава под наем на трети лица посочените части от
недвижимите имоти и да получава дължимите наеми от наемателите за ползването
им; като се задължава да плаща за своя сметка всички разходи във връзка с
изграждането на път върху частите от имотите, както и да заплаща всички режийни
разноски, свързани с ползването им, в т.ч. заплащането на данъци и такси по
ЗМДТ и др. действащи общински Наредби и други нормативни актове и разходите,
свързани с обикновеното ползване на посочените части от имотите – предмет на
НА.
С НА №94, том VІІ,
рег.№5592, дело №738/2015 година на
Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на
Република България, третото лице-помагач „Пресил реъл естейт” ООД продало на ответника вещното право на строеж за
построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към
автомагистрала (АМ) „Марица” върху недвижимите имоти, върху които с НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014
година е учредено
право на ползване.
Твърди се, че
правомощието да се строи и притежава в собственост локално платно - пътна
връзка към АМ „Марица” не се съдържа в патримониума на прехвърлителя „Пресил
реъл естейт” ООД, а той само бил носител на право на ползване, тъй като бил
само ползвател на имотите с облигационно право да построи за своя сметка път, а
не пътна връзка локално на АМ, като процедира и за статута на земята; тъй като
право на път не е било предвидено в съществуващия към 01.07.2014 година (датата на подписване на НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело
№416/2014 година) устройствен план и одобрен проект за създаването на такъв път към момента
на сключване на сделката на вещно право на строеж и вещно право но палзване;
тъй като целта и желаните от страните правни последици са били върху
новообособените и проектирани имоти да бъде учредено персонално право на
ползване на „Персил реър естейт” ООД, като учредителят си запазва правото на
собственост върху имотите и т.н.
Изложеното
(ответникът не бил придобил право на строеж) обосновавало правния интерес на
ищеца да предяви настоящия отрицателен установителен иск, за да установи че
ответното дружество не е носител на правото на строеж, описано в НА №94, том
VІІ, рег.№5592, дело №738/2015 година, както и да се установи преюдициално че
„Пресил реъл естейт” ООД не притежава право на строеж за изграждане на път в
процесните поземлени имоти с №085070 и №083159.
От Съда се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният не е носител на
правото на строеж, описано в НА за продажба на вещно право на строеж върху
недвижим имот №94, том VІІ, рег.№5592, дело №738/2015 година на Митко Митев –
Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България,
върху следните недвижими имоти:
- ПИ №085070,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен
път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083069, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528,
за построяване на
път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ „Марица”, съгласно
одобрени инвестиционни/работни проекти,
тъй като предметът
на правото на строеж не можел да бъде частна собственост, а само държавна; алтернативно
че ответникът не бил носител на правото на строеж върху процесните имоти, тъй
като праводателят му не бил притежавал вещното право на строеж върху тях, а
само бил носител на право на ползване;
както и отмяна на
НА №94, том VІІ, рег.№5592, дело №738/2015 година на Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по
Регистъра на Нотариалната камара на Република България или отмяна на посочения
НА и НА за учредяване на вещно право на строеж и вещно ползване върху недвижим
имот №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година на Митко Митев – Нотариус
с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България.
Претендират се разноски по
делото. Представен е Списък на разноските.
В срока за Отговор е постъпил
такъв от ответника „Б.ф.и.”
ЕООД чрез процесуален представител – адвокат К.В., в който описва историята на
процесните имоти, свързана с промяната на собствеността им и предназначението
им. Сочи се, ищецът валидно бил учредил в полза на „Пресил реъл естейт” ООД
право на строеж да изгради за своя сметка път в процесните имоти – собственост
на ищеца, поради което последното валидно го е отчуждило в полза на ответника.
Пътят, който ищецът бил учредил да се построи в собствените му имоти имал
характер на местен път, отворен за обществено ползване, който осигурявал
транспорни връзки от местно значение и бил свързан с републиканските пътища или
улици. Частните пътища и пътни връзки към крайпътни обекти за обслужване на
пътници и превозни средства се изграждали от техните собственици, в случая от
суперфициара, като след изграждането на пътя ставал негов изключителен
собственик. Предмет на сделката между ответника и третото лице-помагач „Пресил
реъл естейт” ООД била пътна връзка единствено в частта й, която попадала в
имоти частна собственост на ищеца. Съгласно чл.8, ал.4 от Закона за пътищата
(ЗП) пътни връзки към републиканските пътища можели да бъдат частна
собственост. Поради изложеното твърдението на ищеца, че предметът на учреденото
вещно право бил извън гражданския оборот и можело да бъде единствено
изключително държавна собственост, било неоснователно. Необосновано се явявало
и твърдението на ищеца, че не бил учредил валидно право на строеж с НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година, тъй като вече бил одобрен
ПУП-ПП с Решение №739 от 29.01.2014 година
на Общински съвет – Свиленград за изграждане на обект „пътна връзка от
АМ „Марица” за ПИ №085065”. Не били налице конфликти при учредяване на правото
на строеж и правото на ползване върху един и същ имот, тъй като ищецът
учредявайки право да се изгради път всъщност учредявал ограничена суперфиция.
Претендират се разноски по
делото. Представен е Списък на разноските. Ищецът прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника.
С Определение от дата
24.02.2016 година, Съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната
на ищеца „Пресил
реъл естейт” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.П.В., със съдебен адрес:***,
офис №25, чрез адвокат К.Р..
В срока за Отговор не е постъпил
такъв от третото лице-помагач на страната на ищеца.
Претендират се разноски по делото. Представен
е Списък на разноските. Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на третото лице – помагач на страната на
ищеца.
В съдебно заседание, ищецът Т.Х.Т.,
редовно призован, респ.уведомин, се явява. Чрез процесуалния си представител –
адвокат А.А., поддържат предявения иск и се пледира Съдът да го уважи. В
дадения срок ищецът Т. представя Писмена защита, в която подробно обосновава основателността
на исковата претенция.
В съдебно заседание, ответното
дружество, редовно призовано, респ.уведомено, не изпраща представител. Процесуалният
му представител – адвокат К.В., пледира за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, третото лице
– помагач, редовно призовано, респ.уведомено, не изпраща представител.
Процесуалният му представител – адвокат К.Р., пледира за отхвърляне на иска.
В дадения срок адвокат В. и адвокат
Р. представят Писмена защита, в която обосновават недопустимостта и неснователността
на исковата претенция.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е заведена с
вх.рег.№615 и вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията – град Свиленград на 12.02.2016 година с дв.вх.рег.№612, Акт 194, том
1.
С
НА №188, том ІІІ, рег.№3311, дело №416/2014 година на Митко Митев - Нотариус с
рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България, ищецът
Трифонов учредява на третото
лице-помагач „Пресил реъл естейт” ООД вещно право на строеж и безсрочно вещно
право на ползване за сумата в общ размер 61 лв. върху следните недвижими имоти:
-
568 кв.м., представляваща реална част, обособена като имот №085070 от ПИ №085058, находящ
се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в местността
„Урмуша”, целият с площ от 16.835 кв.м., с начин на трайно ползване – нива, VІ
категория, при граници на учредените вещни права: имот №085071, имот №085065,
кад.№000804 и кад.№000386 и граници на целия имот №085058: кад.№000386, имот
№085055, имот №085063, имот №085069, имот №085065 и кад.№000804 и
- 627 кв.м., представляваща
реална част, обособена като имот №083159 от ПИ
№083158, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека”, целият с площ от 2.067 кв.м., с начин на трайно ползване
– нива, VІ категория, при граници на учредените вещни права: имот №083160, имот
№000391, кад.№000804 и кад.№000386 и граници на целия имот №083158: имот
№000391, имот №083064, кад.№000386 и кад.№000804. В НА е посочено, че ползвателят („Пресил реъл естейт” ООД)
има право в посочените части от имотите да построи път, да владее, право да
ползва, включително да извършва основни ремонти, право да преустройва и променя
предназначението, да извършва реконструкции, да предоставя на трети лица
правото да използват посочения път, както и право да придобива всички
граждански плодове, в т.ч. да отдава под наем на трети лица посочените части от
недвижимите имоти и да получава дължимите наеми от наемателите за ползването
им; като се задължава да плаща за своя сметка всички разходи във връзка с
изграждането на път върху частите от имотите, както и да заплаща всички режийни
разноски, свързани с ползването им, в т.ч. заплащането на данъци и такси по
ЗМДТ и др. действащи общински Наредби и други нормативни актове и разходите,
свързани с обикновеното ползване на посочените части от имотите – предмет на
НА. Приложено е нотариално дело №416/2014.
С НА
за собственост на недвижим имот №12, том VІІІ, рег.№6892, дело №993/2014 година
на Величка Василева – Нотариус с рег.№354 по Регистъра на Нотариалната камара
на Република България ищецът Трифонов е признат за собственик
на основание покупко-продажба, извършено обединение и разделяне на имоти и
промяна на предназначението на земеделски земи на следните имоти:
- ПИ №085070 по
КВС, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен
път, при граници на имота: имот №085071, имот №085065, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159 по
КВС, находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083160, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528.
С НА №94, том VІІ,
рег.№5592, дело №738/2015 година на Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по
Регистъра на Нотариалната камара на Република България, третото лице-помагач „Пресил реъл естейт” ООД продава на ответника „Б.ф.и.”
ЕООД вещното право на строеж за построяване на път – локално платно,
представляващо пътна връзка към АМ „Марица” върху недвижимите имоти, върху
които с НА №188, том ІІІ,
рег.№3311, дело №416/2014 година е учредено право на ползване. Приложено е нотариално
дело №738/2015.
Приложени са
Скици-проекти от 2013 година за утвърждаване на трасе, включващо процесните
имоти; Удостоверения от Агенцията по вписванията, установаващи извършени
действия относно собствеността на процесните имоти; Удостоверения за данъчни
оценки; Скици от 2015 година за съгласуване на пътна връзка към АМ „Марица”,
включваща процесните имоти; влязло в сила Решение №КЗЗ-14 от 10.07.2014 година
на Министерството на земеделието и храните да промяна предназначнието на
процесните имоти от земеделска земя към пътна връзка от АМ „Марица” за имот
№085065 – паркинг, който имот е собственост на третото лице-помагач видно от НА
за покупко-продажба №70, том ХІІ, рег.№12516, дело №1782/2008 година на
Валентина Дервенкова – помощник нотариус по заместване на Величка Василева - Нотариус с рег.№354 по Регистъра на Нотариалната
камара на Република България, а в последствие на ответника видно от НА за покупко-продажба №137, том V,
рег.№5066, дело №698/2014 година на Митко Митев - Нотариус с рег.№420 по
Регистъра на Нотариалната камара на Република България, което нотариално дело е
приложено; Разрешение на Агенция „Пътна инфраструкрура” към Министерството на
регионалното развитие с №РСПП-94 от 09.09.2014 година за изграждане на
ТИР-паркинг за товарни автомобили и заведение за хранене в ПИ №085065 с пътни
връзки от АМ „Марица” от локално платно; Решение №739 от 29.01.2014 година на
Общински съвет – Свиленград за одобряване на ПУП – парцеларен план на пътна
връзка от АМ „Марица” за ПИ №085065 пред двата процесни имота; Становища за
съгласуване на Инвестиционен проект, касаещ пътната връзка за Тир-паркинг и КОО
с МВР, с „Напоителни системи” ЕАД, с Министерството на околната среда и водите
и с Регионална дирекция ПБЗН - Хасково; със Заповед №1152 от 09.07.2014 година,
Община – Свиленград учредява възмездно право на преминаване през няколко
недвижими поземлени имоти – публична общинска собственост, на трасе – пътна
връзка за АМ „Марица” за имот с планоснимачен №085065; Протокол от 16.12.2013
година на Агенция „Пътна инфраструктура”, ведно с нотариално заверени
Декларации от ищеца Т., видно от които последният е съгласен с промените, които
ще се извършат в собствените му процесни имоти във връзка с построяването на
локално платно към АМ „Мари ца”; Разрешение
за строеж на пътната връзка на АМ „Марица”, ведно със Заповед за явна фактическа
грешка и Заповед относно титуляра на вещното право на строеж; Вътрешни указания
на Агенция „Пътна инфраструктура”; нотариално заверена Декларация на ищеца Т.,
че няма да възразява относно свободното преминаване по лоалното платно при
прояви на инвестиционни намерения за застрояване на собствения му имот и няма
да има претенции за в бъдеще при ползване на пътната връзка; Договори за
учредяване на вещно право на преминаване през недвижими имоти – собственост на
„Напоителни системи” ЕАД и за учредяване на вещно право на прокарване на
отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфрактруктура през
чужд имот; Писмо, касаещо промяна на предназначението на имоти-общинска
собственост за изграждане на разширение на пътна връзка от АМ „Марица” за ПИ
№085065 – паркинг.
По делото бе
допусната и изслушана Съдебно-техническа експертиза, от заключението на която
става ясно, че с НА №94/2015 година е продадено вещно право на строеж за
построяване на път – локално платно, представляващо пътна връзка към АМ
„Марица”; с НА №188/2014 година е учредено право на преминаване, както е
процедирала и Община – Свиленград в Заповед №1152/09.07.2014 година; имотите,
описани в двата НА са идентични като в единия – имотите са проектни и с НТП
нива, а в другия – са с НТП местен път, а към момента имотите са с НТП местен
път; след оглед на место вещото лице е констатирало, че няма наличие на
извършено строителство/изграждане на локално платно, представляващо пътна
връзка към АМ „Марица”, както и няма постъпило искане от възложителя за откриване
на строителна прощадка, Протокол за строителна линия и нива на обекта; предвидените
за изграждане пътни връзки и локален път попападт в ограничителната зона, в
която е допустимо и разрешено да се извършват инвестиционни намерения като
частни строежи; при учредяване правото на строеж с НА №188/2014 година и при отчуждаването
му с НА №94/2015 година са спазени изискванията на чл.180 от ЗУТ; от техническа
гледна точка са спазени изсванията при одобряване на проекта на строежа и издаването
на Разрешението за строеж; имайки предвид издадените документи за процесния
обект – „пътна връзка за КОО – ТИР паркинг” в ПИ 085065, предвиденото за
изграждане съоръжение е локално платно, което от своя страна има вход и изход
към АМ „Марица”, а пътните връзки за обекта са само от локалното платно, което
има за цел да обслужи и съседните имоти при проява на бъдещи инвестиционни
намерения за застрояване; предвид откритата документация вещото лице сочи, че
не са налице признаци за квалифициране на въпросното локално платно като частен
местен път, който ще бъде отворен в бъдеще за обществено ползване и за строежа
има одобрени инвестиционни технически проекти и издадено Разрешение за строеж.
В съдебно заседание вещото лице Т.Н.Г. поддържа представеното заключение като в
устния си доклад пред настоящия съдебн състав допълва, че предвидените за изграждане пътни връзки и
локален път е допустимо изграждането им. Спазени са изискванията на чл.180 от ЗУТ. Локалното платно е пътна връзка, за да обслужи имоти с
инвестиционни намерения за застрояване. В конкретния случай, тъй като не може да бъде направена пътна връзка към имот №085065 е направено локално
платно. Самото локално платно е връзка към АМ „Марица”. А самата пътна връзка
към имот №085065 е към локалното платно.
По делото бе
допусната Съдебно-графическа експртиза, от Заключението на която става ясно, че
вещото лице В.М. не може да определи дали откопираните подпис и именен
ръкописен текст в копието на Протокол от 20.10.2014 година за първия съдружник
са изпълнени от Т.Х.Т., тъй като е необходим оригинала на документа. Вещото
лице сочи, че е установило множество съвпадения, но не може може дададе
категорично заключение поради наличие на необясними прекъсвания на линиите на
подписа и ръкописния текст, които може да се дължат на прекъсване на
движението, електрофотографския процес, релефа на подложката, прекъсване на
багрилото на пишещия прибор като прчината може да бъде определена само ако се
изследва оригиналния документ. В устния си доклад вещото лице допълва, че е възможно прекъсванията на линиите да се дължат на сканиране, копиране,
техническа манипулация.
По делото
бе допуснат и изслушан в процесуалното качество на свидетел лицето Б.Х.Б., който пред настоящия Съдебен състав установи, че
познава съдружниците в ответното дружество. Сочи, че в качеството на
пълномощник на страните по делото е събирал всички необходими документи
от компетентните органи във връзка със съгласуване на Проекта за пътна връзка с АМ „Марица”. С
Пълномощно от ищеца Т.Х.Т. бях упълномощен да променя предназначението
на неговите имоти и
счита, че до
настоящия момент това Пълномощно не е оттеглено. През през месец ноември или декември 2015 година върнал оригинала на Пълномощното на ищеца Т., като последният не
му е казвал, че го оттегля. Сочи, че
лично е подавал всички Искания, получавал е
Данъчните оценки и Скиците и се е подписвал на документите. Твърди, че
ищецът Т. нямал нищо против той да изкара необходимите документи, тъй като желанието му било
да се изповяда сделката. На свидетеля бяха предявени
всички оспорени от ищеца документи, при което Б. заяви, че ръкописният текст и
подписите, положени в тях са негови.
В кориците
на делото се намарат и Справки от Търговския регистър относно актуалното
състояние на дружествата ответник и трето лице-помагач.
При така установената
фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Съгласно
Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 година, постановено по тълк.дело №8/2012
година на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС, всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в Исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на
иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение
на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, Съдът както вече
бе посочено прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността
на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право. В изложения смисъл е и изнесения по делото
Доклад, приет без взражения от страните.
Искът е допустим.
Както
вече бе посочено в предходния абзац за допустимостта на иска е необходим
процесуален интерес – той произтича не от действителното съществуване, а от
твърдението за засегнат материалноправен интерес. В случая, ищецът е обосновал правния си
интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен
установителен иск с твърдението за наличието на конкуренция на права върху процесните имоти. Т.е. за ищеца е налице правен интерес от търсената чрез отрицателния
установетелен иск
защита, доколкото
същият заявява свои права върху
процесните имоти, които се отричат и оспорват от
ответника. Винаги има правен интерес от
отрицателен установителен иск при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни
права върху един и същ обект.
Съдът счита, че първо следва да се произнесе
относно истиността на оспорените документи – относно верността на
удостоверителното изявление, касаещо съдържанието на
Удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/01.07.2014 година, издадено от
Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”; Удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/01.07.2014
година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”; Удостоверение за
данъчна оценка с изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община
Свиленград, Дирекция „МДТТД” и Удостоверение за данъчна оценка с
изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община Свиленград, Дирекция
„МДТТД” и относно автентичността на подписа на
лицето Т.Х.Т. и ръкописния текст, положен до него с изписване на името му,
положени в Протокол за взети решения от общото събрание на съдружниците на
„Пресил реъл естейт” ООД от дата 20.10.2014 година за продажба на вещно право
на строеж (лист 160):
Оспорването на
документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което
приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на
оспорения документ в мотивите на Решението.
Доказателствена тежест в
производството по оспорване истинността на частен документ (чл.193,
ал.3, изречение
второ от ГПК) в конкретния случай пада
върху ищеца Т.,
предвид факта, че оспореният документ носи подписа му; както и тежестта за
доказване неистинността на оспорените официални документи също пада върху
шщеца, тъй като той ги оспорва (чл.193, ал.3, изречение първо от ГПК).
По отношение на Удостоверения
за данъчна оценка с изх.№********* и с изх.№*********, двете от дата 01.07.2014 година, издадени от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”, следва да се посочи, че в тях действително
е посочен бъдещия ползвател – „Пресил реъл естейт” ООД, което произтича от
обстоятелството, че в Исканията (, находящи се на листи 217 и 220) на базата на
които са издадени посочените Удостоверения се изисква информация за правото на
ползване, което ще бъде учредено и самата софтуерна програма, с която боравят
общинските служители, явно изисква подобна информация с оглед справедливото,
законосъобразно и правилно изчисляване на данъчната оценка за ограниченото
право на ползване, която зависи от множестро фактори и характеристити.
Изложеното води до извода, че не са издадени в нарушение на закона.
Съгласно събраните по делото
доказателства, включително Съдебно-графическа експертиза, става ясно, че
съдържанието на оспорените Удостоверения за данъчни оценки съответства на
действителното такова, респ. не може да се установи дали подписът и ракописното
изписване на имената на ищеца Т. са негови, от което следват логичните изводи,
че тези документи се явяват истински досежно съдържанието на първите и
полагането на подпис и ръкописен текст на втория. С оглед на изложеното Съдът
признава оспорените документи за истински.
Разгледан
по същество предявеният иск се явява и
основателен.
Съображенията
на Съда са следните:
В
НА №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 година на Нотариус Митко Митев е
посочено, че се продава вещно право на строеж върху определени имоти, за
построяване на локално платно към АМ „Марица”. Използвано е словосъчетанието
„локално платно”. Определението на това
понятие се намира в разпоредбата на §1, т.1 от Наредбата за специално ползване
на пътищата: „„Локално платно” е пътното
платно за еднопосочно движение извън активните пътни ленти, отделено от тях с
разделителна ивица, чрез което се осигурява достъпът до два и повече съседни
обекти и общ вход и общ изход за главното направление.”. Такова законово понятие съществува в чл.3,
ал.8, т.4 от ЗП, където е посочено, че една от характеристиките на скоростните пътища е „... връзките към прилежащи територии са чрез локално платно ...”. В
ал.7 на посочената разпоредба (чл.3 от ЗП) са
посочени характеристиките на автомогистралите, каквато несъмнено е АМ „Марица”:
1. имат
самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между
тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална
лента за аварийно спиране;
2.
пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на
различни нива;
3.
вливането и отливането на движението е само на определени места;
4. нямат
директни връзки към съседните прилежащи територии;
5. имат
площадки за краткотраен отдих;
6. имат
предпазна телена ограда.
Т.е. не
е предвидена възможност за построяване на локално платно, тъй като автомагистралите нямат директни връзки към съседните прилежащи
територии. Изложеното води до извода, че с посочения НА е извършено
разпореждане с обект, който е забранен и в конкретния случай се явява такъв извън
гражданския оборот. Под „обект на
гражданското правоотношение” разбираме определена материална или
нематериална ценност (благо), с което е свързано съдържанието на гражданското
правоотношение, т.е. възникналите за страните субективни права
и задължения. В случая е налице
правна
невъзможност на предмета на сделката тъй като обектът
(локалното платно), макар да съществува във физическия свят, не може да бъде
предмет на сделка по изрично разпореждане на закона.
От изложеното следва логичния извод, че ответното дружество „Б.ф.и.” ЕООД не е
посител на правото на строеж върху
- ПИ №085070,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен
път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528,
за построяване на локално платно към АМ „Марица”. Този
извод на Съда коресподира на заключението на вещото лице Т.Н.Г. по допуснатата
и приета Съдебно-техническата експертиза (, която се кредитира като
добросъвестно изготвена от компетентно лице и съобразно поставените задачи),
който е категорчен че съгласно документацията, с която се е запознал и която е
изследвал следва да се изгради именно локално платно, а не друго пътно
съоръжение.
Ако въпреки всичко се приеме, че локално платно може да
бъде характеристика към автомагистрала, то ще представлява държавна
собственост. Съгласно чл.18, ал.1 от
Конституциятана Република България и чл.8, ал.2 от ЗП републиканските пътища са
изключитеблна държавна собственост, а според чл.3, ал.2 от ЗП републикански
пътища са автомагистралите, скоростните пътища и т.н. Съгласно цитираните
разпоредба на ЗП, автомагистралите и скоростните пътища са държавна
собственост, което води до извода, че и принадлежностите към тях също са такава
собственост – до този извод Съдът достигна прилагайки по аналогия ал.8 във връзка с ал.7 на чл.3 от ЗП – след като локалното платно в качеството си на
принадлежност към скоростен път е държавна собственост, то и локално платно в
качеството си на принадлежност към автомагистрала също е държавна собственост.
Т.е. то не може да бъде предмет на сделка между частни лица, поради което ответното
дружество „Б.ф.и.” ЕООД не е носител на правото на строеж върху
- ПИ №085070,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен
път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528,
за построяване на локално платно към АМ „Марица”.
Предвид
факта, че отрицателният установителен иск следва да се уважи на първото
посочено алтернативно основание, Съдът не следва да обсъжда второто такова. Но
за пълнота следва да се отбележи, че ищецът с НА
№188, том ІІІ, рег.№3311, н.д.№416/2014 година е учредил право на „Пресил реъл
естейт” ООД да построи път, а не локално платно, които са различни понятия и
върху ниви, поради което е дал право право на „Пресил реъл естейт” ООД да
промени предназвначението на нивите в път, а не в локално платно. Извършените в периода 01.07.2014 година – 28.10.2015 година (времето между НА №188, том ІІІ, рег.№3311, н.д.№416/2014
година и НА
№94,
том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 година) действия на ищеца Т., свързани
с промяната предназначенето на имотите и снабдяването с констативен НА №12, том VІІІ,
рег.№6892, н.д.№993/2014 година не
променят горните изводи на Съда, тъй
като не се променят правата, които е придобило „Пресил реъл естейт” ООД
с НА №188, том ІІІ, рег.№3311, н.д.№416/2014
година.
По
горните съображения Съдът намира
предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което същият
следва да бъде уважен.
По
искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, Съдът
намира следното:
Константната
практика на съдилищата приема, че когато
охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е
за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на НА няма самостоятелно
значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за
удостоверено с него материално право. В
подобна насока е Тълкувателно решение №178 от 30.06.1986 година по гр.д.№150/1985 година, ОСГК,
което е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), но не е загубило правната си стойност и до днес.
В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не иск по чл.537, ал.2 от ГПК, Съдът при уважаване на главния иск и при наличие на
акт, с който се засягат правата на третите лица – ищци в процеса следва да се
произнесе и по чл.537, ал.2
от ГПК, като отмени акта.
Поначало
доказателствената сила на констативния НА,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но
тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на
охранителен акт, НА не се ползва със силата на присъдено
нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената
сила на НА за собственост, може да докаже, че титулярът
на НА не е собственик. Оборването на НА за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени НА, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е
собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че
искът по чл.537, ал.2 от ГПК може да бъде предявен само при условията на
обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в
последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването
му.
В
настоящия случай на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Съдът не може
да отмени НА №188, том ІІІ,
рег.№3311, н.д.№416/2014 година и НА №94, том VІІ,
рег.№5592, н.д.№738/2015 година, тъй като не са констативни НА, поради което искането
следва да бъде оставено без уважение. В този смъсъл е Тълкувателно решение №3
от 29.11.2012 година по тълк.дело №3/2012 година на ОСГК.
Относно разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна ищеца в общ размер на 1 273.20
лв., от които 400 лв. за адвокатски хонорар, 20 лв. за Съдебни удостоверения, 50
лв. за държавна такса за образуване на делото, 800 лв. за вещи лица и 3.20 лв.
за държавна такса за преписи от документи; на ответното дружество – 1 150
лв., от които 1 000 лв. за адвокатски хонорар и 150 лв. за вещо лице и на
третото лице-помагач – 1 000 лв. за адвокатски хонорар.
В представения Списък от
страна на ищеца се претендират само 1 250 лв. – за адвокатски хонорар, държавна такса за образуване на
делото и депизит за вещи лица, а смисъла на Списъка е да посочи на Съда
точно кои разноски и в какъв размер се претендират и съответно да са
действителни, т.е. да има в кориците на делото доказателства са реалната им
направа.
С оглед изхода на делото и на основние чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на
ищеца са са присъдят изцяло направените и претендирани по делото разноски в
размер на 1 250 лв., които следва да се заплатят от ответника, а исканията на ответното
дружество и на дружеството – трето лице-помагач за присъждане на разноски следва
да бъдат оставени без уважение, поради уважаване на иска, респ. на основание
чл.78, ал.10 от ГПК.
Независимо от изложеното по-горе за пълнота на настощоято изложение
следва да се обсъди и възражението, направено на основанието
по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на ищеца за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на дружеството – ответник (не и на третото лице –
помагач предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК) – основанието
за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на ищеца, направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК, за
намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ответника, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
определеното възнаграждение
е 300 лв., не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в написване на Отговора на исковата молба, представяне на част от доказателствата и явяване в съдебни заседания,
т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 година, постановено
тълкувателно дело №6 по описа за 2012 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС, би следвало да се намали в случай на присъждане
адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК до размер от 300 лв., тъй като не е обвързан
от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004 година ограничение.
Относно
държавната такса:
Съдът констарира че за иска по чл.537 от ГПК
не е определил и събрал държимата държавна такса. С оглед изхода на делото
посочената държавна такса в размер на 50 лв. (съгласно чл.69, ал.1, т.2 и
чл.71, ал.2 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК) следва да бъде заплатена от ищеца.
Ищецът дължи и 5
лв. държавна такса в
случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.194, ал.3,
вр.ал.2, вр.чл.193,
ал.2 от ГПК, по заявеното от ищеца Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, оспорване на истинността на Удостоверение за данъчна
оценка с изх.№*********/01.07.2014 година, издадено от Община Свиленград,
Дирекция „МДТТД”; Удостоверение за данъчна оценка с изх.№*********/01.07.2014
година, издадено от Община Свиленград, Дирекция „МДТТД”; Удостоверение за
данъчна оценка с изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община
Свиленград, Дирекция „МДТТД”; Удостоверение за данъчна
оценка с изх.№*********/17.06.2014 година, издадено от Община Свиленград,
Дирекция „МДТТД” и Протокол за взети решения от общото
събрание на съдружниците на „Пресил реъл естейт” ООД от дата 20.10.2014 година
за продажба на вещно право на строеж (лист
160), че оспорването не е доказано.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищеца Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, че ответникът „Б.ф.и.” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
З.П.В., не е носител на вещното право на строеж, описано в НА
№94,
том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 година на
Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара на
Република България, върху следните имоти:
- ПИ №085070,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Урмуша” с площ от 568 кв.м., с начин на трайно ползване – местен
път, при граници на имота: имот №085071, имот №085072, кад.№000820 и
кад.№000528 и
- ПИ №083159,
находящ се в землището на село Момково, област Хасково, ЕКАТТЕ 48979, в
местността „Пяща пътека” с площ от 627 кв.м., с начин на трайно ползване –
местен път, при граници на имота: имот №083063, кад.№000526, кад.№000820 и
кад.№00528,
за построяване на път - локално платно, представляващо
пътна връзка към АМ „Марица” съгласно
одобрени инвестиционни/работни проекти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***,
направено на основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на НА №188, том
ІІІ, рег.№3311, н.д.№416/2014 година и НА №94, том VІІ, рег.№5592, н.д.№738/2015 година,
двата на Митко Митев – Нотариус с рег.№420 по Регистъра на Нотариалната камара
на Република България.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Б.ф.и.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя З.П.В., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Х.Т. с ЕГН ********** *** 250 лв. (хиляда двеста и петдесет
лева),
представляваща направените по делото разноски пред първата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника „Б.ф.и.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и на третото лице
– помагач на страната на ищеца „Пресил
реъл естейт” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.П.В., за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА
Т.Х.Т.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд–Свиленград, сумата
от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща дължимата държавна такса в производството по гр.д.№72/2016
година по описа на Районен съд - Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд - Хасково от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на
страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
На основание чл.115, ал.2 от
ЗСоб, УКАЗВА на ищеца Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, че в шестмесечен срок от влизане в сила на Решението
следва да го впише, като
предупреждава, че след изтичане на този срок вписването на Исковата молба губи действието си.
Решението е
постановено при участието на третото лице–помагач на страната на ищеца - „Пресил реъл естейт” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.П.В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)