№ 13416
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110145366 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Й. Г., ....,
починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон – В. И. Г., ЕГН
**********, Й. Г. Г., ЕГН ********** и И. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
П. Х., със съдебен адрес .., против „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от В.Т.- изпълнителен директор.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на негово име е открита партида в
ответното дружество с клиентски № .. за имот, находящ се в .., на която били начислена сума
общо в размер на 2331,86 лв., представляваща главници за използвани ВиК услуги по
издадени фактури в периода от 06.06.2011 г. до 05.10.2015 г. Поддържа, че при справка в
счетоводството на ответното дружество ищецът е установил, че процесните суми
продължават да се водят дължими по партидата на исковия имот. Посочва, че служители на
ответника са го уведомили по телефона, че дължи процесните суми и претендирали
заплащане на същите. Твърди, че между страните липсва облигационно отношeние, тъй като
не е собственик или ползвател на процесния имот, с оглед което не бил обвързан от общите
условия на ответното дружество. Навежда възражение за изтекла тригодишна давност за
вземанията, поради което иска да бъде установена недължимостта на оспорените суми.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 2331,86 лв., представляващо претендирана от
ответника стойност по фактури, издадени в периода от 06.06.2011 г. до 05.10.2015 г., поради
липса на облигационно отношение между страните, респективно поради погасяването им по
давност.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск по основание и размер. Моли да бъде постановено решение при
1
условията на чл. 237 от ГПК и да не бъде уважавано ищцовото искане за присъждане на
разноски. Сочи, се в отговора, че сумите чиято недължимост се иска да бъде съдебно
призната, не са претендирани от ищеца – ответникът не е предприемал действия нито по
доброволно, нито по принудителното им събиране.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., на основание чл. 227 от ГПК, в
качеството на ищци в производството са конституирани наследниците на починалия в хода
на делото ищец Г. Й. Г., ЕГН ********** - В. И. Г., ЕГН ********** (съпруга), Й. Г. Г., ЕГН
********** (син) и И. Г. Г., ЕГН ********** (син).
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С писмо с изх. № ЗИ – 455 от 01.07.2022 г. на мениджър „Писмена кореспонденция“ в
... Г. Г. е уведомен за задълженията, които са начислени на негово име в ответното дружество
по партида с клиентски номер .. за имот на адрес в .. по издадени фактури за периода от
06.06.2011 г. до 06.06.2022 г. Към писмото са приложени таблици със задълженията,
посочени по месеци и фактури.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като на името на ищеца
в счетоводството на ответното дружество са начислени задълженията, чието отричане по
съдебен ред се иска.
Разгледан по същество, искът е основателен.
На първо място, ответникът не доказа, че Г. Г. е собственик, вещен ползвател или
суперфицияр на процесния водоснабден имот. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Ето защо и при липса на доказателства, че Г. Г. е собственик,
ползвател или титуляр на право на строеж върху процесния водоснабден имот, то не е
потребител на ВиК услуги и не дължи тяхната стойност.
На второ място, искът е основателен, тъй като задълженията, чието отричане
претендира ищецът, са погасени по давност. Вземанията на ответното дружество имат
характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК
на ВКС, поради което по отношение на тях е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
според която давностният срок е тригодишен. Ето защо и с оглед обстоятелството, че
падежът на процесните задължения е настъпили повече от три години преди датата на
депозиране на исковата молба и приключване на устните състезания по делото, са погасени
по давност. Погасяването на вземанията на ... по давност се признава от ответното
дружество.
Предвид горните съображения и като се позовава на направеното признание, съдът
счита, че искът, предявен от Г. Г., следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
2
разноските за заплащане на държавна такса в размер на 95,27 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на
чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на
две предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а
именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е
налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на
иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по
отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като дължими и
въпреки изрично отправена до ответника молба, ... не е отписало от счетоводните си книги
погасените по давност задължения. Възражението за изтекла в полза на длъжника
погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може да се
упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен
установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на
кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в
случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои
вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по
в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Предвид горните доводи, съдът счита, че ответникът дължи заплащането на разноски.
Ответниковото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира за неоснователно, тъй като всеки един от тримата ищци (конституирани на мястото
на починалия в хода на делото Г. Г.) е заплатил хонорар в размер на нормативно установения
минимум.
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Г. Й. Г., ...., починал в хода на производството и заместен от
наследниците си по закон – В. И. Г., ЕГН **********, Й. Г. Г., ЕГН ********** и И. Г. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес .., против „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление .., представлявано от В.Т.- изпълнителен директор, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от 2 331,86 лв. (две
хиляди триста тридесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
начислени задължения по клиентски номер .. за имот на адрес в .. за периода от 06.06.2011 г.
до 05.10.2015 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.Т. -
изпълнителен директор да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, Й. Г. Г., ЕГН ********** и
И. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес .. сумата от 95,27 лв. (деветдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки), представляваща направени от ищците разноски за заплащане на
държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т. -
3
изпълнителен директор да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес .. сумата
от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане
на адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т. -
изпълнителен директор да заплати на Й. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес .. сумата
от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане
на адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление .., представлявано от В.Т. -
изпълнителен директор да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес .. сумата
от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплащане
на адвокатски хонорар за един адвокат в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4