Р Е Ш Е Н И Е
№ 260864,
02.07.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 15.06.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 384 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Н.И.Ф. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Й.Я.Д., твърди, че на 08.10.2018 г. сключил със „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“ Договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. №
6157/08.10.2018 г. на П.И.– Нотариус рег. № 655 по Регистъра на Нотариалната
камара с район на действие – Районен съд – Карлово, по който й предал в
собственост 30000 лв., като ги превел по банков път, срещу поето от последната
задължение да върне заетите пари до 08.10.2019 г., което не е изпълнено, поради
което за това свое вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1688 по
описа на Районен съд – Карлово за 2019 г., срещу която в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Ето защо с настоящата искова молба
той моли съда да постанови решение, с което да установи вземането му по
заповедта. Претендира присъждане на
разноски по настоящото и по заповедното производство.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
Ответникът „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - с. Дъбене, Община Карлово,
представляван от пълномощника му адвокат Е.П., в депозирания отговор на
исковата молба заявява, че договорът за заем е сключен между Т.Г.Д. и ищеца, като признава, че последният
е превел по сметката на кооперацията сумата от 30000 лева, но оспорва
предявения иск по следните съображения : управителният съвет на кооперацията не
е вземал решение за сключване на договора за заем съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1
Закон за кооперациите, съответно не е бил уведомен от предишния председател Т.Д.
за сключения договор от името на кооперацията; сумата от 30000 лв. е постъпила
по банкова сметка на кооперацията на 09.10.2018 г., но не е осчетоводена по
надлежния ред в счетоводната й документация; в деня на постъпване на сумата по
банковата сметка на кооперацията - 09.10.2018 г., тогавашният председател Т.Д.
е изтеглил сума в размер на 16044 лв., на следващия той е изтеглил още 6010
лв., а на 11.10.2018 г. - и остатъка от 8110 лв., поради което банковата
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 2/7
й
сметка е използвана само като „пощенска кутия“ с цел да се създаде привидно
впечатление за законосъобразност на действията на Т.Д. и с цел да бъде
ангажирана отговорността на кооперацията за връщане на заемната сума, без
същата да я е получила, с оглед на което общото събрание на кооперацията е
отменило действията на Председателя Т.Д. по сключване на договора за заем,
извършени в нарушение на чл. 21 ЗК; договорът за заем е нищожен, тъй като е
сключен в нарушение на закона – чл. 21, ал. 2, т. 1 и чл. 26, ал. 3 Закон за
кооперациите; договорът е нищожен и съгласно чл. 26, ал. 2, предложение ІІ-ро и предложение ІV-то ЗЗД – липсва съгласие за
сключването му, като липсата на предварително прието решение от страна на УС по
чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗК, което решение би се явило основание за сключването на
договора за заем е основание за прогласяване на нищожността му съгласно чл. 26,
ал. 2, предложение ІV ЗЗД ; договорът за заем е недействителен и съгласно чл.
40 ЗЗД, тъй като е сключен във вреда на кооперацията, поради което моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице –
помагач на страната на ответника - Т.Г.Д. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат П.А., в депозираното на 10.12.2020 г. Становище вх.
№ 272464 не оспорва сключването на договора за заем и получаването на заемната
сума, като твърди, че заемните средства са използвани за покриване на
съществуващи задължения на кооперацията.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните, а също и правоизключващите
възражения на ответника във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д.
№ 1688 по описа на Районен съд – Карлово за 2019 г. по него е издадена Заповед
№ 905/06.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“ да заплати на кредитора Н.И.Ф. : сумата от 30 000 лв. – главница по Договор за
заем нотариално заверен под рег. № 6157/08.10.2018 г. на Нотариус П.И.ведно със
законната лихва от 04.11.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1580
лв. разноски по производството, в това число 600 лв. държавна такса и 980 лв.
адвокатско възнаграждение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено
възражение от длъжникът, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба
за установяване на вземането си по заповедта.
Не е налице спор, че на 08.10.2018 г. третото
лице-помагач Т.Д. в качеството му на Председател на „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ДЪБЕНЕ-96“ е подписал договор, наименуван „Договор за заем“ с нотариална
заверка на подписите на страните рег. № 6157/08.10.2018 г. на П.И.– Нотариус
рег. № 655 по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен
съд – Карлово, страна по който е и Ф., имащ за предмет предоставяне от страна
на последния, в качеството му на заемодател на кооперацията, в
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 3/7
качеството
й на заемополучател, на 30 000 лева, които да се
предадат чрез превеждането им по следната негова банкова сметка *** : ***, срещу поето задължение от „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ДЪБЕНЕ-96“ да върне парите в срок до 08.10.2019 г., а също и че на 09.10.2018
г. сумата от 30 000 лв. е постъпила по посочената банкова сметка на
кооперацията.
Налице е, обаче, спор доколко договорът е породил
правно действие с оглед на наведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения, основаващи се на твърденията,
че той е сключен в нарушение на закона – чл. 21, ал. 2, т. 1 и чл. 26, ал. 3 Закон
за кооперациите, че липсва съгласие за сключването му, а също и че е сключен
във вреда на кооперацията.
В съответствие с твърдението на ответника
от приетия като доказателство заверен препис на Протоколна книга на „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“ не се установява към 08.10.2018 г. - датата на подписване
на договора за заем, да е взето решение от УС на кооперацията за сключването
му, но дали невземането на такова води до недействителност на договора поради
нарушение на закона и поради липса на фактически състав – липса на съгласие.
Правната уредба на
кооперациите се съдържа в Закон за кооперациите /ЗК/, в раздел ІІІ от който са
посочени органите на кооперацията - това са Общото събрание, Управителният
съвет, Председателят и Контролният съвет. Управителният съвет изпълнява
решенията на общото събрание, направлява дейността на кооперацията, както осъществява
и други функции, определени със закона и устава /чл. 21, ал. 1 ЗК/. Сред
правомощията на председателя на кооперацията са нейното представителство и
организирането на изпълнението на решенията на общото събрание и на
управителния съвет /чл. 26, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗК/, като в чл. 26, ал. 3 ЗК е
изрично предвидено, че той сключва
сделки по чл. 21, ал. 2, в това число и договори за заем с трети лица, въз
основа на предварително решение на управителния съвет, както и че сключва договори за придобиване и разпореждане с
недвижими имоти и с вещни права върху тях въз основа на предварително решение на общото събрание
съгласно чл. чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК.
Въпросите дали председателят на кооперация
или на кооперативен съюз по ЗК има правомощие да сключва сделки на разпореждане
с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на общото събрание по чл.
15, ал. 4, т. 10 ЗК и наличието на такова решение необходимо условие ли е за
действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим
имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия
кооперацията орган са били поставени на разглеждане пред ВКС на РБ, ОСГТК по т.
д. № 4/16, по което на 10.05.2018 г. е постановено тълкувателно решение № 4/16,
в което е прието, че председателят на кооперацията има управителни,
изпълнителни и представителни функции, като последните са част от законовата и
изключителна негова компетентност да изразява волята на юридическото лице и да
създава правоотношения между него и други субекти на правото. Представителната
му власт е пълна в границите на правоспособността на юридическото лице и той
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 4/7
може да изразява воля за придобиване и поемане на всички права и
задължения, за които кооперацията като субект на правото има призната и
гарантирана от закона възможност да придобива и поема, като при осъществяване
на представителните му правомощия председателят следва да действа съобразно
формираната от общото събрание воля и е длъжен да изпълнява решенията му, но
тази негова подчиненост на решенията на общото събрание има действие само във
вътрешните отношения между него и кооперацията, но по отношение на третите лица
представителните му правомощия се неограничени, което важи и при извършване на
разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на кооперацията и вещни
права върху тях – в случаите, при които законът постановява противопоставими
на трети лица ограничения на представителната власт на органните
представители, предвижда и вписване в търговския регистър. /т. 1/ Волята за
сключване на разпоредителни сделки със собствени на кооперацията недвижими
имоти или с вещни права върху тях се формира от общото събрание, като се
изявява от председателя на кооперацията. При несъответствие между формираната и
изразената от председателя воля на кооперацията следва в отношенията с третите
лица да се даде предимство на изразената и да се приеме, че действията на
представляващия орган обвързват кооперацията и сключените от него сделки са
действителни, тъй като не е оправдано третите лица да носят риска и да поемат
негативите от избора на недобросъвестен управител, сключил разпоредителна
сделка без решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК и това е така,
тъй като тези решения не подлежат на вписване в търговския регистър, а третите
лица нямат достъп до протоколната книга на кооперацията, а освен това
кооперацията е търговец и извършва търговска дейност и сигурността на
търговския оборот и интересите на третите лица следва да бъдат гарантирани и в
случаите, при които в него участват кооперации. Липсата на предварително взето
решение на общото събрание по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК не води до
недействителност на сключената от председателя разпоредителна сделка със собствен
на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, включително
не е налице нищожност поради противоречие на такава сделка със закона, тъй като
разпоредбите на чл. 26, ал. 3 ЗК и на чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК са диспозитивни, а не императивни, а също и не е налице
нищожност поради липса на съгласие, тъй като съгласие за сключване на сделката
е изразено от председателя на кооперацията, в качеството му на волеизявяващ орган /т. 2/, с оглед на което съдът е решил,
че въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 15, ал. 4, т. 10
ЗК изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на
разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава
ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по
отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между
кооперацията и председателя, както и че наличието на решение на общото събрание
на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК не е необходимо условие за действителност
на разпоредителна сделка със собствен на
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 5/7
кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот,
сключена от представляващия кооперацията орган.
Така постановеното решение е задължително
за всички съдилища съгласно чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт, като дадените
в него разрешения с пълна сила могат да бъдат възприети и при обсъждане на
наведените от ответника възражения. Противоречие на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1, предложение първо ЗЗД е налице само при несъблюдаване на императивна
правна норма, а разпоредбите на чл. 21, ал. 2, т. 1 и чл. 26, ал. 3 ЗК са диспозитивни. Следователно сключването на договора за паричен
заем без предварително взето от управителния съвет решение не води до
недействителност поради противоречието му на закона.
Предварителното решение на управителния
съвет на кооперацията за сключване на заем с трето лице, също така, не е
елемент от фактическия състав на процесния договор.
Действащият към 08.10.2018 г. председател на ответната кооперация е изразил
воля за сключването му, а за възникване на задължението за връщането на парите
меродавен съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД е моментът на получаването им от заемополучателя. Ето защо договорът не е недействителен и
поради липса на съгласие за сключването му.
Както се посочи по-горе в настоящото
изложение председателят на кооперацията има представителни функции по отношение
на нея, като изразената от него воля в качеството му на председател на
кооперацията спрямо третите лица по силата на закона не е негова собствена
воля, а воля на кооперацията. Следователно в случая се касае за законово
представителство, а не за представителство, произтичащо от упълномощаване,
поради което разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не намира приложение по отношение на органното представителство /в този смисъл е и разрешението
дадено в т. 2 от ТР 3/2013 постановено на 15.11.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г.
на ВКС на РБ, ОСГТК, което може да бъде отнесено и към органното
представителство на кооперацията, тъй като представителната власт на
председателя й произтича от закона, а не от упълномощаване/. Ето защо неоснователно
е и възражението на ответника, че договорът за заем е сключен в негова вреда
като представляван.
Посочи се вече по-горе в настоящото
изложение, че страните не спорят, а тези обстоятелства се установяват и от
приетия като доказателство заверен препис на Платежно нареждане за кредит
превод УРН **********/08.10.2018 г. /лист 9 от делото/, а също и от
заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза Й.П., че на 08.10.2018 г. заемната сума е преведена от Ф. по
посочената в договора за заем банкова сметка на кооперацията и постъпила в нея
на 09.10.2018 г., като в съответствие с твърдението на ответника установява се
още от заключението, че от банковата сметка са изтеглени от третото
лице-помагач на страната на ответника суми в размери както следва : на
09.10.2018 г. – 16044 лв., на 10.10.2018 г. – 6010
лв. Пак според заключението на експерта счетоводител поради липса на счетоводна
документация същият не може да даде отговор на въпросите дали заемът е
осчетоводен от кооперацията и за какво са изразходвани средствата от него.
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 6/7
Съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за да
възникне задължение в правната сфера на заемополучателя
за връщане на парите, то същите следва да му бъдат предадени от заемодателя,
поради което в случая обстоятелствата кой е изтеглил заемните средства от
банковата сметка на кооперацията и за какво са били изразходвани нямат
отношение към спора, поради което като неотносими към
него не ще бъдат обсъдени дадените в тази насока отговори по реда на чл. 176,
ал. 1 ГПК от третото лице-помагач на страната на ответника, а също и
представеният в единственото проведено по делото открито съдебно заседание и
приет като доказателство заверен препис на Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 99, том ІІІ, рег. № 6217, дело № 387
от 2018 г. на П.И.- Нотариус рег. № 655 по Регистъра на Нотариална камара, с
район на действие – Районен съд – Карлово.
Неосчетоводяването на заема от страна на
ответника не дерогира задължението му за връщане на
парите, тъй като същото е възникнало в момента на получаването им от
кооперацията.
В обобщение с оглед на неоснователността
на правоизключващите възражения на ответника настоящият
състав намира, че ищецът при условията на главно пълно доказване установи, че
на 08.10.2018 г. между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение, чийто източник е договор, имащ белезите на договора за паричен
заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет предаване от ищеца в
собственост на кооперацията на пари срещу поемане на задължение от нейна страна
за връщане на заетата сума до 08.10.2019 г. По силата на договора в правната
сфера на ответника е възникнало задължение да върне на ищеца парите в посочения
срок, за изпълнението на което до датата на приключване на съдебното дирене по
делото ответникът не ангажира доказателствени
средства. Следователно налице е неизпълнение на същото, поради което искът за
установяването му като доказан по основание и размер следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2030 лева разноски по производството,
от които 600 лв. за държавна такса и 1430 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските по производството по ч. гр. д. № 1688 по описа на Районен съд –
Карлово за 2019 г. в размер на 1580 лева, в това число 600 лв. за държавна
такса и 980 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, че на
третото лице – помагач не се присъждат разноски, то такива по производството не
следва да му бъдат присъждани, включително и по производството по предявения
срещу него обратен иск, тъй като искането за това заявено в единственото
проведено по делото открито съдебно заседание е преклудирано
– в депозирания по делото отговор на обратна искова молба вх. №
20224/17.07.2020 г. искане за присъждане на разноски по производството по него
не е направено, като след връщане на обратната искова молба с определение № 260108/08.09.2020
г. в срока по чл. 248,
Продължение на решение по гр. д. № 384/20 г. на ОСПд – стр. 7/7
ал.
1 ГПК, който за третото лице-помагач на страната на ответника е изтекъл на
13.10.2020 г., то не е поискало изменение на същото в частта му за разноските.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - село
Дъбене, Община Карлово, дължи на Н.И.Ф. с ЕГН **********,***, сумата от 30 000
лв. /тридесет хиляди лева/ лв., представляващи предадени на 09.10.2018 г. в
собственост на кооперацията пари срещу задължение да върне пари в същия размер
в срок до 08.10.2019 г. по силата на сключен помежду им на 08.10.2018 г.
Договор за заем с нотариална заверка на подписите рег. № 6157/08.10.2018 г. на П.И.–
Нотариус рег. № 655 по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие –
Районен съд – Карлово, ведно със законната лихва от 04.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане Ф. се е снабдил със Заповед №
905/06.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1688 по описа на Районен съд –
Карлово за 2019 г.
ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ДЪБЕНЕ-96“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - с. Дъбене, Община Карлово, да
заплати на Н.И.Ф. с ЕГН **********,*** : сумата от 2030 лева разноски по
производството по гр. д. № 384 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за
2020 г. и сумата от 1580 лева разноски
по производството по ч. гр. д. № 1688 по описа на Районен съд – Карлово за 2019
г.
Решението е постановено при участието на Т.Г.Д. с ЕГН **********,***,
като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ
ДЪБЕНЕ-96“.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :