Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.01.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 12.10.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

324

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Д.Т.Й., ЕГН ********** ***, е предявила иск против Община М., гр. М., ул. „Х.Б.“ № 27,с който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на Община М., че ищцата е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в с. О., общ. М., по кадастър: Поземлен имот 54047.162.88, с. О., обл. В., общ. М., вид собственост общинска частна, вид земеделска, стар номер 001088 с площ от 5.192 дка, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК , местност „Гьошова падина“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, оспорва иска по основание.

Правната квалификация на  претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот находящ се в с. О., който поддържа и обработва повече от 10 години без да му се пречи. В миналото имота  е владян от неговите родители. Понастоящем имота е с идентификатор 54047.163.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД – 18- 1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя с площ от 5192 кв. м. в местността „Гьошова падина“. В скицата е посочено, че имота представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За установяване на твърденията в исковата молба по делото са доведени и разпитани свидетелите Ц. К., В. К. и Дамянов.

Свидетеля Ц. К. твърди че познава имота, в него има градина и овощни дръвчета. Имота е около пет декара и половина. Свидетеля знае че от 40 години само ищцата стопанисва имота, а преди това баща и. Никой не претендира за имота, само ищеца го обработва.

Свидетеля Д. твърди, че познава имота в „Гьошова падина“, той е около 5 дка. знае че имота се владее от ищцата а преди това от баща и и дядо  В имота има ливада, овощна градина, зеленчукова градина. Имота е ограден. Никой не претендира за собственост освен ищцата.

Свидетеля В . К. твърди, че ищцата си владее имота той е съседен на негов имот. Площта е около пет – шест декара, ливада и градинка. Никой не претендира за този имот освен ищцата.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Община М. на правото на собственост на ищцата по отношение на процесния недвижим имот. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните по отношение установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството ѝ на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищцата следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от нея придобивно основание.

В разглеждания случай, ищцата се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в нейна полза придобивна давност,  вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от нейния баща и от нея в периода от преди 50 години до  предявяването на исковата молба в съда. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79 ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен. Видно от събраните по делото доказателства процесния недвижим имот се владее от ищцата, тя го ползва, като го обработва със съзнанието, че този имот е неин. Владението е било непрекъснато, необезпокоявано, явно. Имотът е бил частна собственост и в случая са неприложими забраните за придобиването му по давност посочени в чл. 86 от ЗС (редакция от 1951 г.).

Относно възраженията на ответника, съдът намира същите за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства процесния имот е бил собственост на физическо лице, той не е бил държавна собственост, нито е бил включван в ТКЗС, ДЗС и други подобни стопанства. Съобразно това не е било необходимо процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот и неоснователно за него е била проведена процедура по чл.19 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че ищцата е придобила право на собственост върху процесния имот в резултат на давностно владение най-малко в десетгодишен период до предявяване на иска, и същият следва да бъде уважен. 

Разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община М., че Д.Т.Й., ЕГН ********** ***, е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. М., обл. В., представляващ Поземлен имот с идентификатор 54047.163.88 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18- 1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя с площ от 5192 кв. м. в местността „Гьошова падина“, на основание чл. 79 ЗС.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: