№ 966
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720105298 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба от С. П. К. ЕГН ********** гр.****** ул.
******** **/* * и чрез адв.А. А. ПАК в кач.на наследник на К.А.К. / починал
14.08.2021/ и конституирана като страна и длъжник по изп.дело № 84/2021 по
описа на ЧСИ Б.
СРЕЩУ
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –
Че не дължат на дружеството – в горното й качество
сумата 891.43лв. представляващи 4/6 от общия размер на вземането, от
които
сумата 694 лв. главница за периода 03.11.2006 -30.04.2009 вкл.
сумата 153.05лв. изтекла лихва за забава на мес.плащания за периода
03.11.2006-15.10.2009г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата - считано от датата
на заявлението 03.11.2009 до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски 244.38лв.
1
присъдени с ИЛ от 03.01.2020 по чгд№ 5548/2009 по описа на ПРС
КАТО ПРЕТЕНДИРА НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и
разноските по делото.
С исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото
По искане на ищеца съдът е изискал и приложил чгд№ 5548/ 2009 на
ДСИ при ПРС архивно но неунищожено в кориците на което се намира
решение по гр.дело № 8787/ 2010 по описа на ПРС унищожено
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131
ГПК са депозирали ОТГОВОР.
Оспорват изцяло основателността, цитиран практика на ВКС
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. А., която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото молба чрез ю.к. Максимова, оспорва иска, и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се
присъдят сторените по делото разноски.
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
2
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че по ч.гр.д. .№ 05548/2009 г. на ПРС, на
основание заповед от 16.11.2009 г., в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист, с който К.А.К. ЕГН ********** е осъден да заплати на
ответника сумите, които са предмет на настоящето дело отрицателен
установителен иск
В срока е постъпило възражение от длъжника – че не дължи сумите, тъй
като те са погасени по давност
Заповедният съд е дал указания за завеждане на установителен иск и
заявителят , вече в кач. на ищец е инициирал гр.дело № 8787/2010г. по описа
на ПРС което дело е завършило с решение № 576 от 13.07.2011г. по гр.дело №
8787/2010г. по описа на ПРС – като видно от текста на решението на съдия
Боснешки – в една част съдът е признал за установено, че ответникът дължи
суми, а в друг част –приел че са погасени по давност и е отхвърлил иска.
След влизане в сила на решението е бил издаден изпълнителен лист в
полза на Топлофикация Перник за сумите, които са останали да се дължат
С този изпълнителен лист е образувано изп.дело №84/2021 г. на ЧСИ Б.
От приложените писмени доказателства се установява, че
изпълнителните действия са започнали срещу длъжника, окйтое починал, и
през м.11.2022г. съдебният изпълнител се снабдява с удостоверение за
наследници от 24.11.2022г.
Няма данни за други действия спрямо него.
Давността не е спирана или прекъсвана по никакъв начин
Изпълнителният лист е от 12.08.2011г. когато решението е влязло в сила,
и до дата 12.01.2021г. когато е образувано изп.дело № 84/2021г. е изминал
период от време, без да се търси задължението, до дата на констатиране на
наследниците 14.03.2023г.
3
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не
е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищеца не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е
признато вземането срещу неговия наследодател, а именно погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност.
По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по
чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до
невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност - която изтича на 12.08.2016г.
4
по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1,
предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и
заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от
ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене.
Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения.
Вземането за периодични плащания, установено с решение,
5
постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК
възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в
сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е
давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на
длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №
37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3
от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено
по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е възразена, поради което се е провел
установителен иск завършил с решение, което влиза в сила 12.08.2011г. и
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ е било
образувано изпълнително дело № 84/2021 г., т.е. близо 10 години по-късно
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – до образуване
на изп.дело, е изминал период от около 10 години
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за
разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може
6
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни
способи).
С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите
към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС.
Предвид изложеното, след горепосочената дата по изпълнителното
дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността, поради
което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността
е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп.
дело относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115,
ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с
прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на
закона
С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено
спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност.
Както вече бе посочено, разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай.
В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС.
В горния смисъл, вземането обективирано в процесния изпълнителен
лист е погасено по давност, респ. правото на принудително изпълнение, също
7
е погасено по давност.
Образуването на изпълнителното дело след погасяване на вземането по
давност, не може да обоснове прекъсване на давността, и не може да се
приеме към действие насочено към спиране или прекъсване на давността. В
тази връзка и обективираното вземане в процесния изпълнителен лист е
погасено по давност.
Между страните няма спор, че ищецът, в качеството му на наследник е
призован към наследяване на оставеното наследство
В тази връзка и следва извода, че ищцата в качеството й на наследник
не дължи на ответника процесните суми, предмет на процесния
изпълнителен лист.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и доказан, поради
което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да й бъдат присъдени сторените по делото
разноски, за което е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК. От
представения списък на разноските се установява, че ищцата претендира
разноски : 35.65 лева – държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът е противопоставил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
към минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на
разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че С.
П. К. ЕГН ********** гр.****** ул. ******** **/* * и чрез адв.А. А. ПАК
В кач.на наследник на К.А.К. / починал 14.08.2021/ и конституирана
като страна и длъжник по изп.дело № 84/2021 по описа на ЧСИ Б.
НЕ ДЪЛЖИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –
Че не дължат на дружеството – в горното й качество
сумата 891.43лв. представляващи 4/6 от общия размер на вземането, от
които
сумата 694 лв. главница за периода 03.11.2006 -30.04.2009 вкл.
сумата 153.05лв. изтекла лихва за забава на мес.плащания за периода
03.11.2006-15.10.2009г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата - считано от датата
на заявлението 03.11.2009 до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски 244.38лв.
присъдени с ИЛ от 03.01.2020 по чгд№ 5548/2009 по описа на ПРС
поради ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения изпълнителен
лист
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Перник, кв. „Мошино“, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. К. ЕГН
********** гр.****** ул. ******** **/* *
И чрез адв.А. А. ПАК
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО: 35.65 лева – държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10