РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Перник, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. К.ова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. К.ова Гражданско дело №
20221720105739 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. И. В. срещу „Александров 2007“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните съществува трудово правоотношение,
възникнало на основание трудов договор № ************, по силата на който ищецът
полагал труд при ответното дружество на длъжност „**********“. Твърди се, че на *******
по време на работа в цех за ремонтиране на ***** към *********** ******* в гр. Б., Г., при
изпълнение на трудовите си задължения ищецът претърпял злополука, като паднал от
стълба, поставена на скеле на 10-ти етаж, ударил ******, получил остра болка, уплаха и
прилошаване. Непосредствено след инцидента ищецът бил закаран от свой колега при
специалисти по травматология, които констатирали *********** и **********, като с оглед
травмите били поставени ********** и ************, с препоръка за домашно лечение в
режим на покой и с прием на медикаменти.
Твърди се, че в периода на лечението ищецът търпял постоянна интензивна болка –
особено силна през първите три месеца, трайни болки и затруднения при движение, отичане
и зачервяване на ******, нарушена *******, битови неудобства и невъзможност за
самостоятелно обслужване на обичайни потребности, за което разчитал на свои близки,
чувство за непълноценност и влошено емоционално състояние и стрес. В периода м. 10.2021
г. – м. 11.2021 г. били издадени общо три болнични листа за временна неработоспособност.
След отправено заявление, ТП на НОИ – Перник уведомила ищеца, че описаната трудова
злополука не била заведена, като ищецът подал Декларация „А1“ на 16.05.2022 г. В
последствие била извършена проверка, която констатирала допуснати нарушения на
трудовото законодателство и неспазване на нормативните изисквания за безопасни условия
на труд от страна на работодателя.
При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца в резултат на настъпила на ******* трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
1
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал. 1
ГПК, изразява становище за допустимост и частична основателност на исковете, като
признава иска за сумата в размер на 5000 лева. Въведено е възражение за проявена груба
небрежност от страна на ищеца, както и че злополуката не би настъпила, ако ищецът е
спазвал инструктажите и правилата за безопасност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1
КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука, настъпила на ******* в Г..
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря за вреди от трудова злополука,
които са причинили на работника временна неработоспособност, независимо дали той
самият или негов орган или друг работник е виновен за увреждането. Съгласно установената
съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер, поради
което работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен
когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201,
ал. 2 КТ), отговорността на работодателя може само да бъде намалена, дори и при
положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Вземането за обезщетение при настъпила трудова злополука възниква от смесен
фактически състав с гражданскоправни последици – настъпването и признаването на
злополуката за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт и
претърпяването като закономерна, естествена последица от злополуката на вреди, в
съответен размер.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните, както и за ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между
страните, с посоченото в исковата молба съдържание, както и настъпването на ******* на
описаната в исковата молба трудова злополука в цех за ремонтиране на ***** към
*********** ********, в ******, Република Г., по време на изпълнение на трудовите
функции на ищеца към ответното дружество.
Фактът на увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във
връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество, не се
оспорва от ответното дружество, като се установява и от представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация от Г. – първични болнични листи от ******* и от
*****, с копия за работодателя и за Здравната каса, амбулаторен лист от 26.10.2021 г. за
преглед при **********, болничен лист от 01.11.2021 г., медицински документи, издадени
от *********, с ксерокопия от лична амбулаторна карта на ищеца, декларация за трудова
злополука, както и заключението на приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза.
Същевременно видно от преписката, изпратена от ******** – л. 106 и сл., злополуката е
призната за трудова по съответния ред (с Разпореждане № 36/12.10.2022 г., издадено от
Главен инспектор по осигуряването към ************, в специалното административно
производство, уредено в КСО и НУРРОТЗ, приета с Приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г.),
като разпореждането, с което е призната трудовият характер на злополуката, е влязло в
сила.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, кредитирано от съда като изготвено
компетентно и задълбочено след личен преглед и запознаване с материалите по делото, вкл.
медицинска документация, ищецът е получил ********* – **********, както и
************, които съответно изпълват медико-биологичния характер трайни затруднения
на движенията на ******* за срок повече от 30 дни и трайни затруднения на движенията на
снагата за срок, повече от 30 дни. Непосредствено след инцидента на ищеца са били
направени необходимите прегледи и образни изследвания, проведено е консервативно
лечение с поставяне на ******** и ************
Според вещото лице описаните увреждания са настъпили именно в резултат на
2
процесния инцидент.
Спорно между страните е обстоятелството дали при изпълнение на трудовите си
задължения ищецът е спазил всички инструктажи и правила за безопасност, или е проявил
груба небрежност при работата си, която е допринесла за настъпване на процесния
инцидент, респ. дали заместващото обезщетение трябва да бъде намалено поради
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, действал при груба небрежност.
При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, тъй като съпричиняването е „деяние“ на пострадалия, което е в
причинна връзка с настъпване на увреждането и то влече своите последици. При трудовата
злополука обаче обезщетението може да се намали, само ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 348 от 11.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 757/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 202/12.12.2014 г. по гр. дело № 1298/2014 г. на ВКС,
Решение № 291/11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г., Решение № 189 от 17.10.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.
В тежест на работодателя е да докаже твърдяното от него съпричиняване, което има
правно значение, доколкото съставлява груба небрежност.
Съдът намира, че причината за настъпване на процесния инцидент е комплексна –
**************, използвано от работника, което наред с липсата на добра нивелация
(обстоятелства, които обаче са извън поведението на ищеца), както и разсейване на
работника е допринесло за настъпване на процесния вредоносен резултат. За да достигне до
този решаващ извод, съдът извърши следния доказателствен анализ.
В документите, изготвени непосредствено след злополуката /представени в оригинал
на ****, както и в превод на български – л.243-245/, механизмът на злополуката е описан
като *****, докато К. В. скача от една стълба на друга от височина около 80 см. При анализа
на злополуката е отразено „**********“. Отразено е, че ищецът е носил лични предпазни
средства – ********, предпазни обувки и каска.
Механизмът на настъпване на инцидента се изяснява при съвкупния анализ на
свидетелските показания, ценени в контекста на СТЕ, медицинската документация и СМЕ
досежно характера и степента на уврежданията.
От показанията на свид. П. П., се установява, че свидетелят е присъствал на същия
строителен обект към момента на настъпване на инцидента, полагайки труд за същия
работодател. Свид. П. изяснява, че работното място представлявало голямо помещение, в
което се правили басейни, спа-центрове и др., с таван около 3 метра. Работниците
разполагали със стълба, но за да не я местят постоянно, разполагали и с преносимо скеле, за
да правят стени, тавани, греди и др. Към ******* ищецът работил заедно с други работници
по един таван, като използвали скеле и отделна стълба. Сутринта на ******* работниците
отишли на обекта, работили около два часа и след кратка почивка продължили работа, като
използвали отново същото скеле – без да го разглобяват или местят. Ищецът опънал
стълбата си, за да се качи на скелето, казал на свидетеля „*****************“, като свид. П.
видял как ищецът стъпва с единия си крак към самото скеле и обърнат с лице към скелето,
направил крачка с единия крак, за да се качи напред. След това свидетелят чул вик: „ *****“,
3
обърнал се отново и видял как ищецът пада – първо върху стълбата на дясната си страна,
като от самата стълба се оттласнал, рикоширал и паднал под скелето, обърнат на лявата си
страна.
Този механизъм на настъпване на инцидента се подкрепя косвено от показанията на
свид. О. В. – ******, който макар да не е присъствал на самия инцидент, по идентичен
начин пресъздава вторично разкази на други работници след пристигането му на място в
последствие; данните на СМЕ, както и от данните на СТЕ, уточнени и в съдебно заседание,
че най-вероятно ищецът не е паднал директно на земята, а се е свлякъл по скелето – в
противен случай уврежданията са щели да бъдат значително по-тежки.
От показанията и на двамата свидетели – П. и В., еднопосочно се установява, че на
работниците се провежда ежедневен сутрешен инструктаж, а веднъж месечно – и
инструктаж съвместно с **********. Налице са писмени доказателства за провеждания
месечен инструктаж, извършен на 21.06.2021 г., както и на 21.09.2021 г. /л. 219, л. 237/.
По отношение на самото скеле, от което ищецът паднал обаче, свид. П. посочва, че е
много обикновено и „****************************“. Когато скелето се отвори, се
натискат клинове, за да не се свива задната част, след това се слага отгоре дъска; на колелата
има спирачки, за да не се движи и мърда скелето и когато се сложат клинът и спирачките,
скелето е стабилно. Свид. В. посочва, че след като скелето е монтирано, както трябва
/закотвено, а площадката – поставена правилно/, то не може да се отвори и разпадне от само
себе си, а само от външна намеса на човешка ръка. Когато свид. В. отишъл на място, скелето
не било разглобено, а в работен вид. Свид. В. изяснява, че всеки работник трябва сам да
провери помощните средства с които работи /стълби, скелета и т.н./, и ако има нещо видимо
счупено, да сигнализира, като работниците се инструктират какво да проверяват. Разяснява
подробно как се монтира скелето, като подчертава, че процесът по сглобяване не е сложен
и след като се демонстрира нагледно 1-2 пъти, всеки е заинтересован да спазва тези стъпки
за сигурност.
Свид. В. поддържа, че скелето е стандартно и отговаря на всички стандарти и
изисквания в Г., предназначено е да се използва самостоятелно, които обстоятелства се
подкрепят от данните на СТЕ. Разяснява, че по принцип всички материални активи
разполагат с разполага с ***-сертификат от производителя и са маркирани със специална
лепенка след провеждане на одит и оглед. Аналогично, също и според вещото лице по СТЕ
елементите на процесното скеле са били напълно изправни и сертифицирани, то не е било
амортизирано, повредено и в извънексплоатационно състояние. Няма и данни за
извършвани текущи или основни ремонти, подменяни звена и детайли.
Свид. П. посочва, че скелето се сглобява в първия работен ден в началото на
процеса работа върху съответния обект – слагат се дъската, винтове, активират се спирачки
и т.н., като това се прави веднъж за целия период от започване до завършване на обекта,
като само понякога, когато се налага да се мести на различни етажи и да излезе от
помещението, се налага да се разглоби. В случая в началото на работния ден на *******
скелето си е било предварително готово сглобено. Изяснява изрично, че ищецът не е
участвал при сглобяването на скелето – работниците го взели готово (било оставено в
склада и заключено с катинар и верига), след разрешение на ******** и на ************
тъй като наличните скелета не стигали за всички работници.
Свид. П. посочва, че когато ищецът паднал, скелето се е разглобило, като след
падането свидетелят заедно с други работници видял, че дъската, която се поставя отгоре
върху скелето, е кимнала, откачена, провиснала надолу. Според свидетеля по принцип е
възможно дъската да се откачи от самата вибрация, при стъпване, при неравност на пода. В
сходен смисъл са и данните на СТЕ, която допуска принципната възможност скелето да не е
било нивелирано добре, което да е възможно да допринесе за настъпване на процесния
резултат – стр. 26 и стр. 28 от заключението.
И двамата свидетели – П. и В., еднопосочно поддържат, че скелето било използвано
доста време, включително и след процесния инцидент. Свид. П. споделя, че самият той не е
имал проблем, въпреки че не се пази и не внимава много, защото бърза да свърши работата
и „******“, за да получи увеличение на заплатата. Изрично пояснява обаче, че самият ищец
е внимавал много, тъй като е по-възрастен и работи по-леко.
4
В СТЕ вещото лице изяснява, че не се изисква сглобяване на скелето от нарочни
сертифицирани лица, като в случая скелето е било инвентаризирано от подизпълнител –
контрагента на завода за изграждане и ремонт на ***** ******, като работата, местенето,
ползването на скелето, става от съответната бригада при необходимост. На стр. 28 от
заключението е отразено, че е възможно да са се извадили /разхлабили/ звена и елементи
при преместване на скелето за работа след първоначалното му сглобяване. Също така,
възможно е скелето да не е било нивелирано добре на едно или друго място след
преместване – в резултат на което да са се извадили/разхлабили звена и елементи. Според
вещото лице е възможно в случая скелето да не е било колесно поставено върху твърда и
здрава нивелирана основа с пети, да не е местено правилно и сглобените елементи да са
частично извадени.
Като причина за падането на ищеца вещото лице посочва накланяне на работното
скеле на една страна, довело до сгъване на скелето, откачане (по всяка вероятност) на един
от диагоналите му, което е допринесло за изваждане на едно или две места на платформата,
върху която се стъпва. По всяка вероятност според вещото лице скелето е било в добра
работна позиция, като в.л. посочва: „******************“ /стр. 27 от СТЕ/. В заключение
според в.л. произшествието е „комбинация от две вероятности“ – лоша експлоатация извън
експлоатационната годност, което е по-малко вероятно според експерта, и невнимание на
работника – вероятно, според експерта. Според вещото лице по СТЕ при повишено
внимание на всички работници на обекта е възможно да се преодолеят спъвания или
препъвания по инвентарното скеле – без да се бърза от работника, като позицията на
работника (в средата на скелето, повече в лявата му част или повече в дясната му част) не би
довела до произшествие и накланяне на скелето. Всичко това е възможно единствено при
добра нивелация на скелето и преглед на всички детайли и звена при сглобяване за
работа и ползване.
Свид. П. посочва още, че дъската на скелето имала четири ръбчета, но в случая
едното ръбче не работело и не можело да се заклини – на единия ръб липсвал пирон/болт
или нещо, успоредно на дъската, което задържи дъската, за да не се откача и да не излиза.
Свидетелят посочва, че без такъв механизъм, успоредно по дължината на дъската, тя не е
толкова стабилна, защото е свободна, няма го болтчето да я закрепя отдолу, като в тази
връзка уточнява: „*************“. В напълно идентична насока са и показанията на свид.
О. В., на когото при отиването му на мястото на инцидента останалите работници споделили
сходни факти – казали му „************“. Според свид. В., обаче болтовете са четири и
„***********“, като скелето е било използвано и в последствие, без да има проблем с него.
Съдът цени показанията на свидетелите в тази част – в която изразяват не само конкретни
факти, а становища в качеството си на лица, извършващи по занятие съответната
професионална дейност, съответно в контекста на СТЕ. От последната се изяснява, че е
възможно да са се извадили/разхлабили звена и елементи при преместване след сглобяване и
работа върху скелето /л. 293/, поради което и доколкото е в кръга на поставените към
вещото лице задачи, наред с подробно анализираните свидетелски показания съдът
възприема доказателствения извод, че принципно е възможно отделни елементи да са се
разхлабили, което наред с липсата на добра нивелация и при разсейване на работника е
допринесло за настъпване на процесния вредоносен резултат /съвкупно изводите на СТЕ от
стр. 28-29 от заключението/.
При изложените съображения пълно и главно бе установено, че по време на
възложена от ответника трудова дейност ищецът е претърпял злополука, квалифицирана
като трудова, поради което и с оглед обективния характер на отговорността на работодателя
в хипотеза, в която злополуката е претърпяна по време на извършване на дейност в негов
интерес, същият следва да заплати на работника заместващо обезщетение в съответен
размер, при обсъждане на въпроса дали са налице основания за намаляване на определеното
обезщетение.
По размера на обезщетението.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по справедливост да
определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на работника като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежда-
5
нията, настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Видът на травматичното увреждане и периодът на лечение се установява и от
представените по делото медицински документи, издавани от компетентни здравни органи,
и за които липсват доказателства по делото да са оспорени по административен ред от
работодателя. За изясняване на сочените обстоятелства допринасят и показанията на свид.
П., формирал своите субективни възприятия непосредствено в процеса на следболнично
възстановяване на ищеца. От същите се изяснява, че непосредствено след падането ищецът
не можел да говори и да си поеме въздух, очите му се насълзили от болка, правел
единствено жестове с ръка, а в последствие се оплаквал, че много го боли – ****** и тялото
от дясната страна, трудно си поемал въздух и трудно се придвижвал. Ищецът изпитвал
големи болки и неудобства – в продължение на месец дишал трудно, изпитвал затруднения
при ставане, лягане, завъртане, различни движения и се наложило да пие лекарства. Справял
се сам, но много трудно, като първите дни не можел да готви и чисти сам – започнал да го
прави след третия-четвъртия ден, защото му било неудобно да кара колегите му да сготвят.
Колегите и началниците непрекъснато предлагали помощ (******** дори му купил
************), но на ищеца му било неудобно да поиска помощ. Ищецът желаел да се
прибере, за да си направи повече прегледи и изследвания, защото не можел да търпи болката
и да се оправя сам. До последно преди да си тръгне за ****** изглеждал зле, като
началниците уредили прибирането му, а колеги му помогнали с багажа, с което също не
можел да се справи самостоятелно.
Съгласно данните на съдебно-медицинската експертиза, в периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания за около 5 месеца, като първите 30 дни болките са били
с по-голям интензитет. Към датата на прегледа – 19.06.2023 г., вещото лице е констатирало,
че лечебният процес вече е завършен, като не са установени трайни последици след лечение
на получените от инцидента увреждания, но ищецът съобщава за болки в
****************, особено през зимата, както и в **********, когато работи повече, което
вещото лице в с.з. изяснява, че е типично оплакване при пациенти с фрактури (болки при
продължително физическо натоварване, както и при промяна на времето).
Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства
счита, че с оглед вида и характера на уврежданията (***************), локацията на
уврежданията (*************, ******************, както и *********** на дясната, т.е. на
************), данните за интентивни болки и и страдания в първите 30 дни от
възстановителния период, а след това – страдания за около 5-месечен период, съгласно
СМЕ, периода на неработоспособност, липсата на данни за продължителни и трайни
увреждания, добрата прогноза и заключение относно възстановителния период и
здравословното състояние на ищеца, същевременно наред с неудобствата и болките, които
ищецът продължава изпитва при по-голямо натоварване или климатични изменения, наред
със съобразяване на социално-икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането – *******, намира, че следва да му бъде определено заместващо обезщетение в
размер на 20 000 лв. За да достигне до този извод, настоящата съдебна инстанция взема
предвид и обстоятелството, че възстановителният процес е изцяло приключил, травмата е
отшумяла, липсват трайни увреждания, които да създават на ищеца прекомерни
ограничения или неудобства, извън обичайните.
По правонамаляващото възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл
за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното
съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това
в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на
елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в
зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва
да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В този смисъл са и мотивите
към Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV г. о.
Съдът намира, че не са налице основания за намаляване на обезщетението.
6
Както бе посочено, груба небрежност по смисъла и с последиците по чл. 201, ал. 2 КТ
е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика с Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010, Решение № 202/12.12.2014 г.
по гр. дело № 1298/2014 г. на ВКС, Решение № 291/11.07.2012 г. по гр. дело № 951/2011 г.,
Решение № 189 от 17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.
Аналогично, в част от цитираната практика се приема, че „Извършването на
инструктаж на ищеца също не е основание да се приеме, че е налице груба небрежност от
негова страна.” (Решение № 195 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 757/2012 г.).
В конкретния случай възражението за допусната от работника груба небрежност е
заявено по общи бланкетен начин в писмения отговор, но в срока по чл. 131 ГПК не са
въведени конкретизирани фактически твърдения и доводи кои точно действия на
работника съставляват пълно пренебрегване на правилата за безопасност и биха могли да се
квалифицират като проява на груба небрежност, респ. кои конкретно предписания за
безопасни условия на труд работникът не е спазил. Едва в писмените бележки ответникът
за пръв път релевира, че допринасянето на ищеца се изразява в това, че е използвал стълба и
останал на един крак върху нея, в следствие на което загубил равновесие – твърдение, което
не се установява от доказателствения анализ. Същевременно от събраните доказателства не
може да се направи извод, че при настъпване на злополуката работникът е действал при
липса на елементарно внимание и пълно пренебрегване на правилата за безопасност.
Установи се, че в изпълнение на работа в интерес на работодателя ищецът е
пропаднал от работното скеле при осъществяване на работата, като при падането първо е
ударил тялото си в стълбата, а след това тялото му се е ударило и в земята.
От гласните доказателства се установи, че на процесната дата ищецът е предприел
трудова дейност, след като е преминал първоначален, както и сутрешен ежедневен
инструктаж, носил е изискуемите от работодателя лични предпазни средства – ****,
предпазни обувки и каска (видно и от документите на ********, представени със съдебна
поръчка на л. 293 и сл.), работил е, преминал е установената междинна почивка и след
кратък отдих е продължил работата. Няма данни работникът да е употребил алкохол,
медикаменти или други упойващи вещества, употребата на които да е несъвместима с
трудовата му дейност, няма данни да е извършвал странична дейност, несъвместима с
работата, при качването на стълбата и скелето да е извършвал резки и опасни телодвижения,
да е стъпвал върху подръчни средства /л. 267, СТЕ/ и др., а по обичаен начин е поставил
крак върху скелето, при което е пропаднал. Съгласно обсъдените доказателства – СТЕ, в
контекста на показанията на свид. П. и В., както бе посочено по-горе, съдът възприема
доказателствения извод, че разхлабването на отделни елементи от скелето, наред с липса на
добра нивелация и при разсейване на работника съвкупно са допринесли за настъпване на
пропадането на ищеца. Скелето е било предварително сглобено още в предходните дни при
откриването на строителния обект, като самият ищец не е участвал в сглобяването на
скелето в началото на реализиране на строителния обект, а е използвал наличните
конструкции, след проведен инструктаж. Според показанията на неговия колега – свид. П.,
ищецът като цяло при работата си е подхождал внимателно и без да бърза, а бригадирът –
свид. В. изяснява, че ищецът не е бил за пръв път във фирмата, а идвал за втори път по
договор.
При тези данни дори да е била налице известна небрежност и разсейване на
работника (макар такава нито да се установи пълно и главно от работодателя чиято е
доказателствената тежест за това, нито бяха въведени конкретни фактически твърдения за
конкретни свръхнебрежни действия на работника), тази небрежност не може да бъде
квалифицирана като „груба” по смисъла и с последиците на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което
определеното заместващо обезщетение за причинените от процесната трудова злополука
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. не следва да бъде намалявано при условията
на чл. 201, ал. 2 КТ.
Следователно искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
7
от 20000 се явява основателен и следва да бъде уважен, и отхвърлен като недоказан за
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски.
В случая разноски не са сторени, доколкото ищецът е освободен от задължението за
заплащане на такива – арг. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. В полза на процесуалния представител,
осъществявал безплатна адвокатска защита в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – видно от
договора за правна защита и съдействие на л. 297, следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 2200 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – 2750 лева от общо доказани разноски в
размер на 5410 лева, съгласно списък по чл. 80 ГПК /30 лв. – депозит за свидетел, 780 лв.
депозит за СТЕ, както и 4600 лева – адвокатско възнаграждение – платено на части в брой,
видно от доказателствата на л. 48 и на л. 299/.
На осн. вр. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, съобразно изхода на спора,
ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на РС-Перник в размер на 800 лева,
както и 125 лева – възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛЕКСАНДРОВ 2007“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К. В. И.,
ЕГН ********** на осн. чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от
К. В. И. в резултат на трудова злополука, настъпила на ******* по време на работа в цех за
ремонтиране на ***** към *********** ******* в гр. Б., Г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – *******, до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „АЛЕКСАНДРОВ 2007“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. К.
З., л. № ************* в Регистрите на Българската Адвокатура, с адрес на адвокатската
кантора *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
2200,00 лева – възнаграждение за процесуално представителство на К. В. И. пред РС-
Перник по гр.д. № 5739/2022 г. по силата на Договор за правна защита и съдействие от
09.02.2023 г.
ОСЪЖДА К. В. И., ЕГН ********** да заплати на „АЛЕКСАНДРОВ 2007“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2750,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК „АЛЕКСАНДРОВ 2007“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Перник сумата в размер на 800,00 лева – държавна такса, както и 125,00 лева –
възнаграждение за вещо лице по СМЕ, платено от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8