Решение по дело №130/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260049
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          № .....................

 

                                   гр. К., 25.06.2021 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд           трети наказателен състав,

на седемнадесети май                през две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЮРАЙ МУРАДОВ

 

при секретаря Стефка Атанасова, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 130 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 36-0000043 от 22.01.2020 г. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация“- П. към ИА „Автомобилна администрация“, на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, П. обл., ул. „*****“ № **, представлявано от В.К.Ж. е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена е на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.55 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена е на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. и е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б..

Недоволен от наказателното постановление е останало дружеството- жалбоподател и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушение досежно задължителното съдържание на атакуваното наказателно постановление, както и се оспорва извършването на твърдените нарушения.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, представя доказателства и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за оставянето му в сила.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна, но не по посочените от процесуалният представител причини.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на ИА „АА“ Ш. като актосъставител и Ч. като свидетел по акта, както и допуснати до разпит по почин на жалбоподателя свидетел Т. както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 36-0000043 от 22.01.2020 г., разписка за връчването му, АУАН серия A-2019, № 272737 от 20.12.2019 г., възражение срещу АУАН, бележка с входящ номер, част от конструктивно становище, протокол № 001/ 20.12.2019 г., извадка от търговски регистър, заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., писма от ИА „АА“, писмо от ОПУ, констативен протокол № 1 от 02.06.2017 г., писмо до „М.“ АД, заповед РД-01-663/07.08.2017 г., разрешение за поставяне №3/17.01.2020 г. на Община К., констативен протокол от 29.10.2019 г., констативен протокол от 14.09.2020 г., констативен протокол № 2 от 20.12.2019 г., съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2019 г. комисия от служители на ИА „АА“ извършили проверка на „М.“ АД *** във връзка със спазване изискванията на Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б.. Обект на проверката била автогара Б., находяща се в гр. Б., ул. „К.“ № *, обл.П., собственост на „М.“ АД. При извършената проверка било установено, че автогарата не разполага с гише за информация, на което може да се обслужват водачите при заверка на пътните листове, не е осигурена звукова информация за заминаващи и пристигащи и преминаващи автобуси, не разполага с оборудвани с навеси сектори за заминаващи и преминаващи автобуси и не разполага с оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси.

Направените от комисията констатации от проверката били отразени в съставен за целта протокол за определяне на категория или промяна на категория на автогара № 2 от 20.12.2019 г. С протокола било направено заключение, че автогарата не отговаряла на изискванията за трета категория, както и било отбелязано, че направените предписания на 29.10.2019 г. били отстранени, с изключение на т.1, 8.2, 13 и 14.

Срещу констатациите на протокола възразил присъстващия на проверката изпълнителен директор на дружеството Ж., който  вписал собственоръчно, че не е съгласен с направените констатации.

Въз основа на съставения протокол, на 20.12.2019 г. бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че „М.“ АД е допуснало нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., на чл.55 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. и на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б..

При съставяне на акта не присъствал представител на дружеството, като по делото няма данни такъв да е бил уведомен устно за това, като писмена покана не е била връчвана.

Процесния АУАН бил връчен на изпълнителния директор на дружеството- жалбоподател и негов представляващ на 23.12.2019 г.

Срещу акта постъпило на 27.12.2019 г. възражение от дружеството- жалбоподател, но въпреки това на 22.01.2020г. компетентен орган - Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация“- П. към ИА „Автомобилна администрация“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, П. обл., ул. „*****“ № **, представлявано от В.К.Ж. е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена е на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.55 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена е на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. и е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., като обстоятелствата по извършване на нарушенията са отразени по идентичен начин с тези в АУАН.

Съгласно приложените по делото писмени доказателства на  дружеството-жалбоподател било издадено разрешение за поставяне №3 от 17.01.2020г. от подало в Община К. на  демонтируем навес за автобусни сектори на автогара 2 бр., кв. 32 по УП 2 на гр. Б., автогара Б..

Съгласно заповед на Изпълнителния директор на „АА“ на Автогара Б., находяща се в в гр. Б., ул. „К.“ № * е била определена трета категория.

От констативен протокол от 14.09.2020 г. е видно, че при извършената проверка на посочената дата от служители на ИА „АА“ било установено, че Автогара Б. отговаря на изискванията за трета категория и не са установени нарушения.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът ползва при постановяване на решението си, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко относими към предмета на делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Карловският районен съд счита, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на  материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Но самото наказателно постановление, макар и издадено от компетентен орган, при процедурата по издаването са нарушени  процесуалните  правила.  Съгласно посочения по-горе доказателствен материал се установява по категоричен начин, че актът въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен в отсъствието на представляващо дружеството нарушител лице, както и, че не са били налице законовите предпоставки за това. Видно от изложеното по – горе представител на дружеството-нарушител не е бил уведомен устно или писмено за съставянето на АУАН.

АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен на   20.12.2019г. дата, по отношение на която липсват данни по делото дружеството - жалбоподател да е било уведомено, че ще се съставя акта именно на тази дата. По делото съдът не констатира наличието на доказателства, че „М.“ АД е било надлежно уведомено, че при неявяване  на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт, липсват отбелязване, че съставянето му става в отсъствие на нарушителя. В АУАН не е вписано изрично покана до „М.“ АД, както и, че самия акт е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта/. В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката. В административно-наказателната преписка се не се съдържат данни за потърсване и поканване на нарушителя по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. При установяване точния смисъл и съдържанието на разпоредбите на чл. 40-44 от ЗАНН не е допустимо разширително тълкуване. В случая, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл.43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. По делото липсват доказателства, установяващи, че нарушителят е поканен за съставяне на акта и то именно да се яви на 20.12.2019г. на която дата АУАН  е съставен.

Целта на съставянето на акта в присъствие на нарушителя, актосъставителя и свидетели, тоест при  участието на посочените в чл.40, ал.1 от ЗАНН лица, първо както при съставянето му, така и при подписването му гарантира правото на защита на нарушителя. Така нарушителят непосредствено възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето му от една страна и верността на посочените в акта обстоятелства - от друга страна. Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗАНН води до нарушаване правото на защита в пълен обем и води до единствената правна възможност НП да бъде отменено. Тези нарушения на процесуалните правила според настоящия съд не подлежат на саниране по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Неслучайно законодателят е дал императивното изискване в ал.1 от чл.40, а в ал.2 на същия член е дал изключението, което също е строго определено. Поканата към нарушителя по чл.40, ал.2 от ЗАНН следва да е изрична и конкретна. Липсата на подобна покана води до незаконосъобразност, тъй като по този начин нарушителя не е уведомен за започнала административно-наказателна процедура спрямо него. Така изготвеният АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му. АНО пък от своя страна не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства.

При така констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се разглежда същото по същество.

В предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно като краен резултат и като такова следва да се отмени. В този смисъл е и Решение №535 от 26.02.2020г. по КНАХД №3946/2019г. на ПАС.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1200 лв., тъй като липсва възражение срещу тази сума. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000043 от 22.01.2020 г. на Главен инспектор в ОО „Автомобилна администрация“- П. към ИА „Автомобилна администрация“, с което на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, П. обл., ул. „*****“ № **, представлявано от В.К.Ж. е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.55 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б., наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.6 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б. и е наложена на основание чл.102 ал.2 от ЗАвтПр /Закон за автомобилните превози/ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.54 ал.3 вр. ал.2 т.7 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р.Б..

 

2. ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" да заплати на „М.“ АД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, П. обл., ул. „*****“ № ** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.

 

3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: