№ 233
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001001126 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба „Джайден юнайтед България“ ООД обжалва решение №
261 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 10 състав, с което е осъден да заплати на „Снабдяване и търговия
- МО“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 142 560 лв. - неустойка за периода
12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно
със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209.60 лева — разноски по делото.
В жалбата са инвокирани доводи, че съдът е приел, че не може да се произнася
по наведените доводи за валидността на процесния договор, вкл. и дали е прекратен, тъй
като това обстоятелство се обхваща от СПН. Твърди, че изводите на съда се основават на
мотивите на цитираното решение, а ноторен е факта, че мотивите към едно съдебно решение
не се ползват със сила на присъдено нещо. Твърди, че обстоятелството, че законодателят
придава задължителна сила на мотивите в чл.223, ал.2 от ГПК, показва че същите не се
ползват със сила на присъдено нещо. В този смисъл цитира съдебна практика и доктрината.
Оспорва позоваването на съда на ТР№3/16 от 22.04.19 г., като твърди, че същите са
неприложими, предвид предмета на тълкуване, свързан с института на частичния иск.
Твърди, че съдът не се е съобразил с представеното решение по т.д. № 2 018/19 г. по описа
на Софийски градски съд, потвърдено с решение по т.д. № 50–21 г. по описа на Софийски
1
апелативен съд, с което е отхвърлен иск за неустойка между същите страни и касае
абсолютно еднакъв казус. В тази връзка твърди, че съдът следва да обсъди наведените
доводи за липса на договорна връзка, тъй като договорът е прекратен с изтичането на три
месеца от сключването му. Релевира доводи свързани с тълкуването на договора и отделни
негови клаузи, като твърди, че неустойка би се дължала само и единствено при удължаване
на срока на договора, което не е налице в настоящия случай. Оспорва и изводите на съда по
отношение на кредиторовата забава, като твърди, че няма как и е налице такава, с оглед
прекратяването на договорната връзка. Оспорва и изводите на съда по отношение на
кредитирането на съдебно-счетоводната експертиза, в частта и в която вещото лице е дало
заключение, че вещите са се намирали в склада на ищеца. В тази връзка твърди, че този
извод не е подкрепен от доказателства, а се основава само и единствено на представени
справки за складова наличност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и претендира разноски в производството.
Ответникът по въззивната жалба „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД оспорва
жалбата. Твърди, че съдът е направил правилни изводи въз основа на събраните по делото
доказателства. Твърди, че възражението на ответника за липса на СПН е неоснователно, тъй
като между същите страни и въз основа на същото правоотношение е налице влязло в сила
решение, с което предходните съдии са се произнесли по преюдициалния факт с диспозитив.
Твърди, че съдът правилно е приложил т.2 от ТР №3/16 г. от 22.04.19 г. по т.д.3/16 г. на
ОСГТК на ВКС по отношение на субективните предели на СПН при уважен частичен иск.
Твърди, че ако се възприеме тълкуването на ответника на разпоредбата на чл.10.4 от
договора би се преодоляла забавата на ответника и би се стигнало до оневиняване на
собственото му виновно поведение. Цитира кореспонденция между страните, с която
твърди, че самите страни са се споразумели, че договора е действащ и след изтичането на 3
месечния срок. По отношение на твърдението за нищожност на клаузата за неустойка
твърди, че същото е преклудирано, тъй като не е релевирано от него в установения от закона
срок. Оспорва и представените по делото решения, като твърди, че същите са по друг
договор, който не е абсолютно идентичен с настоящия договор, а и по отношение на същия
е подадена касационна жалба. Ето защо моли съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и да се потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
С частна жалба „Джайден юнайтед България“ ООД оспорва определение №
264 738 от 05.10. 21 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение молба, вх. номер
340777/29.07.2021 г. на Джейдан Юнайтед България ООД за изменение на решение No
261082/08.07.2021 г. по т. дело 1124/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав в частта
относно разноските. Оспорва изводите на съда, че получаването на възнаграждението по
договора за процесуално представителство и защита от трето лице е ирелевантен по
отношение на присъждането на разноските. В тази връзка твърди, че от договора се
2
установява, че възложителя е приел да заплати възнаграждение, но поделото не са
ангажирани годни доказателства относно това дали същото е действително заплатено на
адвоката, което е предпоставки за неоснователност на искането за присъждане на разноски.
С оглед на изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното
и вместо него постанови ново, с което да уважи направено искане за изменение на
решението в частта за разноските. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД оспорва
същата. Твърди, че от представените доказателства се установява, че заплатената сума на
дружеството е платена въз основа на сключеният договор за процесуално представителство,
а правния статус на лицето, което е осигурило адвокатска защита не е императивно условие
за дължимост на разноските. В тази връзка цитира решение на Софийски апелативен съд, в
което съдът се е произнесъл по наведени твърдения за дължимост на адвокатското
възнаграждение, платено на дружество. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение №
61 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 10 състав, че съдът е осъдил Джейдан Юнайтед България ООД да
заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
142 560 лв. - неустойка за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор №
40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до
окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209.60 лева —
разноски по делото.
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 264 738 от 05.10.
21 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 10 състав, че съдът е оставил без уважение молба, вх. номер 340777/29.07.2021 г.
на Джейдан Юнайтед България ООД за изменение на решение No 261082/08.07.2021 г. по т.
дело 1124/2020 г. по описа на СГС, TO, VI-10 състав в частта относно разноските.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че между същите
е сключен договор за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., по силата на който
„Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, в качеството си на продавач се е задължило да
предаде, а купувачът „Джайден Юнайтед България“ ООД да заплати и получи стоката по
вид, количество и цена описани в Приложение № 1 към договора. Не се спори, а се
установява и от договора, че страните са постигнали съгласие, че общата стойност на
договора, която купувачът ще заплати е 264 000 лева с включен ДДС (чл.2.1). Получаването
и предаването на стоките следва да се извърши на условие EXW- франко ненатоварено
3
превозно средство в складове на продавача (чл.3.1). Видно от разпоредбите на чл. 10.2., вр.
чл. 10.1. от договора, купувачът се е задължил да изтегли стоката в срок от три месеца,
считано от датата на подписването му, т.е. до 11.09.2012 г. Не се спори, а се установява и от
разпоредбата на чл. 10.3. от договора, страните са постигнали съгласие, при неизпълнение
на задължението за изтегляне на стоката в рамките на срока на неговото действие,
купувачът да заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на
неизтеглените количества, за всеки просрочен месец, след началната дата на забавата. След
изтичане на срока по чл. 10.1. продавачът е длъжен да заплати неустойка за толкова месеци,
за колкото иска да му бъде продължен срока на изпълнение на договора.
Не се спори, а се установява и от представеното разрешение за достъп рer. №
23-04- 1/02.07.2014 г., издадено от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, че е
разрешено посещение на служители на „Джайден Юнайтед България“ ООД в Регионална
складова база - Разград за извършване на оглед на имущество.
От представената по делото писмена кореспонденция между страните (писмо с
изх. № 2 005/05.12.2013 г. , писмо с изх. № 2 103/19.12.2013 г., писмо с изх. № 855/14.08.2014
г.), се установява, че ищецът е канил ответника-купувач да предприеме действия по
изпълнение на задължението за изтегляне на закупеното имущество по договора и
заплащане на дължимите неустойки.
Не се спори, а се установява и от приемо-предавателен протокол за приемане и
предаване на бронетанково имущество от регионален логистичен сектор - Разград с изх. №
45/05.06.2012 г., че на „Джайден Юнайтед България“ ООД се предава бронетанково
имущество по ЛОТ 7 от складов район Борово на РЛС Разград по договор 31/20.02.2012 г.,
като с подписването на протокола, собствеността и риска се прехвърлят на ответника-
купувач.
Не се спори, а се установява и от представената фактура номер 12/15.06.2012
г., че която се установява, че продажната цена по договора е в размер на 264 000 лв.
Видно от заключението на назначената и изслушана в съдебно заседание
съдебна - стокова експертиза, че хранилищата за съхранение от складова база край гр.
Борово са построени за техническо имущество и представляват масивни или панелни сгради
от стоманобетон, като между хранилищата има очертани главни и второстепенни пътища, за
да се улесни достъпа до опакованите детайли, възли и агрегати, като някои могат да се
натоварят с кранове или телфери, по избор на купувача. При извършените проверки вещото
е установило, че съществува достъп до всички части от имуществото, позволяващ
натоварването му на камиони, без да е необходимо преди това разместване на други
складирани вещи. В заключението си твърди, че за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г.
процесиите вещи - предмет на договор за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г.
се намират в Регионален логистичен център гр. Разград, на който е подчинен складов район -
гр. Борово от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, с изключение на разходени количества
по позиции 156 - 100 бр. (от общо по договора 2019), позиция 164-50 броя (от общо по
договора 2124), позиция 332 - 10 броя (от общо по договора 33), позиция 333 - 10 броя (от
4
общо по договора 27) и позиция 466 - 1039 броя по заповед ОС-5/15.02.2019 г. За изготвяне
на заключение по поставените задачи вещото лице е ползвало доказателствените материали,
приложени към делото, поискало е разрешение от „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД за
достъп до Регионален логистичен център, гр. Разград, на който е подчинен Складов район -
гр. Борово, където се намират процесиите вещи и е изготвило справка (приложение - стр. 19)
за наличността на имуществото по договора на база програма “NEOLOGIC”, собственост на
Министерство на отбраната.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата, че с
решение № 355/09.02.2018 г., постановено по т.д.№ 5 687/17 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, недопуснато до касация с определение №
422/15.10.2018 г. по описа на Върховен касационен съд, I т.о., постановено по т.д. №1 132/18
г. Джайден Юнайтед България ЕООД е осъдено да заплати на „Снабдяване и търговия –
МО“ ЕООД, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 285 120 лв. - неустойка за неизпълнение
на задължението за изтегляне на закупени стоки по договор № 40/06/12 от 11.06.2012 г. за
периода 11.09.2012 г. до 11.09.2015 година.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с влязло в сила
решение 189/29.01.2019 г., постановено по т. д. № 1 734/18 г. по описа на Софийски градски
съд, Tърговско отделение, 21 състав, с което е недопуснато до касационен контрол с
определение 11/07.01.2021 г. по описа на Върховен касационен съд, постановено по т.д. № 2
916/19 г. постановеното въззивно решение № 1 814/17.07.2019 г. по в. т. дело № 1 870/19 г.
по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, в частта в която
Софийски апелативен съд е потвърдил решение 189/29.01.2019 г., постановено по т.д. № 1
734/18 г. на Софийски градски съд в частта относно иска по чл. 92 от ЗЗД, че „Джайден
юнайтед България“ ООД е осъдено да заплати на „Снабдяване и търговия –МО“ ЕООД на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 277 200 лева - неустойка за забавено изпълнение на
задължението на ответника да получи стоката, обект на договор № 40/06/2012 г. от
11.06.2012 г. за покупко - продажба на техническо оборудване, за периода от 12.09.2015 г. -
11.08.2018 година.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът е
сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 142 560 лв. - неустойка
за периода 12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
5
С атакуваното решение № 261 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1
124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е
осъдил Джейдан Юнайтед България ООД да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“
ЕООД, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 142 560 лв. - неустойка за периода
12.08.2018 г. - 11.02.2020 г. по чл. 10.3 от договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., заедно
със законната лихва върху сумата от 19.06.2020 г. до окончателното й заплащане, както и на
основание чл. 78 от ГПК сумата от 12 209.60 лева — разноски по делото.
Релевираните от ответника основания за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърдения за неправилно приложение на закона, изразяващо се в извода на съда
по отношение на разпростирането на силата на присъдено нещо на предходни решения
между същите страни по отношение на претендирана неустойка за предходни на процесния
период. Наведени са и доводи относно същността на спора, свързани с тълкуването на
договора, неговото прекратяване и действителността на клаузата за неустойка. С оглед на
така наведените твърдения за незаконосъобразност на решението, предмет на въззивната
проверка, настоящия състав намира, че спорно пред съда е въпросът за пределите на силата
на присъдено нещо.
Законодателят с разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК е очертал субективните и
обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Съгласно
цитирания текст решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на
същото основание. Задългжителните указания дадени в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС
по т.гр.д. № 1/00 г., ОСГК на ВКС приема, че със сила на пресъдено нещо се ползува само
решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото.
Предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца,
съдържащо се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира
спорното материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска
обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното право
се индивидуализира и чрез неговите субекти (страни по материалното правоотношение),
посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира
неговото съдържание, като уточнява и извежда в какво се състои претендираното или
отричаното право, исканата правна промяна, както и посочва вида на търсената защита (дали
ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или
осъждане на ответника, или правна промяна). С оглед на така уточнените и заявени от
ищеца факти и твърдения за съда възниква задължението да даде правната квалификация на
спорното, определена въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.
Задължение при предявяване на осъдителен иск за парично вземане на ищеца да
посочи в петитума на исковата молба и размера на иска. Когато ищецът претендира с
петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск.
6
При предявяването на иск за парично вземане, произтичащо от неизпълнение на задължение
да се заплати неустойка задължение на ищеца е да посочи както размера на претендираната
неустойка, така и периода за които се претендира че е начислена същата. И двата случая,
посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право,
представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, така и
при предявяването на претенция за неустойка за следващ период. Независимо, че с частично
предявените искове се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като
правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за
част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото право. В този см. са задължителните указания дадени от ОСГТК на
ВКС в ТР №3/16 г. от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/16. В същото съотношение са и при
предявяването на иск за неустойка/обезщетение за забава за следващ период. В основанието
на така предявен иск за следващ период се включват всички факти, очертани от хипотезиса
на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца
спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди
събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално
осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването,
съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално
правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни
субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до
реализацията им - аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет - правоотношението,
чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното
материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по
материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани
от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално
правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни
предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича,
съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна
квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън
правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното
правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
При исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са
индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно
материално право и правоотношението, от което то произтича - тяхното съществуване може
да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и
въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното
правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои
факти са се осъществили и кои - не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено
по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на
7
ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и
последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго
основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се
отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право - не само до
неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. Тълкувателните мотиви,
обективирани в т.2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС, по
отношение на пределите на силата на присъдено нещо при предявяването на частичен иск са
приложими и по отношение на предявен иск за заплащане на неустойка/обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение, предявен за следващ период, в който се
начислява неустойката.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените
страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и
ответниците и третите лица, които са коституирани да им помагат, от друга страна.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат съществуването или
несъществуването на правоотношението, което е предмет на делото. Те не обхващат
правоотношенията, които обуславят съществуването на спорното право - т. нар.
преюдициални правоотношения. Тези правоотношения се установяват със сила на
пресъдено нещо, ако са включени в предмета на делото с инцидентен установителен иск. По
предмета на делото съдът се произнася в диспозитива на решението, а по преюдициалните
правоотношения - в мотивите и затова мотивите на решението не се ползват със сила на
пресъдено нещо. Определящо за това, дали произнасянето по определено правоотношение
се ползува със сила на пресъдено нещо е не мястото в решението, където съдът се е
произнесъл по съществуването на правоотношението, а дали то е включено в предмета на
делото. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика - решение № 378,
постановено по гр. д. № 148/2009 г. на ІV гр. отд. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК. При
предявен иск, вземането по който произтича от материално правоотношение, решението по
това дело се ползува със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на
материалното правоотношение и неговата действителност, тъй като същото е включено в
предмета на делото. Произнасянето на съда с влязло в сила решение относно
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича вземането, е
включено в предмета на спора и дори да липсва изричен диспозитив, установяващ неговата
действителност, предвид направени възражения за недействителност, решението се ползува
със сила на пресъдено нещо и по отношение на съществуването на това правоотношение. В
този см. решение № 186 от 18.07.2016 г. постановено по гр.д. № 810/16 г., по описа на Г.К.,
ІV Г.О. на ВКС. В случаите когато се предявява иск за парично вземане, произтичащо от
неизпълнение на задължения по договор съдът е оправомощен да се произнесе само и ако са
наведените твърдения и събрани доказателства, че след постановяването на решението за
предходния период са настъпили нови факти, даващи основание да се разгледа
правоизключващо или правопогасяващо възражение, основано на факт настъпил след
постановяване на решенията между същите страни, на същото основание, но за следващ
период. В конкретния случай такива твърдения не са наведени в отговора на исковата молба
8
и допълнителния отговор на исковата молба, поради което първоинстанционния съд не ги е
разгледал. Наведеното твърдение за нищожност на клаузата за неустойка е преклудирано, но
и да не беше преклудирано същото е неоснователно. Съгласно постоянната практика на
съдилищата клаузата за неустойка е нищожна само при противоречие с добрите нрави и
когато същата излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Това се преценява към момента на сключването на договора. В конкретния случай
единственото основание за продължаване на начисляването й е неправомерното поведение
на самия ответник, поради което същият следва да понесе отговорността за нейното
заплащане. С оглед на това, като неоснователно следва да се възприеме наведеното
твърдение, че продължаващото начисляване на неустойката води до неоснователно
обогатяване на ищеца.
По отношение на наведените твърдения относно позоваването на
първоинстанционния съд на изготвената експертиза, в частта, в която е установено от
вещото лице, че процесните вещи се намират в склада на ищеца, настоящият състав намира,
че същите са неоснователни. С оглед на тежестта на доказване, ответникът следва да
установи при условията на пълното и главно доказване, че е искал предоставяне на
възможност за взимане на процесните стоки. По този начин същият би установил
неизпълнение от страна на ищеца на основното задължение да предаде стоките, което би
обосновало изправност на ответника при изпълнение на задълженията по договора. Тази
изправност би освободила ответника от последиците на собствената му забава. Изнесените
от вещото лице твърдения, че процесните стоки се намират в складовете на ищеца с оглед
характера им на родово определени вещи не се опровергават от други събрани в
производство доказателства, поради което законосъобразно първоинстанционния съд се е
позовал на заключението в тази част.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадената частна жалба против
допълнителното определение:
По отношение на така подадената въззивна частна жалба съдът намира, че
същата е подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С атакуваното определение № 264 738 от 05.10. 21 г., постановено по т.д. № 1
124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, съдът е
оставил без уважение молба, вх. номер 340777/29.07.2021 г. на Джейдан Юнайтед България
ООД за изменение на решение No 261082/08.07.2021 г. по т. дело 1124/2020 г. по описа на
СГС, TO, VI-10 състав в частта относно разноските. Видно от мотивита на постановеното
определение първоинстанционния съд е приел, че е ирелевантно обстоятелството, че
фактурата за заплащане на договореното лице е издадена на друго лице, различно от
пълномощника по делото, а релевантно е обстоятелството дали претендираните разноски са
9
заплатени, което обстоятелство дава основание да се присъдят разноските за един адвокат.
В частната жалба се оспорват тези изводи на първоинстанционния съд. Не се
спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по делото са
налице писмени доказателства за упълномощаването на процесуалния представител,
пълномощно подписано от законния представител на ищеца и договор за правна защита и
съдействие, сключен между пълномощника и доверителя, в които са отразени както
договорения размер на адвокатското възнаграждение, така и начина на плащане – по
фактура №17 от 16.06.2020 г. Не се спори, а се установява и от представената фактура, че
същата е издадена от „Лояконсулт ММ“ ЕООД, като в нея са описани дейностите, за които
се издава. Към нея е представено и извлечение от сметката на дружеството, в която е
отразено постъпването на суми по тази фактура.
Непротиворечива е практиката на ВКС, изразена в определение №
14/07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на I т. о., и последователна възприета (ч. т. д. №
311/2016 г., II т. о., ч. гр. д. № 4289/2019 г., III г. о., т. д. № 2334/2015 г., II т. о.), съгласно
която не подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК разноските, които не са направени
от страната, а от трето лице, макар и за нейна сметка. В конкретния случай такова заплащане
не е налице, тъй като страната е направила разноските, но плащането не е по сметка на
процесуалния представител, а е извършено в полза на трето лице, посочено от
пълномощника. В този случай настоящият състав намира, че разноски са направени от
ищеца. Фактът, че същите са направени в полза на трето лице, за което обстоятелство
недвусмислено е постигнато съгласие между страните по договора за правна защита и
съдействие не могат да обосноват законосъобразен извод, че ищецът не е направил разноски
в производството, които следва да бъдат овъзмездени от ответника с оглед изхода на спора.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, с оглед изхода на
спора. Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата от 5 257.20 лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДА решение № 261 082 от 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 1 124/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, , като правилно и
законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 738 от 05.10. 21 г., постановено по т.д.
№ 1 124/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, като
правилно и законосъобразно.
10
ОСЪЖДА „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Кирил и Методий № 7, ет. 1, an. 1, съдебен адрес:гр.
София, ЖК Лагера, бл.44, вх.А, адв. Х. да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Искър № 8, съдебен
адрес: гр. София, ул. Верила 1, ет.2, офис 8, адв. С. сумата от 5 257.20 (пет хиляди двеста
петдесет и седем лв. и двадесет ст.) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11