№ 428
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500617 по описа за 2021 година
Производството е по чл.463 и следващите от ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с две идентични жалби /вх.№2278/22.03.2021г. на
ЧСИ Г.Михалев и вх.№604/23.03.2021г. на БОС/, подадени от Д.Т. К.Р.- длъжник по
изпълнително дело №336/2016г. на ЧСИ Георги Михалев против разпределението,
извършено на 15.03.2021г., предявено на 18.03.2021г. по същото изпълнително дело.
На първо място се сочи, че изпълнението и разпределенията се осъществяват без да
има окончателен съдебен акт, а дългът се уточнява по в.гр.д.№345/20г. на Апелативен съд-
Пловдив. На второ място се изтъква, че за дължимите такси и разноски, които взискателят
не е платил авансово, не може да се използва привилегията по чл.136 ЗЗД. Конкретно е
посочено, че вменените й в дълг и неплатени предварително разноски от 498 лв. с ДДС
опорочават инициативата на кредитора в настоящото производство и навеждат на мисълта
за неяснота при определянето на присъдените му и в окончателното разпределение
разноски, тъй като малка част от тях са понесени от последния. На трето място се сочи, че е
налице разминаване в стойността на включената в разпределението сума на НАП и
служебните справки на разпределения съдия, както и молбите на жалбоподателката с
приложени данни за размера на дълга, приложени в кориците на делото. Затова счита, че
фискът е ощетен, а интересите на останалите страни по делото- непрецизно установени.
Моли разпределението да бъде отменено, а делото да се върне на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново, при съобразяване на възраженията на длъжника.
Взискателят по изпълнителното дело- Д. ОНЧ. Т., е представил възражение, с което
оспорва жалбата като неоснователна. Същият намира, че същата не почива на сериозни
1
правни доводи и аргументи. Признава, че изпълнителното производство е започнало въз
основа на заповед, издадена по реда на чл.417, т.3 ГПК въз основа на нотариално заверен
договор за заем, създаващ основание за незабавно изпълнение, но при наличната
законодателна уредба не са налице пречките, визирани в чл.420 от ГПК и производството е
допустимо, независимо от наличието на висящ процес по чл.422 ГПК. Изтъква, че ако
исковият процес не бъде проведен успешно, за длъжника съществува законова възможност
да се снабди с обратен изпълнителен лист, като този въпрос е подробно разгледан в т.5, т.9 и
т.13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че с решение от 19.03.2021г. ПАС е
потвърдил целия размер на вземането и е осъдил длъжника да заплати и законната лихва
върху вземането, считано от 19.04.2010г. Акцентира, че настоящото разпределение е трето
по ред, като предходните такива от 2.07.2019г. и 25.10.2019г. са били отменени от съда,
поради което намира, че основанията за обжалване вече са били предмет на разглеждане и
по тях имало произнасяне. Оплакванията в предходните жалби се преповтаряли, с което се
целяло блокиране възможността на взискателя да удовлетвори законосъобразното си
вземане. Сочи, че в последното решение е било открито единствено разминаване от 12 лв.
между разпределената сума към НАП и тази по удостоверението. Ето защо, моли жалбата да
се остави без уважение. Представя препис от решение №260043 от 19.03.2021г. по в.гр.д.
№345/2020г. на ПАС.
Присъединеният взискател- ТД на НАП не е представил възражение.
ЧСИ Георги Михалев е представил мотивите си във връзка с жалбата и е приложил
препис от изпълнителното дело. Изложил е хронологично извършените по изпълнителното
дело изпълнителни действия и резултатите от обжалването им, като акцентира, че
подаването на жалбата е мотивирано по признанията на длъжника от наличието на висящ
съдебен спор относно определянето на размера на дълга по в.гр.д.№345/ 2020г. на ПАС,
относно който по данни на взискателя е постановено решение, потвърждаващо размера на
дълга. Досежно оплакванията за ощетяване на фиска се сочи, че лично длъжника със своя
молба от 12.02.2021г. е представил удостоверение на НАП Пловдив за публични задължения
в размер на 11488,96 лв., като с последващи удостоверения от НАП сумата е намалена
първоначално на 11392,31 лв., а по-късно на 9682,51 лв., като последната сума е и най-
актуалната, поради което именно тя е взета предвид от ЧСИ. Изтъква се, че поредната жалба
има за цел шиканиране на производството и забавяне изплащането на дължимата сума.
По допустимостта на производството:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес да
обжалва разпределението. Внесена е дължимата такси за обжалване. Ето защо съдът намира,
че жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и ги прецени с
оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 6.01.2010г., издаден по
ч.гр.д.№18213/2009г. по описа на РС- Пловдив, въз основа на заповед за изпълнение №45 от
5.01.2010г. по същото дело. С него е разпоредено длъжникът Д.Т. К.Р. да заплати на
2
кредитора Д. ОНЧ. Т. сумата от 35427 евро /задължение по договор за заем от 19.05.2009г. с
нотариална заверка на подписите/, както и сумата от 1822,35 лв.- разноски по заповедното
производство.
Изпълнението е насочено срещу собствените ½ идеални части от земеделски земи /5
броя ниви/, собственост на длъжника, находящи се в различни землища, от продажбата на
които е постъпила общо сумата от 48217,40 лв., предмет на обжалваното разпределение по
чл.460 ГПК.
Разпределението е трето по ред, извършено след като предходните две- от
22.10.2018г. и от 25.10.2019г., са отменени с влезли в сила актове на Бургаския окръжен съд.
Същото е обективирано в Протокол от 15.03.2021г. и е предявено на страните на
18.03.2021г.
С него постъпилата сума от 48217,40 лв. е разпределена по следния начин:
1/ На ЧСИ- 3976,43 лв. такси с ДДС, както и 21,75 лв. за платени държавни такси;
2/ на взискателя Д.Т.- 34531,71 лв.;
3/ на присъединения взискател НАП Пловдив- 9687,51 лв.
На основание чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД като привилегировано вземане е посочена общо
сумата от 498 лв. с ДДС, включваща неплатени от взискателя обикновени такси към ЧСИ,
конкретизирани по основание и размер.
В този ред привилегировани вземания е включена и сумата от 250 лв., заплатена от
взискателя за експертиза и представляваща разноски по изпълнението, както и 2524,42 лв. с
ДДС- такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за събраната сума в полза на Взискателя Т. и 954 лв. с
ДДС- разноски по изпълнението- такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за събраната сума в полза
на НАП- Пловдив, както и 21,75 лв.- разноски по изпълнението- платени от ЧСИ държавни
такси.
На основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД на присъединения взискател НАП- Пловдив е
разпределена сумата от 9687,51 лв.
На основание чл.136, ал.2 от ЗЗД на взискателя Д.Т. е разпределен остатъкът от
сумата- 34281,72 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Неоснователно е оплакването на длъжника, че разпределението се извършва преди да
е приключило с влязло в сила съдебно решение исковото производство за установяване
вземането на взискателя спрямо длъжника за процесните суми. Както правилно е посочил
взискателят, тази възможност е предвидена в ГПК, като по реда на чл.417 и следващите
ГПК е предвидено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по
спорни вземания, основаващите се на изрично посочените в чл.417 ГПК документи.
Доколкото във връзка с изпълнителното дело не е постановено спиране по реда на чл.420
ГПК, с оглед представения пред ЧСИ изпълнителен лист изпълнителното производство е
допустимо. Нещо повече, съдебният изпълнител е длъжен да извърши принудителното
изпълнение. Защитата на длъжника срещу претърпяно незаконосъобразно изпълнение, в
случай, че искът на взискателя бъде отхвърлен /данни за което не са налице/, не се
осъществява по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител, по този, предвиден в
3
чл.420, ал.3 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че невнесените от взискателя авансово обикновени
такси за изпълнителното производство неправилно са разпределени с привилегия по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД. По въпроса дали невнесените авансово такси и разноски се ползват с тази
привилегия е налице противоречива съдебна практика, поради същият е включен в предмета
на образуваното Тълкувателно дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС- т.3, по което до
настоящия момент не е постановено решение. Следва да се отбележи, че този въпрос вече е
разрешен по предходна жалба на длъжника срещу разпределението от 22.10.2018г., като
разрешението, дадено с Решение № 147 от 16.04.2019г. по ч.гр.д.№119 по описа за 2019г. на
БАС /което, макар и постановено по същото изпълнително дело, не формира сила на
пресъдено нещо/, се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Невнесените авансово
такси и разноски по изпълнителното дело се ползват също с привилегията по чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД, тъй като с оглед разпоредбата на чл.79, ал.2 ГПК, същите са дължими от длъжника,
понеже няма данни да са налице изключенията на чл.79, ал.1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
Основателно е оплакването на длъжника, че сумата, разпределена на НАП не
съответства на данните по делото. Правилно съдебният изпълнител е посочил в мотивите си,
че следва да бъде съобразено последното по време и най-близко до датата на
разпределението удостоверение от НАП- Пловдив за задълженията на длъжника, в случая
това е удостоверение вх.№1945 от 15.03.2021г. Сумата, посочена в него като общ дълг на
жалбоподателката към НАП е 9682,51 лв., т.е. с 5 лв. по-малко от тази, посочена в
разпределението- 9687,51 лв. Ето защо, неоснователно е твърдението на жалбоподателката,
че в случая НАП е ощетена.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е
неоснователна и следва да я остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№2278/22.03.2021г. на ЧСИ Г.Михалев,
идентична с жалба вх.№604/23.03.2021г. на БОС, подадена от Д.Т. К.Р. против
разпределението, извършено на 15.03.2021г., предявено на 18.03.2021г. по изпълнително
дело №336/2016г. на ЧСИ Георги Михалев
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5