Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 17.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на шестнадесети
април две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1775 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО
е по иск с правно основание член 55, ал.1, пр. ІІ-ро от ЗЗД.
Ищецът М.С.Г.
с ЕГН **********, адрес: *** твърди, че въз основа предоставена от ответника ЕТ
„В.Г.Н.“ оферта № 1 от 15.11.2016 г., на
същата дата в село Х.Д. между ответника в качеството му на продавач и ищцата
качеството й на купувач бил сключен договор за продажба на разсад от лавандула
във връзка с инвестиционни намерения на ищцата ми по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по ПРСР за
периода 2014-2020г.“ По силата на постигнатите договорености продавачът се
задължил да продаде на купувача 240 000 броя коренчета лавандула срещу цена в
размер на 0.12 лева с ДДС на корен или 28 800 лева с ДДС. Уговорено било, че
купувачът заплаща авансово 10% от стойността на договора с ДДС в десетдневен
срок след подписване на договора, което било сторено още на 15.11.2016 г. по
банков път, по посочената в договора банкова сметка ***. Страните изрично, в
разпоредбата на чл.8 от договора, посочили и предвидили, че постигнатото между
тях съгласие по съществените условия на правоотношението ще влязат в сила под
условие – в случай, че купувачът има одобрен проект и сключен договор за
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи по ПРСР за периода
2014-2020г.“ В следващата разпоредба страните изрично уговорили последиците от
нереализиране на отлагателното условие по договора, а именно: продавачът поел
задължение да върне полученото капаро в срок от 10 дни от оповестяване на
отказа на проекта на купувача по горепосочена подмярка. Поетото с разпоредбата
на чл.9 от договора задължение на продавача за връщане на полученото от него
при несбъдване на условието на договора било в съответствие с разпоредбата на
чл.55 ал.1 от ЗЗД и дадени по приложението й разяснения в Постановление № 1 от
28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на Върховен съд. съгласно което: „При втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на
очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.
Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно
условие, когато то не се сбъднело, и т. н.“. На 16.12.2017г. бил оповестен
отказ от Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция по отношение на
ищцата поради наличието на недостатъчни средства за одобряване на всички
подадени заявление по мярката. За този отказ ответникът бил уведомен както
устно по телефона, така и писмено с уведомление, изпратено чрез Е. Експрес ООД.
В уведомлението за прекратяване на договора била отправена и покана от страна
на доверителката му за връщане на платеното. Уведомлението било получено на
02.01.2018 г. от ответника, но до настоящия момент получената от него сума в
размер на 2880 лева не била върната обратно съгласно чл.55 от ЗЗД във връзка с
чл.9 от договора. Липсата на доброволно изпълнение обосновавало правния интерес
от предявяване на настоящия осъдителен иск за връщане на сумата от 2880 лева.
което ответникът можел да стори по следните банкови сметки, а именно:
IBAN ***анк
България ЕАД
IBAN ******
банка АД.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което осъди ЕТ „В.Г.Н.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.С.Г. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2880
(две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, представляваща получена сума на
отпаднало основание по чл.8 във връзка с чл.9 от договор за продажба на разсад
от лавандула от 15.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 14.12.2018 г. до окончателното плащане. Претендира за
разноските по делото.
Ответникът ЕТ
„В.Г.Н.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** оспорва иска. Сочи, че в депозираната от ищеца искова молба
се твърдяло, че има сключен договор за продажба на разсад от лавандула между
страните. Твърдяло се, че договорът между страните бил сключен на 15.11.2016 г.
С този договор за доставка на разсад на лавандула, продавачът се съгласил да
произведе и продаде на ищеца 240 000 броя корени лавандула, които следвало
да бъдат произведени и доставени през 2017г. Страните се договорили, че при
подписване на договора, купувачът следва да заплати на продавача сумата в
размер на 2880 лева, представляваща задатък. Уговорено било, че останалата част
от сумата, ще бъде изплатена при доставката на поръчаната стока. В чл. 8, чл. 9
и чл. 11 било уговорено, че договорът влиза в сила при условие, че купувачът
има одобрен проект и подписан договор за безвъзмездна финансова помощ, по
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ по ПРСР, за периода 2014 - 2020 г. В случай, че купувачът не
бъде одобрен като бенефициент по въпросната подмярка, страните се уговорили
продавачът да върне дадения задатък. В член 11 изрично било уговорено, че
влизането в сила на договора не може да бъде по-късно от 31.12.2017 г. Това
означавало, че същият се прекратява с крайна дата 31.12.2017 г., независимо
дали е влязъл в сила (изпълнение на условията) или не (отказ за финансиране). На
16.12.2017 г., купувачът получил отказ от ДФЗ, за безвъзмездно финансиране
(условието за влизане в сила на договора), поради недостатъчно средства за
финансиране. Във връзка с отказа от ДФЗ, купувачът изпратил уведомление за
прекратяване на Договора, който и без това се прекратил поради несбъдване на
условието за влизането му в сила, а именно одобрение на финансиране от ДФЗ,
получено от ответника на 02.01.2018 г. Във връзка със сключения договор, страните
поддържали писмена кореспонденция чрез имейл, касаеща действията на продавача
по производството на лавандулата, а от друга страна купувачът уведомявал
доверителя му, за развитието на процедурата по подаденото искане за финансиране
от ДФЗ. Съгласно водената писмена кореспонденция, страните разменили информация
и постигнали нови договорки, както следвало: С имейл от дата 21.03.2017 г.,
ответникът като продавач информирал ищеца с имейл адрес ******* че разсадът от
лавандула бил заложен в разсадника, и че ще я държи в течение относно
развитието му. В същият имейл П.Н.Н., задал въпрос на ищеца относно етапа на
одобрение на финансирането, представляващо условие за влизане в сила на
Договора. В имейл от дата 23.03.2017 г., изпратен от М.С.Г. до П.Н.Н., ищцата
уведомила продавача, че получили одобрения брой събрани от тях точки, и станало
ясно, че неправомерно са им били отнети 10 точки, поради променени правила и изисквания.
Ищцата твърдяла, че е подала възражение и чака отговор от ДФЗ. Уведомила
ответника, че има голяма възможност след оспорването да получи необходимото
финансиране. На 23.08.2017г., ответникът изпратил имейл до купувача, предвид
наближаването на крайния срок на договора и опасността от погиване на разсада,
а с това и настъпване на неблагоприятни последици за производителя, с който
пожелал да получи информация относно сбъдването на условието за влизане в сила
на договора. В същия имейл ответникът предложил на купувача няколко възможности
за действие, предвид създалата се ситуация, а именно: 1. Продавачът да продаде
разсада на трето лице и да върне задатъка; 2. Продавачът да продаде разсада на
трето лице, а задатъкът да остане в продавача, който задатък да бъде използван
като такъв за нов договор и следващ период – 2018 г.; 3. Купувачът да изпълни
договора и да купи произведения разсад без значение дали финансирането по
проекта ще бъде одобрено или не. На 23.08.2017 г., в отговор на изпратения
имейл от П.Н.Н., ищецът М.С.Г. уведомила ответника, че няма отговор от ДФЗ, и
приема второто предложение на П.Н.Н. Продавачът да продаде разсада на трето
лице, а задатъкът да остане в продавача и той да бъде използван като такъв по
нов договор и следващ период – 2018 г. На същата дата - 23.08.2017 г., П.Н.Н.
потвърдил новата договорка между страните, за което се ангажирал да произведе
нов разсад през 2018 г., и да запази даденият задатък. На 26.12.2017 г., М.С.Г.
изпратила имейл до П.Н.Н., с което го информирала, че е получила отказ за
финансиране на проекта, като в тази връзка изразила намерението си да изпрати
уведомление за прекратяване на Договора, касаещ производството на разсад за
2017 г. Счита, че между страните бил сключен нов договор за продажба на
лавандула, като даденият задатък не следвало да бъде върнат на ищеца - чл.93 ЗЗД. В подкрепа на това, излага следните доводи: Между страните имало сключен
договор за продажба на лавандула, в който изрично било договорено, че даденият
задатък ще бъде върнат на купувача, в случай че проектът на последния не бъде
одобрен от ДФЗ. Договорът бил сключен
през 2016 г., със срок на изпълнение 2017 г. Предвид факта, че на купувача било
отказано финансирането на проекта (условие за влизане в сила на Договора),
страните се договорили да сключат нов договор, с който доверителят му се
задължил да произведе коренчета лавандула за 2018 г., а М.С.Г. дала задатък по
договора сумата от 2880 лева. С оглед на това, че липсвала изрична уговорка
между страните, че договорът не се новирал, постигантите нови договорки за
отглеждането на нов разсад за следваща година, представлявали сключване на нов
договор с нови права и задължения по него. Даденият задатък по новият договор
следвало и изпълнявал функцията на задатъка, посочена в чл. 93 ЗЗД. При
наличието на неизпълнение на задълженията на далия задатъка, даденият задатък
следвало да остане при получилия го чл. 93 ал.2 ЗЗД. Действително в изпратения
имейл от ответника до ищеца на дата 23.08.2017 г., в 09.03 часа, имало изразена
готовност задатъка по новия договор да бъде върнат, но това волеизявление
стигнало до другата страна без да бъде изрично потвърдено, че го приема. Макар
и изразена готовност за връщането на задатъка от страна на ответника, по новия
договор липсата на насрещно волеизявление от страна на ищеца, че приема
предложението за връщането на задатъка означавало, че липсвали две насрещни
волеизявления, а оттам и уговорка за връщане на задатъка не била част от новия
договор. Исковата молба на ищеца била за връщане на даден задатък по сключен
договор за продажба на лавандула, при наличие на неизпълнение на договора от
самия ищец. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че в условията на
договора за продажба на лавандула през 2018 г. (новият договор), било налице
задължение ответника да върне дадения задатъка (което не било така), то в такъв
случай исковата молба на ищеца се явявала неоснователна, поради липсата на
изрично волеизявление за връщането на задатъка, изпратено до ответника, с което
да е поканен да върне дадения задатък по сключения договор за производство на
лавандула за 2018 г. Тази покана следвало да бъде изпратена до ответника и да е
във връзка с новия договор между страните. В този смисъл, искът бил предсрочно
предявен, и същият следвало да бъде отхвърлен. Посоченото в исковата молба
уведомление за прекратяване на договора и връщане на задатъка, касаело
сключения договор през 2016 г., с предмет доставка на лавандула през 2017 г., а
не покана за връщане на задатък по сключения нов договор между страните, за
доставка на лавандула през 2018 г. На следващо място счита, че исковата молба е
напълно неоснователна, поради следното: Даденият задатък по сключения договор
за доставка на лавандула за 2018 г. (новият договор) служел за обезпечение на
получилия го, в случай на неизпълнение на договора от страна на далия задатъка.
В случая, ищецът в качеството си на купувач дал задатък на ответника в
качеството на продавач, във връзка с договор за продажба на лавандула.
Продавачът изпълнил условията по договора, като заложил за отглеждане за 2018
г., на разсад от лавандула, който да достави на купувача по договора. Купувачът
не изпълнил задължението си по договора, като отказвал да получи разсада,
поради причини, които не могли да бъдат вменени във вина на продавача. Следвало
да се има предвид, че поради неизпълнението на задължението по договора от
страна на купувача, за продавача настъпили неблагоприятни финансови последици и
пропуснати ползи, които могло да бъдат вменени във вина на купувача. Законът
предвидил задатъка като вид обезпечение за изправната страна по договора с
оглед на защити интереса на изправната страна, доколкото нарушението на
договора не представлява вреди, които надхвърляли дадения задатък. Подчертава,
че съгласно договора за доставка на лавандула за 2018 г., между страните няма
изрична договорка, влизането на договора в сила да бъде под условие, както и
нямало изрична договорка, че продавачът
следва да върне получения задатък. Счита, че дадения задатък от страна на
купувача има обезпечителна функция и не следва да бъде върнат. Дадения задатък
бил от неизправната страна по договора (новият договор), а изправната страна
има правото и следвало да задържи задатъка. Съгласно новият договор и
постигнатите договорки по него, същият не бил сключен под условие, и нямало
изрична договорка за връщане на дадения задатък.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за разноските
по делото.
В хода на
делото съдът е допуснал изменение на иска – при условията на евентуалност, с
добавяне на нови обстоятелства.
От събраните
по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. ІІ-ро от ЗЗД. Втората хипотеза в посочения законов текст предвижда
обезщетение за нещо, предадено, респективно - получено с основание като престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено. Неоснователно
обогатилият се дължи връщане на всичко получено, а не само на онова, с което се
е обогатил, а в случаите, когато е невъзможно връщане в натура на неоснователно
придобито имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. (т.4 от
Постановление №1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС).
В процеса са приети за безспорни, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК приеме за безспорни следните факти:
Страните са сключили Договор за продажба на разсад лавандула; датата на
сключването му е 15.11.2016 г.; в представения с исковата молба договор е
допусната техническа грешка относно годината на сключването му; страните са
договорили отлагателно условие и връщане на задатъка при несбъдването му;
ответникът е получил по този договор сумата
2880 лева като задатък. Също така не се спори, че ответникът разсадът от
лавандула е бил произведен от ответника, а впоследствие подаден на трети лица.
Спорните по делото въпроси касаят периода,
в който договорът е прекратен – дали това е станало с изявленията на страните
на 23.08.2017 г. или с изтичане на срока – 31.12.2017 г., сключен е между
страните нов договор, за следващата стопанска година, при положителен отговор –
при какви условия е сключен и дължи ли ответника връщане на задатъка по този
договор. В
чл.8 страните са договорили постигнатото между тях съгласие по съществените
условия на правоотношението ще влязат в сила под условие – в случай, че
купувачът има одобрен проект и сключен договор за безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в
материални активи по ПРСР за периода 2014-2020г.“ не е спорно, че купувачът е
платил уговорения в чл. 6 задатък в размер на 10% от цялата уговорена
продажбена цена или в размер на 2880 лева, а в чл. 10 и чл. 11 страните са
уговорили, че всякакви устни договорки, извън договора, между страните се
считат невалидни и че договорът остава непроменен до изчерпване на предмета му,
а всяко изменение, допълнение се договарят допълнително и се приемат със
съгласието на двете страни, изразено в писмена форма, която е посочена -
допълнително споразумение към договора. Връщането на капарото е уговорено в чл.
9 и обусловено със срок – 10 дни от оповестяване на отказа на ДФЗ. По делото е представена кореспонденцията по
електронна поща, която не се оспорва от ищцовата страна. Действително, в
разменените електронни писма, страните са уговорили възможност дадената
авансово сума по чл. 6 от договора да остане като капаро за следващата година –
2018 г. Разменената електронна кореспонденция обаче, не може да се приема за
уговорената в чл. 11 писмена форма, приета от двете страни – допълнително
споразумение. Не се споделят доводите, че страните са прекратили договора на
23.08.2017 г. с разменената между тях кореспонденция, доколкото същата не
отговаря на изискванията на чл. 11 за писмена форма, приети със съгласието на
двете страни, като според съда приемането на измененията става с подписването
им. Дори да се приеме обратното, тълкувайки волята на страните в
кореспонденцията, включително и посоченото от ответника съгласие за връщане на
капарото, може да се направи извод, че новият договор е следвало да бъде
сключен при същите условия. Ответникът не ангажира доказателства при какви
условия счита сключен твърдения от него договор от 23.08.2017 г. Установено е в
процеса, че отлагателното условие не се е сбъднало, на ищцата е отказано
финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ и същата е информирала ответника. За него
е възникнало задължение да върне авансово заплатената сума в 10-дневен срок от
оповестяване на отказа. Същият не ангажира доказателства за изпълнение на това
свое задължение. Само за пълнота, дори ответникът да бе установил при условията
на пълно и главно доказване наличието на нов договор между страните, по който
връщане на задатъка не се дължи, поради виновно неизпълнение на другата страна,
то същият не установява при условията на пълно и главно доказване да е изпълнил задълженията си по този нов
договор. Представените доказателства за договор за производство и продажба на
резници за производство на посадъчен материал – 300 000 броя, сключен на
15.11.2017 г., а не за коренчета лаванудла в размер на 240 000 роя или
друг уговорен размер. Договорът е сключен с трето лице и при различна от
договаряната между страните цена, 0.01 лева за брой с ДДС. Също за пълнота, на
изложението, дори да се приеме, че между страните е сключен нов договор и
задатъкът по него подлежи на връщане, искът не би се явил преждевременно
предявен поради липса на уведомление, защото самата искова молба се явява
покана за плащане. При установените факти, съдът намира иска за основателен и
го уважава в пълния предявен размер. Ищцата е заплатила авансово процесната
сума с оглед очаквано бъдещо основание, същото не се е сбъднало и съгласно
постигнатите между страните уговори, ответникът дължи връщането му.
С оглед изхода от спора, следва да се осъди
ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
815.20 лева съгласно представения списък.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал.1, пр. ІІ-ро от ЗЗД, ЕТ „В.Г.Н.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.Г. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 2880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева,
представляваща получена сума на отпаднало основание по чл.8 във връзка с чл.9
от договор за продажба на разсад от лавандула от 15.11.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 14.12.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
ЕТ „В.Г.Н.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.Г.
с ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в размер на 815.20 лева (осемстотин и петнадесет лева и
двадесет стотинки).
Банкови сметки, по
които могат да се платят присъдените суми:
IBAN *****
България ЕАД
IBAN
****** банка АД
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.