Определение по дело №1496/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Б. И., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], чрез адв.М., против Заповед № 24ОА-1475/13.06.2024г. издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от , във вр. с ал. 1, т. 7 и т. 9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/ и чл. 20, т. 2 от договор за наем на общинско жилище № С-416/21.02.2006г. е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище от фонд „Настаняване под наем“, находящо се на адрес: [населено място], [жк], Модул „***, актувано с акт за частна общинкса собственост № 640/05.01.2004г., представляващо масивно двуетажно еднофамилно жилище №2 – тип „мезонет“, със застроена площ 60 [жк],40 кв.м., находящо се в средната част на модул ***“, за което е издадена заповед за настаняване № ОА-141/02.02.2004г. на лицата: А. Б. И., В. Н. А., Й. В. А., М. В. А., Б. В. А., М. В. А. и В. А. А. И..

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на А. Б. И. на 01.07.2024г., а жалбата срещу процесната заповед е подадена на 11.07.2024г., т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от , във вр. с ал. 1, т. 7 и т. 9 от НУРУЖННОЖП. Съобразно чл.46, ал. 2, изр. второ от същия закон, в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от ЗОС законодателят е предвидил, че обжалването на заповед за прекратяване на наемните отношения за имот - общинска собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Това представлява изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 от АПК, че оспорването спира изпълнението. Самото производството по чл. 46 от ЗОС предполага наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта, и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. Н. установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В жалбата са изложени доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, но не се твърди, а и не са ангажирани никакви доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по делото заповед би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, поради което искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитени държавни, обществени и други интереси. Към жалбата са представени два броя епикризи от месец февруари 2024г.: от УМБАЛ – Пловдив АД, отделение по гастроентерология с посочена диагноза: *****************************, с посочен статус при изписването – с подобрение и без настъпили усложнения; от УМБАЛ – Пловдив АД, Клиника по урология за проведена на 14.02.2024г. операция с посочена диагноза: ********и отразен статус при изписването – кл. Подобрения и добро общо състояние.

Съдът с разпореждане от 12.07.2024г. е указал на жалбоподателя, че в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, негова е тежестта да докаже наличието на предпоставките за превантивна защита на личния му интерес спрямо обществения. Дадена е възможност на жалбоподателя А. И. да представи доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 24ОА-1475/13.06.2024г. на кмета на община Пловдив може да й причини значителна или трудно поправима вреда, като обоснове нейния вид и размер.

С нарочна молба жалбоподателя посочва още, че вредата която ще настъпи за нея и за децата й е, че ще останат без покрив над главата и на улицата. И. посочва, че се грижи и за децата на починалата й снаха, които са седем на брой и живеят при нея, и че те също ще останат без дом. Моли да й бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди от общината с друго такова от което да е видно кои са й низходящите внуци.

Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват каквито и да е доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт. Представените от жалбоподателя доказателства епикризи не установяват опасност от евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от прекратяване на наемното правоотношение, т. е. за законосъобразното и целесъобразно разпореждане с имота от неговия собственик – общината. Представените от жалбоподателя две епикризи са от февруари месец, с отбелязване и в двете, че при изписването лицето е с подобрение. И в двете епикризи са посочени контролните прегледи, които е следвало да бъдат проведени, като не са представени доказателства за извършени такива и евентуално за влошено здравословно състояние.

Следва да се отбележи, че от проведената операция и лечение до датата на връчване на оспорената заповед, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно са изминали повече от 4 месеца и към настоящия момент не са налице доказателства за влошено здравословно състояние на жалбоподателя.

Жалбоподателят И. не представя документация за инвалидност и трайна загуба на трудоспособност, нито по отношение на нея самата, нито за синовете й, които са настанени в общинското жилище със заповед за настаняване № ОА-141/02.02.2004г., като всички са пълнолетни и в трудоспособна възраст.

Твърденията на И., че се грижи и за децата на починалата й снаха, които са седем на брой и живеят при нея, и че те също ще останат без дом не са подкрепени с доказателства. С молбата И. иска да й бъде издадено съдебно удостоверение, чрез което да се снабди от общината с друго такова от което да е видно кои са й низходящите внуци, но настоящия съдебен състав счита, че дори и да представи такова удостоверение, то пак не доказва, че внуците й живеят при нея. По отношение на внуците не са представени актове за раждане, удостоверение за регистрация на настоящ адрес, нито акт за смърт на майката. Не става ясно от молбата и дали техният баща (син на А. И.) също полага грижи за тях.

Всъщност предвиденото в чл.46 от ЗОС предварително изпълнение на заповедта е именно с оглед обществения интерес, да се осигури жилище на други лица в нужда, които отговарят на условията за това (като внуците за които И. твърди, че са останали без майка).

По отношение на твърдението на А. И., че няма къде да отиде, съдът съобрази Определение № 6720 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5660/2023 г., IV о., в което е посочено, че самото прекратяване на наемния договор изначално предполага освобождаването на имота от наемателя и предаването му на собственика му наемодател, поради което невъзможността за ползването му занапред не може да се приеме като значителна или трудно поправима вреда за първия по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Според ВАС, противното би обезсмислило изцяло регламентираното от законодателя предварително изпълнение на заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОС. За да се допусне изключение от правилото, е необходимо установяването на такива обстоятелства, които да поставят на първо място интереса на адресата на заповедта и да изключват необходимостта от защита на търсения с производството обществен интерес, а не да са нормална последица от изпълнението на административния акт. В случая такива не са налице.

Отделно от всичко изложено в жалбата А. И. посочва следния адрес: [улица], а не адресът на общинското жилище в [жк].

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 24ОА-1475/13.06.2024г. издадена от кмета на община Пловдив е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. И., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [улица], да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 24ОА-1475/13.06.2024г. издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от , във вр. с ал. 1, т. 7 и т. 9 от НУРУЖННОЖП и чл. 20, т. 2 от договор за наем на общинско жилище № С-416/21.02.2006г. е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище от фонд „Настаняване под наем“, находящо се на адрес: [населено място], [жк], Модул *****, актувано с акт за частна общинкса собственост № 640/05.01.2004г., представляващо масивно двуетажно еднофамилно жилище №2 – тип „мезонет“, със застроена площ 60 [жк],40 кв.м., находящо се в средната част на модул „Б-4“, за което е издадена заповед за настаняване № ОА-141/02.02.2004г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.