Р Е Ш Е Н
И Е
260275/25.2.2021г.
гр.Варна,
25.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Валентина Батешкова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 5010 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от „А.2.“ ООД-Варна срещу Наказателно постановление № 441171-F483373/10.06.2019г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Намира, че актът не е
изготвен от компетентен орган, както и че не съдържа необходимите реквизити.
Счита за издадено от некомпетентен орган и обжалваното наказателно
постановление, като твърди и че същото не е било надлежно връчено на
санкционираното лице. Сочи, че административнонаказателното обвинение е
противоречиво формулирано и непълно. Поддържа, че е органичено правото му на
защита поради липса на конкретизация коя от хипотезите на чл.118 от ЗДДС се
приема, че е осъществена. Оспорва наличието на вмененото му административно
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от адв.Бакалова, която поддържа жалбата на изложените в
нея основания. При условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на
наложеното наказание.
Представител на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Счита, че не са налице претендираните от жалбоподателя
процесуални нарушения, както и че наложеното административно наказание в
конкретния размер е правилно определено и справедливо.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
търговски обект- магазин за дрехи втора употреба, намиращ се на бул.”Генерал
Колев” №3 в гр.Варна. В обекта било въведено в експлоатация фискално устройство
модел „TREMOL A 19KL“ с ИН на ФУ „ZK125937“ и с ИН
на ФП „50162206“. Същото притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. На 18.04.2019г. около 15,14ч. фактическата наличност в касата
била в размер на 405,32 лв. В този момент от
М.Б.Г. и И.С.Т. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, била извършена
проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката бил
изведен междинен финансов отчет, от който било установено, че разчетената касовата наличност
от фискалното устройство е в размер на 245,46лв. Фактическата наличност била
установена чрез преброяване, за което бил съставен опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката, като била констатирана разлика
между фактическата и разчетената касова наличност в размер на 159,86 лв. Проверяващите
преценили, че посочената разлика представлява въвеждане на пари в касата, която
не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до
минута. Във връзка с тези констатации на 10.06.2019г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител
на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.06.2019г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „А.2.“ ООД-Варна била наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. за неизпълнение на задължение към
държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.Б.Г. и И.С.Т.,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение
в тяхната достоверност. Твърденията на свидетелите кореспондират и на
приложените писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката и дневен
финансов отчет №004437/18.04.2019г.-15,14ч. Приобщените писмени доказателства
подкрепят показанията на свидетелите и позволяват фактическата обстановка да
бъде установена по несъмнен начин.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. От своя страна нормата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ изисква извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на санкционираното лице, че фактическата касова наличност в
търговския обект, стопанисван от последното, не е съвпадала с наличността
според паметта на фискалното устройство, като въвеждането в касата на сумата от
159,86 лева, представляваща констатираната разлика, не е била регистрирана във
фискалното устройство. При така установеното съдът
приема, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение, установено с чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., тъй като е налице разлика между фактическата наличност в
касата на търговския обект и тази, разчетена от фискалното устройство, а
във ФУ липсват отразявания на служебно въведени и/или служебно изведени суми. В тази насока е и
практиката на ВАдмС- в Решение
№ 113 от 2.02.2021 г. по к. а. н. д. № 2743/2020 г. се приема, че след
като установената касова наличност не съответства на данните от направения
междинен отчет, като за превишението няма данни да са извършени продажби, се
налага извод, че установената разлика може да възникне единствено чрез служебно въвеждане на суми, каквото не е сторено по
надлежен ред. В цитираното решение е
приет за правилен извода на въззивния съд, че в тези случаи се касае именно за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
При извършената цялостна служебна
проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа
на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН
реквизити; издадени са в
предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата и
поддържани в съдебно заседание, за липса на съответна компетентност на
наказващия орган. По делото е приложено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП, от което е видно, че по силата на т.1.1, б.“г“ от Заповедта началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са упълномощени да
издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за
нарушения, регламентирани в чл.185 от ЗДДС, какъвто е и настоящия случай. От
приложеното копие на Заповед от 05.07.2018г. се установява, че лицето, издало
наказателното постановление- Бойка Генова, заема именно такава длъжност. С
необходимата компетентност разполага и актосъставителят, по силата на т.2.1 от Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. Следва да се отбележи, че в практиката си ВАдмС
изрично приема, че компетентността
на АНО и актосъставителя се установява от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. (Решение
№ 258 от 18.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 156/2020 г.).
Не е допуснато процесуално нарушение при предявяването и връчването на
акта. Същият е съставен в присъствието на лицето Йорданка Илиева Трифонова. От
приложеното на л.6 от делото пълномощно (т.1) е видно, че посоченото лице е
оправомощено да подписва АУАН, съставени на името на дружеството и следователно
актът е съставен в присъствието на лице с надлежна представителна власт.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. Съдът намира също, че наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за лице, което извърши
или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, а Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка с прилагането на
чл.118 от ЗДДС. Не е накърнено правото на защита
на дружеството с непосочването изрично в НП, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Доколкото нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС препраща към
санкциите по ал.1 само в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, а в НП изрично е посочено, че
наказанието се налага на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, то становището на наказващия орган, че се
касае именно за такъв случай, е станало ясно в напълно достатъчна степен. Не
представлява процесуално нарушение и липсата на конкретизация коя от хипотезите
на чл.118 от ЗДДС се приема за осъществена. Както беше посочено, процесното
наказателно постановление е издадено не за нарушение на чл.118 от ЗДДС, а на
нормативен акт по неговото прилагане, какъвто се явява Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Съдът
констатира, че при описанието на обстоятелствата около извършването на нарушението е допусната
неточност. Както в акта, така и в издаденото наказателно постановление е
посочено, че промяната на касовата наличност не е регистрирана в момента на
извършването ѝ с точност до минута, а такова изискване се е съдържало във втората алинея на чл.33 от
Наредбата (отменена към
момента на проверката). Макар и да е допуснато смесване на изискванията,
установени с двете алинеи на цитираната норма, съдът намира, че тази
непрецизност не е съществена. Нарушената в случая разпоредба изисква всяка
промяна на касовата наличност да се регистрира във ФУ, като съдът намира, че
това задължение следва да се изпълнява в момента на извършването на съответната
промяна. Доколкото в случая процесното задължение не е било изпълнено,
неправилното посочване на изискванията, въведени в следващата алинея, не е
довело до реално накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Критерият,
по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката
доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на
наказаното лице, а в случая е явно, че
процесуалните права на дружеството-жалбоподател не са били реално увредени.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретен резултат, при което за да бъде
счетен случаят за маловажен е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, а по делото
няма данни за наличие на такива. Установената разлика също така далеч не е
незначителна и представлява немалка част от фактическата наличност. Приложени
са и доказателства, че дружеството е санкционирано и за други нарушения от вида
на процесното, което обстоятелство също изключва възможността за приложение на
цитираната норма.
Основателно е обаче искането за
намаляване размерът на наложената санкция. Съдът намира, че наличието и на
други нарушения на данъчното законодателство, само по себе си, не обосновава
налагането на санкция в конкретния размер, поради което и с оглед особеностите
на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в
закона, а именно 700 лева.
Независимо от изхода на
делото на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение поради липса на съответно искане.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 441171-F483373/10.06.2019г. на началника
на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална
агенция за приходите, като намалява
размера на наложеното на “А.2.” ООД-гр.Варна с ЕИК: *********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, административно наказание „имуществена
санкция“ от 1500.00 на 700.00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: