О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер VІ - 260472 25.02.2021 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански
въззивен състав
На двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията УЗУНОВА
частно гражданско дело номер 212 по описа за 2021
година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е
образувано по частна жалба на“А1 България“ ЕАД с ЕИК-********* ,представлявано
от изпълнителните директори А Д и М М,подадена чрез пълномощника П П срещу
разпореждане № от
11.12.2020г.,постановено от БРС по ч.гр.д.№6589/2020г.по описа на същия съд,с
което заповедният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „ЕФ ВИ ЕС“ЕООД с ЕИК-********* със седалище и
адрес на управление гр.Бургас,ул.“Стефан Стамболов“№88,ет.1 представлявано от
управителя И И С за разпореждане плащане на сумата 1147.60 лева,представляваща
неустойки по договор №********* за електронни съобщителни услуги и устройства
на изплащане,със системен партиден номер М 5705066,както и на сумата 1134.82
лева,представляваща неустойки по договор № ********* за електронни съобщителни
услуги и устройства на изплащане,със системен партиден номер М 5894379 .
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса
за обжалването.
Жалбоподателят
е оспорил разпореждането като незаконосъобразно и неправилно,като претендира
отмяната му от въззивната инстанция и уважаването на заявлението по чл.410 ГПК
и в тази му част.
Бургаският
окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят „А 1 България“ЕАД е подал пред
БРС заявление по чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение срещу „ЕФ ВИ ЕС“ЕООД
за плащане на задължения по договор №********* за електронни съобщителни
услуги и устройства на изплащане,със системен партиден номер М 5705066 и по
същия договор №********* за електронни съобщителни услуги и устройства на
изплащане,но с друг системен партиден
номер М 5894379.
БРС е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанията,представляващи неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги и неплатени суми за устройства по договори за продажба на
устройства,като е оставил без уважение заявлението досежно претендираните
вземания за неустойки,тъй като е приел,че
размерът на неустойката противоречи на добрите нрави и уговорката по
чл.92 ЗЗД излиза извън пределите на присъщата и обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции,както и евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са
съизмерими с размера на задължението.
Преди
да постанови обжалваното разпореждане,заповедният съд е оставил заявлението без
движение,като е дал указания на заявителя да посочи размерите на отделните
задължения за цена на доставените услуги,цена за устройството на изплащане и
неустойки по всеки един от договорите,като по отношение на неустойките да
посочи на какво основание са начислени
сумите,как е формиран размерът на тези задължения и защо по всеки един от
договорите са начислени по 4 неустойки,а по отношение устройствата на изплащане
да се посочи цената им и да бъдат индивидуализирани.
Заявителят
е представил описание на отделните задължения,включени в цената на доставените
услуги,както и тези включени в цената на устройствата на изплащане –във вид на
таблица,съдържаща данни за номера на фактури,тип фактури,устройства,номера,вид
услуги,сума месечни такси и сума потребление за периода октомври 2019г.-март
2020г.,а по отношение на неустойките са посочени месечни фактури от януари ,февруари
и май 2020г. Пояснено е,че неустойките са начислени поради предсрочното
прекратяване на договорите по отношение на посочените услуги. По отношение на
размера на неустойките е посочено,че при предсрочно прекратяване на договорите
по вина на абоната,същият дължи неустойка в размер на месечните такси,дължими
за абонамента,за който договорът се прекратява по техния стандартен размер ,без
отстъпка до изтичане на съответния срок на абонамента.
Въззивният съд в рамките на дължимата служебна
проверка за редовността на заявлението намира,че нередовностите в заявлението не
са били отстранени в пълнота,тъй като по отношение на претендираните неустойки
не са били изпълнени указанията на съда. Заявителят е посочил,че вземанията за неустойка
произтичат от предсрочното прекратяване на двата договора по вина на
абоната.При така посоченото основание, неустойките очевидно се претендират като
дължими от момента,от който са прекратени предсрочно договорите,още повече,че
размерът им според твърдението на заявителя се формира от месечните такси до
края на срока на абонамента в стандартния им размер,тъй като страна по
договорите е юридическо лице-търговец. Нито в заявлението,нито в уточнението
обаче заявителят е посочил датите на едностранното прекратяване на двата
договора,нито е посочил сроковете,за които те са били сключени. В представената
с уточнението справка са посочени различни размери на неустойки за различни
номера и услуги,с различни дати и от данните в тях също не може да се установят
датите,на които заявителят твърди,че е прекратил едностранно двата договора. В
справката са посочени три дати на издадени фактури за начислени неустойки-
16.02.2020г.,23.01.2020г.и 27.05.2020г., а със заявлението са претендирани
вземания за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги както следва: по
първия договор за периода от 14.10.2019г. до 12.07.2020г.,а по втория договор за
периода от 14.10.2019г. до 01.04.2020г. Ако
до края на периодите абонатът е ползвал услугите, както е посочено от заявителя
в заявлението по чл.410 ГПК, то очевидно няма как да се направи логичен извод, че
договорите са били едностранно прекратени преди тези дати, особено ако липсва и
изрично твърдение на заявителя и конкретизация,съобразно конкретни договорни
клаузи.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира,че заявлението в частта досежно вземанията за неустойки не съответства
на изискванията на чл.410 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.4 ГПК и нередовностите не са
били отстранени в срока по чл.411 ал.2 т.1 ГПК,въпреки дадените от заповедния
съд указания за изясняване на основанието за възникване на вземанията за
неустойки и формирането на размера им. Само на това
основание заявлението в тази част следва да се остави без уважение.
Поради
съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с изводите на заповедния
съд,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно в крайния
си резултат. Извода си за противоречие на искането с добрите нрави заповедният
съд е направил въз основа на съпоставката между размера на вземанията за
ползвани услуги и размера на вземанията за неустойки, но именно по отношение на формирането на размера на
неустойките нередовностите в заявлението не са били отстранени,което е било
достатъчно,за да бъде отхвърлено заявлението.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Така мотивиран и на основание
чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ от 11.12.2020г.,постановено от БРС по ч.гр.д.№6589/2020г.по
описа на същия съд.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: