№ 1811
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20080261/21.02.2023 г., постановено по гр.д. №
16493/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу „М.-С.“ ЕООД, ЕИК
**** и „М.-М.“ ООД, ЕИК ****, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.327 ТЗ вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че „М.-С.“ ЕООД, ЕИК **** и „М.-М.“
ООД, ЕИК **** дължат на „Топлофикация София” ЕАД, разделно при квоти
от по 1/2/една втора/, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.01.2020 година, издадена по
ч. гр. дело № 62694/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно:
1.“М.-С.“ ЕООД, ЕИК ****, дължи сумата от 162,62лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
1.07.2018г. До 31.12.2018 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 14.12.2020 година до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 30,73лв. - законна лихва за
забава от 31.08.2018г. до 09.12.2020г., както и сумата от 6,48лв,-
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
1.05.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението пред заповедния съд – 14.12.2020 година до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 2,37лв. - законна лихва за забава за
1
периода от 01.07.2018г, до 09.12.2020 г.,
2. „М.-М.“ ООД ЕИК ****, дължи сумата от 162,62лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
1.07.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението пред заповедния съд – 14.12.2020 година до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 30,73лв. - законна лихва за забава от
31.08.2018г. до 09.12.2020г., както и сумата от 6,48лв.- представляваща сума
за разпределение на топлинна енергия за периода от 1.05.2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 14.12.2020 година до окончателното
изплащане на вземането и 2,37лв. - законна лихва за забава за периода от
01.07.2018г. До 09.12.2020 година.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София” ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Моли се за неговата отмяна
и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Въззиваемите „М.-С.“ ЕООД и „М.-М.“ ООД са подали отговор на
въззивната жалба, с който оспорват същата. Излагат доводи за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение и молят същото да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Т.” ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на
съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема
следното:
Предметът на делото е спорното материално субективно право –
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за
спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
2
съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е
определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от
обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да
даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно
следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г. гр. д. №
882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. №
738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. №
92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В случая първоинстанционният съд неправилно е определил правната
квалификация на спорното право, като е посочил чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.327
ТЗ вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД., разгледал е въпросът относно
наличието на договорно правоотношение между страните с предмет доставка
на топлинна енергия, приложимите общи условия за продажба на топлинна
енергия, т.е. първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск, основан на
договорно правоотношение
От подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и
искова молба обаче, е видно, че претенцията на ищеца се основава на
твърдение за настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответниците с
оглед извършена доставка на топлинна енергия при липса на възникнало
договорно правоотношение. Според състава на въззивния съд, с оглед
изложените фактически основания предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове намират своята материалноправна квалификация в нормата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. При преценка допустимостта на обжалваното решение
правнорелевантно е обаче обстоятелството дали първоинстанционният съд е
разгледал заявените от ищеца фактически твърдения или други такива.
При извършване на преценка за посоченото по-горе въззивният съд
приема, че с обжалваното решение съдът е разгледал различни от заявените в
исковата молба фактически обстоятелства.
Видно е, че още в подаденото заявление за издаване за издаване на
заповед за изпълнение, заявителят е посочил, че с претендираните суми
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. С исковата
молба ищецът е заявил, че между страните не е бил сключен писмен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, като
същевременно е ползвал топлинна енергия и незаплащайки цената й, се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството.
Първоинстанционният съд както в изготвения по реда на чл. 146 ГПК
доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, е основал
изводите си на това, че ищецът претендира исковата сума от ответника в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди на
основание възникнала между страните облигационна договорна връзка.
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на
претенцията - чл.327 ТЗ вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, не съответства на изложеното в
3
исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Изложените и поддържани от ищеца конкретни факти и обстоятелства
сочат категорично на предявен иск за неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца, с правна квалификация на претенцията чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала - наличие на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди и е
разгледал иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, какъвто не е бил предявен от ищеца. Същевременно съдът не е
изследвал релевантните за спорното право обстоятелства – дали е налице
обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца посредством
спестяване на разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот и съответно дали се е породило задължение за заплащане
равностойността на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването,
налице ли е матералноправна легитимация за ищеца да претендира
заплащането на цена на услугата дялово разпределение по реда на чл. 59, ал. 1
ЗЗД, съответно изпаднал ли е длъжника в забава за заплащане на
претендираните като главници суми.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно
претендираните от ищеца главници, както и акцесорно съединените
претенции за лихви за забава, първоинстанционният съд се е произнесъл на
непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил
нещо различно в сравнение с исканото от ищцата, следва да се приеме, че
решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК в
посочената част (решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ
ГО на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО
и др.).
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
обжалваното решение следва да се обезсили, като делото следва да се върне
на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявените от ищеца
искове в частта.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, за настоящото
производство не следва да се присъждат разноски, а първоинстанционният
съд следва да съобрази същите при постановяване на решението си по
същество на спора.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20080261/21.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ 16493/2021 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав.
ВРЪЩА гр.д. № 16493/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията,
съдържащи се в мотивите на настоящото решение, за произнасяне по
предявените от ищеца искове в посочената по-горе част, съобразно заявените
4
от ищеца фактически основания на предявените искове.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5