Р Е Ш Е Н И Е № 319/25.6.2020г.
гр. Ямбол, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на
секретаря С. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 4085/
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената
искова молба от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД- гр.С., представлявано от *** И. Н.,
срещу С.С.Г. ***. Ищецът твърди, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответницата е сключен Договор за стоков кредит № *** от 29.09.2018 г., по който е предоставена сумата от 1980 лева, преведена по банковата
сметка на търговеца на закупената стока на 02.10.2018 г. Общият размер на
кредита е 2314,42 лв., който включва освен сумата 1980 лв. и застрахователна
премия от 334,42
лв.. Дължи и лихви в общ размер на 687,08 лв. Заедно с тях, общата сума по договора за кредит е 3001,50 лв., платима на
30 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 100,05 лева, като първата
погасителна вноска е дължима на 07.11.2018 г., а последната е с падеж на 07.04.2021 г., съгласно погасителен план. Поради неизпълнението на
длъжника, на
основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от общите условия
към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от 03.06.2019 г. Съгласно приложимите към Договора за
кредит Общи условия, при забава
в плащанията се дължи обезщетение в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки
ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На 20.05.2019 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищеца, по силата
на който вземането срещу С.С.Г., произтичащо от договор за
стоков кредит № *** г. е прехвърлено. Изпратено е уведомление до
длъжника за цесията. Поради това се иска да бъде прието за установено, че
ответницата дължи сумите: 2314.42
лв. - главница; 277.98 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 07.11.2018 г. до
20.05.2019 г.; 112 лв. - обезщетение за
забава за периода от 07.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** по описа на съда
за 2019 г. На ЯРС. Същите искове са предявени евентуално и като осъдителни. Претендират се и
разноските по делото.
В с.з. ищецът не
изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
В срока за отговор
ответницата чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни, като
твърди, че не е подписвала договор за стоков кредит, общите условия към него, сертификат
за застраховка и фактурата за закупена стока, т.е. тези документи са неистински.
Не е закупувала климатик от търговеца. В с.з. пледира
за отхвърляне на исковете.
Съдът въз основа на
доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен Договор за стоков кредит № ***от 29.09.2018 г., сключен между посочените в исковата молба лица и за
посочените суми. Към договора са приложени Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съдържащи
цитираната от ищеца клауза за настъпване на предсрочна изискуемост (чл.13 ал.2)
и погасителен план, според който първата погасителна вноска е с падеж на 07.11.2018 г., а последната -на 07.04.2021 г. Представени са Декларация за приемане на застраховането
по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, Общи условия по
застрахователна програма „Защита Макс“ от 29.09.2018г., съдържащи подпис на
ответницата.
Оспорената фактура
№***г. е издадена от „Стандарт -91“ ЕООД-Я. за закупен климатик
на стойност 1980 лв., съдържаща подпис на ответницата.
Не е
спорно сключването на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания № ***г
г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ № ***г., отправянето на
потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД
№ ***г. към ***, В Приложение № 1 към индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.05.2019 г. фигурира вземанто
към ответницата. Представени са уведомително писмо изх. № *** г. и уведомително
писмо изх. № *** г. за съобщаване на цесията.
От заключението по графологичната експертиза се установява, че подписите в
договора за кредит, общите условия към него и ОУ към застрахователното правоотношение, както и
във фактурата от 29.09.2018 г. не са на ответника. В с.з. вещото лица заявява,
че изводите му са категорични.
По подадената жалба
от С.С.Г. ***.2018г. е образувано досъдебно
производство.
Свид. Г.
- *** на ответницата- сочи, че от „УниКредит Булбанк”
са предоставили информация, че има два
договора на името на майка му за закупени стоки от магазин „Стандарт”. Чрез „УниКредит” ответницата е закупувала бяла техника, но години
по - рано и се е издължила напълно. Възразила е пред кредитора, че не е
сключвала договора.
Възражението е
видно и от представената Жалба от С.С.Г. до *** на „УниКредит Булбанк“ АД.
Според заключението
по счетоводната експертиза неплатената главница по договора за кредит е 2314.42 лв.; възнаградителната лихва за периода от
07.11.2018 г. до 20.05.2019 г. е 263,61 лв.; обезщетението за забава
за периода от 07.11.2018 г. До 30.09.2019 г. е 210,89 лв.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за исковите суми по процесния
договор, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. За издадената заповед
ответникът е уведомен на 03.10.2019 г., видно от съобщението. Подал е
възражение срещу нея за недължимост на вземанията на
10.10.2019 г..
Въз основа на
горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240
от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, както и осъдителни искове със същото правно основание.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество. Заемателят дължи
лихва само ако това е уговорено
писмено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен
период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното
предоставяне.
Ищецът основава
вземането си на сключен договор за стоков кредит. В негова тежест съобразно чл.
154 ал.1 от ГПК е да докаже с пълно доказване сключването на договора с
ответницата и изпълнението на своите задължения по него. По делото се установи
обаче, че представените от него договор и приложими общи условия, както и
фактурата за закупена стока не са подписани от ответницата, а от друго лице.
Липсват други писмени доказателства относно наличието на волеизявление на
ответницата за съгласие с облигационната връзка. Следователно ищецът следва да
понесе тежестта от недоказването, като съдът приема твърдените от него
релевантни факти за неосъществени. Възражението на ответната страна, че не е
сключила договора, е основателно и като резултат от проверката на
автентичността на документите в откритото производство по чл. 193 от ГПК съдът
следва да ги признае за неистински.
Основателно е възражението, че договорът не поражда правно действие, като според
съда в случая е налице хипотезата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД, а не нищожност по посочения
в отговора на исковата молба чл. 26 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 42
ал.2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без представителна
власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е
предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Както е приел и ВКС в
мотивите към т.II на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, липсата на съгласие
по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е
тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса
на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване - на шега, като учебен
пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи
действие, договорът трябва да бъде
сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42
от ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, не страда от такъв
порок. Мнимият представител е формирал
и е изявил поначало валидна воля от
името на мнимо представлявания, поради което липсата
на представителна власт не е равнозначна
на липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД и може
да бъде преодоляна
чрез изрично предвидената в чл. 42 ал.2 от ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Недействителността в
последната хипотеза е висяща.
Т.е., за да породи правни последици, договорът
следва да бъде потвърден изрично. Потвърждението е волеизявление, което следва
да бъде направено във формата, необходима за упълномощаването. Това
волеизявление следва да е ясно и недвусмислено, тъй като рефлектира върху
правната сфера на лице, от името на което е сключен договор без представителна
власт. Т.е. лицето следва да заяви изрично, че желае този договор да го
обвърже, да породи уговорените права и задължения. В случая липсва такова
потвърждение на договора, сключен от името на ответницата от друго лице.
Напротив св.Г. сочи, че тя е възразила пред кредитора. Същото е видно и от
подадените от нея жалби. Следователно договорът е недействителен.
Тъй като не е
установен правопораждащият факт на претендирането
парично вземане, не може да бъде
направен изводът, че такова е възникнало в патримониума
на кредитора и е прехвърлено впоследствие на ищеца. Поради това исковете са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Освен това вещото
лице-*** е изчислило по-нисък размер на възнаградителната
лихва и искът за разликата не е доказан по размер. Отделно от това липсват
доказателства за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението, както изисква задължителната съдебна практика -Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което такава не е настъпила. Действително, съобразно Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният
по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Т.е. искът за вноските с ненастъпил
падеж, каквито се явяват част от процесните, е
напълно неоснователен.
С оглед на
отхвърлянето на установителните искове, се е осъществило
условието за произнасяне по осъдителните, които се явяват неоснователни поради
това, че договорът не е сключен от ответницата.
Искането на
ответника за присъждане на разноските –адвокатски хонорар и депозит за вещо
лице- е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК. Ищецът е
възразил в исковата молба, че адвокатското възнаграждение по настоящото дело е
прекомерно, ако надхвърля определеното в НМРАВ №1/2004 г. и е направил искане
за съответното му намаляване от съда. В случая е заплатена сумата от 1300 лв. Следва
да бъде съпоставена с минималните възнаграждения по чл.7 ал.2 т.1 и 2 от
наредбата (в действащата към момента редакция), изчислени съобразно чл.2 ал.5
от същата (по граждански дела възнагражденията се определят съобразно броя и
вида на исковете за всеки от тях поотделно): за иска за главница минималното
възнаграждение е 278,87 лв., а за всеки от останалите искове- по 100 лв. или
общо 478,87 лв. за установителните искове, съответно 478,87
лв. общо за осъдителните, т.е. платената сума надвишава общия им размер от
957,74 лв.. Възражението на ищеца следователно е основателно и предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважено.
Следва да се
присъдят на ответницата направените в заповедното производство разноски-заплатено
възнаграждение на адвоката в размер на 500 лв., за които не е направено
възражение за прекомерност.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш
И:
Признава Договор за стоков
кредит № *** от 29.09.2018 г., приложените към него Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Фактура
№*** г., издадена от „Стандарт -91“ ЕООД-Я., за неистински документи и ги
изключва от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД- гр.С., бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, с ЕИК *** срещу С.С.Г.
***, ЕГН ********** искове-да бъде прието за установено, че дължи по Договор за стоков кредит № ***от 29.09.2018 г. сумите: 2314.42 лв. - главница; 277.98 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 07.11.2018 г. до
20.05.2019 г.; 112 лв. - обезщетение за
забава за периода от 07.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда– 30.09.2019
г.; законна лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
по описа на ЯРС за 2019 г.1,
както и евентуално съединените осъдителни искове за същите суми.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД- гр.С., бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, с ЕИК *** да заплати на С.С.Г. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 1163,11 лв., както и
разноските в заповедното производство в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: