Определение по дело №67184/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11536
Дата: 27 март 2023 г. (в сила от 27 март 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20221110167184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11536
гр. София, 27.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело №
20221110167184 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 67184 по описа на 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Д. М., ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове срещу Комисия за защита на потребителите,
БУЛСТАТ *********. Препис от същата е редовно връчен на ответника, като в указания
срок е постъпил отговор.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
Ищецът твърди, че по силата на Решение № 331 от 25.05.2022 г. на Министерски
съвет, съгласно т. 4, бил определен като член от състава на Комисия за защита на
потребителите /КЗП/. Въз основа на посоченото решение била издадена Заповед № КВ –
364/27.05.2022 г. от Министър – председателя *********, по силата на която ищецът бил
назначен като член на КЗП за срок от пет години. Поддържа, че в противоречие с
изложените, на 19.09.2022 г. било постановено Решение на Министерски съвет под № 679,
с което било взето решение за освобождаване на избраните председател и членове на КЗП.
Във връзка с посоченото, със Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 г. на Министър –
председателя **********, ищецът бил освободен от длъжност. Счита, че извършеното
прекратяване на правоотношението му с КЗП е незаконосъобразно.
Като аргумент в подкрепа на посоченото твърди, че в настоящия случай следва да
бъдат взети предвид специалните основания за освобождаване от длъжност, предвидени в
ЗЗП.
Поддържа, че, доколкото ЗЗП има характеристиките на специален закон спрямо КТ, то
следва да бъдат разглеждани правилата за назначаване и освобождаване от длъжност,
регламентирани в ЗЗП. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП мандатът на
членове на КЗП може да бъде предсрочно прекратен единствено въз основа на изрично
установените основания. Твърди, че към момента на освобождаването му от длъжност не
била налице нито една от хипотезите, изложени в ЗЗП. Навежда доводи относно специалния
1
характер на ЗЗП и по отношение на ЗА, поради което счита, че в настоящия случай
предсрочното прекратяване на правоотношението му с КЗП не следва да бъде разглеждано
въз основа на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА. Ищецът поддържа, че постановеното
предсрочно освобождаване от длъжност е незаконосъобразно, поради което претендира
възстановяването му като член на КЗП. Моли съда да постанови решение, с което да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, съответно да постанови
неговата отмяна. В условията на евентуалност, при установяване на горното обстоятелство,
моли съда да се произнесе и по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като
претендира възстановяване на предишната му работа като член на КЗП. Моли да му бъдат
присъдени направените в производството разноски.
Ведно с гореизложеното, ищецът е обективирал и искане за повдигане на спор за
подсъдност, по аргумент на чл. 135, ал. 5 АПК, въз основа на който да бъде определено кой
е компетентният съд, който следва да се произнесе по правния спор. Аргументите, изложени
от ищеца в подкрепа на заявеното искане, са свързани с твърдението му, че не е налице
трудовоправен спор, а спор относно законосъобразността на постановени административни
актове, които имат за последици прекратяване на трудово правоотношение. Поддържа, че,
доколкото правоотношението му с КЗП е възникнало, респективно е прекратено, на
основание решение на Министерски съвет, съответно заповед на министър – председателя,
то основният обект, подлежащ на съдебен контрол, е Решение № 679/19.09.2022 г., в това
число неговата законосъобразност. Доколкото правните последици от предсрочното
освобождаване настъпват въз основа на взетото от Министерски съвет решение, счита че
същото подлежи на обжалване по реда на АПК, в качеството му на индивидуален
административен акт. Поддържа, че компетентен да разгледа настоящия правен спор е
Върховен административен съд.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез ******, депозира отговор на исковата
молба. Твърди, че предявените искания от страна на ищеца са неоснователни и недоказани.
Поддържа, че посочените Решение № 679/19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед №
КВ – 781/20.09.2022 г. на министър – председателя на РБ са законосъобразни. Твърди, че
компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд, поради което намира исковата
молба за допустима. Сочи, че доколкото КЗП има качеството на колегиален орган към
министъра на икономиката и индустрията, то по отношение на членовете й относно
освобождаването от длъжност намира приложение разпоредбата на чл. 19а ЗА. Поддържа, че
правоотношението с ищеца има характеристиките на трудово, поради което процесните
актове, послужили като основание за освобождаване на ищеца от длъжност не следва да
бъдат възприемани като индивидуални административни актове. Поддържа, че
съдържанието на разпоредбата на чл. 165, ал. 8 ЗЗП не изключва приложението на чл. 19а,
ал. 2 ЗА, при наличието на предпоставките предвидени в закона. Навежда доводи, че
предприетите действия по освобождаване на членовете на КЗП от органа по назначаването
са с оглед извършена преценка за целесъобразност, като счита че за посоченото не е
необходимо да бъдат излагани мотиви, съответно да бъдат отправяни предизвестия. По
аргумент на цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика поддържа, че
извършената преценка за целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, като
освобождаването по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА е специално и не е обвързано от основанията
посочени в КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
С оглед релевираните твърдения и възражения от страните в тежест на ответника е да
докаже, че трудовото правоотношение на ищеца е възникнало въз основа на трудов договор
и то при условията на чл. 61, ал.2 от КТ., въз основа на решение на МС, който договор може
да бъде изменян и прекратяван също с решение на МС, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал.2
от ЗЕ, както и че е взето решение за прекратяване на трудовото правоотношение от
съответния компетентен орган.
По допустимостта на производството:
С оглед изложената фактическа обстановка в исковата молба, ведно с последващи
2
уточнителни молби, съдът счита че е налице трудовоправен спор. Предмет на настоящото
производство е законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, въз
основа на волеизявление от страна на органа по назначаване, а не законосъобразността на
административен акт. Доколкото са налице предпоставките обуславящи наличието на
трудовоправен спор, то компетентен да се произнесе е Софийски районен съд.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Произнасянето по искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се отложи
след изясняване на обстоятелството кои точно документи от въпросното трудовото досие
ищецът иска да бъдат изискани по описания ред от ответника с оглед преценката за тяхната
относимост и необходимост за правилното разрешаване на настоящия правен спор.
Поради което и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК Софийският районен съд,



ОПРЕДЕЛИ:


ПРИЕМА доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е
бил назначен като член от състава на КЗП на основание т. 4 от Решение № 331 от 25.05.2022
г. на Министерски съвет и Заповед № КВ – 364/27.05.2022 г. от министър – председателя
*********, съответно впоследствие е освободен от длъжност със Заповед № КВ – 781 от
20.09.2022 г. на министър – председателя **********.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изискване по реда на чл. 190 ГПК., като
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи
обстоятелствата, във връзка с изясняването на които релевира това доказателствено искане и
кои за които точно документи то се отнася.
УКАЗВА на страните, че в 1 – седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище по направения доклад по делото и дадените
указания, както и да предприемат съответни процесуални действия в тази връзка,
включително като ангажират доказателства за установяване на релевантните за спора
обстоятелства, включително с оглед определената доказателствена тежест.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. от 11.00 ч.,, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4