РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Перник , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500628 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 262139/25.09.2020г., допълнена с въззивна
жалба с вх. № 263266/08.10.2020г., подадена от адв. М. К., в качеството на особен
представител на ответницата Г. Б. С., срещу решение № 260153/24.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 4243/2019 г. на Районен съд – Перник, с което по предявените от “Топлофикация-
Перник” АД против ответницата искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 1010,53 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 134,66 лева – законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00843 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд. С решението в тежест на ответницата са възложени направените от
ищеца разноски по делото.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Жалбоподателят счита, че ищецът не е доказал съществуването на валидна
облигационна връзка между страните по делото и между ищеца и фирмата за дялово
разпределение поради противоречие с изискванията на чл. 139б от Закона за енергетиката.
Релевира се също оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на
жалбоподателя за необоснованост на заключението на вещото лице и за неизпълнение от
1
страна на ищеца на Общите правила за продажба на топлинна енергия. Поради това,
жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и
да се постанови ново, с което предявените от “Топлофикация – Перник” АД искове да бъдат
изцяло отхвърлени. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - “Топлофикация – Перник” АД, не е представила писмен
отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 5074/08.12.2020 г.
въззиваемата страна е поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорила е
жалбата и е поискала присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от “Топлофикация-Перник” АД
против Г. Б. С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 843/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 3782/06.02.2019 г., е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата Г. Б. С. за
вземанията, предмет на настоящите искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, и на основание чл. 417, ал. 1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността
да предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в
срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на
купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
2
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.
153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е
резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.
От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е в режим на етажна
собственост и е топлоснабдена.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ **, том **, рег. № ***, дело № 212 от 2004 г. се установява, че по силата на
обективирания в него договор на *** г. ответницата Г. Б. С. е придобила собствеността
върху топлоснабдения имот, а именно апартамент **, находящ се в ***, като го е закупила
от Р. Р. Г.. На *** г. Г. С. е подала и приетата по делото като писмено доказателство молба
за откриване на партида за жилищни нужди до "Топлофикация – Перник" АД. Поради това
съдът намира, че ответницата, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по
силата на закона.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация – Перник" АД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на
топлинна енергия" – "Топлофикация - Перник" ЕАД и "купувача на топлинна енергия" –
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди и не се установява ответникът да е
подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални
условия, нито да е сключено допълнително писмено споразумение между него и ищеца,
поради което същият е бил обвързан от влезлите в сила ОУ на договора.
Ето защо правилно РС - Перник е приел, че в процесния период ответникът е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената в имота му
топлинна енергия.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената съдебнотехническа експертиза, която следва да се
3
кредитира като изготвена обосновано, изчерпателно и компетентно.
Топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят между всички потребители,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от
общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. На въззивника са били
начислени суми за подгяряване на топла вода за БГВ, за отопление за сградна инсталация и
за топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, както и за услугата "дялово разпределение".
Според експертизата дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата -
етажна собственост по време на процесния период се е извършвало съгласно сключен
между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД договор № *** г. Впоследствие
между „Топлофикация-Перник“ АД и „Техем Сървисис“ ЕООД е сключен договор № *** г.,
както и договор № *** г. с „Директ“ ЕООД.
Според вещото лице е изпълнено и изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
Начислените суми са пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че
изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на
топлинна енергия в СЕС, като преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в
законоустановени срок, като възражения и жалби срещу тях не са подавани. Съгласно
заключението „Топлофикация- Перник“ АД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи в абонатната станция, която общо за отчетните периоди е идентична с отразената в
индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените технологични разходи на абонатната
станция са отразени по месечно за процесния период, като са обозначени в отделна колона
на предоставената на вещото лице справка и са за сметка на топлофикационното дружество.
За процесния период „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределяло топлоенергията.
Технологичните разходи са изчислени в съответствие с Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Начислявана е по месечно по време на отоплителните периоди
топлоенергия само за отопление – отдадена сградна инсталация и от отоплително тяло в
помещение Баня. След отчетните периоди прогнозната топлоенергия е изравнявана с
разпределената „по отчет“. Отоплителните тела в имота са демонтирани, с изключение на
отоплителното тяло „щранг-лира“ в помещение Баня. Не е разпределяна топлоенергия за
отоплителни тела в помещения Кухня, Дневна, както и не са начислявани суми за това. В
общите части на сградата няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни
тела, поради което на ответника такава топлоенергия не е разпределяна и начислявана. В
имота е монтиран уред за измерване разхода на топла вода- 1 бр. водомер, като разхода за
подгряване на топла вода за БГВ е начисляван прогнозно. След провеждане на годишния
отчет от фирмата топлинен счетоводител разхода на топлоенергия е преизчиследн и е
определено топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, като е
изчислена дължимата сума за БГВ.
Според вещото лице прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно
/служебно/начислени с изравнителните сметки за съответните периоди. Размерът на
задължението на ответника за процесния период за топлинна енергия за БГВ и за отопление /
отдадена СИ и „щранг-лира“/, съгласно изравнителни сметки, изготвени от „Директ“ ЕООД
и справки от „Топлофикация Перник“ АД, както и вноските за дялово разпределение е
4
1010,53 лв., диференцирано в посочена таблица към задача 5. Подадени възражения от
ответника срещу изравнителната сметка не са постъпвали. Според експерта общият
топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван през 2016 г. и това е
документирано със свидетелството за метрологична проверка, описано в констативната част
на експертизата.
Неоснователно е според настоящият съдебен състав релевираното от въззивника
възражението за липса на облигационна връзка и недължимост на процесните суми, поради
липса на доказателства за избор на търговец, извършващ дялово разпределение и
извършване на процедурата за дялово разпределение в нарушение на чл. 139б ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл. 139 б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено
съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор на
услугата "дялово разпределение" по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ, нито писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение по реда на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, но такива се
представени на вещото лице, изготвило СТЕ. В заключението е посочено, че на вещото лице
са представени сключеният между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД
договор № *** г., договор № *** г., сключен между „Топлофикация-Перник“ АД и „Техем
Сървисис“ ЕООД, както и договор № *** г. с „Директ“ ЕООД.
Независимо от това, липсата на такива доказателства не би повлияла върху
задължението на ищеца да заплаща топлинна енергия, доколкото положително са
установени всички материални предпоставки относно възникването на облигационно
отношение между страните, както и съществуването и изискуемостта на вземането.
Аргумент в посочения смисъл се извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-
334/2007 г. Дори когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото
правило, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сградата се
извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т. е., от ищеца,
съобразно Методиката по приложението към Наредбата. Следователно, липсата на договор с
лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия.
При така установената фактология, споделена и от въззивния съдебен състав, се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си като продавач на
топлинна енергия да достави топлинна енергия –за БГВ, отдадена от сградна инсталация и
от отоплително тяло "щранг-лира" в банята на процесния имот, и на услугата "дялово
разпределение", на обща стойност 1010,53 лв.
Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо
от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите
на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер. При
5
тези изводи за дължимост на главното вземане в установения размер, правилни са
констатациите за дължимостта на акцесорното вземане за лихви в изчисления от
първостепенния съд в размер на 134,66 лева, касаещо периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019
г., пресметната по правилата на чл. 86 ЗЗД и изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК при
използване на публично достъпен калкулатор за размер на лихва, определяема по
нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.).
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са основателни и доказани, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора
и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Поради това с оглед изхода на правния спор ответницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 25 лева в полза на бюджета на съдебата власт. На
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в тежест на ответницата е да заплати
и сторените от въззиваемото дружество разноски в настоящото производство в общ размер
от 410 лв. – платен депозит за особен представител в размер на 310 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда минимален размер от 100 лв., предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема и характера на осъществената
от въззиваемия пред настоящата инстанция процесуална защита.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260153/24.09.2020 г., постановено по гр.д. № 4243/2019
г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК Г. Б. С., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 410,00 /четиристотин и десет/ лева –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Б. С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Пернишкия окръжен съд сумата от 25/двадесет и пет/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7