Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието
на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 315 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от К.Б.К. с ЕГН: **********, чрез
адв. А.К. против Решение
№ 4 от 07.08.2018г., на РС - Сливница, по гр. д. № 326 по описа на същия
съд за 2015 г., с което е разпределено ползването на таваните и мазетата
на югоизточната половина на двуетажна жилищна сграда –близнак, находяща се в гр. С., ул. „С. К. О.“ № .., както следва: Ищецът М.Б.М.
с ЕГН: ********** да ползва мазето с вход от северната фасада на сградата и
целия таван; Ответникът К.Б.К. с ЕГН: ********** да ползва мазето с вход от
източната фасада в южния край. Разпределено е ползването на дворното място, находящо се в гр. С., цялото от 850 кв.м.,
съставляващо парцел …, пл. № .., в кв. .., съобразно вариант
втори по изготвената от вещото лице Ч. Я. скица към заключението
по съдебно-техническата експертиза от 22.06.2016 г., както следва: Ищецът М.Б.М.
с ЕГН: ********** да ползва ДЯЛ I /първи/, оцветен в
розов цвят на същата скица, която е приподписана от
районния съдия и е неразделна част от решението; Ответникът К.Б.К. с ЕГН: **********
да ползва ДЯЛ II /втори/, оцветен в лилав цвят на същата скица, която е приподписана от районния съдия и е неразделна част от
решението.
В жалбата
се твърди, че огледът от вещото лице бил извършен само в присъствието на ищеца,
а ответникът не бил допуснат до обекта на огледа – втори етаж на съсобствената сграда. Въпросът кога евентуално ищецът е
извършил незаконното преустройство на втория етаж чрез приобщаване на стълбищната площадка към жилището си и дали това
е било факт към 2011
г., когато ответникът К.Б.К. купува имота, не е поставен като предмет на
делото. Вещото лице инж. Ч. Я. по собствена
инициатива описва фактическото положение на втория етаж на съсобствената
сграда. Излага съображения, че съдът се е позовал на факти и обстоятелства, за
каквито няма твърдения от никоя от страните – „че бившите собственици са си
разпределили ползването по устна уговорка и ответникът е закупил имота при така
установеното разпределение“. Такава устна уговорка нито е имало, нито е могло
да има и да съответства на правата на страните. Излага, че съдът е смесил
понятията „съществуващо, установено по волята на съсобствениците фактическо
разпределение на ползването“ и „спор относно разпределение на ползването“. По
отношение на разпределението на дворното място съдът отново се е позовал на
фактическото положение, вместо на правата на страните. Не ставало ясно защо е
възприет вариант, при който от разпределението на ползването на дворното място
е изключена една от второстепенните постройки /лятна кухня/ в дъното на
парцела, както и пътеката до нея, при положение, че в имота
няма трети съсобственик, право на строеж не е учредявано на никого, нито по
делото е участвала друга страна, освен двамата съсобственици. Не ставало ясно
на какво основание ищецът получава самостоятелно ползване на целия таван от 56
кв.м., по-голямото от двете мазета и по-голям дял от разпределеното ползване на
дворното място. Доказано било, че ищецът незаконно е поставил втора входна
врата на самото стълбище на второ ниво, където също незаконно си е изградил
кухня и баня със съответните ВиК инсталации. С това
фактически е препятстван чрез физическа преграда достъпът на ответника до таванското помещение
и до стълбището към него. Поради незаконното преграждане и преустройство от
страна на ищеца, счита, че е най-целесъобразно и допустимо на същия да бъде
предоставено самостоятелно ползване на таванското помещение, каквото е и
принудително установеното фактическо положение в момента. Ответникът може да
ползва за складова площ само по-малкото от двете мазета, което също
e фактическо установено
положение. Посочва, че значителна част от дворното място е заета от
най-различни незаконни второстепенни постройки с разнообразно предназначение.
При всички предложени варианти на ползване на двора са представени множество
малки площи, което ги прави неусвоими за никакви цели
и предполага съпрокосновения на ползвателите. Моли
разпределението да бъде по следния начин: ищецът да ползва самостоятелно подпокривното пространство /тавана/ с площ от 56, 5 кв.м.
без това да включва стълбището и двете стълбищни
площадки на първо и второ ниво пред съответните самостоятелни обекти /жилища/
на страните, както и по-голямото мазе с площ от 14,3 кв.м. в задната част на
сградата, откъм двора, а ответникът да ползва самостоятелно по-малкото мазе с
площ от 8,5 кв.м. и цялото дворно място, с изключение на пътеките за достъп до
входовете на мазето на ищеца и самостоятелна сграда в задната част на дворното
място, която не е предмет на исковете по делото, както са показани на скица 1 и
скица 2 от заключението на вещото лице инж. Ч.Я.Претендира разноски.
Депозирана е и частна
жалба от К.Б.К. срещу определение № 4/13.03.2019 г., с която е оставена без
уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение
№4/07.08.2018 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива в
частта, в която производството е прекратено.Искането на ответника е за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК – при прекратяване на
делото. В случая делото било прекратено по първоначалните искове, които са
недопустими, поради което са налице всички основания за присъждане на претендираните от ответника разноски.
В срока по
чл. 263 от ГПК, не е подаден отговор по въззивната
жалба от М.Б.М..
В съдебно
заседание въззивника К.Б.К., чрез адв.
К. поддържа въззивната жалба и частната жалба, а въззиваемата страна М.Б.М., чрез адв.
А. оспорва жалбите.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Сливница
решение, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският
окръжен съд, за да се
произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-Сливница
е сезиран с искова молба, предявена от М.Б.М. срещу ответника
К.Б.К.,
за разпределение
ползване на тавана и мазето на двуетажна жилищна сграда –близнак, находяща се в гр. С., ул. „С. К. О.“ № ...
В срока за
отговор е подаден такъв от К.Б.К., който предявява насрещен иск, с който моли
съдът да разпредели ползването на дворно място от 425 кв.м., в което е
изградена сградата югоизточен близнак, т.е. югоизточната половина от УПИ …-.. по плана от 1977 г.,
заедно с намиращите се в него сгради на допълнително застрояване /без
строителни книжа/, с изключение на двата гаража.
От
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № .., том ., дело № ../…. г. е видно, че ищецът М.Б.М.
е придобил 1/8 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. С., цялото от 850 кв.м.,
съставляващо парцел …, пл. № .., в кв. .., заедно с ½ ид.ч. от целия втори етаж от югоизточната половина на двуетажна
жилищна сграда – близнак, застроен на около 120 кв.м., а втория етаж от
югоизточната половина, обособена като отделно самостоятелно жилище на около 60
кв.м., състоящ се от кухня, две стаи и сервизни помещения, с ½ ид.ч. от общите части на сградата с жилището и прилежащите
й части от общите части на цялата сграда, срещу задължението да издържа и гледа
дядо си М. М.
П.
Съгласно
нотариален акт за покупко-продажба № 60, том I,рег. №673, дело
№56/2011 г., ответникът К.Б.К. е собственик на ¼ ид.ч.
от УПИ, целият с площ от 850 кв.м., съставляващ имот …-.., в кв. .. по регулационен план
на гр. С., ведно с целия ПЪРВИ ЕТАЖ от построената в този имот
двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, представляваща югоизточната половина
на сградата близнак, застроен на площ от 58 кв.м., обособен като самостоятелно
жилище с отделен вход, състоящ се от кухня, дневна, спалня, сервизни помещения,
гараж, ведно с отделен вход.
Изслушана
и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ч. Я.която заключава, че
имот пл. № .., за който е отреден УПИ …, в кв. .. по действащия ПУП на
гр. С. се намира в северната
част на града и е ограден с огради от четирите си страни. В дворното място е
изградена двуетажна жилищна сграда близнак, като западния близнак не е процесната сграда. Входът на двуетажната жилищна сграда –
източната и част е разположен на северната фасада на сградата, като е обособено
входно предверие с врата на източната му фасада. От
този вход започва стълбищната площадка за достъп до
втория етаж и до таванското помещение. Ищецът е ограничил достъпът до
таванското помещение, като е приобщил към етажа си част от стълбищната
площадка на нивото на втория етаж. Реално достъпът до таванското помещение се
осъществява чрез преминаване през жилищния етаж на ответника. Дворното място е
застроено с второстепенни постройки и гаражи. В процесното
дворно място е налична изградена пътека за достъп от улицата до отделните части
на имота, както и за достъп до едноетажната второстепенна сграда-лятна кухня,
собственост на майката на ищеца. При предложените варианти тази пътека е запазена
като обща част. В имота са налични две мазета под основното ниво на сградата,
същите имат достъп от дворното място и са разпределени между страните. Това с
вход от северната фасада на сградата се ползва от ищеца, а това с вход от
източната фасада в южния и край се ползва от ответника. В североизточната част
на дворното място са разположени дървени стопански постройки. Вещото лице е
представило два варианта на разпределение на ползването на дворното място, тъй
като дворното място има малка ширина и заварено разположение на сгради и съоражения.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Производството
по чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет
осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между
съсобственици по повод служене с общата вещ като целта на същото е да се
извърши разпределение на ползването на вещта съобразно дяловете на страните,
установени в производството с оглед писмените доказателства, удостоверяващи
този обем от права. В това производство съдът във всички случаи изследва и дали
е налице съсобственост между страните. Разпределението на ползване е дейност на
съда, с която той администрира отношенията на съсобствениците по определяне на
начина на ползване на съсобствения имот, когато те не
могат доброволно да постигнат споразумение за това. Съдът следва да съобрази,
както правата на съсобствениците, така и наличните сгради и трайни подобрения.
В случая между страните по делото не се спори, а и от доказателствата по делото
се установява, че процесния имот е в режим на
съсобственост, като страните по делото са съсобственици при права както следва:1/2ид.ч. са собственост на М.Б.М. и 1/2ид.ч. за К.Б.К..
Начинът на
ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците,
така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно,
безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. №
1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК). Ето
защо, практиката на ВКС, обективирана в решение № 99
от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да се
ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на
съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на
спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в
него сгради с оглед обслужването и поддръжката им. Следва да се отбележи, че
съдът не е обвързан с посочения от съсобственика - ищец по иска с правно
основание чл. 32, ал.2 от ЗС начин на
разпределение и респ. извършвайки го по начин, различен от поискания, не се
произнася свръх петитум.
В
скица № 1 вещото лице е отразило установеното на място ползване от страните на
дворното място. Правилно първоинстанционният съд е
предпочел вариант, показан на скица № 3 от заключение на в.л., като чрез този
вариант е отчетено в най-голяма степен действителното фактическо положение,
което е установено и не се налагат преустройства и по този начин следва да се
предотврати евентуален спор във връзка с ползването и пр., а освен това и
липсват обстоятелства, които налагат това фактическо положение да бъде
променено към момента.
Съдът при определяне начина на ползване на съсобствен имот съобразно разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС се ръководи от възможността
за най-целесъобразното ползване на имота от съсобствениците и то по
фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора -
взема се предвид наличието на построени сгради и обособени самостоятелни
обекти, както и налични гаражи, бетонова настилка и тревни площи.
Въззивният съд споделя напълно
доводите на първоинстанционния съд, съгласно които
най-удачно е разпределението на процесното ползване
на дворното място по вариант, обективиран в скица №
3. При него вещото лице се е съобразило изцяло с фактическото положение.
Установени
при огледа на вещото лице са две мазета под основното нива на сградата, като
мазето ползвано от ищеца е с площ от 14,3 кв.м., а площта на мазето, ползвано
от ответника е 8,5 кв.м. Съдът споделя изводите на първоинстанционния
съд, че не следва да се променя ползването на мазетата и следва да останат да
се ползват така, както е до момента – ищецът да ползва мазето с вход от
северната фасада на сградата, а ответникът да ползва мазето с вход от източната
фасада в южния край. Освен това в о.с.з. на 17.01.2017 г. пред РС-Сливница,
процесуалният представител на ответника е заявил, че спор за ползването на
мазетата няма и никой от страните не заявява, че желае да ползва мазето на
другата страна.
Относно
тавана, вещото лице е констатирало при огледа, че ищецът е ограничил достъпът до таванското помещение,
като е приобщил към етажа си част от стълбищната
площадка на нивото на втория етаж. Реално достъпът до таванското помещение се
осъществява чрез преминаване през жилищния етаж на ответника. От представената
от вещото лице скица на разпределение на ползването на таванското помещение се
установява, че е възможно да бъдат образувани два дяла с площ от по 25 кв.м.,
но в зоната, която е стълбищна клетка, осигуряваща
достъп до тавана, ищецът е развил кухненско помещение. За да се ползва реално
тавана от двамата съсобственици се налага извършване на значително
преустройство на жилището на ищеца, а иск по чл. 109 ЗС не е предявен. При това
заварено фактическо положение таванът следва да се предостави за ползване на
ищеца. Наведените възражения от въззивника относно
твърдяно незаконното преустройство, извършено от ищеца, не са предмет на
настоящото производство и не могат да се разгледат по реда на спорна съдебна
администрация. След като таванът се предостави на ищеца, за площта, която ще ползва в повече, другият
съсобственик може да получи обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, с
какъвто иск обаче съдът не е бил сезиран, но ищецът изразява готовност да
заплаща такова.
Константата съдебна практика на ВКС приема,
че когато разпределение ползването на недвижим имот вече е извършено по един от
възможните способи - договор между съсобствениците, решение на мнозинството или
със съдебно решение, допустимо е да се извърши ново разпределение при промяна в
обстоятелствата. Съгласно Решение № 97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
866/2012 г., I г. о. съществено изменение в обстоятелствата, допускащо
извършване на ново разпределение, съставляват онези обстоятелства, които са
свързани с предназначението и състоянието на съсобствената
вещ (ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване площта на съсобствения имот вследствие
регулационни изменения) или с обема на правата на всички съсобственици, които
правят извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо
положение. Към момента обаче приетият от първоинстанционния
съд е най-удачен и справедлив. Този вариант предлага оптимален достъп и
свързаност на частите, ползвани от всяка от страните и разпределението на
площите е в логическа връзка и с изградените постройки.
Като
е постановил решението си в горния смисъл, районният съд е постановил едно
правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено.
Депозираната
частната жалба срещу определение № 4/13.03.2019 г. се явява основателна. С
протоколно определение от 15.03.2016 г. РС-Сливница е прекратил производството по предявения от М.Б.М.
срещу К.К. иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределение ползването на главния вход и стълбището, водещо към тавана на процесната сграда, а именно: двуетажна жилищна
сграда-близнак, находяща се в гр. С., ул. „С. К. О.“ № ... Разноски не са
присъдени на страната. В първоинстанционното
производство страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така,
както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се
разпределят според правата им в съсобствеността. При обжалване отговорността за
разноски се разпределя по общите правила на чл. 78 ЗС. В този смисъл
напр. решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о.,
определение № 526 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 6142/ 2013 г., на ВКС, І г.о.,
определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. № 4351/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
При прекратяване обаче на производството разноски се дължат на общо основание.
С
молба на К.К. от 22.12.2015 г. е представен списък на
разноски и договор за правна защита и съдействие № 13 от 11.08.2015г., с който
е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., която сума е
изплатена в брой. Искането за присъждане на разноските е направено преди
постановяване на определението за прекратяване на производството. Освен това в
отговора на исковата молба е релевирано възражение,
че иска е недопустим. Следователно, на ответната страна К.Б.К., представлявана
в производството от адвокат, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение
при прекратяване на производството по чл. 78, ал. 4 от ГПК.Същото следва да
бъде присъдено в минималния размер от 300 лева. В този смисъл обжалваното
определение следва да бъде отменено и ищецът М.Б.М. следва да бъде осъден да
заплати на К.Б.К. разноски в размер на 300, 00 лева.
По
разноските пред въззивната инстанция:
При обжалване отговорността за разноски
се разпределя по общите правила и се понася от страната, чиято жалба е
отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. Жалбата на въззивника
е отхвърлена, поради което на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на М.Б.М. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600, 00 лв. /шестстотин/ лева.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 07.08.2018 г., на РС - Сливница, постановено по гр. д. № 326
по описа на същия съд за 2015 г.
ОТМЕНЯ определение № 4 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 326/2015 г. по
описа на РС-Сливница, с което е оставена без уважение молба на К.К. да му бъдат присъдени разноски относно прекратеното
производство.
ОСЪЖДА М.Б.М. с ЕГН: ********** *** да заплати на К.Б.К. с ЕГН: ********** ***
сумата от 300,00 лв. /триста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение за
прекратеното първоинстанционно производство с
протоколно определение от 15.03.2016 г.
ОСЪЖДА К.Б.К. с ЕГН: ********** *** да
заплати на М.Б.М. с ЕГН: ********** ***
сумата от 600,00 лв. /шестстотин / лева разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.