РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. П.**, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно
заседание проведено на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 53 /
2023 по описа на АС -П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 1, т. 2 ДР на Закона
за администрацията (ЗА), образувано по жалба, подадена
ОТ: Т.Г.И. с ЕГН **********
и адрес ***,
ЧРЕЗ адвокат-пълномощника й К.Б. ***
със съдебен адрес:***
ПРОТИВ: Отказа на Главния архитект на Община-П.**
обективиран в писмо с изх. № 22/ТР-7209/1/от 31.01.2023 г. за издаване на
удостоверение за търпимост на Сграда за сезонно
обитаване построена в УПИ XI-** в кв. 42 по плана на с. Б.**, Община П.**.
С ИСКАНЕ: Да се отмени отказа на Главния архитект на
Община-П.** за издаване на удостоверение за търпимост на Сграда за сезонно
обитаване построена в УПИ XI-** в кв. 42 по плана на с. Б.**, Община П.** и
бъде върната преписката на Община-П.** за издаване на исканото удостоверение.
Претендира
и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Към жалбата
се представят писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че постановения отказ следвало
да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и
необоснованост на издадения отказ и да се върне преписката на Главния архитект
на Община-П.** с указания за издаване на исканото удостоверение за търпимост..
Сочи, че с Договор за отстъпване на право на строеж от
09.05.1989 г. на ОбНС- гр.П.** на Т.И.Г. било отстъпено право на строеж за
вилна сграда върху държавно урегулирано място съставляващо парцел ХХ-общински в
квартал ** а по регулационния план на с. Б.** с площ от 555 кв.м. възмездно
съобразно заплатената стойност на правото на строеж и режийни разноски отразени
в договора, като в самия договор не било указано каква сграда да бъде
изградена, нито с каква площ и други условия във връзка с постройката.
Твърди, че е реализирала учреденото право на строеж
през периода от 1992- 1993 г. - т.е. в установения в договора пет годишен срок,
като изградила вилна сграда за сезонно обитаване със застроена площ от 16
кв.м., на един етаж, която съществува и понастоящем в имота. С оглед
изграждането на постройката правото на строеж не било погасено по давност
поради не упражняването му в определения в договора срок, поради което и
собственик на сградата била тя, а не Община - П.**. В тази връзка били
неоснователни мотивите в отказа, че тъй като не бил одобрен архитектурен проект
за сградата, то правото на строеж не било реализирано и същото било погасено в
полза на собственика на земята - Община-П.**.
След като сградата съществувала и била изградена в
законоустановения срок, то и правото на строеж било реализирано и собственик на
построеното бил носителя на учреденото право на строеж – а именно
жалбодателката, поради което същата имала право съгласно закона да поиска
издаване на удостоверение за търпимост на изградената постройка на нейно име.
Обстоятелството, че сградата била изградена без строителни книжа и документи не
я правело несъществуваща, нито водело до погасяването на учреденото право на
строеж. Освен това същата била търпим строеж по смисъла на пар.127 от ЗУТ,
поради което не подлежала на премахване или забрана за ползване.
В закона нямало изискване сградата за което се иска
удостоверение за търпимост да е обитаема или в идеално експлоатационно
състояние. Обстоятелството, че сградата не се обитава понастоящем не се
отразявало нито на реализирането на правото на строеж, нито на издаването на
удостоверение за търпимост на същата. Сградата съществувала в имота и
понастоящем и може да се ползва по предназначение само с извършването на един
текущ ремонт. Сградата била ползвана от жалбодателката до преди няколко години,
но понастоящем поради напредналата й възраст и нуждата от грижи, същата не я
ползвала и живеела в жилището си в гр.София.
Поради
което твърди, че констатациите, за наличието на нов строеж, за който няма
разрешение били неправилни, а поради това и обжалваната Заповед -
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, лично и чрез
процесуалния си представител подържа депозираната жалба и моли да бъде уважена
при подобно изложени съображения по съществото на спора. Претендира сторените
разноски 10 лв. държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника по жалбата, редно призован не
изпраща представител, не изразява становище по съществото на спора.
Съдът след
като провери процесуалните предпоставки за допустими и след като констатира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването в предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК, обжалвания административен акт е издадена на 31.02.2023г, а жалбата е
депозирана пред административния орган на 08.02.2023г., т.е. преди изтичането
на 14-дневния срок, считано от датата на издаване на административния акт, пред
надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК
по постоянният адрес на посочения в акта адресат, а оспореният с жалбата
административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, счита същата за допустима поради което дължи разглеждането ѝ
по същество.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени и доказателства, обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред административния орган е започнало по заявление с вх. №22/ТР-7209-1 от
10.01.2023 г. подадено от Т.Г.И., с искане за издаване на удостоверение за
търпимост за строеж (чл.16 от ПР на ЗУТ, чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ) на вилна
сграда за сезонно обитаване УПИ XI-**, кв. **, по плана на с. Б.**, общ. П.**,
който се намира на адрес с. Б.**, ул. **, с отстъпено право за строеж от
09.05.1989г. по зап. № 710/05.05.1989г.
От договор за
отстъпване правото па строеж (суперфиция) върху държавна земя от 09.05.1989г. се
установява, че на основание зап. № 710/05.05.1989г. от ЗС Общински народен
съвет гр. Перни е отстъпил правото на строеж на Т.Г.И. *** за поставяне на
вилна сграда върху държавно урегулирано място съставляващо парцел XIX общински кв.21а по рег. План на с. Б.** от 555
кв.м.
Видно от удостоверение изх. № 22/ТР-7147/06.12.2022г. издадено от
заместник кмет на Община П.** - УПИ XI-**
в кв.**, от 477 кв.м. по сега действащия план на с. Б.**, Община П.**, одобрен
със Заповед № III-145 от 22.02.1979 г., е идентичен с имота подобно описан в
договора за отстъпено право на строеж - суперфиция от 09.05.1989 г.
Видно от
нотариално заверена декларация за издаване на удостоверение за търпимост за
строеж (чл.16 от ПР на ЗУТ, чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ) Долуподписаните 1.
Р.С.П.**, ЕГН ********** с лична карта ** , издадена на 02.02.2012 г. от МВР П.**
с постоянен адрес *** 23 2. И.Н..Б.**, ЕГН ********** с лична карта **,
издадена на 25.01.2012 от МВР П.** с постоянен адрес *** 8 декларират, че: 1.
съществуващият в УПИ XI-**, кв.** с площ 477 кв.м. по плана на село Б.**,
община П.**, строеж на едноетажна жилищна постройка със застроена площ 16 кв.м
е била изградена през периода 1992-1993 година от Т.И.Г.. 2. В същия парцел се
намира преместваем обект фургон с размери 7 метра на 2.50 метра, поставен през
1993 година.
От
приложеното конструктивно становище на инж. Д.** В. Е., дипл. Cep. А92 №***.
ВИАС. гр. С. относно: Обект: Вилна сграда за сезонно обитаване, УПИ XI-**, кв.
42, с. Б.** с възложител: Т.И.Г. изготвено по искане на Възложителя, на базата
на оглед на място, снимков материал и др. се установява, че конструкцията на
едноетажната постройка е скелетна и е комбинация от стоманени и дървени
профили. Покрива е двускатен, с покритие от LT - ламарина. Ограждащите стени са
с обшивка от дървена ламперия. Цялата конструкция е монтирана върху основи от
монолитен стоманобетон. Заключението на изготвящият становището е че,
едноетажната сграда е в незадоволително експлоатационно състояние; стоманените
елементи на конструкцията на сградата са корозирали в следствие на
атмосферните влияния и едноетажната сграда се нуждае от основен ремонт.
Въз основа на представения в административната преписка доказателствен
материал, главния архитект на община П.** с писмо изх.№ 22/ТР-7209/1/от
31.01.2023 г. е отказал издаване на исканото удостоверение за търпимост на
строеж: „сграда за сезонно обитаване” на един етаж със ЗП-16м2,
разположена в УПИ XI -**, кв. ** по плана на с. Б.**, община П.**, със следните
мотиви:
1. Съгласно условията описани в договор
за отстъпване правото на строеж /суперфиция/ върху държавна земя от
09.05.1989г. т. 2. Строителя се задължава да построи вилната сграда в срок от
5/пет/ години по одобрен архитектурен план. Ако срока не се спази строителя се
санкционира съгласно чл.67 от ЗС.
2. Вилна сграда за сезонно обитаване, разположена
в УПИ XI -**, кв. ** по плана на с.Б.**, община П.** на един етаж със ЗП-16м2 е
изградена в периода 1992-1993г., видно от нотариално заверена декларация с peг.
№5659/07.12.2022г. на основание: договор за отстъпване право на строеж/суперфиция/
върху държавен имот от 09.05.1989г., без одобрен проект и разрешение за строеж
в нарушение на т.2 от договор от 09.05.1989г.
Правото на строеж е погасено, съгласно чл. 67 от ЗС от горецитираният
договор.
3. Заявлението следва да бъде подадено от собственика на имота - Община
П.** или със съгласие на Община П.**.
4. Приложените декларации са за едноетажна жилищна сграда, а
заявлението е за вилна сграда за сезонно обитаване.
5. Във връзка с констатираните конструктивни проблеми в конструктивното
становище - едноетажната сграда към настоящия момент е необитаема и е в
незадоволително експлоатационно състояние, поради, което удостоверение по §16
от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПР на ЗИД ЗУТ , може да бъде издадено само за
прехвърлителна сделка.
В хода на настоящото
производство от събраните гласни доказателства от разпита на свидетелката Роза
Панкева се установи, че на мястото на ул. ** в с.Б.** собственост на Д.** и Д.**,
намиращо се регулация през 1992-1993г. е било изградено бунгало на ската с
железобетонна конструкция с дървен обкове и двукатен покрив с ламарина и един
фургон в началото. Последните десет години мястото е запустяло обрасло с трева.
От разпита на свидетелката И.Н.**се установи, че познава Т. от 1991г. когато
идвала в с. Б.** на вилата, защото нейните родители живеели там в близост. Д.**
имала там едно бунгало с циментова основа и преддверие с малка кухничка и стая
построено някъде 1992-93г., където идвали през лятото и го ползвали като вила.
Бунгалото било трайно прикротено с метална конструкция и дървения, имало ток и
вода с всички условия за пребиваване. Мъжът на Т. преди 7-8 години починал и тя
от тогава не идвала вече.
Съдът
кредитира свидетелските изцяло показания на разпитаните по делото свидетели,
като лично възприети, логични, непротиворечиви и обективни, поради което
формира и фактическите си изводи за дата на построяване на вилата въз основа на
тях.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. Писмото,
предмет на настоящото производство, съдържа властническо волеизявление на
главния архитект на общината, а именно отказ да издаде удостоверение за
търпимост по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПР на ЗИД ЗУТ.
Издаването на удостоверение за търпимост по съществото си представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, във връзка с
§ 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се
удостоверяват факти с правно значение – за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения. Уредените в АПК производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК.
При извършване на проверка съгласно чл. чл.
168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът констатира следното:
По своята
правна същност отказа за издаване удостоверение за търпимост, по съществото си
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК,
във връзка с § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията (ЗА), тъй като с него се
удостоверяват факти с правно значение – за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения. Поради което по отношение на него намират
приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК
и редът за административно и съдебно оспорване.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и
респ. дали се следват разпоредените правни последици.
Съгласно §
16, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ, удостоверенията за търпимост се издават
от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти.
В същия смисъл е и разпоредбата на § 16, ал. 2, предл. последно от ПЗР на ЗУТ,
изискваща деклариране пред одобряващите органи до 31.12.1998 година. Тези именно
разпоредби са относимите към процесния строеж, с оглед установеното време на неговото
извършване.
Актът е
издаден при спазване на изискванията за писмена форма, както и съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът съдържа мотиви, адресат и издател. Пропускът
в акта да се посочи ред и срок за неговото обжалване не води до съществен
порок, самостоятелно основание за неговата отмяна, като освен това правото на
съдебна защита на жалбоподателя не е засегнато, тъй като същата не е
препятствана да го упражни, съответно го е реализирала.
При издаване
на отказа не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за неговата отмяна.
Оспореният
отказ макар и издаден от компетентен
орган, при спазване изискванията за форма, е незаконосъобразен относно отказа
си за издаването на удостоверение за търпимост на строеж "вила", тъй
като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. При упражняване на
правомощията си по издаване на индивидуални административни актове
административните органи са длъжни да установят цялостната фактическа
обстановка, независимо дали тя се обуславя от упражняване на собствената им
компетентност или е получена в резултат на действия и актове на други органи.
Това им задължение е регламентирано в чл. 35 и чл. 36 от АПК - норми, които се
намират в непосредствена логическа връзка и предпоставят изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за всеки конкретен случай, чрез събиране на
релевантните доказателства служебно от административния орган. В настоящото
производство съдът приема, че Главния архитект на Община П.** е отказал
издаване на удостоверение за търпимост на строеж "вила" при
неустановяване на правнорелевантни факти, свързани с търпимостта с оглед
приложението на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПР към ЗИД на ЗУТ, след като
безспорно е установено, че строежа е изграден в периода 1992-1993 ., т.е. преди
влизане в сила на ЗУТ за имот включен в регулация с валидно учредено право на
строеж. В тази насока съдът кредитират писмените доказателства договора за отстъпено право за строеж от
09.05.1989г. - гласните доказателства /показанията на св.Панева и св.Благоева/,
които потвърждават и нотариално заверената и подписана от тях декларация от
07.12.2022г.. Административният орган не е извършил цялостна преценка и относно
трайното предназначение на територията, върху която е изградена сградата, за да
може да направи обоснован извод за приложимия закон. Изводът на съда е, че
административният орган не е положил необходимите усилия за изследване на
относими за хипотезата факти и обстоятелства и не е събрал в пълен обем нужния
доказателствен материал, респ. не е анализирал правилно и наличния такъв.
Поради което
жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменен отказа
на Главния архитект на Община-П.** обективиран в писмо с изх. № 22/ТР-7209/1/от
31.01.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост на Сграда за сезонно
обитаване построена в УПИ XI-** в кв. ** по плана на с. Б.**, Община П.** и върнат
за произнасяне при съобразяване с мотивите от настоящия съдебен акт.
С оглед
изхода на делото основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя, същият претендира и доказва сторени
такива в размер на доказва заплатени 10
лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал.2,
предл. последно от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба на Т.Г.И. с ЕГН ********** и адрес ***, Отказа на Главния архитект на Община-П.** обективиран в писмо с изх. № 22/ТР-7209/1/от
31.01.2023 г. за издаване на удостоверение за търпимост на Сграда за сезонно
обитаване построена в УПИ XI-** в кв. ** по плана на с. Б.**, Община П.** и ВРЪЩА делото като преписка за
произнасяне при съобразяване с мотивите от настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община П.** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.И. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 610.00
лв. / шестостин и десет лева / представляваща
сторени по делото разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването
му на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:/П/