№ 68
гр. Враца, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20231400900052 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3285/17.05.2023
г. на адв. Р. М., като пълномощник на И. С. Ц., действаща чрез своя баща и законен
представител С. Ц. Д., с която против Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи"-гр.София (НББАЗ), е предявен иск за сумата от 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди като
резултат от ПТП, настъпило на 19.12.2021 г. по вина на водач на чуждестранен товарен
автомобил, за който е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
румънска застрахователна компания, която няма кореспондент в България, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2022 г.
С Разпореждане № 263/20.07.2023 г. исковата молба е приета за разглеждане и
е разпоредено да се връчи препис от същата и приложенията към нея на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК от ответника "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи"-гр.София е подаден отговор вх. № 5351/28.08.2023 г. на
исковата молба, който е приет от съда и е разпоредено да се връчат на ищцата преписи
от същия.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК от адв.М., като пълномощник на ищцата, е
подадена допълнителна искова молба вх. № 6091/03.10.2023 г.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника с
вх. № 7223/14.11.2023 г.
С протоколно определение от 06.06.2024г. на осн.чл.214, ал.1 от ГПК, съдът е
допуснал увеличение на предявения иск по размер от сумата от 40 000 лв. на сумата
1
от 100 000 лв.
След запознаване с изложените в исковата молба твърдения, както и с
материалите по делото, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
като подаден от и срещу правосубектна страна и при обоснован правен интерес.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2021 г. около 18:15 часа, на път П-15, в
района на километър 2+930м, водачът на товарен автомобил марка и модел "Мерцедес
Актрос", с румънски pег. № ***, теглещ ремарке марка и модел "Krone SD DA06LNF"
с румънски регистрационен номер № ***, причинява пътнотранспортно произшествие.
Според изложеното в исковата молба произшествието е настъпило, като водачът М. Г.
предприема маневра обратен завой на забранено за това място, при което в него се
удря лек автомобил марка и модел "Шкода Супърб" с pег. № СВ *** ММ.
Твърди се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с pег.№96700-1600/15.02.2022г. и е образувано ДП №1354/2021г. по
описа на РУ – Враца, което е приключило и наказателното производство е преминало в
съдебната му фаза.
В исковата молба се твърди също така, че с протоколно определение №
229/11.11.2022 г. по НОХД № 1049/2022 г. на Районен съд-Враца подсъдимият М. Г., е
признат за виновен за това, че на 19.12.2021 г. около 18:15 часа на път Н-15, при
км.2+930м /гр.Враца - гр.Оряхово/, при управление на товарен автомобил "Мерцедес
Актрос" с peг. № ***, собственост на "ВТ Leasing Transilvania IFN3A" от Република
Румъния и с прикачено ремарке марка "KRONE ***", е нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно:
– чл.38, ал.1 - "Завиване в обратна посока се извършва наляво от най-лявата
пътна лента по посока на движението и чл.38, ал.2 от посочения нормативен акт - "При
завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни
средства", като внезапно е навлязъл при изпълнение на маневра "Завиване в обратна
посока" в платното за движение на ППС по път II-15 в посока гр.Враца - гр.Оряхово и
е попаднал на мястото на удара в опасната зона за спиране на лек автомобил марка
"Шкода" модел "Супърб" с pег. № СВ *** ММ, управляван от А. В. З. от с.***,
обл.Враца, вследствие на което по непредпазливост е причинил телесни повреди на
повече от едно лице, както следва:
- на И. С. Ц. от с.***, обл.Враца с ЕГН **********, возеща се на задна седалка
в лек автомобил марка "Шкода" модел "Супърб" с pег. № СВ *** ММ е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща
се в мекотъканен хематом в лявата челно-теменна област на главата с подлежащо
счупване на костите на черепа и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвИ. в ляво челно
теменно, за което е претърпяла съответното оперативно лечение - отваряне на
черепната кухина и евакуация на кръвоизлива, с което е причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота и;
2
- на С. Ц. Д. от с.***, обл.Враца с ЕГН **********, возещ се на задна седалка в
лек автомобил марка "Шкода" модел "Супърб" с pег. № СВ *** ММ е причинил две
средни телесни повреди, както следва:
- счупване на костите на дясна предмишница, което телесно увреждане му е
причинило трайно затруднение на движенията на горен крайник за срок от един месец;
- изкълчване на предно ходилни кости на дясно стъпало, което увреждане му е
причинило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за срок повече от
един месец - престъпление по чл.343, ал.3, пр.2-ро, алт.1, б."а", пр.1, алт.2, вр. ал.1,
б."б", вр. чл.342, ал.1 НК, поради което и на основание чл.343, ал.1 б."а", пр.1, алт.2,
вр. ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от три месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от датата на
одобряване на споразумението.
В исковата молба се сочи, че след пътния инцидент ищцата И. Ц. е прегледана
в МБАЛ "Христо Ботев" АД-гр.Враца, където й е извършена компютърна томография
на главен мозък. Поради установено тежко здравословно състояние със сериозна по
тежест мозъчна контузия и след консултации е взето решение, след което е
транспортирана от екипа на спешна медицинска помощ до УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
ЕАД-гр.София. Там е приета в Детска противошокова зала в увредено общо
състояние. Твърди се, че въз основа на проведените множество изследвания и
консултативни прегледи с лекари е установено обективното здравословно състояние на
пострадалото дете: степенно помрачаване на съзнанието - сомнолентност; контузия и
подкожен хематом ляво фронто-темпоро-париетално на главата; медиастинална сянка -
срединно разположена; КТ данни за епидурален хематом в ляво фронтопариетално с
максимална ширина 12 мм и нееднородна плътност, друг епидурален хематом в ляво
париетално с ширирна 3 мм.; линейна фрактура в ляво фронтопариетално; оток на
меките тъкани в ляво фронтопариетално.
Твърди се също така, че още същия ден 20.12.2021 г. в спешен порядък на
пострадалата е извършена операция в Отделение по детска неврохирургия, като в
исковата молба подробно се описват механизма на оперативната интервенция и
оперативните находки. След проведената спешна животоспасяваща операция, детето е
оставено в болничното заведение за наблюдение и медикаментозно лечение. На
30.12.2021 г., след сваляне на конците, И. Ц. е изписана от лечебното заведение с
поставена окончателна диагноза: Епидурален кръвоизлив, без открита вътречерепна
травма; Повърхностна травма на други части на главата. Дадени са на родителите й
препоръки и указания за продължаване на лечението й в домашни условия.
Поддържа се, че пътният инцидент е причинил на И. Ц. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Едва на 7 години, поради
внезапното увреждане на здравето момичето е било подложено на сложна операция,
3
свързана с отваряне на черепната кухина. Вследствие на сериозната травма в областта
на главата, ищцата страда от силно главоболие, чувства се замаяна и има световъртеж,
поради което често й се гади и повръща. Не може да гледа телевизия или друг вид
екрани, тъй като й става лошо от тях. Разсеяна е и й е трудно да се съсредоточи.
Когато се изправя, често и причернява и губи равновесие. Заради главоболието и
извършената й операция се налага да ограничава поведението си и предимно да лежи
в покой. Всичко това силно я напряга и разстройва, чувства се нервна и неспокойна.
Охлузванията и натъртванията по останалата част на тялото й са източник на
допълнителни болки и дискомфорт и допринасят за лошото й настроение.
В исковата молба се сочи, че злополучният инцидент се е отразил отрицателно
и върху общото емоционално състояние на пострадалата, която станала силно
тревожна и напрегната, затворила се е в себе си и станала мълчалива. Твърди се също,
че ищцата се разстройва лесно и често плаче, сънува кошмари и изпитва страх от
автомобили, като освен това изпитва смущение и срам от белезите от операцията на
главата. Поддържа се, че физическите увреждания и негативните изживявания ще
оставят неблагоприятния си отпечатък върху ищцата за цял живот.
В исковата молба се твърди, че видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач е управлявал товарен
автомобил марка и модел "Мерцедес Актрос" с pег. № ***, с валидно сключена
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите със застрахователна полица № ***
и период на валидност 05.03.2021г.-04.03.2022г., с румънската застрахователна
компания "SOCIATEA DE ASIGURARE-REASIGURARE CITY INSURANCE" S.A. RO.
Твърди се също така, че съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България
с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се
обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя
на виновния водач или от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач, но съгласно ВП на Съвета на бюрата
НББАЗ е приело решение да ликвидира щетата.
Посочва се, с молба вх. № 2-0226/21.02.2022 г. е поискана информация от
ответника към кого ищцата следва да насочи претенцията си. С писмо изх. № 1-
0492/06.04.2022 г. от ответника е посочено, че с цел обработка на щетата по
компетентност, същата следва да адресира до НББАЗ.
Твърди се, че с молба вх. № 2-0469/14.04.2022 г. ищцата е отправила писмена
претенция до ответника с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, като са представени всички налични документи по
установяване настъпването на ПТП-то към този момент. Твърди се също така, че от
4
ответника е получена информация относно образувана преписка с номер BG-22-RO-
00174. В тази насока посочва, че към настоящия момент е изтекъл законоустановения
срок, но ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция с аргумент да му се предоставят документи, с които
ищцата не разполага и няма как да бъдат съставени, с което обосновава правен интерес
да предяви на основание чл.432, ал.1 от КЗ настоящата искова претенция. Сочи, че с
оглед уведомяването на ответника за настъпилото събитие на 25.10.2021 г., то от този
момент върху присъдената сума за главница - застрахователно обезщетение, следва да
се начисли и законна лихва до окончателното изплащане на обезщетението.
С подадения отговор ответникът "НББАЗ"-гр.София оспорва иска по
основание и размер. Сочи се, че действително по отношение на товарен автомобил
марка "Мерцедес", модел "Актрос" с румънски pег. № ***, с прикачено ремарке марка
"KRONE", МОДЕЛ ,"SD DA06LNF" с рег. № ***, има сключена застраховка "ГО",
"Зелена карта", със застрахователна компания "SOCIATEA DE ASIGURARE-
REASIGURARE CITY INSURANCE" S.A. RO, валидна към датата на ПТП.
На първо място, ответникът оспорва твърденията на ищцата, че единствената
причина за настъпването на ПТП-то е нарушението на правилата за движение по
пътищата, действията на водача на застрахованото МПС и тяхната противоправност. В
тази връзка, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна
на ищцата, като твърди, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан, а в
условията на евентуалност - обезопасителният колан е бил технически неизправен
и/или негоден да изпълнява предназначението си, вкл. да служи за система за
обезопасяване на деца. В условията на евентуалност твърди, че ищцата е пътувала без
система за обезопасяване на деца /детска седалка/ или е пътувала в неподходяща за
възрастта й система. Твърди също така, че тялото й не е било фиксирано или не е
фиксирано в съответствие с указанията на производителя към системата за
обезопасяване на деца, както и че системата не е била монтирана към седалката на
автомобила в съответствие с изискванията на производителя, включително системата
не е била подходяща за този тип автомобил. Счита, че всички или част от вредите е
нямало да настъпят при пътуване с поставен /правилно поставен/ предпазен колан,
съответно при използване /правилно използване/ за пътуването на система за
обезопасяване на деца.
На второ място, ответникът поддържа, че тъй като не е изяснен напълно
механизма на ПТП-то и поведението на участващите лица в произшествието, то
липсва и причинна връзка между действията застрахования водач на МПС и
вредоносния резултат. Излага доводи, че ПТП-то е съпричинено също така от страна
на водача на л.а."Шкода Супърб" с рег. № СВ *** ММ, като твърди, че същият е бил
неправоспособен към датата на ПТП-то и с противоправното си поведение е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ответникът твърди още, че бащата
5
на ищцата, който е пътувал в същото МПС, ако е бил изпълнил законовото си
задължение за упражняването на постоянен и адекватен надзор върху детето, не би
настъпил и вредоносния резултат. Поддържа, че доколкото не е изяснено на кое място
отзад като пътник на л.а. "Шкода Супърб" е била ищцата към момента на ПТП-то, не
може да бъде установена по несъмнен начин причинната връзка между вредите и
ПТП-то, респ. съпричиняването на вредоносния резултат.
Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е
завишено и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това не съответства на
реално настъпилите негативни последици като оспорва твърденията на ищцата за
настъпили неимуществени вреди.
Оспорва се и датата, от която се претендират законните лихви, като се посочва,
че срокът за произнасяне от застрахователя е уреден нормативно с разпоредбата на
чл.512, ал.1 КЗ, който препраща към чл.496, ал.1 и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, съгласно
които ответникът дължи лихва след изтичане на законоустановения срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция, предявена по реда на чл.380 КЗ, и който не
може да бъде по-дълъг от три месеца.
В подадената допълнителна искова молба ищцата оспорва така направените от
ответника възражения за съпричиняване на вредите, за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за недължимост на лихвата и
изразява становище за неоснователност на същите. Поддържа се, че с влязлото в сила
Споразумение по НОХД № 1049/2022 г. по описа на РС-Враца на 11.11.2022 г. и на
основание чл.300 от ГПК безспорно е установено извършеното от застрахования водач
на МПС, противоправността и вината на дееца, механизма на ПТП, както и, че в
резултат на същото са причинени телесни увреждания на ищцата. Поддържа се също ,
че не е установено ищцата да е пътувала без поставен предпазен колан, а размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е справедлив, доколкото
съответства на конкретните обективно съществуващи обстоятелства. По отношение
претенцията за законна лихва ищцата се позовава на разпоредбата на чл.793, ал.1, т.5
във вр. чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 от КЗ и твърди, че претенцията пред застрахователя е
предявена на 14.04.2022 г .
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички свои възражения, направени с отговора на исковата молба.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.511, ал.1, т.2 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 от ГПК определение е обявено за безспорно в
отношенията между страните наличието на валидна застраховка "Гражданска
6
отговорност" на автомобилистите, "Зелена карта" за МПС-товарен автомобил марка
"Мерцедес", модел "Актрос" с румънски pег. № ***, с прикачено ремарке марка
"KRONE", модел "SD DA06LNF" с рег. № *** по застрахователна полица № *** с
период на валидност от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г., а именно към датата на ПТП,
сключена със застрахователна компания "SOCIATEA DE ASIGURARE-REASIGURARE
CITY INSURANCE" S.A. RO.
От представените по делото Протокол за оглед на ПТП от 19.12.2021 г.,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 96700-1600/15.02.2022г. и
споразумение по чл.382, ал.6 от НПК, одобрено с влязло в сила определение на РС-
Враца по НОХД №1049/2022г., се установява по безспорен начин, че на 19.12.2021г. на
19.12.2021г. около 18:15 часа на път II15, при км. 2+930м /гр. Враца - гр.Оряхово/, при
управление на товарен автомобил "Мерцедес Актрос" с pег. № ***, собственост на "ВТ
Leasing Transilvania IFN3A" от Република Румъния и с прикачено ремарке марка
"KRONE ***", водачът на товарния автомобил М. Г. е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, като внезапно
е навлязъл при изпълнение на маневра „Завиване в обратна посока“ в платното за
движение на ППС по път II-15 в посока гр.Враца - гр.Оряхово и е попаднал на мястото
на удара в опасната зона за спиране на лек автомобил марка "Шкода" модел "Супърб"
с pег. № СВ *** ММ, управляван от А. В. З. от с.***, обл.Враца, вследствие на което
по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
1. на И. С. Ц. от с. ***, обл. Враца с ЕГН **********, возеща се на задна седалка в лек
автомобил марка "Шкода" модел "Супърб" с pег. № СВ *** ММ е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в
мекотъканен хематом в лявата челно-теменна област на главата с подлежащо счупване
на костите на черепа и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвИ. в ляво челно-теменно,
за което е претърпяла съответно оперативно лечение-отваряне на черепната кухина и
евакуация на кръвоизлива, с което е причинено разстройство на здравето, опасно за
живота, и 2. на С. Ц. Д. от с. ***, возещ се на задна седалка в лек автомобил марка
"Шкода" модел "Супърб" с pег. № СВ *** ММ, е причинил две средни телесни
повреди, подробно описани в споразумението по чл.382, ал.6 НПК.
С одобреното споразумение по НОХД №1049/2022г. водачът на товарния
автомобил е признат за виновен в извършване на описаните деяния, съставляващи
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2-ро, алт.1, б.“а“, пр.1, алт.2, вр.с ал.1, б.“б“, вр.с
чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено съответното наказание по НК.
За установяване механизма на ПТП-то и наличие на причинно-следствена
връзка между произшествието и настъпилите щети, по делото е назначена САТЕ. На
база на приложените по делото доказателства, вещото лице е дало заключение, че от
техническа гледна точка ПТП-то е настъпило при следния вероятен механизъм:
Лекият автомобил "Шкода Суперб" с pег. № СВ *** ММ се е движил по път II-
7
15 от гр.Враца към гр.Оряхово в полагащото му се еднопосочно платно за движение
със скорост от около 75 км/ч. В определен момент водачът на лекия автомобил е видял
и възприел навлизащата в платното му за движение ТИР композиция в състав влекач
"Мерцедес" с pег. № *** с прикачено към него полуремарке с pег. № *** от ляво на
дясно спрямо неговото движение и заемаща изцяло платното му за движение и е
реагирал на промяната на посоката на движението, чрез завъртане на волана на дясно,
но поради попадане на мястото на удара с предна челна част на лекия автомобил се е
ударил в задна дясна ъглова част на полуремаркето в задната греда.
Вследствие на настъпилия удар, челната част на лекия автомобил "Шкода
Суперб" по цялата дължина на двигателния отсек се зацепила в задната греда на
полуремаркето и в това положение продължил движението си зацепен към ТИР-а, като
едно цяло до установяването му в покой. Отбелязано е в експертното заключение, че
ТИР композицията с румънска регистрация в състав влекач "Мерцедес" с pег. № *** с
прикачено към него полуремарке с pег. № *** се е движила по път II-15 от гр.Оряхово
към гр.Враца по Западното еднопосочно платно за движение с равнозакъснителна
скорост към момента на удара от около 26 км/ч като водачът й, наближавайки
просеката между двете мантинели срещу входа на Учебния комплекс, решил да обърне
посоката си на движение и с предприета маневра "Завиване в обратна посока" с
челната част на влекача е навлязъл в Т-образното кръстовище и без да спира,
продължил движението си с навлизане на ТИР-а в платното за движение в посока към
гр.Оряхово - посоката на движение на лекия автомобил "Шкода Суперб" и в момента
на цялостното навлизане на ТИР-а в платното в двете ленти е бил ударен в задна част
на полуремаркето от лекия автомобил "Шкода Суперб", при което водачът е възприел
удара и реагирал на аварийно спиране и се установил в покой на място. Посочено е, че
в конкретния случай на инициален удар - челен удар за лекия автомобил "Шкода
Суперб" с направление на ударния импулс отпред назад, успореден на надлъжната ос
на купето на автомобила, създадената от ударния импулс на инерционната сила,
действаща върху тялото на пътника, седящ на задната седалка на автомобила е била с
направление в посока отзад напред спрямо надлъжната ос на купето на лекия
автомобил, и вследствие на действието на тази инерционна сила, тялото на пътника в
инициалния момент, следвайки силата и направлението на инерционната сила се
стреми да се придвижи в посока напред и нагоре в купето на лекия автомобил.
Според вещото лице от анализа на вида и степента на получените деформации
по лекия автомобил "Шкода Суперб" вследствие на челния удар в задната греда на
полуремаркето, отварянето на въздушни възглавници, определят от техническа гледна
точка скоростта му на движение в момента на удара от около 75 км/ч. В условията на
произшествието доколкото скоростта на движение на лекия автомобил "Шкода
Суперб" е определената скорост от 75 км/ч, то челен удар в задната част на
полуремаркето на ТИР композицията от техническа гледна точка не води до
8
отклонението на тялото на ищцата и политане в посока напред, ако същата е пътувала
с технически изправна, правилно монтирана и съобразена с ръста и възрастта й
система за обезопасяване на деца (детска седалка). Поради това, ако ищцата е пътувала
с детска седалка, тялото не може да достигне до части от купето и интериора на
автомобила, включително страничните колони, стъкла, врати, предни седалки на
автомобила.
В съдебното заседание вещото лице пояснява също така, че ако ищцата е имала
поставен предпазен колан главата й нямаше да влезе в съприкосновение нито с
предната седалка, нито с тавана. При правилно поставен колан само се затяга колана и
главата може да опише едно движение от 5 до 10 см напред, но камшичен удар може
да се получи дори при поставен колан. Посочва, че тялото на детето приема скоростта
на движение на лекия автомобил, която в случая е 75 км/ч, и съответно с тази скорост
то се движи напред. Посочва, че коланите предпазват изцяло до скорост от 65 км./ч.,
но в настоящия случай скоростта е с 10 км повече, поради което камшичен удар не е
изключен. Според вещото лице, травми отпред на главата, каквито са при ищцата,
могат да се получат или от изхлузване на тялото от колана, ако такъв е бил поставен,
или от счупване на стоящата пред ищцата седалка на лекия автомобил.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За установяване на причинените на ищцата травматични увреждания, техния
интензитет и продължителност на лечение по делото са представени писмени
доказателства: заверени копия от медицинската документация на лицето И. С. Ц. от
МБАЛ" Христо Ботев"АД-гр.Враца, и документите, съставляващи медицинското досие
във връзка с хоспитализацията на ищцата, вкл. CD с образни изследвания на И. С. Ц.,
копие от амбулаторна книга от кабинет по Неврохирургия за извършен преглед на
лицето И. С. Ц. и копие от история на заболяването № 36050/2021г. на ищцата на
Отделение по детска неврохирургия при УМБАЛСМ "Пирогов"-гр.София; в т.ч. листа
за преглед на пациент от КДБ/СО при болницата, епикризи, оперативни протоколи,
амбулаторни листа на пациент, резултати от рентгенологични, хематологични и
лабораторни изследвания и др.), назначена е и изпълнена съдебно-медицинска
експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след настъпване
на ПТП пострадалата И. С. Ц. е транспортирана от екип на ЦСМП за преглед в МБАЛ"
Христо Ботев"АД-гр.Враца, където й са извършени КТ на: рентгенография на шийни
прешлени; рентгенография н череп; рентгенография на клавикула-едностранна;
рентгенография на бял дроб; Кт на глава + шия нативна; и лабораторни изследвания.
Предвид установеното й тежко здравословно състояние, ищцата е транспортирана в
УМБАЛСМ "Пирогов"-гр.София. Приета е в Детска противошокова зала в увредено
9
общо състояние. В лечебното заведение на ищцата са извършени редица апаратни и
други изследвания, описани в медицинската документация, въз основа на които и след
проведени консултативни прегледи е установено обективното й здравословно
състояние, а именно: степенно помрачаване на съзнанието - сомнолентност; контузия и
подкожен хематом ляво фронто-темпоро-париетално на главата; медиастинална сянка -
срединно разположена; КТ данни за епидурален хематом в ляво фронтопариетално с
максимална ширина 12 мм и нееднородна плътност, друг епидурален хематом в ляво
париетално с ширина 3 мм; линейна фрактура в ляво фронтопариетално; оток на
меките тъкани в ляво фронтопариетално. На 20.12.2021 г. на ищцата е извършена
операция в Отделение по детска неврохирургия, като след извършването на
операцията, е оставена в болничното заведение за наблюдение и медикаментозно
лечение. На 30.12.2021 г. след преглед и сваляне на конците, ищцата е изписана от
лечебното заведение с окончателна диагноза: Епидурален кръвоизлив без открита
вътречерепна травма; Повърхностна травма на други части на главата. На родителите й
са дадени препоръки и указания за продължаване на лечението й в домашни условия.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена СМЕ по
писмени данни, което съдът приема като обективно, професионално и компетентно
изготвено, след изследване на материалите по делото, се установи, че ищцата И. Ц.
при ПТП-то на 19.12.2021 г. е получила закрита черепно-мозъчна травма изразяваща
се в оток на меките тъкани в ляво челно теменно; счупване на костите на черепния
свод в ляво челно теменно и кръвоизлив твърдата мозъчна обвИ. в областта на лявото
мозъчно полукълбо. Лечението, което е било проведено на ищцата е оперативно и
медикаментозно като продължителността на лечебния процес е била 11 дни, а
възстановителният период е бил около 6 месеца, като първоначално след момента на
травмата ищцата е търпяла по-интензивни болки и страдания и същите постепенно са
отзвучали. В заключението на СМЕ е посочено, че здравословното състояние на
ищцата към настоящия момент е добро и последиците за в бъдеще за нейното здраве
са благоприятни. Отбелязано е, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП на 19.12.2021г. и получените от ищцата травматични увреждания.
Разпитан в с.з.на 02.05.2024г., вещото лице д-р К. пояснява, че тъй като няма
представени документи за постоперативно проследяване на ищцата и за възникване на
усложнения, то с оглед изминалите 2 години и половина от катастрофата, следва да се
приеме, че последици от травмата не бе следвало да има за в бъдеще. Пояснява
подробно механизма и характера на уврежданията, като посочва, че макар да няма
данни ищцата да е губила съзнание, травмите са били временно опасни за живота й и
са тежки. Според вещото лице, в първите 3 дни след операцията ищцата е изпитвала
силни болки и страдания, които постепенно са започнали да намаляват до пълното им
отзвучаване.
Вещото лице К. е изследвало и получените травми от гледна точка на
10
механизма на ПТП, като отчитайки, че под въздействието на действащите напред
инерционни сили, тялото на ищцата също се е движело напред, е достигнало до
заключението, че травматичните увреждания не биха настъпили, ако ищцата е
пътувала с технически изправна, правилно поставена и съобразена с възрастта и ръста
й, обезопасителна седалка.
От изготвеното заключение по съдебно-психологическата експертиза съдът
установи, че в резултат на причинените травматични увреждания на ищцата от ПТП,
за детето е настъпило плашещо изживяване нарушаващо усещането за сигурност и
предвидимост в неговия свят, а в поведенчески план то е станало затворено,
неспокойно и тревожно. В заключението се посочва също, че към момента на оценката
ищцата е контактна, емоционално спокойна и уравновесена, внимателна и
последователна е в действията си при изпълнение на поставените задачи. Вещото
лице-психолог констатира, че ищцата е контактна, ориентирана за време и място, има
конкретно-образно мислене с ненарушена структура и качество на мисловните
процеси, а паметта и интелекта й са в норма. В резултат на проведените
психологически изследвания вещото лице А. е достигнало до заключението, че към
настоящия момент са налице последици, представляващи емоционална
психологическата травма, изразена в "задържане" на неотработени емоции /страх от
товарни автомобили/, но оказаната подкрепа от близките на ищцата е от голямо и
ключово значение, тъй като при осигурената й спокойна, надеждна и сигурна среда и
от разбиращото и вдъхващо успокоение присъствие на възрастните, не е възможно
психичната травма да остане за в бъдеще.
За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и неудобства в
резултат на настъпилото ПТП, по делото са разпитани като свидетели И. Ц. А. - леля
на ищцата, Ц. С. М. - баба на ищцата и А. В. З. - първи братовчед на ищцата.
Свидетелката И. Ц. А. заявява, че веднага след катастрофата заедно със
свидетелката Ц. М., отишли в болницата, където видяли ищцата поставена на носилка
в неадекватно състояние-не говорела, гледала в една точка и не отговаряла на
въпросите им. Свидетелката придружила детето и до „Пирогов“, където то било
оперирано по спешност. В лечебното заведение св.И. А. останала като придружител на
ищцата по време на престоя й в болницата. Посочва, че след като приключила
операцията довели ищцата в стаята след един час, но гледката била страшна- от
главата й имало маркучи. Лекарите й казали да не заспива, да стои до ищцата и да я
наблюдава. Посочва, че ищцата изглеждала сякаш спи, не реагирала. Отворила си
очите след 4-5 часа и реакцията й била да хване св.А. много силно в областта на шията
и да я стиска. Според свидетелката, това било неосъзната реакция. Св.А. установява
също, че в болницата стояли 10 дни, но ищцата не искала да говори, била много
подтисната и не била същата. В кондиция ищцата дошла чак след 5-6 дена, но я било
страх от маркучите и искала да ги махнат. На 3-тия или 4-тия ден ищцата се подула в
11
областта на очите, те се затворили напълно и синините били до средата на лицето.
Лекарите й обяснили, че това е в резултат на отварянето на черепа. Установява се от
показанията й още, че при изписването от болницата ищцата е ходела самостоятелно, а
близките й непрекъснато я подкрепяли, тъй като била с превръзки на главата. Лекарите
изписали лекарства, за да не получи епилептични припадъци, които се пиели 2-3
месеца. Ищцата не знаела, че под превръзката няма коса и първоначално била в шок.
Сочи, че нейната коса по принцип е дълга и когато се видяла била притеснена.
Заявява, че ищцата е отличничка, била и преди, и сега е отличничка, но й забранили да
играе физическо, да използва телефон, да гледа телевизия. Ищцата станала много
изнервена след инцидента, а когато се изнерви пак така стискала. Посочва, че след
като отиде и се върне от училище няма ден, в който да не се оплаквала, че я боли
главата, боли я там, където е отворен черепа. Сочи, че стандартните обезболяващи,
като Нурофен и Парацетомол не действали на ищцата, поради което се наложило да
приема аулин. Свидетелката твърди, че заради тези болки два-три пъти водили ищцата
на скенер, но тъй като не могло да се установи какво става, предстои провеждането на
специално изследване на мозъка, което се прави в продължение на два дни под упойка.
Свидетелката твърди също, че освен главоболието и изнервеността, от време на време
ищцата се потискала и не искала да говори, но когато се сещала за катастрофата
казвала, че е било ужас, имало светлини и главата много я е боляла. Ищцата се
срамувала от белега си и казвала когато я снимат, да я снимат така, че да не се вижда
белега. Установява се от показанията на свидетелката, че ищцата се върнала на
училище един месец след изписването й от лечебното заведение, но учителите се
съобразявали със състоянието й и не я натоварвали така, както останалите. Досега се
случвало в седмицата по два-три пъти да я заболи глава ищцата на училище, като
училите й звънели по телефона и я прибирали по-рано. Посочва, че на ищцата не й е
позволено да играе физическо и народна топка и това тя го приемала много трудно.
Ищцата И. Ц. й споделяла, че децата й се подиграват. Посочва още, че ищцата много
обичала да кара колело, но близките й не й разрешавали и тя страдала затова, и
телефон също не й разрешавали да ползва. Счита, че ищцата И. Ц. живее живот на
възрастни хора, а не на дете, с наложените й ограниченията заради операцията.
Установява се от показанията й още, че водачът на лекия автомобил "Шкода" А. В. З. й
е син. Знаела е, че синът й е неправоспособен водач, както и другите знаели, че синът
й е бил неправоспособен водач преди катастрофата. Сочи още, че не е присъствала на
катастрофата и не знае дали в лекия автомобил има детско столче, тъй като е на друг
човек, а не на сина й.
По делото е разпитана и свидетелката Ц. М., която също е присъствала по
време на първите 2-3 дни от престоя на ищцата в болница. Свидетелката установява,
че в първите дни след операцията ищцата стенела ужасно, а половината й глава била
обръсната и увита с бинтове и мрежа. Посочва, че след изписването й от болницата,
12
ищцата се прибрала вкъщи, където живее и свидетелката, но не можела да ходи много
добре, била много нервна, непрекъснато я стискала по ръцете и по тялото, имала
синини от това стискане. Заявява, че това нещо го прави и досега когато се ядоса-
забива пръстите в тялото й. Според св.М., докато била вкъщи почти през цялото време
ищцата лежала, а главата й изкъпали едва след два месеца, като и досега И. Ц. не дава
друг човек да пипа главата й, включително да я реши. Свидетелката твърди, че в
първите 3-4 месеца след изписването й от болница ищцата приемала много силни
лекарства и известно време не ходела на училище, изнервена е много и непрекъснато
трябва да бъде успокоявана. Според св.М., ищцата има главоболие и до днес, като от
главоболието повръщала и често била освобождавана от училище. Свидетелката
твърди също, че заради операцията и травмите, които е претърпяла, ищцата е лишена
от физическо, телефон и гледа по-малко телевизия. Сочи още, че преди катастрофата
И. много общувала с деца на нейната възраст, тъй като била много общителна, но
някои деца я обиждали заради това как е изглеждала без коса - наричали я заешка глава
и тя приемала това като обида и плачела.
Свидетелят А. З. заявява, че той е управлявал л.а."Шкода", който участвал в
ПТП. Към момента на катастрофата в автомобила бил той, заедно с вуйчо му С.,
братовчедка му И. и А., приятелката на вуйчото. Заявява още, че ищцата се возела
отзад, но тъй като свидетелят няма деца и автомобилът не бил негов, не може да си
спомни дали е имало поставена детска седалка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви
и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия доказателствен материал, при
което следва да бъдат ценени при постановяването на решението, независимо от
родствената връзка на свидетелите с ищцата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото се установи по безспорен начин, че гражданската отговорност на
товарен автомобил марка и модел "Мерцедес Актрос" с рег. № *** М. Г. е застрахована
в румънската застрахователна компания "SOCIATEA DE ASIGURAREREASIGURARE
CITY INSURANCE" S.A. R O - застрахователна полица № *** с период на валидност
от 05.03.2021г. до 04.03.2022г., и събитието е настъпило в срока на покритие на
застрахователната полица.
Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ Сдружение "Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи" е представително национално бюро на застрахователите
в Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функциониране
на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение, като изпълнява функциите на компенсационен орган и извършва
плащанията в случаите, предвидени в чл. 515 КЗ. Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ в
13
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България
с участието на виновен водач, управляващ моторно превозно средство, което обичайно
се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва в бюрото – в случаите, когато няма кореспондент на
територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато
или когато има кореспондент на територия на Република България на застрахователя
на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е
приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че претенцията на пострадалото
лице може да бъде предявена пред съд, само ако бюрото не се е произнесло по
заявената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказало е плащане или пък
увреденият не се е съгласил с размера на обезщетението /чл. 511, ал. 3 КЗ/.
Чл.515, ал. 1 КЗ предвижда, че НББАЗ в качеството на компенсационен орган
заплаща обезщетение на увреденото лице, пребиваващо в Република България, само
когато застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на
претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията,
включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е
предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или
застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на
претенции в Република България.
По делото между страните липсва спор по факта, че застрахователят на
виновния водач не е определил кореспондент за уреждане на претенции в България,
поради което ответникът НББАЗ изпълнява функциите на компенсационен орган и е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установено е по безспорен начин, че на 14.04.2022г. ищцата е предявила пред
ответника претенция за изплащане на обезщетение за причинените при ПТП
неимуществени вреди. НББАЗ не се е произнесло по тази претенция, поради което
предявеният иск е допустим.
За основателността на предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ е необходимо да
се установи: настъпване на ПТП, наличие на причинно-следствена връзка между
виновното и противоправно деяние на водач на МПС, по отношение на когото има
действие задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
системата "Зелена карта" в държавите членки и в държавите, подписали
Многостранното споразумение, и причинени на ищеца вреди.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК одобреното от наказателен съд споразумение за
решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК има последиците на влязла в сила
присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица,
учреждения и длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес влязлата в сила
14
присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно изчерпателно изброените в
чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е задължителна за съда разглеждащ
гражданскоправните последици от конкретното деяние относно това дали то е
извършено, дали е противоправно и дали дееца е виновен.
В настоящия случай е налице одобреното от наказателния съд споразумение от
11.11.2022 г. по НОХД № 1049/2022 г. по описа на РС-Враца, чиито констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на
процесното ПТП от 19.12.2021г.), неговата противоправност и вината на водача на
товарен автомобил марка и модел "Мерцедес Актрос" с рег. № *** - М. Г., са
задължителни за гражданския съд и не подлежат на доказване в това производство.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП беше изцяло потвърден и от приетото
по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на двамата
свидетели-очевидци на същото.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.1, б."б" вр.
чл.342, ал.1 НК са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е именно наличието
на тежка или средна телесна повреда /в случая средна/, настоящата инстанция намира,
че следва да се считат за доказани в хода на настоящото производство при
разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно
имуществената отговорност на деликвента, също и причинените на И. С. Ц. телесни
увреждания, посочени в одобреното от наказателния съд споразумение, а именно:
средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно мозъчна травма, изразяваща
се в мекотъканен хематом в лявата челно-теменна област на главата с подлежащо
счупване на костите на черепа и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвИ. вляво челно
теменно, за което е претърпяла съответното оперативно лечение - отваряне на
черепната кухина и евакуация на кръвоизлива, с което и е причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на товарния автомобил и телесните увреждания
на ищцата. Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г.
по гр. д. № 130/1971 г. на І г. о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. № 1789/76 на І
г. о., Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение № 3421/18.01.1980 г. по
гр. д. № 1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981 г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г.
о. / е, че влязлата в сила присъда /респ. споразумение или решение по чл.78а НК/
относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд, само когато размерът на вредите е елемент
от фактическия състав на престъплението. Причинените на ищцата травматични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на водача на товарния
автомобил и тези увреждания бяха изцяло потвърдени и от приетото по делото
заключение на съдебно-медицинската експертиза. Ето защо и съдът приема, че по
15
делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на водача
на товарния автомобил, на 19.12.2021 г. на ищцата И. Ц. са причинени описаните в
одобреното от наказателния съд споразумение от 11.11.2022 г. по НОХД № 1049/2022 г.
по описа на РС-Враца, травматични увреждания.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира, че безспорно по
делото са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната
връзка с противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение
№95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по т.д.
№2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/19 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта
на травмите – закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в мекотъканен хематом
в лявата челно-теменна област на главата с подлежащо счупване на костите на черепа
и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвИ. вляво челно теменно, за което е претърпяла
съответното оперативно лечение - отваряне на черепната кухина и евакуация на
кръвоизлива, с което и е причинено разстройство на здравето, временно опасно за
живота; възрастта на пострадалата ищца към момента на настъпване на увреждането –
7 години; срокът за възстановяване –6 месеца; периода на интензивните болки
страдания и неудобства-11 дни ; претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер; отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние-
задържане на неотработени емоции /страх от автомобили/; обществено
икономическите условия към 2021г. съдът намира, че сумата от 90 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на
вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.52 от
ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключението на СМЕ и от свидетелските показания/, че пострадалата е търпяла
интензивни болки и страдания в продължение на 11 дни, като през същия период е
16
изпитвала и лични и битови неудобства, като резултат от невъзможността да става и да
се обслужва сама, изпитвала е ужас от преживяното. Събразно заключението на
вещото лице по СМЕ съдът приема също, че общият период до пълното
възстановяване на ищеца, е бил около 6 месеца, като в рамките на този период и извън
периода на интензивни болки, тя е продължила да изпитва болки, страдания и
неудобства, макар и в по-ниска степен. Самият факт, че травматичните увреждания са
наложили отваряне на черепната кухина на ищцата и че е съществувала макар и
временна опасност за живота й, недвусмислено сочат за голяма тежест на травмите и
то в детска възраст, когато човешката физиология е все още твърде крехка.
Травматично за ищцата от психологическа гледна точка се е оказал и белега на главата
й, а преди това и частичното премахване на косата, от което тя се е срамувала и е
ставало повод за недоброжелателен интерес от страна на нейните съученици. Налице
са и продължаващи оплаквания от главоболие, което дори да няма пряка медицинска
връзка с травматичните увреждания, очевидно оказва влияние върху психиката на
ищцата й създава поводи за допълнителни притеснения и страх. Житейски логично е и
това не се нуждае от специално доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата
е изпитала силен страх, притеснения и стрес, които все още водят до прояви на
изнервеност и чувствителност, поради което следва да се приеме, че тези душевни
безпокойства имат по-продължителен характер и съществуват обективно и след
изтичането на възстановителния период на физическите травми.
От друга страна, при определянето на размера на справедливото обезщетение
съдът съобрази установените факти, че възстановителният период на физическите
травми не е надхвърлил 6 месеца, здравословното състояние на ищцата в момента е
добро и прогнозата за състоянието й за в бъдеще е благоприятна. Следва да се посочи
също така, че медицински документи за влошаване на здравословното състояние на
ищцата не се представиха по делото, поради което следва да се приеме, че към
настоящия момент физическо възстановяване е осъществено. Нанесената
психологическа травма също отшумява и детето вече е преодоляло страха си от возене
в лек автомобил /вж.становище на л.л.А. в с.з.на 06.06.2024г./.
Ето защо съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 90 000
лв., поради което искът ще следва да се уважи до така посочения размер и се отхвърли
над сумата от 90 000 лв.до пълния предявен размер от 100 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване:
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да обсъди и
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца с оглед
нарушаване на задълженията по чл.137б от ЗДвП, което съдът приема за основателно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
17
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за установен по делото.
По въпроса може ли съпричиняването да е резултат от действия или
бездействия на малолетен пострадал, както е в случая, е формирана противоречива
практика на ВКС.
Според част от съдебните състави (решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. №
50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на I
т. о. и решение № 75/04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение
№50064 от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2022 г., II т. о., ТК), малолетното дете не
може да формира правно-валидна воля и няма установеното от закона задължение да
пътува с поставен предпазен колан /или система за обезопасяване-детска седалка/,
поради което не е налице неправомерно бездействие. В посочената практика се приема
също, че съгласно чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП задължение и повишена грижа на водача
на пътното преводно средство е да осигури превозването на деца в съответствие с
изискванията по чл.137б и чл.137в от ЗдвП, поради което при неизпълнението на тези
задължения резултатът не се съпричинява от детето, което няма принос за
възникването или увеличаването на вредите.
Според останалата част от съдебните състави (напр.решение
№31/29.02.2024г.по т.д. № 2413 по описа за 2022г, І т.о. на ВКС) „Задължението на
малолетното дете като пътник в превозното средство да използва система за
обезопасяване или обезопасителен колан не е изключено от установеното
самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП при превозване на
пътници преди да потегли да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното
им превозване (в редакцията на разпоредбата към 27.12.2015г., датата на пътния
инцидент). Неизползването на система за обезопасяване или обезопасителен колан не
изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но паралелно с това е
установено и съществува самостоятелно задължение по чл. 137а - чл. 137д, вр. чл. 1
от ЗДвП за пътника, намиращ се в превозното средство, за обезопасяване......... Така
когато при пътен инцидент по причина на водач на МПС, не е осъществен надзор от
родителя малолетното дете да използва система за обезопасяване или
обезопасителен колан, е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съответно
на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна
връзка макар и с невиновното бездействие на увредения, но при съобразяване на
задълженията на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП за завишена грижа. Това е и когато
водачът е упражняващият надзор родител. Задълженията по чл. 132, т. 2 от ЗДвП и
тези за обезопасяване по чл. 137а и сл. от ЗДвП съществуват едновременно, без да е
необходимо установяването на вина на увредения или на упражняващия надзор негов
18
родител при изпълнение на задължението за обезопасяване“.
Настоящият съдебен състав споделя и се придържа към практиката, формирана
в първата от посочените групи решения, която е и преобладаваща. Без да е необходимо
да се повтарят изложените от ВКС аргументи, в допълнение на тях настоящият
съдебен състав съобрази и следното:
Обвързването на задължението за поставянето на система за обезопасяване на
деца, с понасянето на административно-наказателна отговорност от водача на пътното
превозно средство, при неизпълнение на посоченото задължение, недвусмислено сочи,
че носител на задължението е самият водач, доколкото малолетното дете не може да
формира правно-валидна воля. Макар виновното поведение на пострадалия да не е от
значение за съпричиняването, то няма как обективният принос на пострадалия за
вредоносния резултат, чрез създаването на условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, да не се свързва с противоправността на действията или
бездействията, осъществили този принос. За да е противоправно едно действие или
бездействие обаче, следва пострадалият на е носител на съответно, регламентирано от
закона задължение, което той да е нарушил. В случая обаче задължението да превозва
деца при поставени системи за обезопасяване, е вменено на водача на пътното
превозно средство, поради което не детето, а водачът извършва действия или
бездействия в нарушение на това законово задължение /противоправни действия/ и
поради това неговото поведение, а не това на детето, обективно способства за
настъпването на вредоносния резултат.
При тези съображения съдът намира, че направеното от ответника възражение
за съпричиняване не неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на претендираната законна лихва:
Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението. Чл.516, ал. 2 КЗ предвижда, че срокът за произнасяне на
Компенсационния орган е два месеца, считано от датата на предявяване на претенция
пред него, а съгласно ал.4 този орган дължи законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от датата, на която изтича срокът по ал.2. В разглеждания случай
застрахователната претенция е предявена през ответника на 14.04.2022г., при което
срокът по чл.516, ал.2 от КЗ за произнасяне от компенсационния орган е изтекъл на
14.06.2022г. Ето защо и на осн.чл.516, ал.4 от КЗ върху дължимото застрахователно
обезщетение от 90 000 лв.следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от
14.06.2022г.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се дължат направените от нея
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. В производството по делото
обаче ищцата не е извършила деловодни разноски, тъй като на осн.чл.83, ал.1, т.4 от
19
ГПК е освободена от заплащането на такси и разноски по делото. Не са представени
доказателства и за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.М., а искане за
определянето на такова възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не е направено от
адвоката.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски. В производството по делото ответникът е
извършил разноски за СМЕ в размер на 250 лв., за САТЕ-400 лв., за издаването на
съдебно удостоверение -5 лв. и за адвокатско възнаграждение – общо 9456 лв. с ДДС.
По отношение на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
упълномощения от ищцата адвокат е направил възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г.за МРАВ минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата от
8650 лв.без ДДС или 10 380 лв.с ДДС (§2а от ДР на Наредба №1/2004г.за МРАВ).
Упълномощеният от ответника адвокат е регистриран по ДДС и размерът на
заплатеното му възнаграждение с ДДС е под минимума по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ,
поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.
При това положение общия размер на признатите разноски за ответника
възлиза на сумата от 10 111 лв. и съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва
да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 011,10 лв.
Ищцата И. Ц. е освободена от заплащане на такси и разноски по делото,
поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК, съобразно уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Враца дължащата се
държавна такса в размер на 3600 лева, както и изплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица по СМЕ и СПЕ, в размер на 585 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
И. С. Ц. от с.***, обл.Враца, ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител С. Ц. Д., ЕГН **********, сумата от 90 000 лв./деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди като
резултат от ПТП, настъпило на 19.12.2021 г. по вина на водач на чуждестранен товарен
автомобил "Мерцедес Актрос" с рег. № ***, за който е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с румънска застрахователна компания "SOCIATEA DE
ASIGURAREREASIGURARE CITY INSURANCE" S.A. R O, която няма кореспондент
20
в България, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2022г.до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение в останалата му част-над 90 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. Ц. от с.***, обл.Враца, ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен представител С. Ц. Д. от с.***, обл.Враца, ***, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата от 1 011,10
лв. /хиляда и единадесет лева и десет стотинки/ деловодни разноски за
производството пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца, държавна
такса в размер на 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/, както и изплатените от
бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на 585 лв./петстотин
осемдесет и пет лева/, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21