РЕШЕНИЕ
Номер 1971 от
09.12.2021
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на втори декември две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: С. Х.
и прокурора: Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Русева КАНД № 2568 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ
– Бургас, подадена чрез юрисконсулт К., против Решение № 52/23.09.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 264/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е отменено
наказателно постановление № 27/04.06.2021г., издадено от директора на РИОСВ –
Бургас, с което на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците, на „Кидара“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 7000 лева за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Касаторът не споделя мотивите на съда, с които е
обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление и излага доводи за
съставомерност на констатираното деяние. Счита, че съдът е обосновал изводите
си, кредитирайки единствено показанията на свидетеля С.П., който е син на
управителя на „Кидара“ ЕООД, и тези на неговия приятел, без да вземе предвид
показанията на актосъставителя и на свидетелите на нарушението, както и факта,
че договорът за наем, при това за малка част от имота, е представен едва в
съдебно заседание. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
потвърждаване на издаденото НП, като на касатора се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът – „Кидара“ ЕООД, редовно
уведомен, не се представлява в с.з. В писмено становище оспорва
касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила,
представя нови писмени доказателства и претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на „Кидара“ ЕООД е ангажирана за
това, че при извършена проверка на 12.02.2021 г. на обект с местонахождение гр.
Айтос, ул. „Караманлиев“, ПИ с пл.№ 3202, УПИ V в кв.253 по плана на гр. Айтос,
е установено, че дружеството извършва дейност по третиране на отпадъци –
излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), без наличие на
разрешителен документ, след като такъв се изисква съгласно чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО, т.е за това, че извършва дейност по
оползотворяване на отпадъци, обозначена с код R 13 – съхраняване на
отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временно
съхранение на отпадъци на площадката на образуване до събирането им по смисъла
на Приложение № 2 към §1, т.13 от допълнителните разпоредби на ЗУО, съхраняване
на ИУМПС.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице, изразяващи се в непълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, тъй като не е
конкретизиран видът на извършваната дейност, за да е възможна преценката дали
съответните действия по своето естество представляват дейност по третиране на
отпадъци. Посочено е, че не са събрани и доказателства за връзката между „Кидара“ ЕООД и дейността, за която
дружеството е санкционирано. Обоснован е и извод, че не е било установено по
безспорен начин, че именно Кидара“ ЕООД е извършител на нарушението, че
повдигнатото обвинение срещу дружеството е основано на предположения, базирани
върху собствеността върху терена, а същевременно последният е отдаден под наем
на трето лице.
Така постановеното
съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно, като мотивите за това са
следните:
Настоящата касационна
инстанция не споделя извода на въззивния съд, че не е конкретизиран видът на
извършваната дейност без разрешително. В АУАН и в НП изрично е посочено, че
извършваната дейност по третиране на
отпадъците е обозначена с код R13 – съхраняване на отпадъци (установените при проверката в имота 33
броя частично разкомплектовани автомобили без табели и регистрационни номера)
до извършването на някоя от дейностите с кодове R1-И 12, с изключение на временното съхранение на отпадъците на
площадката на образуване до събирането им. Съгласно §1, т.44 от ДР на ЗУО, "третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Следователно, дейността по оползотворяване на отпадъците, обозначена
с код R13, представлява вид дейност по третиране на отпадъците по
смисъла на Приложение № 2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО. Съгласно §1, т.13 от ДР на
ЗУО, "оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат
използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които
иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или
подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие
или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на
дейностите по оползотворяване.
По тази причина, не се споделя доводът на РС, че е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на
защита на дружеството – ответник по касация.
Не се
споделя и изводът на РС, че органът не е положил усилия да събере доказателства
и да установи връзката на дружеството с дейността, за която го санкционира.
Напротив, по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства в
подкрепа на установеното нарушение, като в този смисъл не се споделя и изводът
на въззивния съд, че обвинението почива на предположения. Безспорно е по
делото, че дружеството е собственик на ПИ с пл.№ 3202, УПИ V кв.253 по плана на
гр. Айтос, в който са намерени излезлите от употреба МПС. На това дружество е
съставен АУАН № 27/15.04.2021 г., който е бил връчен на управителя на
дружеството и същият в срока за възражения против акта е депозирал такова, в
което е посочил, че част от имота, в който се намират въпросните МПС, е отдаден
под наем на С.П., „…който е предоставил договора за наем на РИОСВ – Бургас“. По
делото, обаче, не се установява в хода на проверката и след връчването на АУАН С.П.,
за който се твърди по делото, че е наемател на имота, да е представил договора
за наем на проверяващите. Напротив, установява се и не е спорно, че този
договор за наем е представен по делото едва с жалбата против издаденото НП,
т.е. в съдебното производство. Същият е с дата 01.01.2021 г. /предхождаща
датата на проверката, посочена в НП –
12.02.2021 г./ и съгласно чл.1, ал.1 от договора, наемодателят „Кидара“ ЕООД
предоставя на наемателя С.П.П.за временно възмездно ползване около 1 000
кв.м. приблизителна площ от ПИ с пл.№ 3202 в кв.253 по плана на гр. Айтос, с
административен адрес ул. „Караманлиев“, които кв.м. са „обособени в
северозападната част на имота“ и които по никакъв начин не са индивидуализирани
чрез граници или скица по начин, че да могат да бъдат идентифицирани. Поради
това, съдът счита, че предметът на договора за наем е на първо място неясен, а
на второ – самият договор за наем не се ползва с обвързваща съда дата,
доколкото не е с нотариална заверка на подписите. Отделно от това, този договор
съгласно чл.20 от същия е бил съставен в два еднообразни екземпляра – по един
за всяка страна, т.е. „Кидара“ ЕООД също е разполагала с екземпляр от договора
за наем, но не го е представила при проверката /при положение, че именно това
дружество е санкционираното и то има интерес от установяването на твърдяните
факти във връзка с отдаването на имота под наем/, нито този договор е бил
представен от наемателя С.П.. Като се вземе предвид и факта, че наемателят С.П.П.е
син на управителя на дружеството-наемодател, то съвкупната преценка на всички
факти и доказателства по делото налага извод, че договорът за наем е
антидатиран и е бил съставен за целите на настоящото производство. Индиция за
това е и представената от страна на дружеството вносна бележка за заплатен от С.П.
наем за имота за м.април 2021 г., т.е. за период, следващ датата на съставяне
на АУАН и на проверката, а не период преди тази дата. Не променят този извод
представените от страна на дружеството писмени доказателства – ЗПАМ от
10.05.2021 г. и АУАН от 28.04.2021 г. срещу С.П. за това, че същият развива
търговска дейност в имота на „Кидара“ ЕООД, в нарушение изискванията на Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като тези доказателства касаят проверки, които
са последващи на процесната. По същата причина, не оказва влияние върху крайния
извод на касационната инстанция, че именно „Кидара“ ЕООД е извършител на
процесното нарушение, за което е съставено обжалваното НП, представеното пред
АдмС Бургас копие на НП № 54/25.08.2021 г. срещу С.П., което касае същото по
вид нарушение, но почива на други фактически установявания на проверяващите
органи към дата 30.03.2021 г.
Не на
последно място, в нарушение на правилата по оценка на доказателствата РС е
кредитирал показанията на св. С.П. – син на управителя на санкционираното
дружество, очевидно пристрастен в разрешаването на спора. В своите показания
Павлов е твърдял факти, които не отговарят на установеното по делото: че е
представил договора за наем на имота впоследствие /а по делото не се доказва
такова нещо/; че намерените в имота ИУМПС са купувани от него лично, в
качеството му на физическо лице /а от приложените по преписката големи талони
на МПС се вижда, че същите са купувани от различни физически лица и нито едно
МПС не е регистрирано на негово име/. Освен това, според показанията на
актосъставителя Шаренкова /л.55 от делото на АРС/, пред проверяващите органи С.П.
е твърдял, че намерените МПС са на негови приятели, а той е само шофьор във
фирма „Кидара“ ЕООД. Същият дори не е споменал при проверката, че имотът му е
отдаден под наем.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което
процесното НП се потвърди като законосъобразно.
При този изход
на спора и претенцията на касатора за присъждане на разноски, на осн.чл.63д,
ал.4 ЗАНН вр.чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, ответникът по касация следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 200 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 52/23.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 264/2021
г. по описа на Районен съд – Айтос, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 27/04.06.2021г., издадено от директора
на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за
управление на отпадъците, на „Кидара“ ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от
Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА „Кидара“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Айтос, ул. „Москва“ № 22, представлявано от управителя Павлин Павлов, да
заплати на РИОСВ Бургас направените по делото разноски за юрисконсулт за двете
инстанции в размер на общо 200 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.