Решение по дело №213/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20227250700213
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 5                   16.01.2023 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                              пети състав            

На десети януари                                                                        година 2023

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

 

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 213 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Делото е образувано по жалбата на И.Н.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. Р. М. ***, със съдебен адрес:***, партер против Заповед № 363з-1142/ 01.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР.

Жалбоподателят сочи, че наложеното му наказание е незаконосъобразно и необосновано. В процесната заповед са приема, че на 25.01.2022 г. оспорващият е нарушил служебните си задължения като е ограничил и затруднил подчинените си при упражняване на дадените му права при изпълнение на задълженията им. Нарушението се обективира в разпореждането му да не взема отношение по настъпилото ПТП и да не се съставя АУАН за настъпило такова между лек автомобил м. „Мерцедес“ с ДК№  ..., собственост на И. и товарен автомобил м. „Ситроен Джъмпи“ с ДК№ ..., собственост на община Търговище с водач А.. В заповедта се сочи, че в справките и писмените сведения на автоконтрольорите, посетили мястото и извършили оглед на участващите в произшествието автомобили са констатирани минимални щети – драскотина и заявена липса на претенция към виновния водач. Такова заявяване на претенции от страните е налице и пред оспорващия като началник на автоконтрольорите. Между участниците в ПТП водачи дори не е съставян двустранен констативен протокол, поради тази причина. Подробно изложените факти в заповедта, безспорно водят до извода, че при данните при огледа, вкл. и при записа на местопроизшествието е спорно дали е налице ПТП, което мотивира разпореждането на жалбоподателя да не се съставя АУАН. При липсата на ПТП не може да бъде търсена и отговорност от водача, който е напуснал мястото и който е заявил категорично, че не е усетил такова. Което твърдение косвено се потвърждава и от констатираните минимални щети при огледа – наличие на драскотина. Евентуалният допир между автомобилите не винаги води до ПТП. Фактите водят до липсата на събитие ПТП. При разбирателство между участниците при такъв вид щети АУАН не се съставя. В случая разпореждането на жалбоподателя е в такъв смисъл и съвпада със становището на самите автоконтрольори. При такова тяхно становище не може да се приеме, че жалбоподателят ги е препятствал да изпълнят служебните си задължения. 

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. М. ***, която поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения адм. акт, както и присъждане на направените по делото разноски - а.. възнаграждение. Представя в дадения от съда срок писмени бележки.

Ответникът по оспорването – директорът на ОД на МВР - Търговище, редовно призован, се представлява в гл. юрк. Л.Ж., редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения адм. акт.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна при следните съображения:

Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 25.01.2022 г. около 13, 30 ч. на тел. 112 е подаден сигнал от лицето А. И., че в гр. Търговище на ул. „Хан Кубрат“ № 2, на паркинг, в паркирано състояние, личният му автомобил м. „Мерцедес“ с ДК№ ..., е бил ударен от неизвестен лек автомобил, като водачът на виновното МПС е напуснал местопроизшествието. Дежурният полицейски инспектор Н. Николаев е изпратил дежурния наряд на сектор „Пътна полиция“, който чрез видеозаписи от охранителна камера е установил извършителя на ПТП – лек автомобил с ДК№ ..., собственост на община Търговище. След разпореждане на оперативния дежурен, служителите от сектор „Пътна полиция“ – мл. инспектор С. Х. и мл. инспектор М. Ст. са отишли в община Търговище и са установили, че водач на въпросния автомобил е Селяхтин А., след което са уведомили жалбоподателя С. за случая. Въпреки разпореждането на дежурния служител да вземат отношение спрямо извършителя на ПТП, жалбоподателя С. е разпоредил на служителите от наряда да се явят в сектора заедно с двамата водачи. След разговор с тях жалбоподателят е преценил, че водачът напуснал местопроизшествието няма вина, тъй като ударът между автомобилите е бил лек и той на практика не е разбрал за настъпилото ПТП, поради това жалбоподателят е разпоредил на двамата автоконтрольори да не вземат отношение по случая. Тук според ДНО жалбоподателят не е дал възможност на служителите да изпълнят задълженията си, разписани в Глава IV, Раздел II „Действия на полицейските служители при ПТП“ от Инструкция № 749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Поведението на жалбоподателя С. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР (неспазване на служебните правомощия), за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им) се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

Нарушението е открито след справка от началник отдел „Разследване“ комисар М. И. до ДНО ст. комисар М. М. от 08.02.2022 г. (стр. 54 от делото).

На 14.02.2022 г. ДНО – директорът на ОД на МВР – Търговище е издал Заповед № 363з-233 (стр. 50 до 52 от делото) за образуване на дисциплинарна проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР против жалбоподателя С., като определил състав на ДРО, с която жалбоподателят се е запознал на 22.02.2022 г. (стр. 52 от делото).

На 18.03.2022 г. жалбоподателят Хр. е дал обяснение пред ДРО, (непредставено по делото).

На 13.04.2022 г. до ДНО е изпратена Справка за извършена проверка по образувано дисциплинарно производство срещу държавен служител  (стр. 27 до 40 от делото) основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, която е връчена на жалбоподателя на 14.04.2022 г. (стр. 40 от делото).

На 05.05.2022 г. на жалбоподателя е била връчена покана от ДНО за изслушване по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР(стр. 21 от делото), на която той не се е явил предвид на съставения протокол (стр. 23 от делото).

На 10.05.2022 г. жалбоподателят С. е подал възражение по изготвената справка от ДРО ( стр. 24 до 26 от делото).

На 01.06.2022 г. ДНО – директорът на ОД на МВР – Търговище е издал процесната заповед № 363з-1142/ 01.06.2022 г.( стр. 8 до 20 от делото), с която е приел, че извършеното първо деяние на жалбоподателя е в нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за наказанието законодателят е отредил наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година съгласно чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, като ДНО е определил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца,

На 11.10.2022 г. жалбоподателят е бил запознат с процесната заповед (стр. 20 от делото).

На 24.10.2022 г. жалбоподателят С. е оспорил по съдебен ред процесната Заповед № 363з-1142 на директора на ОД на МВР – Търговище пред АС – Търговище, чрез ДНО.

По делото са представени писмените обяснения от мл. автоконтрольори С. Х. и М. Ст. (стр. 58 до 59 и 64 до 67 от делото), обяснения на жалбоподателя (стр. 60 от делото), А. И. ( стр. 70 от делото), Селяхтин А. (стр. 88 от делото).

Представена е съдебно-техническа експертиза от разговора на тел. 112 от лицето А. И. (стр. 78 до 87 от делото).

Представена е справка за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на двата автомобила МПС с ДК№ ... ВТ (стр. 90 от делото) и МПС с ДК№ ... (стр. 94 от делото).

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Обжалваната заповед № 363з-1142/ 01.06.2022 г. на директора на ОД на МВР за дисциплинарно наказание на гл. инсп. И. С. е индивидуален административен акт. Същият е издаден от компетентен за целта орган и в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, които му определят като правомощие да налага дисциплинарни наказания от вида на процесното на служители на длъжност „гл. инспектор”- ръководна длъжност, заемана от държавни служители със висше образование съгласно Приложение № 1, т. VIII. 3, А .Държавни служители с висше образование от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр.13 от 07.02.2017 г., изм. ДВ бр. 16 от 25.02.2022 г.) в сила от 01.02.2017 г.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Както в самата заповед, така и в справка с рег. № 363р-9009/13.04.2022 г., представляваща неразделна част от административната преписка са описани всички елементи на вмененото на С. дисциплинарно нарушение времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени. Справката в качеството й на официален удостоверителен документ се ползва с материална доказателствена сила за отразените в нея факти, тя не е оспорена относно верността на нейното съдържание в първото по делото съдебно заседание на основание чл. 193 от ГПК, поради което отразените в нея констатации се ползват с обвързваща доказателствена сила.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на Докладна записка рег. № 363р-9009/13.04.2022 г. (стр. 27 до 40 от делото), от  началник сектор „ООРТП“ гл. инсп. И. А. до директора на ОД на МВР - Търговище.

Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на датата 13.04.2022 г. , на която ДРО е изпратил справка рег. № 363р-9009 на ДНО. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършеното от С. деяние и дееца. Оспорената заповед е издадена на 01.06.2022 г. от директора на ОД на МВР Търговище, като до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период от по-малко от два месеца, считано от откриване на нарушителя, както и в рамките на едногодишният срок от извършването на нарушението.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката при директора на ОД на МВР гр.Търговище и на жалбоподателя е изпратена покана за изслушване. Смисълът на изискването по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи (т. е. са събрани всички доказателства), че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде акта за налагане на дисциплинарното наказание. Т. е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези, посочени от самия служител.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта е издадена и в съответствие с приложимия закон.

Съдът приема обаче, че предвид на нарушаване единствено на изискването за задължително изпробване на участниците в ПТП за употребата на алкохол по силата на чл. 99, ал. 1, т. 4 от Инструкция 749/ 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, на министъра на вътрешните работи деянието на жалбоподателя може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Отклонението от изискванията е незначително, за което е предвидено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 до 3 месеца. Държавният служител е следвало да бъде предупреден, че при извършване на друго моловажно нарушение в срока на наложеното наказание  ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Извода се обосновава и от факта, че не е безусловно доказано от ДНО, че на практика между двата процесни автомобили е налице ПТП, тъй като от доказателствата по преписката е видно, че първо е налице драскотина на автомобила на водача И., а пък водача А. не е разбрал да е блъснал първия автомобил. Според определението за „ПТП“ в т. 30 от § 6 от ДР на ЗДвП  „ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“ Предвид на много малката щета за пострадалия водач, както и отказът му от претенции към водача А., съдът приема за правилни и съответни действията на жалбоподателя в създалата се ситуация. Двустранният констативен протокол за настъпило ПТП по своята правна същност представлявал частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и не може да се противопостави на субекти, които не са го съставили. Следователно, сам по себе си, той не бил годно доказателствено средство, удостоверяващо възникването на право на вземане на извъндоговорно основание на собственика на увредения автомобил, респективно на неговия застраховател срещу причинителя на вината.

Поради тези съображения съдът прима, че осъщественото нарушение от жалбоподателя С. е маловажно, тъй като отклонението от служебната дисциплина е незначително. Не са настъпили вредни последици.

При тези съображения, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Предвид на изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски, а именно в размер на 10 лв., съставляващи внесена ДТ. Относно а.. възнаграждение съдът приема претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователна. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че между страните не е уговорено заплащане за осъщественото обжалване на процесната заповед. В същото време не е посочена и хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА, за да може съдът да приложи нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 363з-1142/ 01.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на И.Н.С. ЕГН ********** ***, държавен служител, началник сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Търговище.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да заплати на И.Н.С. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 10 лв., съставляващи внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР.

ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: