РЕШЕНИЕ
№ 629
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110112990 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Х. и с. и.“ ЕООД срещу „З. Л. И.“ АД
пряк осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер от 690.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на метален шкаф
за газорегулиращ и замерен пункт, причинени в резултат на реализирано ПТП в гр. В. на
14.03.2021 г. около 19:00 часа по вина на водача на товарен автомобил марка „Р.“, модел
„Т.“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество със застрахователна полица * г., ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2021 г., около 19:00 часа, в гр. В., на
паркинга в двора на ул. „О. с.“ № * е било реализирано ПТП от водача на товарен автомобил
„Р. Т.“ с рег. № *, управляван от Г. Е. Д., която при потегляне е ударила метален шкаф за
газорегулиращ и замерен пункт, собственост на ищцовото дружество. В резултат от ПТП
металният шкаф бил деформиран и представлявал опасност за по-нататъшната му
експлоатация. Предприети били незабавни мерки за ликвидиране на последствията от удара
и възстановяването му. Шкафът бил подменен с нов от специализирана фирма „И. И.“
ЕООД. Размерът на разходите по възстановяването възлизал на 690.00 лева без ДДС, за
която сума била издадена фактура № **********/16.03.2021 г. с падеж на плащане
16.06.2021 г. Дължимата сума в размер от 828.00 лева с ДДС била заплатена на 10.06.2021 г.
На 17.03.2021 г. е било изпратено искане за оценка на щета до ответното застрахователно
дружество, което отговаряло на основание сключен между него и собственика на
увреждащия автомобил застрахователна полица * г., в резултат на което било заведено щета
№ * г. На 18.03.2021 г. бил извършен оглед на местопроизшествието от вещи лице на
1
застрахователя и е бил съставен констативен протокол. На 11.05.2021 г. ищецът получил
писмо, с който ответникът отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение.
По същество се моли съдът да уважи предявеният пряк осъдителен иск срещу
застрахователя на виновния водач.
Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Исковата претенция се оспорва както по основание, така и по размер. Не се оспорва
твърдението, че по отношение на т. а. „Р. Т.“, с рег. № * е налице, сключена застраховка „ГО
на автомобилистите“ със застрахователно дружество „З. Л. И.“ АД. Оспорва се обаче
механизмът на настъпване на ПТП. Оспорва се и причинно-следствената връзка между
имуществените вреди и процесното ПТП. Оспорва се и вината на водача на застрахованото
МПС.
По същество се моли съдът да отхвърли иска изцяло като недоказан както по
основание, така и по размер и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
юрк. П.К., чрез който поддържа сезиралата съда искова молба и предявения иск.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С
молба от 11.02.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, че към 14.03.2021 г. товарен автомобил марка „Р.“, модел „Т.“,
с рег. № * е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, както и факта на осъществилото се на 14.03.2021 г. пътно-
транспортно произшествие в гр. В., в двора на паркинга на сладкарския цех с участието на
гореописаното МПС. Тези факти се констатират по несъмнен начин и от ангажираните по
делото писмени документи – застрахователна полица № * г. и преписка по щета № * г. /л.
11-л.12/.
От представения заверен препис от разрешение № 26/17.10.2012 г. /л. 26/ е видно, че
на ищцовото дружество е разрешено да експлоатира газорегулаторно и измервателно табло
на природен газ с регистрационен № * г., изградено през 2012 г. на територията на
фабриката за хлебни, сладкарски изделия в двора на „Х. и с. и.“ ЕООД – собственост на
търговското дружество на ул. „Т. № *“, гр. В..
От представения договор за доставка на природен газ за небитови нужди № * г. е
видно, че на ищеца му се доставя природен газ за небитови нужди на обекта, находящ се в *,
представляващ производствена база.
От представения протокол за установяване на повредено имущество от 15.03.2021 г. е
видно, че на 14.03.2021 г. около 19:00 часа автомобил с рег. № *, паркиран в двора на
ищцовото дружество, при самопотегляне удря газоизмервателното и газорегулаторно табло
на „Х. и с. и.“ ЕООД. При удара таблото е деформирано. Тези констатации са в унисон с
приобщения снимков материал на л. 32 и следващите по делото.
Товарният автомобил, видно от представения заверен препис от свидетелство за
регистрация част I /л. 27/, е собственост на „Б.“ ЕООД, което дружество е страна по
застрахователната полица с предмет процесното ППС /л.13/.
От ангажирания двустранен протокол за установяване на действително извършени
2
СМР /л. 15/, подписан от представител на ищцовото дружество, в качеството му на
възложител и „И. и.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, се констатира, че изработката и
монтажа на увредения метален шкаф за газорегулиращ и замерен пункт, ведно с
транспортните разходи възлиза на 690.00 лева без ДДС.
Видно е от представената фактура /л. 16/ и авизио за преводно нареждане /л. 17/, че на
10.06.2021 г. ищецът е заплатил в полза на изпълнителя по договора за СМР сумата в размер
от 828.00 лева с ДДС.
Горните констатации са в унисон и с ангажираните по делото гласни доказателства. В
показанията си свид. В. Д., който работи в ищцовото дружество като началник на
техническия отдел, сочи, че след края на работния ден му се обадил охранителят и му казал,
че единият от паркираните автомобили в двора е тръгнал назад и ударил таблото за газ,
където се мери и разпределя газта, в резултат на което таблото се било деформирало. Същия
сочи, че ударът не е станал при маневра. Излага, че теренът на паркинга е наклонен в посока
към таблото, като по някаква причина товарният автомобил е тръгнал назад, като това е
станало, след като водачът е паркирал автомобила и се е прибрал у дома. На следващия ден
свид. Д. като е отишъл на място видял таблото в състоянието, което сочи, че е съответно на
представените по делото снимки. Свид. Д. сочи още в показанията си, че дружеството
собственик на товарния автомобил било уведомено за процесното ПТП. След това са завели
щета пред ответния застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“. Представител
на застрахователя е посетил мястото на ПТП след около 2 седмици, през което време
таблото вече било подменено след консултация с фирма „И. и.“, тъй като съоръжението
било с повишена опасност.
От експертното заключение по назначената СОцЕ се установява, че средната пазарна
стойност на изработения монтажен шкаф за газорегулиращ и замерен пункт, ведно с
разходите за доставка и монтаж на новата вещ от мястото на изработка до мястото на
монтиране, възлиза на 708.30 лева без ДДС, формирана както следва – 654.30 лева без ДДС
средна пазарна стойност на оценявания актив и 54.00 лева стойност на извършената
транспортна услуга.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения пряк иск, в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав: 1./ валидно учредено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя-ответник, така също и 2./ наличие на
застрахователно събитие /деликт/, настъпило по време на действието на застрахователния
договор, с всичките кумулативно дадени елементи от неговата обективна и субективна
страна, а именно 2.1./ деяние /действие или бездействие/; 2.2./ противоправност на деянието;
2.3./ вреда; 2.4./ нейния размер; 2.5./ причинна връзка между деянието и вредата, като вината
на причинителя се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори
презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
Не се спори между страните, че товарният автомобил марка „Р.“, модел „Т.“ с peг. №
*, паркиран от делинквента в двора на паркинга на сладкарския цех, е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е валидна от 05.03.2021 г.
до 05.03.2022 г., при ответното дружество.
Не се спори между страните и факта, че по време на действие на застрахователния
3
договор на 14.03.2021 г, е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП в гр. В. в
двора на сладкарския цех.
За доказване механизма на ПТП по делото освен протокола за установяване на
повредено имущество от 15.03.2021 г. /л. 10/, който е частен свидетелстващ документи,
материализиращ изгодни за издателя му факти, поради което не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
свид. Д.. Ценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът дава вяра на показанията на свид.
Д., въпреки неговата заинтересованост от изхода на делото, имайки предвид, че работи в
ищцовото дружество, доколкото показанията му са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимнодопълващи се и във връзка с останалите писмени документи по
делото, включително с приобщените снимки, които представляват по своята правна същност
електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), като снимковият
материал е представен в съответствие с чл. 184, ал. 1 от ГПК. Доказателствата ценени в
съвкупност и поотделно водят до единствения възможен извод като изключват всяка друга
възможна версия, а именно механизмът на настъпване на застрахователното събитие от
14.03.2021 г. е съответен на описания в протокола от 15.03.2021 г.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено, че на 15.03.2021 г. около
19:00 часа водачът на товарен автомобил „Р. Т.“ с рег. № * е паркирал автомобила на
паркинга в двора на стопанисвата от ищеца производствена база за Х. и с. и., след което се
прибрал у дома. След това автомобилът с оглед наклона в посока към газоизмервателното и
газорегулаторното табло е потеглил към него и го ударил, в резултат на което същото е
деформирано.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1
вр. чл. 96 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната
страна на деликта.
Причинените на ищеца имуществени вреди по несъмнен начин се установяват от
ангажираните писмени, електронни и експертни доказателства. Видно от същите в резултат
на ПТП-то е увреден металният шкаф за газорегулиращ и замерен пункт, находящ се в двора
на паркинга на стопанисвания от ищеца сладкарски цех в гр. В.
От друга страна, наличието на причинно-следствена връзка между описаните по-горе
щети по увреденото табло и противоправното деяние на делинквента се установява по
несъмнен начин от показанията на свид. Д.. От същите се констатира, че товарният
автомобил е бил паркиран в двора, в който се намирало и процесното табло. Ударът не е
станал при маневра, а в резултат от това, че теренът е с наклон към таблото, а водачът на
паркирания товарен автомобил не е вземал необходимите мерки след паркирането му то да
не може да се приведе в движение или да потегли само.
Вината на делинквента в обективното гражданско право се предполага до доказване
на противното, като в конкретния случай ответното дружество не ангажира доказателства,
оборващи тази законова презумпция, залегнала в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, по категоричен начин.
В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и размера на своите граждански
притезания. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в множество решения /решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №
79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д.
№469/2012 г. на ВКС, т. о./, относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно
4
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно от експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, пълно, ясно, последователно и неоспорено от страните, средната пазарна
стойност на разходите за необходимия ремонт на процесното табло възлиза на общо 708.30
лева без ДДС, включваща 654.30 лева без ДДС средната пазарна стойност на изработения
монтажен шкаф за газорегулиращ и замерен пункт и 54.00 лева за транспорт и товаро-
разтоварна дейност.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от ГПК, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения пряк осъдителен иск за
присъждане на сумата в размер от 690.00 лева без ДДС в полза на ищцовото дружество.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащите от него
акцесорни вземания за обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от
датата на сезиране на съда до окончателното погасяване на задължението.
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 400.00 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 50.00 лева – държавна такса;
250.00 лева – депозит за вещо лице по СОцЕ и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „З. Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Х. и с. и.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * сумата в размер от 690.00 лева /шестстотин и деветдесет лева/ без
ДДС, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на метален шкаф за газорегулиращ и замерен пункт, причинени
в резултат на реализирано ПТП в гр. В. на 14.03.2021 г. около 19:00 часа по вина на водача
5
на товарен автомобил марка „Р.“, модел „Т.“, с рег. № *, застрахован по договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със
застрахователна полица * г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „З. Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на „Х. и с. и.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * сумата в общ размер от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6