Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр.Бургас 11.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: АлбенаЗъбова
Иван Воденичаров
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р.Манкова в. гр. д. № 168 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Т. и Г. Т. Т., двамата от гр. Б., против решение № 50/27.02.2019 г. по гр.д. № 1901/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове по чл.49 ЗЗД против община К. за заплащане общо на сумата от 50 000 лв., обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Наведени са оплаквания за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.49 ЗЗД. Оспорват се констатациите на съда за липса на основания за ангажиране отговорността на ответника по този ред, поради липса на доказателства за възложен от общината ремонт на канавката през 2015 г., който да е извършен некачествено, от което е настъпило увреждащото наводнение. Твърди се, че е налице изключението, предвидено в т.7 на ППВС №7/1959 г., касаещо ангажиране на отговорността на държавните предприятия, учреждения и организации. Сочи се, че за ищците е невъзможно да установят кои са лицата, извършили действия или допуснали бездействия, довели до настъпване на вредата, но съгласно посоченото тълкувателно решение, те не дължат такова доказване. Отговорността може да бъде ангажирана и в случаите, когато се установи наличието на събитие, от което са произтекли вреди, което не би настъпило, ако при изпълнение на дейността са спазени законовите задължения, техническите и другите правила, относими към работата. Налице е позоваване на изслушани по делото свидетелски показания и СТЕ, сочещи на извършени ремонтни дейности от служители на общината по канавката, като принадлежност към улицата в селото и подходите към имота, както и некачественото извършване на ремонта. Сочи се, че в доклада по делото съдът не е вменил на ищците да докажат дали улицата е улица или част от републикански или общински път. След твърдения на ответника, че се касае за част от републиканската пътна мрежа, въпрос относно статута на улицата е поставен от ищеца към назначената СТЕ, но не е допуснат от съда. Въпреки липсата на документация у ответника за процесната улица, в експертното заключение е посочено, че техническата инфраструктура пред парцела се състои от улица и канавка, чиято лоша поддръжка е причина за наводнението в имота на ищците. Оспорват се изводите на съда за неотносимост към отговорността по чл.49 ЗЗД на принадлежността на задължението за изграждане на канавка или отводнително съоръжение. За неоснователно се счита и позоваването на ЗДвП, поради липса на доказателства улицата да е част от републиканската или общинската пътна мрежа. Изтъкнато е неизпълнение на задължението на ответника за поддръжка, съобразно чл.64, ал.3 ЗУТ, което противоправно бездействие обосновава ангажиране на отговорността му за вреди.
Община К. не е подала отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Искът е за заплащане на сумата от 50 000 лв., имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на противоправно деяние на служители на община К., които през 2015г. са изпълнили некачествен и недовършен ремонт на пътната настилка и тротоара в участъка в непосредствена близост до входа на имота на пострадалите, в следствие на което около 2 часа на 24 срещу 25.10.2017г. имотът в с. П. и., собственост на Т. и обитаван от Т., представляващ масивна двуетажна къща в УПИXIII-148 в кв.32 по плана на селото, е наводнен, нанесени са материални щети на първия етаж на жилищната сграда на обща стойност 39 000лв., подробно описани в допълнителна молба за всеки от ищците, като същите твърдят и преживени болки и страдания, за които претендират обезщетение от 11 000 лв ./съответно 2 000 и 9 000 лв./ Правното основание на иска е чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
С обжалваното решение искът е отхвърлен, като са изложени съображения за липса на доказателства за извършен през 2015г. некачествен ремонт от страна на общината в участъка на улицата пред увредения имот, в резултат на който да е настъпило наводнението през 2017г. Община К. само е почиствала и разширявала необлицованите канавки, като е премахнала бетонирани тръби и поставила пе-образни мостчета за осигуряване достъп до дворните места. Приел е, че собствеността на улицата е без значение, тъй като не се касае за отговорност по чл.50 ЗЗД за произлезли от вещта вреди, както и без значение за отговорността по чл.49 е чие е било задължението по закон да изгради канавка или отводнително съоръжение на съответната улица. Намерени са за неприложими в разглеждания случай Законът за пътищата, тъй като процесната улица не е участък от републикански или общински път, а Законът за движение по пътищата има различни цели, несъвместими с осъществяването на отводнителни съоръжения, още повече, че в исковата молба не се търси отговорност за бездействие по изпълнение на вменено от закона задължение за изграждане на годна отводнителна система.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд в надлежно развило се съдебно производство по допустима искова претенция.
По правилността на решението:
С исковата молба е заявено от фактическа страна, че през м.март 2015г., когато започнал ремонт на къщата на Т. в с. П. и., ответната община К. предприела ремонт на улицата пред къщата /улица №3/ с наети от общината работници, които да направят канал, за да се отича водата на селото. Бил изкопан канал около 80 см. и поставени бетонови мостчета към входните врати на имотите. Преди ремонта пред двора имало сложена голяма тръба за отичане на водата, а отгоре било бетонирано. При ремонтните дейности изкопът бил некачествено направен и обектът останал недовършен. В продължение на две години всичко обрасло с трева и пръстта започнала да се свлича. През нощта на 24 срещу 25 октомври 2017г. валял изключително силен дъжд и на сутринта живеещата с приятеля си и малко дете в имота Г. , сестра на собственика, констатирала наводнение на първия етаж на къщата. Нямало ток, не можели да излязат, колата им била пълна с вода. Дошли близки да ги изведат и извозят до Бургас, пътят бил залят с вода, мостът до с. Ч. в. бил пропаднал. Според ищците, ако общината е контролирала ремонта и е взела адекватни предпазни мерки навреме, бедственото наводнение не би се случило. Длъжностните лица на община К. знаели за проблема, но бездействали и не положили дължимата грижа. Всички къщи от страна на канавката били наводнени. При наводнението били унищожени вещи на ищците по приложен списък и са направени разходи за ремонт на къщата. Тодорова страда от алергия и започнала да кашля, вдигала кръвно, била стресирана и изнервена. По време на бедствието изпитала безпокойство и напрежение. Тодоров също се изнервил от събитието, развалил отношенията с родителите си и сестра си, притеснява се за имота и се опасява да не се случи отново. Й. Т. претендира 9 600 лв. имуществени и 2000лв. неимуществени вреди, а Г. Т. – 29 400 лв.имуществени и 9000 лв. неимуществени вреди, в едно с лихви и разноски.
В отговор на исковата молба община К. е оспорила претенциите, като неоснователни. Заявено е, че претърпените от ищците вреди са в резултат на бедствено положение от проливните дъждове в нощта на 24 срещу 25.10.2017г., обявено със заповед №РД-09-070/25.10.2017г. на кмета на общината. В с. П. и. са паднали водни количества над 250 л/кв.м. Налице е непреодолима сила, за което ответната община не носи отговорност. Освен това е посочено, че общината не е отговорна за поддържането на пътя и отводнителните канавки, а това е задължение на Областно пътно управление, според чл.30, ал.1 от ЗП и чл.51,ал.1,т.1, б. „а“ ППЗП. Оспорени са по основание и размер и заявените вреди.
В писмено становище по отговора на ответника, ищците са посочили, че пътят пред процесния имот и отводнителните съоръжения по него са публична общинска собственост, според чл.3, ал.2, т.2 и чл.8, ал.3, вр. чл.5, ал.1, т.5 ЗОбС и поддържането им е вменено от закона задължение на общината, съгласно чл.70 и сл. ЗУТ, чл. 31 ЗП, чл.48 ППЗП. Неподдържаната пътна и техническа инфраструктура, некачествено извършените ремонтни работи на отводнителната система по улицата и нейното поддържане са довели да наводнение на процесния имот. Направени са корекции в списъка на увредените вещи.
Искът е за непозволено увреждане и има правното си основание в чл.49 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Безспорно е по
делото от фактическа страна, че Й. Т. е собственик на двуетажна жилищна сграда
в с. П. извор, община К., обл. Б., построена в УПИXIII-148,
кв.32 по плана на селото, съгласно нот. акт №** от **.**.2012г. на нотариус А. Д., рег. № *** на НК. Собственикът е предоставил
имота за ползване на сестра си, Г. Т., която живее там с приятеля си и малкото
им дете. В нощта на 24 срещу 25.10.2017г. при пороен дъжд, за което в община К.
е обявено бедствено положение, първият етаж на къщата бил наводнен и в резултат
на наводнението имотът е увреден.
Спорни са
причините за наводнението, а оттам и за вредите от него. В тази насока пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна техническа
експертиза. Вещото лице З. И. е констатирала, че в община К. липсват строителни
книжа за изграждане на техническа инфраструктура – улица, тротоари,
отводнителна система, канализация, както и за рехабилитация, реконструкция или
основен ремонт на улицата пред процесния имот.
Същият, както и другите имоти от западната страна на улицата са на различна
надморска височина и се намират на по-ниско ниво от улицата. Тя е изпълнена с
нетрайна трошенокаменна настилка, липсват тротоари и на много места са демонтирани
бордюрите. Трасето на отводнителната канавка, необлицована, преминава между
уличното платно и затревената площ пред регулационните граници на имотите. Към
момента на огледа /м.01.2019г./ канавката не е добре почистена от наноси и има
задържана вода, няма необходимия наклон, откосите също не са направени. Трасето
на канавката завива в дясно и в края на двата квартала се зауства
в бетонова тръба ф500, която е затлачена и през нея не могат да оттичат
дъждовни води при интензивни валежи. Пред имотите над канавката са поставени
сглобяеми стоманобетонни елементи, които служат за преминаване като мостчета.
Отводнителният канал, както е изграден /недостатъчна дълбочина и наклон, не са
направени откоси/, не може да поеме значителни валежи, без да засегне имота на
ищците. Вещото лице не може да посочи как се е поддържала улицата и канавката
към момента на наводнението на 24/25.10.2017г. В съдебно заседание експерта
пояснява без конкретика, а хипотетично, че ако има
проливни дъждове, едната причина за наводнение е непочистена и затлачена
канавка, а втората е поради наклона на по-високо стоящите имоти. Според вещото
лице причината за наводнението е комплексна, като освен поддържането и самата
идея на правенето на тази канавка и начинът, по който е направена са неправилни,
с оглед техническите изисквания.
Показанията на свидетеля В. М. също са относими към причините за наводнението. Същият заявява, че след предходно наводнение през октомври 2014г., което не било с такива щети, община К. направили подобрение на инфраструктурата, а станало по-лошо. Преди, пред всяко дворно място, имало поставени по няколко бетонни тръби за отичане на водата, тръбите били продължение на канавката. В последствие канавката била разширена, бетонните тръби били отстранени. Пред дворните места бил подложен бетон и поставени п-образни бетонни мостчета за отвеждане на водата, което не позволявало водата да се изтича по-бързо. Улицата пред процесния имот била единствената в селото с канавка. В края на същата бил направен ров за събиране на водите и оттичането им по улицата към дерето. По-надолу минавал главния път на селото за другите села – с. Ч. в. и др., като канавката вървяла под главния път ч. мостче и бетонна тръба. Тя също не можела да поеме водите. Канавката често се задръствала от наноси от нивите, тръбата също била затлачена. След 2015г. нищо не се направило. Канавките живущите там си ги поддържали сами, но при процесния дъжд се свлекли отгоре камъни, чакъли, треви и се затлачили. Общинската част /поляната от където тръгва канавката/ никой не е почиствал и поддържал. Над поляната имало ниви, от където водите свлекли слама, треви, клони, те се натрупвали по оградите, водата не можела да минава, създал се допълнителен напор, от който оградните мрежи и коловете били съборени и водата влязла в дворовете. Едното мостче се затлачило и водата тръгнала навсякъде. Свидетелят се оказал във вода в стаята си и качен на леглото изчаквал какво ще стане. След около час и половина водата започнала да спада. Сутринта се погрижил за своя двор. На следващия ден отишъл при Г. Видял влажните електроуреди и др.вещи.
При така изложените доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая не се установява претърпените вреди от въззивниците, вследствие на наводнение при обилните дъждове на 24 срещу 25.10.2017г., да са причинени в резултат на некачествен и недовършен ремонт на канавка, извършен през 2015г. по възложение от община К., или от бездействие на служители на общината по поддръжка на канавката. Безспорно общината е възложила и е било извършено почистване и разширение на канавката на улицата пред процесния имот, като са поставени бетонни елементи за преминаване от имотите. Липсват, обаче, доказателства за това, че на 24 срещу 25.10.2017г., при падането на проливен дъжд, наводнението на процесния имот е в резултат на извършените от общината дейности през 2015г. Заключението на вещото лице е по направен оглед на канавката през 2019г., когато състоянието ѝ е неотносимо към момента на вредоносното събитие. Същата несъмнено е в значително променено състояние за такъв продължителен период от две години. В експертизата няма ясен и убедителен извод, настъпилото наводнение да е причинено от описаните действия, възложени от общината, или от състоянието на канавката към момента на събитието, поради бездействие на общината за нейната поддръжка. Заявлението на вещото лице за комплексни причини за станалото наводнение се базира на изначално сгрешена идея за правенето на канавка и начина, по който е направена. За въпросната техническа инфраструктура липсва планировка и строителни книжа. Освен това, св. М. заявява, че канавките си ги поддържали сами, но дъждът докарал камъни, чакъл, треви, сено и клони и ги затлачил. Предвид това изявление и данните от писмо на Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Варна от 19.07.2018г. /л.99/ за паднали в района на с. П. и. през нощта на 24 срещу 25.10.2017г. валежи в количество 155% от нормата за целия месец октомври, следва да се приеме, че вредоносното наводнение в дома на ищците е резултат от природно бедствие. В тази насока е и издадената заповед №РД-09-670/25.10.2017г. на кмета на община К., с която, поради възникналото наводнение вследствие на падналия пороен дъжд, е обявено „бедствено положение“ на територията на общината. По делото не се доказа, че при поддържана в добро състояние канавка по улицата пред процесния имот, не би настъпило наводнението на имота и вредите от същото.
При изложените съображения, се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и разглежданите искове за непозволено увреждане са недоказан по основание. Липсва установена причинно- следствена връзка между настъпилите за въззивниците-ищци вреди от наводнение и виновни действия или бездействия от лица, на които община К. е възложила работа, изразяваща се в извършен некачествен и недовършен ремонт на канавка или в поддръжка на канавка.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 1901/2017 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: