Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260111
Б., 20.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
секретаря-Т.
Б.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 586 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
“Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез юрисконсулт К. С. П., моли да бъде
признато за установено по отношение на Р.С.Г. ***, с ЕГН: **********,
за съществуване на вземането на „Т. С.”ЕАД, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260257 от 21.01.2021г. по
ч.гр.д.№ 73/2021г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1387.11лв., представляваща
незаплатена топлинна енергия, която е доставена от дружеството през периода от м.10.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
община П.,
ж.к.Х. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, инсталация */ аб.№ *, както и за сумата от 185.65лв.,
представляваща законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.08.2020г., както и за сумата-главница от 41.36лв., представляваща парично вземане за дялово
разпределение на описания по-горе недвижим имот за периода от м.7.2017г.
до м.4.2019г.,
както и за
сумата от 8.29 лева, представляваща
законна лихва върху горната сума-главница за периода от 31.08.2017г. до
21.08.2020г., ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от
02.09.2020г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане.
Ищецът моли да му заплатят
направените разноски по настоящето дело.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник
юрисконсулт С. С. /пълномощно на л.88/ е депозирала писмена молба с вх.№ 263556
от 21.07.2021г., с която заявява, че след получаване на писмения отговор от
ответника е установила, че има извършено плащане на сумата от 800лв., но
непогасено остава задължение за главница в размер на 1028.76лв., както и
направените разноски по делото, за което поддържа исковата молба в тази част.
Депозирана е и втора молба с вх.№ 263919 от 16.09.2021г., изпратена по пощата с
п.кл. от 15.09.2021г., чрез пълномощник Филиз Ибрямова/пълномощно на л.91/, с
която заявява, че поддържа исковата молба, която моли да бъде уважена и да се
присъдят направените по делото разноски, за които не представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-Р.С.Г. *** е депозирала писмен отговор с вх.№ 263139 от 16.06.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът
признава исковете по основание и размер като твърди, че след получаване на
съобщението за издадената заповед за изпълнение по заповедното производство е
направила две вноски, първата на 12.03.2021г. в размер на 400лв. и втората на
11.05.2021г. в размер на 400лв. С оглед на направеното частично плащане в хода
на разглеждане на делото исковата претенция за сумата от 800лв. следва да бъде
отхвърлена като погасена чрез плащане. Не оспорва иска в останалата част до
пълния предявен размер като заявява желанието си за пълно погасяване на дълга.
В
с.з. ответникът е депозирала писмена молба с вх.№ 263908 от 15.09.2021г.,
с която представя платежни нареждания за плащането на сумата от 822.41лв., с
което плащане напълно е погасила задължението си към ищеца, предмет на исковата
претенция, за което моли да се отхвърли иска.
Допуснатото на основание чл.219, ал.1 от ГПК трето лице помагач на ищеца „Т. С.“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител и не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че
ответникът Р.С.Г. е собственик на апартамент, находящ се в гр.С.,
община П., ж.к.Х. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, който е топлофициран с инсталация
*/ аб.№ * за процесния период от време от
01.07.2017г. до 30.04.2019г., в който е доставяна от ищеца до този обект
топлинна енергия/ТЕ/.
Горното се установява и от
приложените писмени доказателства-копия от нотариален акт за продажба на
недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* от *.*.20**г. на нотариус рег.№*-В. Б.,
с район на действие РС-С., от молба-декларация от Р.С.Г. *** ЕАД, от удостоверение
изх.№68-00-1099/19.08.2014г. на ГИС С., от съобщение към фактура №********** от
31.07.2019г., от съобщение към фактура №********** от 31.07.2018г., извлечение
за дялово разпределение на абонат *, от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр.С., от удостоверение
изх.№20200522123934/22.05.2020г. на Агенция по вписванията, от Договор *при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в от Закона за енергетиката.
От представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело №73/2021г. по описа на РС-Б., се установява, че
на основание чл.410 от ГПК на 21.01.2021г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260257 от 21.01.2021г. по ч.гр.д.№ 73/2021г. по
описа на РС-Б. за
изпълнение на парични задължения от страна на ответника, за това, че последният
има не заплатени задължения, произтичащи от ползване на доставена от ищеца топлинна енергия
през периода от м.07.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.С., община П., ж.к.Х. Д., бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, инсталация */ аб.№ *.
Ответникът е депозирал възражение в
предвидения в ГПК срок, а именно на 02.02.2021г., след като е получила описаната
по-горе заповед за изпълнение на 22.01.2021г. Във възражението е посочила, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като се дължи от друг,
който живее в жилището.
Ищецът е бил уведомен за възражението на
ответника и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 05.03.2020г.
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № 586/2021г. по описа на РС-Б. с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 05.04.2021г., изпратена по куриер с дата 02.04.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК.
Ответникът е
приложила по делото писмени доказателства, които ответникът не е оспорил, а
именно: платежно нареждане от 12.03.2021г. за сумата от 400лв., платежно
нареждане от 11.05.2021г. за сумата от 400лв., платежно нареждане от
14.09.2021г. за сумата от 800лв., платежно нареждане от 15.09.2021г. за сумата
от 22.41лв., платени от ответника на ищеца по ч.гр.д.№ 73/2021г.
С оглед на горното се
установява, че след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 21.01.2021г. по ч.гр.д.№ 73/2021г. по описа на РС-Б., връчена
на ответника на 22.02.2021г., същата е заплатила в периода от 12.03.2021г. до
15.09.2021г. сумата от общо 1622.41лв. или всички дължими суми по описаната
по-горе заповед за изпълнение с изключение на присъдените разноски.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, които са допустими, тъй като са предявени в
срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки
един от предявените искове е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като се
установи от приложените от ответника писмени доказателства-платежни нареждания,
че в хода на разглеждане на делото, а именно след връчване на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 22.02.2021г. и получаване на исковата молба на
19.05.2021г. ответникът е погасила задължението си, предмет на предявените
искове, чрез плащане на сумата от общо 1622.41лв. по банков път в периода от
12.03.2021г. до 15.09.2021г.
Съдът
счита, че решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на
иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК. Специфичните
особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения
иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК или по чл. 410
от ГПК е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК. Искове за
установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в
изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не
съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с искът по реда на чл. 422
от ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК не е обвързан от фактическото
положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също
съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството
по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал.
1, т. 1 от ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът
съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй
като с извършените от ответника пет отделни плащания са платени претендираните от ищеца суми за стойността на
потребената топлинна енергия, дялово разпределение и
законна лихва за забава за процесните периоди от време. Т.е. към момента на приключване на
съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е
изплатил изцяло претендираните с иска суми, за което ищецът
не е направил ндалежно оспорване на тези факти. Предвид изложеното, съдът намира, че в
случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и извършеното плащане след
подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по
делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за
главници, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 415
от ГПК.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед извършеното в хода на
процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване
дължимост на претендираните суми, описани по-горе поради погасяването им
чрез плащане в хода на делото, респективно същите следва да бъде отхвърлени.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати
на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата от общо 174.69лв. за направени
разноски по делото, включваща заплатена държавна такса /74.69лв./ и юрисконсултско
възнаграждение/100лв./. Независимо, че исковете са отхвърлени, доколкото същите
са заплатени в хода на делото, ответникът е дал повод за образуване на
производството, поради което се дължат разноски в цялост. Освен това съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство и погасяването на вземанията чрез плащане в хода
на разглеждане на исковото производство, направените от ищеца разноски в заповедното
производство, които се явяват дължими от ответника
са общо в размер на 82.45лв.
за платена държавна такса
/32.45лв./ и юрисконсултско възнаграждение/50лв./.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от “Т. С.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*, с ЕИК:*, чрез
пълномощник
юрисконсулт К. С. П. срещу Р.С.Г. ***, с ЕГН: ********** за признаване на
установено по отношение на ответника Р.С.Г., за съществуване на вземането,
за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260257 от 21.01.2021г. по
ч.гр.д.№ 73/2021г. по
описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1387.11лв./хиляда
триста осемдесет и седем лева и 11 стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия, която
е доставена от дружеството през периода от м.10.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
община П.,
ж.к.Х. Д., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, инсталация */ аб.№ *, както и за сумата от 185.65лв./сто осемдесет и пет лева и 65 стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
горната сума-главница за периода от 15.09.2018г. до 21.08.2020г., както и за сумата-главница от 41.36лв./четиридесет и един лева и 36 стотинки/,
представляваща парично вземане за дялово разпределение за описания
по-горе недвижим имот за периода от м.7.2017г. до м.4.2019г.,
както и за
сумата от 8.29 лева/осем лева и 29 стотинки/, представляваща законна
лихва върху горната сума-главница за периода от 31.08.2017г. до 21.08.2020г.,
ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от 02.09.2020г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, като погасени поради направено плащане в хода на разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Р.С.Г. ***, с ЕГН: ********** да заплати на “Т. С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.”Я.”№*,
с ЕИК:* сумата от 174.69лв. /сто седемдесет и
четири лева и 69 стотинки/ за направени разноски по делото, включваща заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както да заплати и сумата от 82.45лв./осемдесет и два лева и 45
стотинки/ за направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 73/2021г. по описа на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.
Ц./