О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
...................
гр.Шумен, 19.03.2019г.
Административен съд - Град Шумен,
в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия:
Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 286 по описа за 2018г.
на Административен съд –
гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на «С.и с.м. ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Й.Н.Й, депозирана чрез пълномощник
и процесуален представител адв.Снежана Тошева от АК – Шумен, с искане за
връщане на надвнесена държавна такса. В същата се сочи, че при завеждане на
жалбата дружеството е заплатило държавна такса в размер на 50 лева.
Впоследствие по указание на съда, дадени с определение от 11.09.2018г.
оспорващият е внесал допълнителна държавна такса в размер на 309,05 лева. С настоящата молба счита, че определена от
съда държавна такса в размера над 50 лева е недължимо платена и като такава се
явява надвнесена и моли същата да му бъде върната.
Шуменският административен
съд като прецени доводите на молителя и доказателствата по делото, намира за
основателно искането за връщане на надвнесена държавна такса предвид следните
съображения:
Производството по адм.дело № 286/2018г. по описа
на ШАдмС е образувано по жалба на «С.и с.м. ЕООД ***, против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 «Агроекология и
климат» от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания
2015г. с изх.№ 02-270-2600/3167 от 13.08.2018г. на зам.изпълнителен директор на
Държавен фонд «Земеделие» - гр.София.
При проверка редовността на оспорването съдът е констатирал, че
жалбоподателят не е представил документ за внесена държавна такса, поради което
с определение от 11.09.2018г. е оставил жалбата без движение с указания за
отстраняване на констатираните нередовности. С писмо рег.№
ДА-01-2128/25.09.2018г. дружеството представя документ за внесена държавна
такса в размер на 309,05 лева, като уточнява, че тази сума представлява
довнесена държавна такса до пълния размер от 359,05 лева. Впоследствие в
изпълнение на определение от 26.09.2018г. жалбоподателят представя документ,
удостоверяващ внесена държавна такса в размер на 50 лева.
В мотивите на определение от
11.09.2018г. и от 26.09.2018г. съдът е посочил, че дължимата държавна такса
следва да се определи съобразно чл.27, ал.6 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). С
оглед предмета на оспорване - уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 за кампания 2015г., делото е по
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не по ЗУСЕСИФ.
Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, доколкото при тях се преценява
законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на
стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказана
субсидия. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на отказа
на административния орган да изплати исканата субсидия, за която дружеството е
кандидатствало, поради което спорът е административноправен, без конкретен
материален интерес. Допълнителен аргумент за това, че делото не е с материален
интерес се извлича и от разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която изрично като дела без определен материален интерес са посочени
административните дела по ЗПЗП, с минимален размер на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. При това
положение, държавната такса се определя на основание действащата Тарифа № 1 към ЗДТ за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, съгласно която по жалби срещу административни актове от
юридически лица се събира проста такса в размер на 50 лева. Този извод е в
унисон с трайната съдебна
практика за този вид дела (Решение №
13810 от 15.11.2017г. на ВАС по АД № 13558/2016г. и мн.други). С оглед изложеното съдът намира, че определение от 11.09.2018г., в частта,
с която на оспорващия е указано внасянето на държавна такса в размер съобразно
чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ, на основание чл.253 от ГПК, вр.чл.144 от АПК следва да
бъде отменено.
Доколкото оспорващият е внесъл по
делото държавна такса в размер общо на 359,05 лева, при дължима такава в размер
на 50 лева, събраната държавна такса в размер на 309,05 лева се явява недължимо
платена. С оглед на това съдът намира, че искането за връщане на надвнесената
държавна такса следва да бъде уважено, като сумата от 309,05 лева бъде върната
на «С.и с.м. ЕООД ***.
Водим от горното и на основание чл.253
от ГПК, вр. 144 от АПК и чл.4б от Закона за държавните такси съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 11.09.2018г. по АД № 286/2018г. на ШАдмС, в частта, с която на оспорващия е
указано внасянето на държавна такса в размер съобразно чл.27, ал.6 от ЗУСЕСИФ.
Да
се върне на «С.и с.м. ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Й.Н.Й, недължимо внесената от него по адм.д.№ 286/2018г. по описа на Административен съд –
Шумен държавна такса в размер
на 309,05 лева (триста и
девет лева и 5 стотинки).
Препис
от определението да се изпрати на молителя.
Административен съдия: