№ 758
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000525 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2916/30.12.2019год. , постановено по възз. т.дело № 5516/2019год. по описа
на САС е потвърдено Решение от 16.07.2019год., постановено по т.д.№ 1542/2017год. на СГС, с
което по предявен от „ Корпоративна търговска банка „ АД несъстоятелност срещу главен иск по
чл.59, ал.5 от ЗБН и евентуален иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН и на основание чл. 59, ал.5 от ЗБН е
обявено за недействително по отношение на кредиторите на „ Корпоративна търговска банка“ АД
в несъстоятелност извършеното с изявление за прихващане с вх.№ 7041/3006.2014год. от
Централна кооперативна банка АД , Скопие прихващане с негови вземания по договор за
безсрочен депозит от 29.112012год. в общ размер на 5 000777.78 евро, придобити по договор за
цесия от 27.06.2014год. от Централна кооперативна банка АД, Скопие със задължения на „
Централна кооперативна банка „ АД, Скопие към „Корпоративна търговска банка „ АД по договор
за банков депозит от 29.11.2012год., освен за сумите , които Централна кооперативна банка АД,
Скопие би получило при разпределение на осребреното имущество.
С Решение № 75/15.06.2022год., постановено по .д.№ 724/2020год. на ВКС е отменено
решение № 2916/30.12.2019год., постановено по в.т.д.№ 5516/2019год. на САС като делото е
върнато на САС за разглеждане на евентуално съединения иск по чл.59, ал. 3 от ЗБН.
За да се произнесе по иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН , Апелативен съд-София, в настоящия си
състав , съобрази от фактическа страна следното :
Пред СГС е била депозирана искова молба от синдиците на „ КТБ“ АД в несъстоятелност, с
която са предявени срещу „ Централна кооперативна банка „ АД , Скопие главен конститутивен
иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН и при условията на евентуалност –констативен иск с правно основание с
правно основание чл. 59, ал.3 от ЗБН.
Ищците са твърдели , че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС
била обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.), като била определена началната дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и
била обявена в несъстоятелност банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т. д. №
1
2216/ 2015 г. било отменено решението на градския съд в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на "КТБ" АД (н.) била определена 06.11.2014 г. и била определена друга
начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583 от 09.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1875/ 2016
г. било потвърдено определение № 172 от 06.07.2016 г. по т. д. № ЗЗ43/ 2015 г. на ВКС в частта, с
която били оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу решението на САС.
На 17.12.2012год. КТБ АД била предоставила на „ централна кооперативна банка“ АД,
Скопие срочен депозит в размер на 5 000 000л00 евро като депозитът бил осчетоводен със SWIFT
съобщение с референтен номер № 121217/001VP КТБ АД била предоставила на ЦКБ АД Скопие
депозита в размер на 5 000000.00евро за срок от 17.12.2012год. до 04.01.2013год. при лихвен
процент 1 % при лихвена конвенция АСТ/ 360.Депозитът бил предоговорен 19 пъти като съгласно
последното предоговаряне падежът му бил 30.06.2014год.,когато общият размер на задължението
на ЦКБ Скопие към КТБ АД е бил 5 004 305.56 евро, от които 5 000 000.00 евро главница и
4 305.56 евро начислена лихва до 30.06.2014год.
На 03.12.2012год. ЦКБ АД София е била предоставила на КТБ АД срочен депозит в
размер на 20 000 000.00 евро ,който бил направен и осчетоводен със SWIFT съобщение от
29.11.2012. с референтен № 7900DV-АВ-5637.Съгласно уговореното ЦКБ АД ,София
предоставила на КТБ АД депозита в размер на 20 000 000.00евро за срок от 03.12.2012год. до
28.12.2012год. при лихвен процент в размер на 0.15 % при лихвена конвенция АСТ/360. Депозитът
бил предоговорен 36 пъти до 30.06.2014год. ,като със SWIFT съобщение от 27.12.2013год.
лихвеният процент по депозита е определен на 0.20 %. При последното предоговаряне падежът на
депозита бил определен на 30.06.2014год., ведно с начислената лихва до 30.06.2014год..
С договор за цесия , сключен на 27.06.2014год. ЦКБ АД София е било прехвърлило на
цесионера ЦКБ АД Скопие част от вземането си по депозита, описан по-горе в размер на
5 000 777.78 евро, от които 5 000 000.00 евро главница и 777.78 евро потенциална лихва към
30.06.2014год.
На 30.06.2014гад. в деловодството на банката било постъпило уведомление с вх. № 7038, с
което ЦКБ АД София, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомява „ КТБ“ в несъстоятелност, че с
договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 27.06.2014год. е прехвърлила на ответника ЦКБ АД
Скопие част от вземането си по представения със SWIFT съобщение с референтен № 7900DV-АВ -
8101 от ЦКБ АД София към КТБ АД срочен депозит в размер на 20 000 000.00 евро , като
прехвърлената част е в размер на 5 000 777.78 евро.
На 30.06.2014годв деловодството на „ КТБ“ АД в несъстоятелност било постъпило
изявление за прихващане вх.№ 7041/30.06.2014год., с което ЦКБ АД Скопие е уведомила банката
за придобитото и описано по-горе вземане в размер на 5 000 777.78 евро като ЦКБ АД Скопие
като била отправила изявление за прихващане на придобитото вземане в ва срещу свое ликвидно
задължение към „ КТБ“ Ад в несъстоятелност , произтичащо от предоставения от КТБ АД със
SWIFT съобщение с референтен № 140530/005 на ЦКБ АД Скопие срочен депозит в размер на
5 004 305.56 евро, от които 5 000 000.00 евро и 4 305.56 евро начислена лихва до 30.06.2014год.
Ищците са поддържали ,че извършеното от ответника прихващане е недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал.3, предл.1 от ЗБН, тъй
като процесното прихващане,респ. придобиването на вземането са извършени преди
22.04.2015год.-датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на КТБ АД. Извършеното от ответника прихващане било недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като знанието за неплатежоспособността на
банката датира от 20.06.2014год. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради
спиране на плащанията към клиенти, което било ноторно известен факт. Освен това към
27.06.2014год. неплатежоспособността на банката била неторно известен факт и предвид
оповестяването на 20.06.2014год. на Решение № 73/20.06.2014год. на УС на БНБ за поставяне на
банката под особен надзор, а ответникът бил придобил вземането след оповестяване на
посоченото решение на УС.
Поради това са поискали от съда да постанови решение, с което да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността на основание чл.59, ал.3,
предл.1 от ЗБН прихващането прихващането, извършено от ответника с изявление за прихващане
с вх.№ 7041/30.06.2014год. отправено до "КТБ" АД (н.), на вземания към КТБ АД (н.) в размер на
5 000 777.78 евро, придобито от ответника чрез цесия, съгласно уведомление за извършена цесия с
2
вх.№ 7038/30.06.2014год., съгласно която „ Централна кооперативна банка „ АД София е
прехвърлило на „Централна кооперативна банка „ АД Скопие част от вземането си по
предоставения със SWIFT съобщение с референден № 7900 DV-АB-8101 на КТБ АД /н/ срочен
депозит в размер на 20 000 000.00 евро, като прехвърлената част е в размер на 5 000 777.78 евро.
Ответникът е оспорил иска и е поискал неговото отхвърляне .
Възприел е като спорен между страните единствено въпроса дали кредиторът е знаел за
настъпилата неплатежоспособност на КТБ към момента на придобиване на вземането срещу
банката и в тази връзка поддържа и предвид твърденията на ищците поддържа ,че решение №
73/20.06.2014год. на УС на БНБ не съдържа информация, респ.от него не може да се придобие
знание за настъпилата неплатежоспособност на КТБ АД. Извод за знание не би могъл да се
направи и от публикации в различни източници пред периода 20.06.2014год.-06.11.2014год., в
които са обсъждани варианти за оздравяване и възстановяване на дейността на КТБ АД.
Порази това ответникът е поддържал, че искът по 59, ал.3 от ЗБН е неоснователен и
недоказан и е поискал отхвърлянето му,ведно с произтичащите от това последици .
Апелативен съд –София , в настоящият си съдебен състав , намира за установено по
делото следното :
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства следното, че по протокол № 27 от заседание на управителния съвет на БНБ от
06.11.2014 г. е взето решение за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на "КТБ" АД
(н), обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. и решение за подаване на искане до
компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В мотивите на решението се
сочи, че с предходни решения на управителния съвет на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с
решение № 74 от 22.06.2014 г., в резултат на спиране на плащанията към клиенти, "КТБ" АД (н) е
поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД (н) с начална дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, както и банката е обявена в
несъстоятелност. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/ 2015 г. по
описа на Апелативен съд – София е отменено решението на СГС в частта му, с която за начална
дата на неплатежоспособността на "КТБ" АД (н) е определена 06.11.2014 г., като е определена
друга начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583/09.11.2016 г. по ч. търг. дело № 1875/ 2016
г. на ВКС, II-ро т. о. е потвърдено определение № 172/06.07.2016 г. по търг. дело № ЗЗ43/2015 г. на
ВКС, I-во т. о. частта, с която са оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу
решението на апелативния съд.
По делото е установено и че на 22.10.2014 г. е оповестен от БНБ окончателен доклад на
одиторските компании за анализа и оценката на активите на "КТБ" АД, публикуван на интернет
страницата на БНБ.
Страните не спорят и относно обстоятелствата, установени и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно че по силата на договор за банков депозит от 17.12.2012год.
сключен с ответника- „ ЦКБ“ АД Скопие „КТБ „ АД е притежавала вземане по главница в размер
на 5 000 000 евро, а заедно с начислените лихви към 30.06.2014год.- 5 004 305.56 евро, както и че
по силата на договор за банков депозит от 29.11.2012год. „ ЦКБ „ АД-София е притежавала
вземане към „ КТБ“ АД по главница в размер на 20 000 000 евро към 30.06.2014год. към която сума
са начислени и лихви.
Не е спорно между страните и се установява , че с Уведомление с вх.№
7038/30.06.2014год. „ КТБ „ АД –София е уведомила „ КТБ“ АД ,че на 27.06.2014год. е цедирала в
полза на „ ЦКБ“ АД –Скопие част от вземането си към банката в размер на 5 000777.78 евро, от
които 5 000 000 евро главница и 777.78 евро –лихви към 30.06.2014год. от общия депозит от
20 000 000 евро , както и че с изявление с вх.№ 7041/30.06.2014год. „ ЦКБ“ АД-Скопие е
уведомила „ КТБ“ АД, че на основание чл.103 от ЗЗД извършва прихващане между цедираните
му от „ ЦКБ“ АД-София вземания в размер на 5 000 777.78 евро срещу насрещното му задължение
към „ КТБ“ АД, произтичащо от открития депозит в размер на 5 004 305.56 евро към
30.06.2014год.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
3
предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН за неоснователен.
Съгласно чл.59, ал.3 от ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и
задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице следните
кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно изявление за прихващане от
страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да са
възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и 3)
наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че
е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН е
закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност,
ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл.36, ал.2 от ЗКИ.
В случая е безспорно установено от фактическа страна, че задължението на ответника „
Централна кооперативна банка „ АД Скопие към "КТБ" АД (в несъстоятелност), произтича от
договор за банков депозит , открит на 17.12.2012год. и с предоговорен краен срок до
30.06.2014год. е възникнало както преди датата на решението на съда за откриване на
производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на отнемане лицензията на
"КТБ" АД (в несъстоятелност ) за извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е
обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.
Същевременно, по делото се установи и това, че от своя страна „ Централна кооперативна
банка „ АД-Скопие е придобила вземания към "КТБ" АД (в несъстоятелност ) въз основа на
сключен договора за цесия от 27.06.2014год. в размер на 5 000 000 евро главница и 777.78 евро
лихва от общия депозит в размер на 20 000 000 евро от „ Централна кооперативна банка „ АД
София , за който банката е надлежно уведомена на 30.06.2014год. , когато е направено и
изявлението за прихващане. Поради това, се налага извод, че вземанията са ликвидни и в полза на
„ Централна кооперативна банка „ АД Скопие е възникнало потестативното право да извърши
прихващане на своето парично вземане, придобито по договор за цесия с паричните му
задължения по сключения договор за банков депозит от 17.12.2012год. Изявлението за
прихващане от ответника е доведено до знанието на "КТБ" АД (в несъстоятелност ) на
горепосочената дата и с достигането му до банката, същото е породило предвиденото в чл.104,
ал.2 от ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размера на по-
малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от
фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН: извършено е валидно изявление за прихващане от страна
на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност
като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН,
изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на
банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към
банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл.59,
ал.4 от ЗБН,настоящият съдебен състав намира следното:
В процесния случай, осъществяването на този елемент от фактическия състав на нормата
на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на доказване от страна на ищеца - синдиците на "КТБ" АД (в
несъстоятелност / , тъй като с оглед датата на сключване на договорите за цесия- 27.06.2014год. е
неприложима презумпцията за знание по чл.59, ал.4 от ЗБН .
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на въпроса относно
знанието на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента на
възникване на неговото вземане. Например решение № 51/21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на
4
ВКС, II т. о.; решение № 59/10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение
№143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., II т. о. на ВКС; решение № 39/07.05.2021 г. по т. д. №
2359/2019 г., I т. о. на ВКС; решение № 142/21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., II т. о. на ВКС и
други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод тълкуването на
разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН.
Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за
неплатежоспособността на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е
поставена с решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ под специален надзор
поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115,
ал.1 ,т.1 от ЗКИ/. Твърди се, че поставянето на банката под специален надзор, поради спирането на
плащанията към клиенти, е ноторно известен факт, тъй като към датата 20.06.2014 г. всеки
гражданин е разполагал с тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на
чл.59, ал.3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014
г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до 20.11.2014г. С оглед тези доводи, е
поискано от съда да прогласи за недействително извършеното на 30.06.2014год. прихващане от
кредитора на банката.
Придобиването на вземанията, с които ответникът е извършил оспорваното прихващане,
следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в
практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл.59, ал.3 от ЗБН узнаването на решенията
от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се
приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции
информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите
финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са
свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на
неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е
предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ / напр. решенията на УС
на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност/, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет
страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от
свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от
БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната
банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на
"КТБ" АД (в несъстоятелност ), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по
смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален
надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия
от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е
предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към
момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена
за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на
обсъждания проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по
т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл.59, ал.3 от ЗБН законът би следвало да
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ
становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за
банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент
ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано
от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при
извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при
наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН
предявеният евентуален иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна за първи път поставя
за разглеждане въпроса за нищожността на процесното прихващане, респ. на предшестващия го
5
договор за цесия , допустимостта на разглеждането на който обосновава с разясненията в
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства. Доводът за нищожност е основан на твърдения
за липса на законовите изисквания за извършеното прихващане, а именно наличието на две
насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Поддържано е ,че целта на наложените с Решение №
73/20.06.2014год. от УС на БНБ мерки, предвидена в чл.116, ал.2 от ЗКИ, е да спре за определен
срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на поставената
под надзор банка /в случая всички/ и които мерки водят до неизискуемост на задълженията на „
КТБ“ АД към нейните кредитори за периода на специален надзор. Така се счита , че от
20.06.2014год.- датата на приемане на Решение № 73 от УС на БНБ всички задължения на „ КТБ“
АД, респ. всички вземания на кредиторите на банката са неизискуеми,което означавало че за
периода на специалния надзор не били изпълнени изискванията на чл.103 от ЗЗД, респ.че всички
прихващания извършени през посочения период са нищожни от една страна-поради липсващ
предмет- изискуемо вземане на банката ,което да бъде прихваната съответното задължение, а от
друга- поради нарушаване на правилата на специалния надзор- чл. 119 от ЗКИ. Наведен е довод за
нищожност на процесното прихващане и поради заобикаляне на закона-както поради заобикаляне
на реда за удовлетворяване на депозантите по Закона за гарантиране на влоговете в банките / отм.
ДВ бр. 64/14.08.2015год. в сила от същата дата/, така и по заобикаляне на реда за удовлетворяване
на реда на кредиторите по Закона за банковата несъстоятелност.
В конкретния случай съдът няма задължение да се произнесе служебно по твърдяната от
въззивника нищожност, тъй като не се установяват пороци, произтичащи както пряко от
съдържанието и формата на прихващанията (респ. договора за цесия), така и от общоизвестни или
служебно известни на съда факти.
Дори и да се приеме за допустим за разглеждане , наведеният довод за нищожност на
прихващането ,респ. договора за цесия е неоснователен.Това произтича от самия текст на чл.119,
ал.1 от ЗКИ / (към настоящия момент отменен, но действащ към момента на извършване на
процесното прихващане), който предвижда, че са нищожни всички действия и сделки, извършени
от банката в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 1 - 4 след обявяването в ТР на решението на БНБ (за
поставяне на дадена банка под специален надзор. Това, че няма абсолютно никаква връзка между
изискуемостта на задълженията на банката съгласно основните принципи на облигационното
право и административната мярка по спиране на изпълнението на задължения на банката, личи и
от въведената от законодателя фикция на чл.119, ал.4 от ЗКИ (също отменен към настоящия
момент, но в сила към момента на извършване на процесното прихващане), според която в случай
на налагане на тази мярка и за периода, за който БНБ е упражнила това правомощие, се смята, че
банката не е в забава относно изпълнението на паричните задължения, чието изпълнение е спряно -
т. е. макар банката да е в забава, се приема, че не е. Същото е видно и от чл.119, ал.5 от ЗКИ / отм./
, с която е изключена имуществена отговорност на банката за неизпълнението на задълженията й,
чието изпълнение е спряно със специалния надзор. Ако от налагането на самата мярка спиране на
изпълнението следваше твърдяната неизискуемост, на законодателя нямаше да му се налага
изрично да въвежда фикцията на чл.119, ал.4 от ЗКИ (отм.) и да изключва имуществена
отговорност на банката за неизпълнението на спрените й задължения.
Гореизложеното категорично води до извода, че налагането на мярката по чл.116, ал.2,т.2
от ЗКИ единствено забранява/въвежда мораториум за банката да изпълнява свои задължения.
Въпреки, че препятства възможността кредиторите на банката да искат реално изпълнение по
своите вземания, мярката не се отразява на изискуемостта на тези задължения и на възможността
кредиторите на банката да прихващат с тях срещу банката - т. е. няма действие спрямо правото на
кредиторите да прихващат вземанията си срещу банката. Мярката по чл.116, ал.2, т.2 от ЗКИ не
прави задълженията на банката неизискуеми, като единствено препятства възможността
кредиторите на банката да поискат изпълнение извънсъдебно или чрез иск за реално изпълнение,
като оневинява банката и изключва отговорността й за това неизпълнение именно с цел да съхрани
възможността и осигури време за набавяне на ликвидни средства и за стабилизиране дейността на
банката.
Неоснователни са доводите на въззиваемите че по см. на чл.94 от ЗБН със сключването
6
на договора за цесия и извършеното впоследствие прихващане се нарушавал редът за
удовлетворяване на кредиторите на банката. ЗБН не само не изключва, но и изрично урежда
възможността кредиторите на банката да извършат прихващане на свои задължения към нея с
насрещни вземания, които имат към банката. Това е видно от разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗБН
според която "кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо, освен е случаите
по ал. 5 (последната добавка е с изм. на ЗБН в сила от 28.11.2014 г., след извършване на
процесното прихващане).
Горното се потвърждава и от чл.144, ал.1 от ЗКИ, съгласно който законодателят изрично е
допуснал извършването на прихващания срещу банката и то както по време на особения надзор,
така и по време на открита процедура по несъстоятелност, като е указал, че "прилагането на
оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за банка не засяга правото на
кредиторите й за прихващане на свои вземания срещу вземания на банката към тях, когато са
налице условията за това съгласно закона, приложим към вземането на банката. "
По изложените съображения предявеният иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН се явява
неоснователен и следва да се отхвърли .
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ КТБ „ АД в
несъстоятелност дължи на въззивника разноски като направени в първоинстанционното ,
въззивното и касационно производство, които съгласно представените доказателства и списък по
чл.80 от ГПК възлизат общо на сумата от 919 227.42лева. Неоснователно е възражението на
въззиваемите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, основано на чл. 78, ал.5 от ГПК.
Претендираното от въззивника за възстановяване възнаграждение е в минималния размер,
предвиден в релевантната за определянето размера на възнаграждението разпоредба на чл.7, ал.2,
т.6 от Наредба № 1 /2004год., с включен към него ДДС.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 71 от ГПК , „ Корпоративна търговска
бланка“ АД в несъстоятелност следва да заплати на СГС дължащата се държавна такса по
предявения иск ,която възлиза на сумата от 391 502.75лева ,която следва да се събере от масата на
несъстоятелността.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно
упражняващи правомощията на Синдици на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. София,ул.“ Граф
Игнатиев“ № 10 против „ Централна кооперативна банка „ АД Скопие със седалище и адрес на
управление в Република Македония, гр.Скопие-Център, ул. 1731 № 2 ,вписано в Централния
регистър на Р Македония с ЕМБС / ЕИК/ 4640063 за обявяване за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ на извършено прихващане , обективирано в Изявление за прихващане с вх.№
7041/30.06.2014год. отправено от „ Централна кооперативна банка „ АД Скопие до „ КТБ“ АД в
несъстоятелност , с вземане по изявлението за прихващане в размер на 5 000 777.78 евро,
придобито от ответника чрез цесия, съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№
7038/30.06.2014год. съгласно която „ Централна кооперативна банка „ АД София е прехвърлило на
„ Централна кооперативна банка „ АД Скопие част от вземането си по предоставения със SWIFT
съобщение номер № 7900DV-AB-8101 на „КТБ“ АД /в несъстоятелност срочен депозит в размер
на 20 000 000.00 евро,като прехвърлената част е в размер на 5 000 777.78 евро като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „ Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление“ гр.София , район Средец, ул.“ Грах Игнатиев“ № 10 да заплати
на „ Централна кооперативна банка „ АД Скопие със седалище и адрес на управление в Република
Македония, гр.Скопие-Център, ул. 1731 № 2,вписано в Централния регистър на Р Македония с
7
ЕМБС / ЕИК/ 4640063 сумата от 919 227.42лева разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното , въззивно и касационно производство.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка „ АД в несъстоятелност с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление“ гр.София , район Средец, ул.“ Грах Игнатиев“ № 10 да заплати
от МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА по сметка на СГС сумата от 391 502.75 лева ,
представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8