Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 05.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7754/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Б.М.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 08.06.2017 г. на главен път І-1,
около 193 км., вина за което има водачът на товарен автомобил марка „Ивеко“, с
рег. № ******, управляван от В.Н.П., който движейки се в посока към гр.
София с извънгабаритен товар, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
движещия се в посока към гр. Враца влекач марка МАН, с ДК № ******, на който
ищецът бил водач. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът ЗК „ДЗИ – О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при
управлението на товарния автомобил „Ивеко“. Поддържа, че от деликта е претърпял
неимуществени вреди от настъпилото увреждане – счупване
на лява подбедрица, счупване в областта на лявата пета и разкъсно-контузна рана
в областта на лявото ахилесово сухожилие, в следствие на които за продължителен
период от време изпитва болки и страдания, като твърди към момента на
подаване на исковата молба да не е налице пълно оздравяване. Твърди, че на
12.06.2017 г. му е извършена операция за наместване и поставяне на метална
остеосинтеза, като му предстои операция за изваждане на поставените винтове. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер от 100 000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 60 000
(допуснато увеличение на иска в о.с.з., проведено на 04.02.2020 г.) и претендира същите, ведно с лихва за забава
от дата 26.10.2017 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва иска,
като твърди да не е налице противоправно поведение на застрахования при него
водач, който да е в причинна връзка с настъпване на произшествието. Твърди, че
произшествието е настъпило по вина на ищеца, евентуално прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца като водач на другото МПС, участвало в
произшествието. Твърди претендираното обезщетение за неимуществени вреди да е
завишено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на
неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по
справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС 4/1968 г. .
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат.
На 08.06.2017 г.
е съставен констативен протокол № 113, в който е посочено, че на същата дата, около 15,20
ч., на главен път І-1, около 193 км, е настъпило ПТП между Участник 1 - товарен
автомобил „Ивеко“, с рег. № ******, с водач В.Н.П. и участник – 2 - МПС с рег.
№ ******, марка „Ман“, управляван от В.Б.М. и други моторни превозни средства и
недвижимо имущество. Като обстоятелства и причини за настъпване на
произшествието в протокола е посочено, че при разминаване на главен път І-1
около 193 км. участник 2 с посока на движение към гр. Враца се блъска с
участник 1, който превозва извънгабаритен товар с посока на движение към гр.
София като в следствие на удара водачът на МПС-участник 2 изпада от автомобила,
а самото ППС продължава движението си без водач и блъска паркирали извън
платното за движение други превозни средства.
Според показанията на свидетеля В.Н.П.
той е участвал в произшествието през 2017 г. като водач на товарен камион
Ивеко, на който бил натоварен стар тръбоклад, който трябвало да закарат до една
друга фирма в град Ботевград, като товарът стърчал в страни не повече от 30
см.. Според свидетеля, той се разминал с 2-3 тира, а с четвъртия настъпило
съприкосновение, първо със страничните огледала, като след това почти няма
спомен какво се е случило. Свидетелят сочи, че участъкът на мястото на
произшествието бил прав, той се движел в своята лента за движение, в дясната й
част, като изведнъж му се е сторило, че другият тир тръгнал към него и настъпил
ударът.
Според заключението на автотехническата
експертиза по данни от протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към
него и показанията на свидетеля очевидец В.П.произшествието е настъпило при
следния механизъм: товарен автомобил Ивеко е превозвал рама на търбоклад
(верижен булдозер) по главен път І-1 с посока на движение от „Булгартрансгаз“
към с. Врачеш, като се е движел в близост до разделителната осева линия на
пътя, а товарът му е излизал със 70 см. извън габаритната широчина и не е бил
изрично обозначен. По същото време в обратната посока се е движел товарен
автомобил МАН, в композиция с полуремарке Кьогел, който също се е движел в
близост до осевата линия. В района на 193 км. на прав участък, при добра
видимост от около 150 – 200 метра, след преминал слаб валеж и мокра пътна
настилка, между двете преводни средства настъпва удар между страничните
огледала за задно виждане на двата товарни автомобила, с последващ удар от
изнесения извънгабаритен профил на рамата на тръбоклада, превозван от т.а.
Ивеко и кабината на седлови влекач МАН, като се получава разрез и прорез между
предната лява част на кабината, над фара. В резултат на удара са разрушени
закрепващите връзка на предната лява седалка
в кабината на т.а. МАН и водачът
изпада от нея, заедно със седалката, със закопчан колан и седалката, заедно с
водача, се установяват на пътното платно. Според заключението причината за
настъпване на произшествието стои, както в това, че МПС МАН се е движел при
частично застъпена осева линия и без да се съобрази с насрещно движещото се
превозно средство и да осигури т.н. динамичен коридор при разминаване, който в
случая е около 0,90 м., а от друга – водачът на МПС Ивеко не е съобразил
превозвания от него извънгабаритен, необозначен товар, който отстоявал на 60-70
см. извън габаритите му и също се е
движел непосредствено до разделителната осева линия и не е осигурил достатъчен
динамичен коридор при разминаване с насрещно движещите се ППС. Вещото лице
сочи, че за водача на МПС МАН ударът е бил предотвратим, тъй като той е имал
възможност да види извънгабаритния товар и при движение не в границата на
осевата линия да осигури динамичен коридор за разминаване.
Съдът кредитира заключението на приетата
експертиза, тъй като същото е пълно, обосновано и кореспондира с останалия
доказателствен материал.
На база писмените доказателства по
делото, показанията на свидетеля М.и заключението на неоспорената
автотехническа експертиза съдът приема за установен механизма на настъпване на
произшествието описан по-горе според заключението на автотехническата
експертиза. При този механизъм непосредствената причина за настъпване на
произшествието стои в поведението и на двамата водачи, които са нарушили
правилото на чл. 44, ал. 1 ЗДвП и не са осигурили достатъчно разстояние за
разминаване на двете превозни средства. Същевременно ищецът, като водач на т.а.
МАН е нарушил и правили правилото на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП като частично е
навлязъл в лентата за движение на другия товарен автомобил, а последният от
своя страна е нарушил правилото на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП като е превозвал
извънгабаритен товар, без да го обозначи – нарушение на чл. 127, ал.3 ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012
г. на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
При съпоставка противоправното поведение
на двамата водачи, тежестта на нарушението и непосредствената причина за
настъпване на деликта съдът намира, че по-голям принос има водачът на товарен
автомобил Ивеко. За да достигне до този
извод съдът съобрази, че при липса на несигнализиран, извънгабаритен товар не
би настъпило основното увреждане на товарен автомобил МАН, изразяващо се в
прорязване на кабината и изпадане на водача В.М., а вредите биха се ограничили
до съприкосновение между страничните огледала на двете превозни средства. Ето
защо съдът намира, че доколкото по-голям принос в настъпване на конкретния
деликт има другият водач на МПС ищецът има качеството на увредено лице, като
противоправното му поведение следва да бъде съобразено с оглед приноса му в
причиняването, който съдът намира, че в процентно отношение следва да бъде
определен на 40%. В тази връзка освен конкретните нарушение на ЗДвП, тяхната
тежест и принос при конкретния вредоносен резултат, съдът съобрази и останалите
обстоятелства при настъпване на произшествието – добра видимост и достатъчна
възможност на пострадалия, въпреки липсата на обозначаване, да види
извънгабаритния товар и да осигури динамичен коридор.
Относно претърпените от ищеца увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото са събрани писмени
доказателства, приета съдебно-медицинска експертиза и гласни доказателства чрез
показанията на свидетеля С.С.М..
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ
„Света Анна“ АД – София на 19.06.2017 г., В.Б.М. е постъпил в клиниката на
08.06.2017 г. като пострадал от ПТП в силно увредено общо състояние, в
съзнание, адекватен, с оплаквания за болки в лявата подбедрица и ходилото. В периода 14.12.2017 г. – 21.12.2017 г. на
ищеца и проведена болнична рехабилитация, поради липса на пълно възстановяване
от проведена физиотерапия в амбулаторни условия.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, в т.ч. и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на
03.10.2018 г., от настъпилото на 08.06.2017 г. пътнотранспортно произшествие ищецът
е получил счупване на лява подбедрица, счупване на лява
пета, разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие, като и
полифрагментна фрактура (раздробяване) на фалангата на пети пръст и фрактура на
метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави от втори до
пети пръст. На ищеца са направени три операции – първата при първият му
прием в УМБАЛ „Св. Анна“ след произшествието, когато му е поставена метална
остеосинтеза. След тази операция е проведена атникоагулантна терапия с
Фраксипарин и указания да не натоварва крайника за срок от 60 дни. Втората
операция е направена на 09.09.2017 г. за отстраняване на винтове и третата – за
извършване на пластика на петата. Според заключението общият оздравителен
процес при ищеца е продължил около 1 година като, като през първите 30 дни
болките са били с по-интензивен характер, като през целия период ищецът е
ползвал отпуск за временна неработоспособност и е ходил с патерици без
натоварване на левия крак. Вещото лице сочи, че при проведен на 20.09.2018 г.
преглед на ищеца е констатиран силен оток на лявата подбедрица, който обхваща и
лявото ходило, походката е силно накуцваща, но самостоятелна, движенията в
лявата глезена става – силно ограничени; в областта на ахилесовото сухожилие е
констатирана груба кожна пластика с размери 6/5 см., взета от долната част на
коремната стена, която пластика значително пречи на походката; белег с размер
¾ см. на гръбната повърхност на лявото ходило и с дължина 7 см – на
лявото коляно; констатирани са и ограничени движения на първи, втори и трети
пръст и невъзможни движения на 4-ти и 5-ти пръст на лявото ходило. Според
експертизата ограничените движения в лявата глезенна става и наличния оток няма
да могат да се възстановят напълно, поради грубата пластика на лявата пета, като
и за в бъдеще ищецът ще има болки при промяна на времето и при по-големи
натоварвания в лявата подбедрица и лявото ходило, които ще продължат за цял
живот. Вещото лице сочи, че на ищеца му предстои и още една операция за
отстраняване на имплант, при която също ще има болезненост в рамките на 15 – 20
дни, както и че неправилното натоварване в походката може да окаже влияние в
посока ошипяване на гръбначния стълб и развитие на артроза.
Според показанията на свидетеля С.С.М. тя
е съпруга на ищеца. За катастрофата разбрала, когато той й се е обадил по време
на транспортирането му към болница „Св.Анна“ и вечерта по-късно го видяла.
Свидетелката сочи, че съпругът й бил с обездвижен крак, с охлузвания по цялото
тяло, не се чувствал и психически добре. В болницата престоял около 10 дни,
където му направили операция, бил на катетър и подлога. След това в
„Александровска болница“ му направили още една операция – пластична операция на
петата, тъй като раната не зараствала. Свидетелката сочи, че при домашното
лечение около 5-6 месеца съпругът й бил на легло, като тя му помагала, а
няколко пъти викали и медицинска сестра да му прави превръзки. След това
започвал да се придвижва с патерици и да ходи на рехабилитация, но към момента
на депозиране показанията съпругът й накуцвал, има оток, белези, при качване
използва бастун. Произшествието и възстановителния период се отразили и зле на
психиката му, тъй като се притеснявал за изхранването на семейството, за което
той се грижил основно, имали и ипотека. Според свидетелката съпругът й станал
по-нервен, будел се нощем.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.Б.М. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 75 000 лева. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита характера на настъпилите увреждания – комплексни увреждания в областта
на лява подбедрица, лява пета, пръсти, ахилесово сухожилие, наложили
извършването общо на 4 операции, една от които предстои. За да определи размера,
съдът отчита обстоятелството, че общият оздравителен период при ищеца е бил една
година, през която той е ползвал отпуск за временна неработоспособност, като
през първите около 2 месеца той е спазвал постелен режим със свързаните с това
неудобства в битов и социален плат. Последвал е период на продължителна
рехабилитация и раздвижване, които също са свързани с болезненост. Съдът взема
предвид, че към момента на деликта ищецът е бил в активна възраст, глава на
семейства, което основно разчитало на осигуряваните от него средства за
издръжка. Продължителният възстановителен процес и невъзможност за полагане на
труд са се отразили неблагоприятно и на психиката на ищеца – станал нервен,
имал нарушения в съня, тревожел се за издръжката на семейството. При определяне
на обезщетението съдът отчита като съществено обстоятелството, че при ищеца две
години след произшествието се наблюдава ограничение в движението на глезена,
липса на движение при част от пръстите и ограничение в други, оток на крака,
нарушена, накуцваща походка, като тези последици при ищеца ще са за цял живот,
като прогнозата е за увреждане в следствие на нарушената походка и на
гръбначния стълб и настъпване на артрозни процеси. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната,
както и предвидените в закона лимити по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на трети лица.
Така определеното обезщетение следва да
бъде намалено с оглед приноса на пострадалия като предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 45 000 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лева, предявени частично от 100 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на първото от
двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на специалните
норми.
В настоящия случай ищецът е
предявил пред застрахователя претенцията си на 27.07.2017 г., като на
04.08.2017 г. са поискани допълнителни доказателства във връзка с настъпване на
произшествието, с оглед преценка наличието на деликт, причинен от застрахования
водач. Такива не са представени в срок, като на 26.10.2017 г . ответникът е
отказал изплащането на застрахователно обезщетение, поради липса на достатъчно
доказателства за установяване механизма на произшествието. Предвид установения
в процеса механизъм на настъпване на произшествието съдът намира, че изисканите
доказателства от застрахователя са били необходими за преценка наличието на
противоправно поведение на застрахования при него водач, поради което лихва за
забава е дължима от деня следващ изтичане на 3-месечния срок за произнасяне по
чл. 496, ал. 1 КЗ. Предвид изложеното искът за присъждане на лихва за забава
следва да бъде уважен за забава за периода от 28.10.2017 г. до плащането и
отхвърлен за дати 26 и 27.10.2017 г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените от него разноски в производството съразмерно с
уважената част от иска в размер на 375,00 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество
„Д.и Х.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2097,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, за депозити за
свидетели и вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 138,75
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1750,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: *******,
да заплати на В.Б.М., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 45 000,00 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 08.06.2017
г. на главен път І-1, около 193 км., в следствие противоправното поведение на В.Н.П.,
като водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № ******, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпилото счупване на лява подбедрица, счупване
на лява пета, разкъсно-контузна рана в областта на ляво ахилесово сухожилие,
като и полифрагментна фрактура (раздробяване) на фалангата на пети пръст и
фрактура на метатарзалната кост на пети пръст, луксация на метатарзалните стави
от втори до пети пръст, както и преживян стрес, ведно със законната лихва от 28.10.2017
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в
размер на 375,00 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 60 000лева, предявени частично от 100 000,00 лева, както и иска
за лихва за забава за дата 26 и 27.10.2017 г..
ОСЪЖДА
„Д.О.З.” ЕАД, ЕИК:
******* да заплати на Адвокатско дружество „Д.и Х.“, БУЛСТАТ: *******на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2097,00 лева.
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1750,00 лева
– държавна такса.
ОСЪЖДА В.Б.М.,
ЕГН: ********** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК: *******, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 138,75 лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: