Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 1464/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на А.Е.С.-Е.,***,
, чрез адв.Ц.Л., съдебен адрес *** срещу отказ на гл.специалист ГС в Дирекция
АИО, район „Приморски“ да се издаде удостоверение за наследници по искане вх.№
АУ050446пр/11.06.2020г. Жалбоподателят счита обжалвания отказ за
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, по съображения подробно изложени
в жалбата; счита, че административният орган не може да се позовава на
неизпълнение на задължението си, произтичащо от ЗГР; в случая се касае за
взаимоотношения с международен елемент, поради което е приложим и КМЧП; твърди,
че е изпълнено и условието, предвидено в чл.10 ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г.
Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Жалбоподателката А.Е.С.-Е. *** искане за издаване на удостоверение за
наследници на С. Е. с вх. № АУ050446пр/ 11.06.2020г., към което искане е
приложен и акт за смърт, издаден на 18.02.2020г. от гр.Авдира, Гърция, както и
други писмени доказателства по опис. С писмо на гл.специалист ГС в Дирекция
АИО, район „Приморски“ е отказано да се издаде удостоверение за наследници по
искане вх.№ АУ050446пр/11.06.2020г. Посочено е, че наследодателят е чужд
гражданин и попада извън обхвата на подлежащите на вписване чужденци в
регистрите по гражданско състояние.
Видно от представеното по делото Удостоверение от 14.11.2013г. на Началник
сектор „Миграция“ С. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в РБългария.
Лицето притежава Удостоверение за постоянно пребиваване, валидно до 16.02.2022г.
и постоянен и настоящ адрес ***. От представения акт за смърт е видно, че същият
е починал в гр.Авдира, Гърция на 16.02.2020г., в срока на разрешеното му
постоянно пребиваване в РБългария.
При така установените факти, съдът намира, че се касае за отношения с
международен елемент, към които по отношение на конкретния казус са приложими
разпоредбите на КМЧП. Съгласно чл. 89, ал. 1 от КМЧП наследяването на движими
вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно
местопребиваване към момента на неговата смърт. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в
която вещите се намират.
Приложимото право към наследяването урежда кръга и реда на наследниците
съгласно чл. 91, т. 2 от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП
под „обичайно местопребиваване“ на физическо лице се разбира мястото, в което
то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В
конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства не се установява
наследодателя на жалбоподателката да е имал обичайно местопребиваване в
РБългария - към момента на смъртта си не е бил в страната, не се установи, че е
живял на територията на РБългария – преимуществено, няма данни да е наел жилище
на посочения в разрешението за пребиваване настоящ адрес, няма данни , че този
настоящ адрес не е бил фиктивен, единствено за формално изискване пред органите
на МВР. Нещо повече, от разпоредбата на чл.48, ал. 7 от КМЧП се установява, че
издаденото разрешително за постоянно пребиваване не е основен фактор да се предполага
„обичайно местопребиваване“. Меродавно в случая е физическото присъствие и
обвързаността на лицето с местопребиваването. След като наследодателят към
момента на смъртта си не е имал обичайно местопребиваване на територията на
РБългария, при уреждането на наследствените правоотношения от настъпилата му
смърт не следва да се приложат разпоредбите на българското право въз основа на
чл. 89, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 91, т. 2 от КМЧП.
За пълнота на изложението следва да се има предвид и следното: В случая
действително е налице международен елемент, но той е уреден в Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/, който регламентира статута на лицата, получили
разрешение за постоянно пребиваване в страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗГР в
регистъра на населението се вписват всички български граждани; чужденците,
които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в
Република България; както и получилите статут на бежанец или хуманитарен статут
или на които е предоставено убежище в Република България. Разпоредбата на чл.
23 от ЗГР постановява, че за всяко физическо лице, подлежащо на вписване в
регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в
регистъра на населението. Съгласно чл.26, ал. 3 ЗГР, електронен личен регистрационен
картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните
документи: разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с
документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта
за настоящ адрес ***.
По отношение издаването на удостоверение за наследници разпоредбата на чл.
24 от ЗГР урежда, че те се издават от Общинската администрация въз основа на
регистъра на населението. Разпоредбата препраща за реда за издаване и образците
на удостоверенията към наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, съвместно с министъра на правосъдието, а именно - Наредба №
РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението. В регистъра на населението се съдържат електронните лични
регистрационни картони на лицата, за които е отпаднало основанието за вписване
в регистъра, съгласно чл.70 ал.2 от Наредбата за функциониране на единната
система за гражданска регистрация. Конкретния случай е точно такъв, тъй като е
липсвало основание за вписване на факти към момента на смъртта на наследодателя
С. Е. в регистъра на населението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният отказ е правилен и
законосъобразен, постановен при спазване на процесуалните норми и на
материалния закон, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора искането на ответната страна за присъждане на
ю.к.възнаграждение се явява основателно. Размерът на това възнаграждение, определен
съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във вр.с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ е 100лв. и следва да бъде
присъден в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Е.С.-Е.,***, чрез адв.Ц.Л., съдебен адрес *** срещу отказ на
гл.специалист ГС в Дирекция АИО, район „Приморски“ да се издаде удостоверение
за наследници по искане вх.№ АУ050446пр/11.06.2020г.
ОСЪЖДА А.Е.С.-Е., ЕГН ********** ***, к.к.Чайка, ул.“Катя Папазова“ № 20 да
заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: