Определение по дело №1471/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалбата на „Солвей Соди“ АД, представлявано от изпълнителния директор С.Н., подадена чрез юрисконсулт Р.Г., срещу Задължително предписание по Констативен протокол № ГМ-43/22.06.2023 г. от Комисия при Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), назначена със заповед № ГМ-43 от 19.06.2023 г. на Директора ТД „Държавен резерв“ гр. Варна.

На 10.07.2023 г. оспорващият отстранява указаната от съда с Разпореждане № 7040/05.07.2023 г. нередовност на жалбата, като представя доказателства за заплащане на дължимата държавна такса.

На 11.07.2023 г. оспорващият отправя искане до съда за спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството по адм. д. № 1236/2022 г., като излага доводи за преюдициалност на спора по това дело.

Във връзка с указаната от съда възможност на ответника с Разпореждане № 7229/13.07.2023 г. за изразяване на становище по отправеното искане от оспорващия за спиране на настоящото производство по делото, на 19.07.2023 г. е постъпило становище от вр. и. д. Председател на ДА ДРВВЗ, с което се излагат доводи за неоснователност на искането на оспорващия. Доколкото процесното становище не изхожда от ответника - Комисията при Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна при ДА ДРВВЗ, назначена със заповед № ГМ-43 от 19.06.2023 г. на Директора ТД „Държавен резерв“ гр. Варна, съдът е дал възможност за поправяне на нередовното процесуално действие по подаване на становището.

На 07.08.2023 г. в съда постъпва становище по искането за спиране, което становище изхожда от ответника и е подписано от председателя и членовете на комисията, с което е отстранена нередовността на процесуалното действие по подаването му.

По направеното искане за спиране на настоящото производство, съдът съобрази следното:

Обжалваният акт представлява задължително предписание по чл. 56, ал. 1, т. 9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), с което „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД е задължено да изпълни Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196 от 28.04.2022 г. на зам.-председателя на ДА ДРВВЗ и да създаде определените запаси за извънредни ситуации от 53 422,256 т котелни горива, със срок за изпълнение на предписанието: 29.06.2023 г., а като отговорник за изпълнение на предписанието е посочен изпълнителният директор на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, гр. Девня.

При извършената служебна справка по адм. д. № 1236/2022 г. на АдмС – Варна се установява, че производството е образувано по жалба от „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД срешу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196 от 28.04.2022 г. на зам.-председателя на ДА ДРВВЗ, като производството по делото е спряно поради отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Понастоящем по отправеното преюдициално запитване е образувано дело С-784/22 на СЕС, което все още не е приключило с решение.

Доколкото оспореното по настоящото дело предписание е за изпълнение именно на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196 от 28.04.2022 г. на зам.-председателя на ДА ДРВВЗ, то преценката за законосъобразността на предписанието е предпоставена от разрешаването на спора за законосъобразността на разпореждането, чието изпълнение е предписано. Както и оспорващият сочи, административните задължения на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД произтичат от разпореждането за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации, изпълнението на което разпореждане се цели да се осигури с оспореното предписание. Тоест изходът от съдебното обжалване на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196 от 28.04.2022 г. на Зам.-председателя на ДА ДРВВЗ, предпоставен от решението по дело С-784/22 на СЕС, има значение за правилното решаване на настоящия правен спора.

Доколкото ответникът не сочи какви факти и обстоятелства, които са извън относимите към зададените въпроси към СЕС, могат и иска да бъдат установени понастоящем по делото, то позоваването му на решението по С-432/22 на СЕС не обуславя в случая продължаване на делото и спирането му само в частта, относима към зададения въпрос.

Налице е преюдициалност предвид обусловеността между двата спора, основаваща се на връзката между субективните права и задължения, между правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Следва да се съобрази и установителното действие на силата на присъденото нещо по решението по преюдициалното правоотношение - в случая това се явява спорът по адм. дело № 1236/2022 год. и в случая не следва да има различия в преценките на съда по отношение на двете дела.

В случая с преюдициалното запитване е отправено искане до СЕС за тълкуване на приложимото Европейско право, с оглед осигуряване от националния съд на правилното му приложение, и след тълкуването от СЕС националната юрисдикция ще извърши преценка за съответствието на вътрешните правни норми с Европейското право. В този смисъл доводът на ответника, че СЕС не може да разглежда въпроси, свързани със съобразността на националната норма с общностното право, е правилен, но именно въз основа на тълкуването на СЕС националният съд ще прецени дали националната норма е в съответствие с европейското право.

Гореизложеното обуславя основание за спиране на настоящото производство до окончателното приключване на производството по адм. д. № 1236/2022 г. на АдмС – Варна, след постановяване на решение по дело С -784/22 на СЕС.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по адм. д. № 1471/2023 г. на АдмС – Варна до окончателното приключване на производството по адм. д. № 1236/2022 г. на АдмС – Варна, предпоставено от постановяване на решение по дело С-784/22 на Съда на Европейския съюз.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: