№ 1613
гр. Плевен, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.130 от ГПК.
С протоколно определение №1994 от 28.09.2022г., постановено по
гр.дело №4555/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, е прекратено
производството по делото и върната исковата молба на А. Л. А. , поради
липсата на правен интерес.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от А.
Л. А., чрез процесуалния й представител адв.Е. П.. В нея се твърди, че
обжалваното определение прегражда развитието на делото, както и че е
незаконосъобразно. Заявява, че съдът неправилно е приел, че ищцата желае
възстановяване на имената й преди принудителната им промяна. Сочи, че тя
желае различни бащино и фамилно име от тези, записани в първоначалния й
акт за раждане. Затова е неправилно съдът е приел, че искът е недопустим,
тъй като не е изчерпана процедурата по чл.19а от ЗГР, тъй като при нейното
провеждане тя няма да получи имената, които е заявила с иска, поради това е
и безпредметно провеждането й. Заявява, че поради религиозни съображения
и важни причини – нейната известност в обществото с турско-арабските
имена на нейния баща желае името й да бъде променено на А.Л.А.. Моли
определението да бъде отменено.
По така депозираната частна жалба не са представени писмени отговори
1
от насрещните страни – ответник и заинтересована страна и не е взето
становище по същество.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на
обжалване акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С ИМ А. Л. А. е заявила искане за промяна на бащиното си и фамилно
име съответно на А.Л.А. по реда на чл.198 ал.1 от ЗГР, като е твърдяла
наличието на важни обстоятелства за това.
За да приеме, че е налице липса на правен интерес от този иск, съдът е
приел, че пред ищцата е налице възможност по облекчена административна
процедура да промени имената си, като възстанови тези от преди
принудителната промяна.
Тези изводи на първата инстанция не се споделят от настоящия
въззивен състав.
В Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ съществуват два способа за
промяна имената на българските граждани - този по чл. 19, ал. 1 от ЗГР /по
съдебен ред чрез подаване на молба до съда, когато са налице предпоставките
на цитираната разпоредба/ и този по чл. 19а ал. 1-4 от ЗГР /по
административен ред за граждани с принудително променени имена по време
на т. нар "възродителен процес" и за техните деца, родени след промяната на
имената на родителите/. Касае се за две алтернативни възможности, като
всеки правен субект има право да избира от кой законов ред да се възползва.
В случая молителката е родена 1976г. и е с насилствено променени имена, то
същата може да избере всеки един от двата способа за промяна на имената си.
Административният ред по чл. 19а ал. 4 от ЗГР е една възможност,
предвидена за улеснение на гражданите, която обаче не е императивна.
Напълно допустимо е ищцата да се възползва от регламентирания съдебен
ред по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, ако прецени, че по този ред правата му ще бъдат
най-добре защитени, особено ако, както в случая се иска промяна на
бащиното и фамилното име, но не във вида, в който са били записани в акта й
2
за раждане преди насилственото преименуване, а в други /без окончание -ов
или –ев/. В този смисъл правната квалификация следва да се даде от съда, и
та е по чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Подадената искова молба с така предявен иск е
допустима и подлежи на разглеждане от сезирания първоинстанционен съд.
Налице е правен интерес за ищцата да доказва, че важни обстоятелства
налагат да носи заявените с ИМ бащино и фамилно име. Нейната
основателност /т.е. наличието на законовите предпоставки за уважаване на
иска/ е предмет на доказване в хода на производството.
Предвид на изложеното, атакуваното определение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №1994 от 28.09.2022г.,
постановено по гр.дело №4555/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е
прекратено производството по делото и върната исковата молба на А. Л. А.,
поради липсата на правен интерес и
ВРЪЩА делото на РС-Плевен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3