РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500746 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №415/27.05.2025г., постановено по гр.д.№310/2023г. Районен съд-
Хасково: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение
на „Термал Интернейшънъл“ООД, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 02.11.2022г., №*, том * рег.№**, дело №**2022г. по описа на Нотариус К. В., рег.
№352, с който Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали на К. А. М. следния свой недвижим имот, а
именно : Урегулиран поземлен имот №*, в кв.* по регулационния план на **, одобрен
със Заповеди №*/1990г. и №*/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота:
улица, от две страни алея и УПИ **; ОСЪЖДА Х. А. Ю. и Г. М. Ю. и К. А. М. да заплатят
на „Термал Интернейшънъл“ООД направените по делото разноски в размер на 1068лв. за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 1 500 евро-възнаграждение за адвокат.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Х. А. Ю. и Г. М.
Ю. и К. А. М., които чрез пълномощника си с отделни въззивни жалби го обжалват с
оплаквания за недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност. Считат, че решението
е недопустимо, тъй като между страните съществувал друг правен спор и висящо
производство пред ОС-Кърджали, чийто предмет бил от съществено значение за доказване
качеството на ищеца на кредитор и дали съществува или не вземане, което било една от
основните предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД. При наличието на
преюдициален въпрос съдът е следвало да спре производството по предявения Павлов иск и
да изчака решаването на спора относно качеството на ищеца и наличието или не в негова
полза на парично вземане спрямо ответника Х. А. Ю.. Излагат и подробни съображения
относно неправилността на постановеното съдебно решение, като считат, че ищецът с
ангажираните по делото доказателства не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че има вземане по Споразумение от 16.04.2022г. сключено между него и
ответника Х. А. Ю.. Поддържа също, че съдебното решение противоречи на т.1 от ТР
1
№5/29.12.2014г. по т.д.№582013г. на ОСГК на ВКС, където е прието, че за личен дълг на
единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО се обявява за
относително недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за ½ ид.част от имота. Цитира се
съдебна практика в посочения смисъл, като се поддържа и липсата на умисъл за увреждане
на ищеца от страна както на прехвърлителите, така и на приобретателя на имота. Считат, че
при събиране на доказателствата по делото първоинстанционният съд допуснал съществени
процесуални нарушения, като не успял правилно да съпостави фактическите отношения с
нормативния текст. Липсвала задължителната положителна предпоставка за уважаване на
иска по чл.135 от ЗЗД-знанието за увреждане чрез извършване на атакуваната сделка.
Претендират въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо
него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявеният иск с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД. Претендират и присъждане на разноски по
делото,съгласно представени списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Термал Интернейшънъл“ООД, който чрез пълномощника си оспорва жалбите и излага
доводи за тяхната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково, както и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема да
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в производството,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законустановения срок, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са частично основателни.
Пред РС-Хасково е бил предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД от ищеца
„Термал Интернейшънъл“ООД срещу ответниците Х. А. Ю., Г. М. Ю. и К. А. М.. Ищецът е
претендирал РС-Хасково да обяви за относително недействителна спрямо него сделката,
обективирана в Нотариален акт №*, том *, рег.№** от 02.11.2022г. на Нотариус К. В., рег.
№352 на НК, район на действие РС-Хасково, който акт е вписан в Служба по вписванията-
гр.Хасково под Акт №**, вх. рег.№**, том **, дело №**/2022г.
По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че
ответникът Х. А. Ю. и синът му М. Х. Ю. са били ** и представляващи ищцовото дружество
„Термал Интернейшънъл“ООД. В периода от 10.05.2013г. до 19.04.2022г. *** е бил М. Х. Ю.,
а в периода от 09.11.2018г. до 19.04.2022г. ** е бил и Х. А. Ю.. Не е спорно обстоятелството,
че и двете посочени лица са били освободени като управители по решение на Общото
събрание на търговското дружество от 19.04.2022г.
По делото е представено писмено споразумение-уреждане на отношения по
доброволен път от 16.04.2022г. сключено между Х. Ю. /Х. М. Ю./ и М.А., като представител
на ищцовото дружество, от което се установява, че М. Ю. /М. Х. Ю./, като служител в
„Термал Интернейшънъл“ООД е отговарял с пълни права за финансовите трансакции. При
проверките и констатациите, направени през април 2022г. е било установено, че е присвоил
общо 324 306лв. през периода 2019г.-2020г.-2021г. като извършил плащания от свое име и за
своя сметка. Проведен е бил разговор със служителя на компанията и неговия баща Х. Ю.,
действащ от името на М. Ю., който декларира решението си да поеме произтичащата от
този въпрос отговорност и изплащането на дълга. Предвидено е обезпечение и
споразумението е подписано в присъствието на двама свидетели.
Не е спорен факта, че на 13.07.2022г. е била подадена искова молба от „Термал
Интернейшънъл“ООД срещу ответниците Х. А. Ю. и М. Х. Ю., с която са били предявени
осъдителни претенции спрямо тях за различни суми,произтичащи от търговски
взаимоотношения по повод управлението им на дружеството в предходен период и е било
образувано търговско дело №35/2022г. по описа на Окръжен съд-Кърджали. Преди
приключване на първоинстанционното производство в РС-Хасково по посоченото дело е
2
било постановено и съдебно решение №4/13.03.2025г., с което двамата ответници са били
осъдени да заплатят в условията на солидарност на ищеца сумата в размер на 224 306лв. на
основание посоченото по-горе споразумение от 16.04.2022г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. За посоченото споразумение съдът е приел, че представлява извънсъдебно
признание на паричното задължение на М. Х. Ю. спрямо „Термал Инренейшънъл“ООС,
възникнало при управлението на търговското дружество,което задължение е поето
солидарно от него и неговия баща Х. А. Ю., ответник в настоящето производство. Според
твърденията в настоящето производство постановеното съдебно решение на ОС-Кърджали
не е влязло в законна сила .
Установено е също,че след образуване на делото пред ОС-Кърджали на 13.07.2022г. с
Нотариален акт №**, том *, рег.№** от 02.11.2022г. на Нотариус К. В., рег.№352 на НК,
район на действие РС-Хасково, който акт е вписан в Служба по вписванията-гр.Хасково под
Акт №**, вх. рег.№**, том **, дело №**/2022г. ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали
на третия ответник К. А. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Урегулиран
поземлен имот №**, в кв.** по регулационния план на **, одобрен със Заповеди №**/1990г.
и №**/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица, от две страни алея и
УПИ ** за сумата от 16 700лв.
Ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са съпрузи и имат сключен граждански брак от
20.07.1980г.
Според заключенията на назначените по делото съдебно-оценителни експертизи
пазарната стойност на описания недвижим имот към момента на продажбата е съответно
според едната експертиза на стойност 134 970лв., а според другата експертиза е на
стойност 142 300лв.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането. Всеки
кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД. Не е необходимо
кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви
отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от
облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Изпълнителният лист само
констатира това му качество. Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право
на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго
действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато
сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка/или друго
действие/ е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и
третото лице да увреди кредитора. Правоотношенията, от които произтича вземането не
стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват
правоотношения, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти в исковата молба. С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила
на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните, които са я
сключили/длъжника и третото лице/. Т.е. продължават да бъдат валидно обвързани от нея и
след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща
единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.
Ако в последствие това негово качество бъде отречено /напр. защото сделката има порок/
или отпадне/напр. защото е погасено чрез плащане /, непротивопоставимостта губи смисъл.
Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено
влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по
чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези
3
отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането. В производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените в исковата молба факти.
За уважаването на иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо
установяването на две обективни и една субективна предпоставка, а именно:1/ищецът е
кредитор на ответника-прехвърлител; 2/увреждаща сделка; и 3/ знание/съзнаване/ на
увреждането от страна на прехвърлителя.
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично
вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане-вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в
законна сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с
влязло в сила решение. Страната, поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, има за задача да
установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.
По делото е безспорно установено, че ищецът е кредитор на първия ответник – Х. А.
Ю., което качество същият е придобил със сключването на споразумението от 16.04.2022г.,
неизпълнението на което от своя страна е довело до предявяването на осъдителен иск за
вземането по това споразумение пред ОС-Кърджали на 13.07.2022г. Макар и постановеното
по т.д.№35/2022г. по описа на ОС-Кърджали решение №4/13.03.2025г. към настоящият
момент да не е влязло в законна сила, това решение е постановено във връзка произтичащи
договорни отношения между страните и касае вземане на ищеца спрямо първия ответник в
производството по чл.135 ал.1 от ЗЗД. Т.е. вземането на ищеца съществува, тъй като по
делото е установено, че то произтича от твърдените в исковата молба факти, поради което
съдът счита, че в конкретният случай безспорно е доказана първата предпоставка за
уважаване на Павловия иск.
От представения по делото нотариален акт акт №**, том **, рег.№** от 02.11.2022г.
на Нотариус Капка Войнска, рег.№352 на НК, район на действие РС-Хасково, който акт е
вписан в Служба по вписванията-гр.Хасково под Акт №**, вх. рег.№**, том **, дело
№**/2022г. се установява възмездно разпореждане с имущество на длъжника, с което
действие той намалява активите си, а това води до увреждане интересите на кредитора.
Налице е възмездна сделка, обективирана в нотариален акт, с която длъжникът е намалил
своето имущество, а оттук - и възможностите на кредитора за удовлетворение от него,
поради което действието се явява увреждащо за ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт,с който се засягат права,които била осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредиторите.
Упражняването на правото по чл.135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора, което той
може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън
разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би
означавало недобросъвестност на длъжника-същият не плаща свой дълг, да му се
предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудителното изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника,
поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово
състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или
същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 от ЗЗД. За обезпечение вземането
на кредитора служи цялото длъжниково имущество/чл.133 от ЗЗД/, поради което право на
4
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Длъжникът не
разполага с възражение, че притежава и друго имущество освен с разпореденото-той не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се
насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то
притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в
този случай обявената на основание чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на
разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника
обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед
интересите си чрез насочване принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от
длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за
предявяване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД. С оглед на изложеното следва да се
приеме,че в случая е ирелевантно има ли друго имущество ответника длъжник към датата
на увреждащата сделка и оттам да се прави извод за знание за увреждане.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане. В настоящият случай сделката е извършена на
02.11.2022г., т.е. след възникване на кредиторовото вземане от 16.04.2022г. и след образуване
на Т.д.№35/2022г. по описа на ОС-Кърджали на 13.07.2022г.
При възмездните сделки каквато е и настоящата недействителността се обуславя не
само от знанието на длъжника за увреждащия характер на действието, но и от
едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. В настоящият казус
това е установено с ангажираните от ищеца доказателства. В тази връзка по делото е
установено, че приобретателят на имота не се е нанесъл в него, не владее същия, не го
ползва, не го е декларирал, придобил е имота на изключително занижена цена. При пазарна
стойност на имота към момента на сделката около 140 000лв. ответникът К. А. М.
придобива същия за 16 700лв./цена близка до данъчната оценка на имот. Установени от
гласните доказателства са и близките приятелски отношения между прехвърлителя Х. А. Ю.
и приобретателя К. А. М. и пр. Посочените обстоятелства, доказани с ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства, заключенията на оценителните експертизи, макар и
косвени водят до единствено възможния извод, че е налице знание за увреждането по
смисъла на чл.135 ал.1 предл.2-ро от ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд след
задълбочен и пълен анализ на тези доказателства.
Отменителният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява
едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна-
обявяване на дадено правно действие за относително недействително-спрямо кредитора
ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което
уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице-приобретател за това. В
разглеждания случай всички посочени условия са налице, поради което и предявеният иск с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД като основателен и доказан, правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
За основателно съдът намира оплакването на въззивниците за несъобразяване на
постановеното решение с т.1 от Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014г. по т.д.№5/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съгласно която е прието, че за личен дълг на единия съпруг
разпоредителна сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително
недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за ½ идеална част от имота.
Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с
подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната легитимация на
длъжник има единият от съпрузите-ответници. От субективна страна е необходимо знание
на този длъжник, че сделката е увреждаща по отношение на този кредитор. Ищецът по
Павловия иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг-
ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник.
Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и
липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. Павловият иск не
може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да
5
се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Предпоставка за
провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена. След като вещта е отчуждена,
съпружеската имуществена общност върху нея е била прекратена с настъпването на вещно-
транслативното действие на разпореждането. Собственик на имота е третото лице -
приобретател. С уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД сделката си остава действителна,
имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност
върху него не се възстановява.
Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че постановеното решение на
РС-Хасково , с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е
валидно и допустимо.
Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,
при задълбочен и пален анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, поради което настоящия съдебен състав изцяло споделя
правните изводи на първоинстанционният съд направени въз основа на установените факти
и обстоятелства по делото. Обжалваното решение обаче с оглед т.1 от Тълкувателно
решение №5 от 29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. на ОСГТК на явява неправилно относно
обявяване на относителната недействителност на сделката по отношение на ½ ид.част
недвижимия имот тъй като същият безспорно е придобит в режим на СИО между
ответниците Х. А. Ю. и Г. М. Ю. , като последната не е длъжник на ищеца и не следва да
отговаря за личния дълг на съпруга си, поради което, в частта,в която е обявена
относителната недействителност на сделката по отношение на ½ ид.част от имота ще следва
да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което предявеният иск с
правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на тези идеални части да се отхвърли. В
останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора обжалваното решение е неправилно в частта за
разноските,поради което същото следва да бъде отменено и в тази част ,като разноските на
страните се присъдят по съразмерност. Разноските на страните по делото следва да се
определят като половината от направените такива по делото за двете инстанции, съобразени
с представените по делото списъци на разноските по чл.80 от ГПК. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна се приема
за неоснователно, тъй като по делото има представени доказателства за реалното му
заплащане, съобразено е с фактическата и правна сложност на делото и извършената от
адвоката работа. В този ред на мисли съдът счита, че на ищеца „Термал
Интернейшънъл“ООД следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 3 150 евро
и 534лв., от които за първата инстанция - 750 евро и 534лв., а за въззивната инстанция -
2 400 евро. На ответника Х. А. Ю. следва да се присъдят разноски по делото в общ размер
на 3 420лв., от които за първата инстанция - 1140 лв., а за въззивната инстанция - 2 280лв. На
ответника Г. М. Ю. следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 2 480лв., от
които за първата инстанция в размер на 1 340лв., а за въззивната инстанция - 1140лв. На
ответника К. А. М. следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 5 750лв., от
които за първата инстанция в размер на 950лв., а за въззивната инстанция в размер на
4800лв.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №415/27.05.2025г., постановено по гр.д.№310/2023г. на Районен
съд-Хасково, в частта, в която се ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135
ал.1 от ЗЗД по отношение на „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар
Борис 3“ №85, ет.1, ап.2, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
02.11.2022г. ,№**, том ** рег.№**, дело №**/2022г. по описа на Нотариус к. В., рег.№352, в
6
частта, с който Х. А. Ю. и Г. М. Ю. са продали на К. А. М. 1 /2/една втора/ идеална част от
Урегулиран поземлен имот №**, в кв.** по регулационния план на ***, одобрен със
Заповеди №**/1990г. и №**/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица,
от две страни алея и УПИ ** и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със
седалище и адрес на управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес
гр.София, бул.“Цар Борис 3“ №85, ет.1, ап.2 срещу Х. А. Ю., с ЕГН **********, Г. М. Ю., с
ЕГН ********** и двамата с адрес *** и К. А. М., с ЕГН **********, с адрес *** иск, с
който се претендира да се ОБЯВИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД,
по отношение на „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис
3“ №85, ет.1, ап.2, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.11.2022г. ,
№**, том * рег.№**, дело №**/2022г. по описа на Нотариус К. В., рег.№352, в частта, с
който Х. А. Ю., с ЕГН **********, Г. М. Ю., с ЕГН ********** и двамата с адрес ** са
продали на К. А. М., с ЕГН **********, с адрес *** ½/една втора/ идеална част от
Урегулиран поземлен имот №**, в кв.** по регулационния план на ***, одобрен със
Заповеди №**/1990г. и №**/2016г. с площ на имота 1917 кв.м., при граници на имота: улица,
от две страни алея и УПИ **, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. А. Ю., с ЕГН **********, Г. М. Ю., с ЕГН ********** и двамата с
адрес *** и К. А. М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на „Термал
Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и адрес на управление гр.София
бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис 3“ №85, ет.1, ап.2
направените по делото разноски общ размер на 3 150 евро и 534 лева, от които за първата
инстанция - 750 евро и 534лв., а за въззивната инстанция - 2 400 евро, представляващи
половината от посочените разноски в списъка по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис
3“ №85, ет.1, ап.2 да заплати на Х. А. Ю., с ЕГН ********** с адрес *** направените по
делото разноски в общ размер на 3 420лв., от които за първата инстанция - 1140 лв., а за
въззивната инстанция - 2 280лв., представляващи половината от посочените разноски в
списъка по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис
3“ №85, ет.1, ап.2 да заплати на Г. М. Ю., с ЕГН ********** и двамата с адрес ***
направените по делото разноски в общ размер на 2 480лв., от които за първата инстанция в
размер на 1 340лв., а за въззивната инстанция - 1140лв., представляващи половината от
посочените разноски в списъка по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ООД, ЕИК108693422, със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Цар Борис 3“ №85, със съдебен адрес гр.София, бул.“Цар Борис
3“ №85, ет.1, ап.2 да заплати на К. А. М., с ЕГН **********, с адрес *** направените по
делото разноски в общ размер на 5 750лв., от които за първата инстанция в размер на
950лв., а за въззивната инстанция в размер на 4800лв., представляващи половината от
посочените разноски в списъка по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8