Н
Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И
Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 08.10.2019 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 08.10.2019 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и
участието на прокурора............................... като сложи на разглеждане
докладваното от районния съдия гр.дело No 87 по описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Гр.
Дело №87 / 2019 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с
вх. №537 от 01.03.2019 година предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев в качеството му на управител,
като цесионер и собственик на вземания по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 30.01.2017г. и приложение №1 от
01.08.2018г. към договора с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД, като длъжника е уведомен за станалите
продажби на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД, чрез пълномощник юрисконсулт Д.В.А.
с адрес ***, п.к.1527 срещу И.Н.Е. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, като длъжник по задължение по договор за
паричен заем №3063893 от 24.10.2017година .
Предявения положителен
установителен иск, с който в
цялост са заявени 5 / пет / иска, черпи своето
правно основание от
разпоредбата на чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал.
1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, като по същия се
претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №653/2018 година по описа на
Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба: 727,55
/седемстотин двадесет и седем лева и 55ст./ лева, представляваща главница по договор за паричен заем №3063893 от
24.10.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на
подаване на заявлението до съда 21.11.2018 година до окончателното изплащане на
сумата, 75,63 /седемдесет и пет лева и
63ст./ лева- договорна лихва натрупана за периода 07.11.2017г. до 31.07.2018г.,
490,42 /четиристотин и деветдесет лева и 42ст./ лева- неустойка за неизпълнение
на задължение, 45,00 /четиридесет и пет/ лева- разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, 37,71 /тридесет и седем лева и 71ст./ лева- законна лихва
натрупана за периода 01.08.2018г.-14.11.2018г.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски
по заповедното производство и разноските
по настоящото дело, а именно -претендират се
направените съдебно деловодни разноски по ч. гр. Дело № 653/ 2018
година – държавна такса в размер на 27,53 /двадесет и сездем лева и 53 ст./
лева и 200,00 /двеста/ лева,
юрисконсултско възнаграждение, от които 50,00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 150,00 лева по чл.26 от НЗПП за
защита по заповедното производство както
и разноски по настоящото производство .
С
молба вх. № 752 от 25.03.2019
година , ищцовата страна сочи, че оттегля претендираните искове за законна
лихва натрупана за периода 01.08.2018г.-14.11.2018г. в размер на 37,71 /тридесет и седем лева и 71ст./ лева/ - мораторна / лихва и иска разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 45,00
/четиридесет и пет/ лева.
Със същата
молба е представена вносна
бележка за внесена ДТ в размер на 122,46
лева .
С
Определение от 26-.03.2019 година, съдът: ПРЕКРАТЯВА
производството гражданско дело № 87/2019 г. по описа на РС Тервел, на основание чл. 232 ГПК, в частта му касаещо искове за законна лихва
натрупана за периода 01.08.2018г.-14.11.2018г. в размер на 37,71 /тридесет и седем лева и
71ст./ лева/ - мораторна /
лихва и иска разходи за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на
45,00 /четиридесет и пет/ лева.
Съдът приема
исковата молба за редовна и че отговаря на изискванията на
чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.131 от ГПК, съдът с Разпореждане № 232 от 26.03.2019 година разпореди: ДА СЕ ИЗИСКА И
ПРИЛОЖИ към настоящото дело ч. гр.
Дело №653/2018 година по описа на ТРС .
Със същото съдът разпореди препис от исковата молба и от
приложенията към нея да се изпрати на ответника по гр. дело №87/ 2019
година по описа на Тервелски районен
съд- И.Н.Е. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***.
В цялост – заявена е
претенция, както следва :
727,55 /седемстотин двадесет и седем лева и 55ст./ лева, представляваща
главница по договор за паричен заем
№3063893 от 24.10.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано
датата на подаване на заявлението до съда 21.11.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, 75,63 /седемдесет и пет лева и 63ст./ лева- договорна
лихва натрупана за периода 07.11.2017г. до 31.07.2018г., 490,42 /четиристотин и
деветдесет лева и 42ст./ лева- неустойка за неизпълнение на задължение .
По делото е налице писмено доказателство – съобщение
от което е видно, че на 26.03.2019 година
книжата са редовно връчени на
ответника.
В месечния срок от ответника не е депозиран писмен
отговор на исковата молба.
С Определение № 100
от 08.05.2019 година , съдът изготви проекто доклад по делото.
С молба вх. № 1377 от
11.06.2019 година „ Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, със съделище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт
, ет. 2 офис
4, представлявано от законни
представители- Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов - изпълнителни директори /
поотделно / молят по делото дружеството да бъде конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
ЕИК *********
С молба вх. № 1560
от 28.06.2019 година
ищеца моли призоваването на страната да се осъществява на
адрес на трето лице помагач – гр. София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда
Лабиринт , ет. 2
офис 4.
В
съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. По делото е
депозирана молба вх. № 2317 от
04.10.2019 година от страната, като е заявена претенция, да се даде ход при отсъствие на
представляващ страната, както и
съдът да постанови неприсъствено
решение .
Трето лице помагач на
страната на ищеца, редовно
призовано дружеството не се
представлява по делото .
В исковата молба ищецът сочи, че на
24.10.2017 година е бил
сключен договор за паричен заем №
3063893, сключен между „ Изи
Асет Мединжмънт „ АД в качеството
на заемодател от една страна и от
друга страна настоящия ответника в
качеството му на заемател .
На
основание приложение № 1
от 01.08.2018 година
към сключен рамков договор
за прехвърляне на парични
задължения / цесия/ от
30.01.2017 година, сключен между
„ Изи Асет Мединжмънт „ АД от една страна в
качеството на цедент и
от друга страна настоящото
дружество - ищец в качеството
на цесионер вземането
по договор за
паричен заем № 3063893 от
24.10.2017 година е
прехвърлено в полза на настоящия
ищец изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности .
Тъй
като ответникът не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем,
то ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано
приобщеното ч. гр. Дело
№ 653 / 2018
година по описа на РС Тервел .
По същото дело е
издадено Разпореждане № 1090
от 27.11.2018 година, с което заявлението е
уважено , издадена е и Заповед за
изпълнение на парично
задължение № 465
от 27.11.2018 година .
С разпореждане № 22
от 09.01.2019 година, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК , на
основание основание чл.415 ал.1,
т.2 от ГПК от ГПК , съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса в размер
съобразно на предявеният/те/ с исковата молба иск/искове/.
Именно и
в изпълнение на посоченото по разпореждане
№ 22 от 09.01.2019 година , заяивителя е предявил настоящият
установителен иск за съществуване на вземането. Моли същият да бъде уважен.
Претендират се и разноски сторени по заповедното и исковото производство, съгласно
представен списък с разноски ,
приложен към молба вх. № 2317 от 04.10.2019
година от адвокат Анелия Бечева - Димитрова -
пълномощник на ищцовата страна .
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 17.07.2019
година - лично , като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на 05.09.2019 година,
като в изпратените до ответника съобщения, изрично е вписано, че при неподаване
в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил свой надлежно
упълномощен представител, като няма направено искане делото да се гледа
в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е
редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени
последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
С молба за първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извода за вероятната
основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца
претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски за
заплатена държавна такса и юрк. възнаграждение, за които представя списък. Същите, видно от опис
към фактура 1278 /
25.09.2019 година възлизат в размер на 300,00лева -
заплатено адвокатско възнаграждение по
настояащото дело , и внесена ДТ по
настоящото дело / довнесена / в
размер на 122,64 лева. Внесената държавна такса по исковото
производство е в размер на 27,53 лева, а
дължимото на юрисконсулта възнаграждение съдът по ч.
гр. Дело № 653 / 2018
година е определил на 200,00 лева.
С оглед
изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим
от гореизложените съображения и така
мотивиран , съдът ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответника И.Н.Е. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, като длъжник по задължение по договор за
паричен заем №3063893 от 24.10.2017година
дължи на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „ Панайот
Волов“ № 29 , ет. 3
,представлявано заедно и
поотделно от управителите си Неделчо Йорданов Спасов
и Ивелина Цанкова
Кавурска, като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне
на вземания от дата 30.01.2017г. и приложение №1 от 01.08.2018г. към договора с
прехвърлител на вземанията „Изи Асет
Мениджмънт” АД, като длъжника е уведомен
за станалите продажби на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД, парично
вземане, в размер на: 727,55 /седемстотин двадесет и седем лева и 55ст./ лева, представляваща
главница по договор за паричен заем
№3063893 от 24.10.2017г., ведно
със законната лихва върху нея, считано
датата на подаване на заявлението до съда 21.11.2018 година до окончателното
изплащане на сумата, 75,63 /седемдесет и пет лева и 63ст./ лева- договорна
лихва натрупана за периода 07.11.2017г. до 31.07.2018г., 490,42 /четиристотин и
деветдесет лева и 42ст./ лева- неустойка за неизпълнение на задължение, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -№ 465 от
27.11.2018 година по ч.
гр. д. № 653/2018 година по описа
на РС
Тервел.
ОСЪЖДА И.Н.Е.
с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано заедно
и поотделно от
управителите си Неделчо
Йорданов Спасов и
Ивелина Цанкова Кавурска
сторените от ищеца съдебно
деловодни разноски - разноски по заповедното производство по ч .
гр. Дело № 653 / 2018
година -внесена държавна такса в размер
на 27,53 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът по ч. гр. Дело
№ 653 / 2018 година е
определил в размер на 200,00
лева, както и разноски по исковото производство в размер на 122,46 лева- доплатена
държавна такса и сумата от 300,00лева - заплатено адвокатско възнаграждение,
заплатена по банков път , видно от
опис към
фактура 1278 / 25.09.2019
година.
Заверен препис от решението ведно с
приложеното ч. гр. Дело № 653/2018
година по описа на Тервелски районен съд
да се върне в
деловодството на съда.
Решението е постановено
при участието на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със съделище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт
, ет. 2 офис
4, представлявано от законни
представители- Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов - изпълнителни директори /
поотделно / в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца - „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Районен съдия :