№ 3469
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110118955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ..., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер на 500 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 4905,68 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.07.2022 г., до окончателното изплащане, платена без правно
основание в периода от 16.11.2018 г. до 21.09.2021 г. по 4 броя нищожни договори за
потребителски кредити, сключени между ответното дружество и М.А.Г. която сума от 500
лв. се формира, както следва: сумата от 135 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 902,60 лв., платена без правно основание по Договор за кредит №
257598/16.11.2018 г., сумата от 200 лв., представляваща част от вземане в общ размер на
1 194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г.,
сумата от 150 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 188,48 лв., платена без
правно основание по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., както и
сумата от 15 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 1 620,24 лв., платена без
правно основание по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., които
вземания са цедирани на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от
финансови институции № 1015/21.09.2021 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че на 21.09.2021
г. между него и М.А.Г. е сключен Договор за вземания от финансови институции № 1015, по
силата на който ищецът се легитимира като титуляр на парично вземане в общ размер на
4 905,68 лв., представляващо сбор от следните платени без правно основание суми по 4 броя
1
сключени между М.А.Г. като кредитополучател и .... като кредитор договори за
потребителски кредити: 1). сумата от 902,60 лв. по Договор за кредит № 257598/16.11.2018
г., 2). сумата от 1 194,36 лв. по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., 3). сумата от
1 188,48 лв. по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., и 4). сумата от
1 620,24 лв. по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г. Твърди, че за
извършената с договора за вземания цесия ответникът бил уведомен с нарочно уведомление,
получено на 01.06.2022 г. Посочва, че съгласно договорите за потребителски кредит,
сключени от разстояние по реда на ЗПК, кредитополучателят следвало да заплати освен
главница и възнаградителна лихва, и неустойка, дължима в случай че не предостави
обезпечение под формата на поръчителство или под формата на банкова гаранция.
Изяснява, че в периода от 16.11.2018 г. до 21.09.2021 г. вкл. кредитополучателят М.А.Г. е
погасила всички дължими по договорите за потребителски кредит суми, в т.ч. и уговорената
неустойка за непредоставено обезпечение и таксите за събиране на отпуснатия кредит, които
ищецът счита за недължими поради нищожност на договорите за потребителски кредит, а
при условията на евентуалност – поради нищожност на отделни техни клаузи. В тази връзка
излага, че всеки един от четирите сключени с ответното дружество договори са типови и
клаузите им в по-голямата си част са идентични по съдържание, като между страните било
уговорено неустойката за непредоставено обезпечение да се заплаща разсрочено на вноски,
падежиращи с вноските по кредита съгласно погасителните планове към всеки един от
договорите. На първо място, ищецът твърди, че договорите за потребителски кредити са
нищожни поради протИ.речие с добрите нрави, доколкото съдържат клаузи за предоставяне
на обезпечение, изискванията за което били неизпълними. Предвиждайки неустойката да се
погасява заедно с погасителните вноски, страните били уговорили отклоняваща се от
обезпечителната и обезщетителната функция неустойка, която по същество представлява
добавка към възнаградителната лихва, а оттам – сигурна печалба за кредитора. На следващо
място, сочи, че договорите за кредит са нищожни и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като неустойката за непредоставено обезпечение не била включена в ГПР, поради което
размерът на последния се явява неправилно изчислен, респ. грешно посочен. Допълва, че
ГПР в договорите е посочен единствено като процент и липсва ясно разписана методика за
начина, по който същият се формира. На следващо място, твърди, че договорите са
нищожни и поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с доводи, че при
включване размера на процесната неустойка в ГПР по кредита последният би надвишил в
пъти максимално допустимия съгласно посочената разпоредба размер. Като основание за
нищожност излага и липсата на съгласие за обвързване на кредитополучателя с условията
по договорите за потребителски кредити, като в тази връзка твърди, че при сключването на
договорите на потребителя не били предоставени общи условия и преддоговорна
информация. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Излага, че
уговореният размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави, както и
разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК, доколкото лихвата е уговорена в размер, който надхвърля
три пъти размера на законната лихва и липсва уточнение върху каква база е начислен
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
2
Поддържа нищожност на договорите за кредит и поради нарушение на чл. 146 ЗПК –
договорите са бланкови и по този начин на потребителя не е дадена възможност да влияе
върху тяхното съдържание. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната
страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника
чрез упълномощения адвокат, който оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за нищожност на договора за цесия поради липсата на съгласие с доводи, че че
вземанията предмет на договора не са индивидуализирани в достатъчна степен, което, от
своя страна, води до липсата на постигнато между страните съгласие относно вземанията,
които се прехвърлят. Ответникът твърди, че договорът за вземания от финансови
институции е недействителен и поради невъзможен предмет с оглед неопределяемостта на
прехвърлените със същия вземания. Посочва, че договорът за цесия няма действие спрямо
него, тъй като прехвърлянето на вземанията не му е съобщено по надлежния ред. Оспорва
съображенията на ищеца за нищожност на договорите за потребителски кредити и
отделните клаузи от същите, като навежда подробни правни доводи в тази насока. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за
разноските на насрещната страна.
С Определение № 48525/28.11.2024 г. съдът е допуснал по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на размера на предявените осъдителни искове за сумата в общ размер от 750,74
лв. – част от вземане в общ размер на 4 905,68 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г., до окончателното изплащане,
чрез увеличение на размера на предявения осъдителен иск за сумата от 15 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 1 620,24 лв., платена без правно основание
по Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., на сумата от 265,74 лв., като
осъдителните претенции по останалите 3 броя договори за потребителски кредит остават
непроменени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на получени от ответника без основание парични суми.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на следните сключени между М.А.Г. и
ответното дружество договори за потребителски кредит: 1). Договор за кредит №
257598/16.11.2018 г., 2). Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., 3). Договор за
потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., и 4). Договор за потребителски кредит №
413870/01.04.2021 г., кредитополучателят М.А.Г. е заплатила в полза на ответника
процесните суми, както и че по силата на валиден договор за цесия от 21.09.2021 г. М.А.Г. е
прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, произтичащи от неоснователно обогатяване
3
по процесните договори за потребителски кредит, както и че ответникът е редовно уведомен
за извършеното прехвърляне.
В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото
разместване, респ. за задържане на получената сума.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са налице основания, обуславящи спирането или прекъсването на давността, а в тежест на
ответника – да докаже, че е изминал период от време, обуславящ прилагането на института
на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В текста са уредени
три фактически състава на неоснователно обогатяване - при първия се касае за получаване
на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно
правно задължение.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, а и
страните не спорят, че в периода от 16.11.2018 г. до 01.04.2021 г. между ответното дружество
.... и лицето М.А.Г. са сключени следните договори за потребителски кредит:
1). Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., по силата на който кредиторът .... е
предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 000 лв. срещу
насрещното задължение да върне същата на 10 равни месечни вноски от по 119,74 лв. с
крайна дата на връщане – 12.09.2019 г. /съгласно приложените към договора погасителен
план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в
размер на 41%, или обща дължима сума от 1 197,40 лв., при уговорен ГПР в размер на
49,66%. Предвидено е в клаузата на чл. 1.7 от договора, че в срок най-късно до следващия
ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на
кредитора следните обезпечения по кредита: 1. банкова гаранция в размер на всички суми,
дължими от кредитополучателя по договора (чл. 1.8), или 2. поръчителство на поне две
физически лица, които да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 1.9). От клаузата
на чл. 3.3 се установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в
срок надлежни поръчители, вкл. и ако някой от посочените поръчители не даде своето
съгласие съгласно настоящия договор и Общите условия или кредитополучателят не
представи в срок на кредитора надлежна банкова гаранция или не учреди друго надлежно
обезпечение, или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
902,60 лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на
същата, и се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.;
2). Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., по силата на който кредиторът .... е
предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 500 лв. срещу
насрещното задължение да върне същата на 12 равни месечни вноски от по 154,47 лв. с
4
крайна дата на връщане – 30.12.2019 г. /съгласно приложените към договора погасителен
план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в
размер на 41%, или обща дължима сума от 1 853,64 лв., при уговорен ГПР в размер на
49,66%. Предвидено е в клаузата на чл. 1.7 от договора, че в срок най-късно до следващия
ден, считано от сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на
кредитора следните обезпечения по кредита: 1. банкова гаранция в размер на всички суми,
дължими от кредитополучателя по договора (чл. 1.8), или 2. поръчителство на поне две
физически лица, които да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 1.9). От клаузата
на чл. 3.3 се установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в
срок надлежни поръчители, вкл. и ако някой от посочените поръчители не даде своето
съгласие съгласно настоящия договор и Общите условия или кредитополучателят не
представи в срок на кредитора надлежна банкова гаранция или не учреди друго надлежно
обезпечение, или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението
бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
1 194,36 лв., която се начислява на месец, считано от изтичането на срока за предоставяне на
същата, и се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения погасителен план.;
3). Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., по силата на който
кредиторът .... е предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 100
лв. срещу насрещното задължение да върне същата на 12 равни месечни вноски от по 113,02
лв. с крайна дата на връщане – 09.02.2022 г., като размерът на погасителната вноска с
одобрено обезпечение е 113,02 лв., а размерът на погасителната вноска без одобрено
обезпечение е 212,06 лв. /съгласно приложените към договора приложение № 1, погасителен
план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в
размер на 40,54%, или обща дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на
задълженията по кредита - 1 356,22 лв., а при неизпълнение – 2 544,70 лв., при уговорен
ГПР в размер на 49,66%. Предвидено е в клаузата на чл. 5.1 от договора, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят
е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и Общите условия, като
обезпеченията по договора могат да бъдат: 1. поръчителство на две физически лица, които
да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 5.3), или 2. банкова гаранция в размер на
сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок от 30 дена след
крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. От клаузата на чл. 5.6 се
установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията по чл. 5.1 – 5.5 или действието на
обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като
размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично
посочен в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и погасителния план към
кредита и се заплаща със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за
5
периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно представения към
договора погасителен план общият размер на неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение е за сумата от 1 188,48 лв., като изрично е посочено, че в случай че не
предостави обезпечение в указания в договора срок, кредитополучателят дължи сумите по
колонка № 6, представляващи сбор от размера на месечната погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва, и размера на неустойката.;
4). Договор за потребителски кредит № 413870/01.04.2021 г., по силата на който
кредиторът .... е предоставило на кредитополучателя М.А.Г. парична сума в размер на 1 500
лв. срещу насрещното задължение да върне същата на 12 равни месечни вноски от по 154,12
лв. с крайна дата на връщане – 01.04.2022 г., като размерът на погасителната вноска с
одобрено обезпечение е 154,12 лв., а размерът на погасителната вноска без одобрено
обезпечение е 289,17 лв. /съгласно приложените към договора приложение № 1, погасителен
план и стандартен европейски формуляр/, както и да заплати възнаградителна лихва в
размер на 40,54%, или обща дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на
задълженията по кредита - 1 849,44 лв., а при неизпълнение – 3 470,04 лв., при уговорен
ГПР в размер на 49%. Предвидено е в клаузата на чл. 5.1 от договора, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят
е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и Общите условия, като
обезпеченията по договора могат да бъдат: 1. поръчителство на две физически лица, които
да отговарят на конкретно предвидени условия (чл. 5.3), или 2. банкова гаранция в размер на
сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита със срок от 30 дена след
крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. От клаузата на чл. 5.6 се
установява, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията по чл. 5.1 – 5.5 или действието на
обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на
кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като
размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично
посочен в Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и погасителния план към
кредита и се заплаща със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за
периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. Съгласно представения към
договора погасителен план общият размер на неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение е за сумата от 1 620,60 лв., като изрично е посочено, че в случай че не
предостави обезпечение в указания в договора срок, кредитополучателят дължи сумите по
колонка № 6, представляващи сбор от размера на месечната погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва, и размера на неустойката.
Както се установява от представения по делото Договор за вземания от финансови
институции № 1015/21.09.2021 г., сключен между М.А.Г. в качеството на кредитор /цедент/ и
.... в качеството на цесионер цедентът е прехвърлил възмездно на цесионера всички свои
вземания от .... в общ размер от4 905,68 лв., както следва: 1). вземане в размер от 902,60 лв.,
представляващо платена без правно основание сума по Договор за кредит №
6
257598/16.11.2018 г., 2) вземане в размер от 1 194,48 лв., представляващо платена без правно
основание сума по Договор за кредит № 266348/04.01.2019 г., 3). вземане в размер от
1 188,48 лв., представляващо платена без правно основание сума по Договор за
потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., и 4). вземане в размер от 1 620,24 лв.,
представляващо платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит №
413870/01.04.2021 г. Всяко от прехвърлените вземания е уговорено, че преминава в
патримониума на .... заедно с всички негови принадлежности, вкл. с изтеклите лихви. Както
се установява от клаузите на чл. 3 и чл. 4, договорът за цесия е възникнал като възмезден
при задължение за плащане на цената от страна на цесионера в седемдневен срок от датата,
на която конкретното вземане е заплатено изцяло от длъжника, като цената за всяко отделно
вземане се равнява на 55% от неговия размер.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/. В настоящия случай уведомяването за извършената цесия е било
осъществено преди подаване на исковата молба, а именно на 01.06.2022 г. съгласно приетите
по делото на лист 68 като писмени доказателства уведомление за цесия и обратна разписка.
Ето защо съдът намира възражението на ответника, че договорът за вземания от финансови
институции няма действие по отношение на него, тъй като прехвърлянето на вземането не
му е било надлежно съобщено, за неоснователно. Дори и да се приеме, че уведомяването за
цесията не е било надлежно осъществено преди подаване на исковата молба, то същото е
извършено с връчване на книжата по делото, което съобразно съдебната практика е признат
способ за валидно известяване на длъжника за цесията /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Договорът за цесия е представен от ищеца, като препис
от същия е получен от ответното дружество в хода на настоящото производство. По делото
на лист 58 е представено и изрично пълномощно, въз основа на което цедентът М.А.Г. е
упълномощила цесионера .... да изпрати съобщение до всеки един от длъжниците по
сключения на 21.09.2021 г. договор за вземания от финансови институции, с което да ги
уведоми за извършеното прехвърляне в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по
възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика /Решение по гр. д.
№ 5759/2014 г., Трето ГО, ВКС и Решение по т. д. № 2352/2013 г., Трето ГО, ВКС/.
Както се установява с отговора на исковата молба, приетият по делото Договор за
вземания от финансови институции № 1015/21.09.2021 г., на базата на който ищецът
основава своята активна материалноправна легитимация - че е носител на вземанията на
цедента М.А.Г. е оспорен от ответника като недействителен и непротИ.поставим спрямо
7
последния, които възражения съдът намира за неоснователни. За валидността на цесията е
необходимо вземането да е индивидуализирано чрез посочване на източника – юридически
факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото вземане, както и на страните
по него, като вземането следва да е единствено определяемо, без да е ликвидно и изискуемо
/т. е., безспорно и определено по основание и размер/, или да е настъпил неговият падеж.
Предметът на договора за цесия трябва да е определен или определяем, за да може
договорът да породи действие /в този смисъл Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 438/2009 г., II ТО и Решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. по описа на
ВКС, Четвърто ГО/.
В конкретния случай съдът намира, че в процесния договор за цесия от 21.09.2021 г.
прехвърлените вземания са индивидуализирани в необходимата за това степен чрез
посочване на техния титуляр, фактическото и правното основание, задълженото към
титуляра лице и конкретния размер на всяка от вземанията. Ето защо за безспорно
установено по делото следва да се приеме, че към датата на подаване на исковата молба в
съда именно ищецът е носител на процесните вземания, произтичащи от твърдяното
неоснователно обогатяване на ответника, които вземания са надлежно прехвърлени на
ищеца по силата на сключения с М.А.Г. Договор за вземания от финансови институции №
1015/21.09.2021 г.
По отношение съществуването на вземанията в полза на цедента М.А.Г. прехвърлени
впоследствие на цесионера ищец по делото, и техния размер, следва да бъдат разгледани
наведените с исковата молба доводи за недействителност на процесните договор за
потребителски кредит, респ. отделните техни клаузи, които уреждат уговорената неустойка
за непредоставяне на обезпечение. Съдът не е обвързан от поредността на основанията за
нищожност на договора, посочена от ищеца в исковата молба, поради което ще пристъпи
към разглеждането им според тежестта на порока: от най-тежките /протИ.речие на закона
или неговото заобикаляне/, през по-леките /липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, протИ.речие с морала или липса на форма/ съгласно
Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК. Следователно и с
оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните 4 броя договори за
потребителски кредит, съдът приема, че на първо място следва да бъде разгледан въпросът
за това нищожни ли са договорите поради заобикаляне на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която гласи, че годишният процент на разходите /ГПР/ не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Както безспорно се установи, във всеки един от четирите договора за потребителски
кредит е предвидена неустойка, предназначена да санкционира кредитополучателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът
намира, че въведените в договорите идентични по съдържанието си условия към
изискваните обезпечения, в т.ч., и сроковете за предоставянето им – до края на деня,
8
следващ датата на сключване на договора, респ. датата на предоставяне на сумата по
кредита, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договорите. На
следващо място, посочените в договорите уговорки влизат в протИ.речие с предвиденото в
чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване,
съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение след сключване на всеки от договорите, като непредоставянето на обезпечение
не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената във всеки от
договорите за потребителски кредит неустойка, разсрочена съобразно погасителния план
към всеки договор и включена в размера на всяка месечна погасителна вноска, по същество
има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин
се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Оттук следва, че уговорената по всеки от
процесните договори за кредит неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява
част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е
следвало да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което и четирите договора за
потребителски кредит се явяват сключени в нарушение на императивните изисквания на чл.
19, ал. 4 ЗПК, в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото макар и формално да е посочена
сума на ГПР, тя не отразява реалният разход по необезпечения кредит, което води до заблуда
у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на
разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.
гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 17.09.2021 г. по гр. д. №
11394/2020 г. на Софийски градски съд).
При липса на посочен процент на разходите според изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 ЗПК, според която, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК длъжникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, т.е., само онова, което реално е получил по договора съгласно
чл. 23 ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС,
както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС). В
случая, доколкото уговорките, постигнати от страните по всеки един от процесните 4 броя
договори за кредит, за които се установи, че са нищожни, са еднотипни и бланкови, без да са
индивидуално уговорени, то съдът намира, че по всеки един от тях се дължи единствено
уговорената главница, а всичко платено в погашение на вземанията, различни от главницата
9
по всеки от договорите за потребителски кредит, се явява недължимо и подлежи на
връщане.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице И. Л. Д., на което съдът дава вяра като компетентно изготвено, обосновано и
кореспондиращо със събраните по делото доказателства, се установява следното:
В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по Договор за
кредит № 257598/16.11.2018 г. от 19.12.2018 г. и от 03.01.2019 г. в общ размер на 1 197,34 лв.,
с която сума изцяло е погасено задължението за главница по договора в размер на 1 000 лв.,
задължението за възнаградителна лихва в размер на 52,92 лв., а с остатъка от 144,42 лв. е
платена неустойката за непредоставяне на обезпечение, или общо недължимо платеното се
явява в размер на 197,34 лв.
В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по Договор за
кредит № 266348/04.01.2019 г. от 09.02.2019 г., 06.03.2019 г. и 03.04.2019 г. в общ размер на
1 936,85 лв., с която сума е погасено задължението за главница по договора в размер на 1 500
лв., задължението за възнаградителна лихва в размер на 141,58 лв., а с остатъка от 295,27 лв.
е платена неустойката за непредоставяне на обезпечение, или общо недължимо платеното се
явява в размер на 436,85 лв.
В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по Договор за
кредит № 408225/09.02.2021 г. от 08.03.2021 г. в общ размер на 1 231,01 лв., с която сума е
погасено задължението за главница по договора в размер на 1 100 лв., задължението за
възнаградителна лихва в размер на 35,78 лв., а с остатъка от 95,23 лв. е платена неустойката
за непредоставяне на обезпечение, или общо недължимо платеното се явява в размер на
131,01 лв.
В счетоводството на ответника са отразени парични постъпления по Договор за
кредит № 413870/01.04.2021 г. от 03.05.2021 г. и от 31.05.2021 г. в общ размер на 1 862,08
лв., с която сума е погасено задължението за главница по договора в размер на 1 500 лв.,
задължението за възнаградителна лихва в размер на 96,34 лв., а с остатъка от 265,74 лв. е
платена неустойката за непредоставяне на обезпечение, или общо недължимо платеното се
явява в размер на 362,08 лв.
Като взе предвид изчисленията на вещото лице по приетата и неоспорена от страните
по делото съдебно-счетоводна експертиза, а и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът приема предявените от ищеца осъдителни претенции за сумата от 135 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 902,60 лв., платена без правно основание
по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., за сумата от 200 лв., представляваща част от
вземане в общ размер на 1 194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит №
266348/04.01.2019 г., и за сумата от 265,74 лв., представляваща част от вземане в общ размер
на 1 620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит №
413870/01.04.2021 г., за изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени.
Предявената от ищеца осъдителна претенция за сумата от 150 лв., представляваща
10
част от вземане в общ размер на 1 188,48 лв., платена без правно основание по Договор за
потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., съдът намира за частично основателна за
сумата от 131,01 лв., като за разликата до 150 лв. предявена като част от 1188,48 лева следва
да бъде отхвърлена.
При така установената частична дължимост на претендираните суми следва да бъде
разгледано и релевираното от ответното дружество възражение за погасяване на вземанията
по давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при
първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото
извършване на престацията, поради което се приема, че давностният срок започва да тече от
деня на получаването . В мотивите на постановлението е разяснено, че вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Срокът започва да тече от
момента, в който е получено нещо без правно основание. Следователно, давностният срок
по всяко задължение е започнал да тече от момента на предаването на всяка от сумите. С
предявяването на иска давностният срок се счита за прекъснат /арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД /. В
настоящия случай давността е прекъсната с подаването на исковата молба в съда на
22.07.2022 г. От заключеното на ССчЕ се установява, че претендираните от ищеца суми са
заплащани в периода от 19.12.2018 г. до 31.05.2021 г. Предвид изложеното, съдът намира, че
към датата на подаване на исковата молба в съда давностният срок не е изтекъл.
Ето защо предявените осъдителни искове следва да бъдат уважени за посочените
суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.07.2022 г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер
съгласно допуснатото на 28.11.2014 г. изменение на предявените искове чрез увеличение
размера на предявения осъдителен иск подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 200 лв. за държавна
такса и 820 лв. за депозит за изготвяне на ССчЕ. Страната е заявила и претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че
съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не
минимум, на ответника следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на
11
200 лв. С оглед гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1189,14 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 1 000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно Договор за правна защита и съдействие от
24.06.2024 г. на лист 173 по делото/. Основателно се явява възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Извършвайки дължимата
преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответния на нея размер на
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че заплатеното от ответното дружество
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. не съответства на правната и фактическа
сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет са няколко еднородни
осъдителни претенции, защитата по които е идентична по съдържание, проведени са три
открити заседания, като само на едно от тях се е явил процесуалният представител на
ответника, събрани са малко по обем писмени доказателства, и не са разпитвани свидетели
по делото. При това положение и отчитайки установения при интерес до 1 000 лв. размер на
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие/, който макар и да не е обвързващ за
съда, има значението на ориентир, съдът счита, че съответно на сложността на делото и на
положените от адвоката усилия по процесуално представителство е адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед гореизложеното, съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 10,12 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД
сумата от 135 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 902,60 лв., платена без
правно основание по Договор за кредит № 257598/16.11.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 200 лв., представляваща част от вземане в общ
размер на 1194,36 лв., платена без правно основание по Договор за кредит №
266348/04.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 131,01 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 1188,48 лв., платена без правно основание
по Договор за потребителски кредит № 408225/09.02.2021 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 265,74 лв., представляваща част от вземане в
общ размер на 1620,24 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски
12
кредит № 413870/01.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане, които вземания са
прехвърлени в полза на ищцовото дружество по силата на Договор за вземания от
финансови институции № 1015/21.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 131,01
лв. до пълния предявен размер от 150 лв. представляваща част от вземане в общ размер на
1188,48 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит №
408225/09.02.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1189,14 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ...., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 10,12 лв.
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13