№ 6728
гр. С., 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110110369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, с която против Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.......... са предявени по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 9428,02 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2021 г. до окончателното изплащане; 1741,55 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 27.07.2021 г.; 53,79 лв., представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до окончателното
изплащане; 10,81 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода 11.08.2018 г. – 27.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021 г. по ч. гр. д. № 46714/2021 г. по описа на
СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № 51, находящ се в гр. С., община И........, с абонатен № 37991, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че
ответницата има качеството на „битов клиент“. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
1
доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като купувачът не
е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а
като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение
за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕООД, поради което се дължи и
възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т. И. Б., с
който се оспорват исковете. Ответницата възразява, че част от сумите са погасени по
давност (за периода преди 10.08.2018 г.). Твърди, че процесният имот е собственост на Х.
Г.Л., брат на майката на ответницата, и исковете са предявени към нея като негова
наследница, но след смъртта на Лачев на 29.06.2011 г. никой не е ползвал жилището. Моли
съда да отхвърли предявените искове при съобразяване на възражението за погасителна
давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 10.08.2021 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. Б. за сумата от 9428,02 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 1741,55 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 27.07.2021 г.; сумата от 53,79 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до
окончателното изплащане; сумата от 10,81 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода 11.08.2018 г. – 27.07.2021 г. С разпореждане от 01.10.2021
г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и
сумата от 224,68 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 01.12.2021 г., като в срока по чл. 414 ГПК от
ответницата е постъпило възражение от 22.12.2021 г.
В срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно
2
място от ЖСК „Орбита“ № 71, том ХХХХ, дело № 4002/1985 г., от който се установява, че
на 19.06.1991 г. Х. Г.Л. е придобил собствеността върху процесния апартамент в гр. С., ул.
„А...“ № 58А, ет. 10 в сградата на етажна собственост „Орбита“ със застроена площ от 58,44
кв. м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, баня – клозет, антре, заедно с
принадлежащите му 0,791 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху държавното място, съставляващо следните имоти: имот с
планоснимачен № 10, част от имот с планоснимачен № 9 от квартал 83, имоти с
планоснимачни № 24, 15, 30 и част от имот с планоснимачен № 14 от квартал 84,
присъединена е и част от улица 24-та по плана на гр. С. – „Изток“, на основание протокол №
4, статия 35 от 13.03.1972 г. на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, с който
е отстъпено възмездно правото на строеж върху държавно дворно място на ЖСК „Орбита“,
общото събрание на която при разпределение на построената сграда е взело решение на Х.
Г.Л. да се издаде нотариален акт за придобиване на собствеността върху описания недвижим
имот.
По делото е приет Нотариален акт за договор за учредяване на договорна ипотека № 142,
том I, рег. № 1777, дело № 152/2001 г., от който се установява, че на 24.08.2001 г.
„Общинска банка“ АД е предоставила на Б.Н.В. кредит за закупуване на жилище в размер
на 17000 лв., като за обезпечаване на кредита Х. Г.Л. – посочен като собственик и трето
задължено лице, е учредил в полза на банката договорна ипотека върху процесния
апартамент № 51, находящ се в гр. С., район „И.“, улица „А...“ № 58А, ет. 10 в сгарадата на
етажна собственост „Орбита“ със застроена площ от 58,44 кв. м., заедно с избено помещение
№ 51, заедно с прилежащите му 0,791 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Прието е и Удостоверение рег. № 92-01-30/07.02.2011 г. от Столична община, район „И.“,
издадено в полза на „Т.С.“ ЕАД, от което се установява, че административният адрес на
недвижим имот, описан като ЖСК „Орбита“, находящ се в район „И.... е гр. С., ж. к.
„Изток“, ул. „......
По делото са приети справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., видно от които Х. Г.Л., ЕГН ********** е починал на 29.06.2011 г., като е
оставил за свой наследник по закон Е.Г.Л., ЕГН ********** – сестра, която е починала на
30.05.2014 г. и е оставила за наследник по закон ответницата Т. И. Б. – дъщеря (което се
установява и от Удостоверение за наследници изх. № 906/29.12.2022 г., издадено от гр.
Якоруда, област Благоевград).
Представен и приет е протокол от проведено на 10.08.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. С., ул. „А...“, бл. „Орбита“ 58, вх. 1, на което е взето решение да
се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ (за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални
сметки) и са избрани представители, които да сключат договор от името на етажната
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
3
подписите си са удостоверили горното решение, като срещу апартамент № 51 с абонатен №
37991 е положен подпис за Х. Г.Л..
Представен и приет е договор № 3414/09.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С.,
ул. „А...“ № 58, вх. 1 като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № 94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“
ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
24.10.2022 г., а именно: индивидуална справка за отопление и топла вода за периода
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., индивидуална справка за отопление и топла вода за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., индивидуална справка за отопление и топла вода за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., протоколи за неосигурен достъп за период 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г., 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
За установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния период
топлинна енергия е прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ),
неоспорена от страните, която съдът кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК,
според която измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС с адрес: гр. С., община И., ж.
к. „А...“ се извършва от общ топломер в абонатната станция, за който е извършвана
метрологична проверка на всеки 2 години. Ежемесечно за абонатната станция са
отчислявани „технологичните разходи“ или „загуби в АС“, които са за сметка на „Т.С.“
ЕАД. Дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. През
процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани разпределители на
топлинна енергия, както и 1 бр. водомер за топла вода, като показанията за изчислени на
база „стари отчети“ поради неосигурен достъп. Пълният отопляем обем на имота по проект
е 140 куб. м. Дължимата сума по фактури е както следва: за отопление на имот – 4212,44 лв.,
за БГВ – 2938,41 лв., или общо 7150,85 лв., като след добавяне на резултата от
изравнителните сметки за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. общо използваната ТЕ в
имота е в размер на 9294,06 лв. Вещото лице е изчислило и стойността на ТЕ за имота за
периода 01.04.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 6437,53 лв., а за дялово разпределение –
53,79 лв. За периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение, в имота е имало четири отоплителни тела, за които
служебно са начислени показания и начислена ТЕ за отопление на имот от отоплителните
тела – общо 13790,644 кВтч, за имота не е начислена ТЕ от отоплителните тела в общите
4
части като дял за имота, за имота е начислен разход за ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 140 куб. м. – 1593,137 кВтч, както и разход за ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база изчислен разход за брой ползвател – 19448,481 кВтч. За
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение, в имота е имало четири отоплителни тела, за които служебно са
начислени показания и начислена ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела – общо
14730,970 кВтч, за имота не е начислена ТЕ от отоплителните тела в общите части като дял
за имота, за имота е начислен разход за ТЕ за отопление от сградна инсталация на база
пълен отопляем обем 140 куб. м. – 2744,977 кВтч, както и разход за ТЕ за подгряване на
вода за БГВ на база изчислен разход за брой ползвател – 9379,416 кВтч. За периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение, в имота е имало четири отоплителни тела, за които служебно са начислени
показания и начислена ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела – общо 13488,589
кВтч, за имота не е начислена ТЕ от отоплителните тела в общите части като дял за имота, за
имота е начислен разход за ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 140 куб. м. – 1927,844 кВтч, както и разход за ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
изчислен разход за брой ползвател – 15040,447 кВтч. Според вещото лице дяловото
разпределение за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. Стойността на изравнителните сметки, изготвени от
„Т.С.“ ЕООД за процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. са посочени в
Таблица № 1 от заключението. Вещото лице е подчертало, че сумите не включват предишни
неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена лично на длъжника, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е подадено
възражение от последния. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността , че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащата към съответния момент нормативна уредба, поради което за ответницата е
възникнало задължение да заплати стойността й, че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела задължение да
заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
5
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
6
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на
държавно място от ЖСК „Орбита“ № 71, том ХХХХ, дело № 4002/1985 г. и от представения
и приет по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 24.08.2001 г. се
установява, че наследодателят на ответницата – Х. Г.Л. е бил собственик на процесния
недвижим имот – апартамент № 51, находящ се в гр. С., община И., ул. „А...“ № 58 А, ет. 10,
което се признава и от ответницата в отговора на искова молба. По делото не се установяват
обстоятелства, след сключване на нотариалния акт, които да са довели до изгубване на
правото на собственост на наследодателя на ответницата след 2001 г. (а доказателствената
тежест за тези твърдения е била на ответницата), поради което след смъртта на Лачев на
30.06.2011 г. правото на собственост е преминало в полза на сестра му Е.Г.Л., а след нейната
смърт на 30.05.2014 г. – в полза на ответницата (чл. 8 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН), т. е. от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се доказва, че титуляр на правото на
7
собственост върху процесния имот през исковия период е ответницата – Т. Б. - на основание
настъпило наследствено правоприемство, поради което тя се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има
задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в процесния
имот за исковия период. Няма данни правото на собственост да е било прехвърлено на трето
лице, да е било учредено вещно право на ползване или да е сключен изричен писмен
договор с топлофикационното дружество с трето за делото лице, а такива твърдения не са и
изложени от ответницата. В случая единствен правнорелевантен факт за възникване на
доворното правоотношение между страните е кой е собственикът, респективно носителят на
ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време, като е без
значение кой фактически е използвал имота и е живял в него.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед тази нормативна уредба съдът
приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството на
ответницата на собственик на имота през процесния период. Ето защо ответницата дължи
цената на доставената до имота топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в
Наредбата за топлоснабдяването.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.С.“
ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото
лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период, което обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
8
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По делото е безспорно, че топлинната енергия е начислена служебно, поради неосигурен
достъп. Във връзка с начисляването на ТЕ поради неосигурен достъп през процесния период
по делото са приети протоколи, които установят, че до имота на ответницата за
отоплителните сезони, включени в периода, не е осигурен достъп за отчет на уредите в
имота. Именно поради неосигурения достъп ищецът е начислил
служебно топлинна енергия за отопление на имота и за подгряване на вода, доколкото не са
били отчетени показанията на уредите в собствения на ответницата имот.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти
се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за
едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане; съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. От така посочената
подзаконова уредба се налага заключението, че основната предпоставка за определяне на
служебна енергия за отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
9
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез съставяне на
протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие
(респктивно на съответната ФДР) и един или повече представители на етажната
собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи – протоколи за неосигурен достъп,
посредством които ищецът е доказал правото си да начисли по реда на
Наредбата служебно количество на топлинна енергия, което след това е фактурирал и което
е установено от изготвената по делото СТЕ. Следва да се отбележи, че за ответницата е
съществувала възможност да оспори извършеното дялово разпределение и да поиска
извършване на ново отчитане на уредите - съгласно чл. 70, ал. 5 НТ,
клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител, като след изтичане на срока не се приемат нови
рекламации и не се преработва изравнителната сметка, за каквото оспорване в случая
липсват доказателства.
Като взе предвид заключението на СТЕ и изравнителните сметки, представени от третото
лице - помагач съдът приема, че главницата за топлинна енергия за процесния период
възлиза на 9294,06 лв.
От страна на ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност,
по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от ищцовото дружество от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 10.08.2021 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – в
случая от 10.08.2021 г. давността е прекъсната, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
10
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Поради това, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.06.2018 г. (с прибавяне на
49 дни, през които давност не е текла – в случая за периода 13.03.2020 г. – 30.04.2020 г. –
като крайна дата на периода), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. включително, тъй като вземането за м. 04.2018 г. е
станало изискуемо на 15.06.2018 г. (за цена на ТЕ), поради което и за тези вземания, при
отчитане на спирането, е изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда,
погасителната давност. Ето защо искът за главница за топлинна енергия е основателен за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., като при кредитиране на заключението на СТЕ съдът
приема, че искът е основателен за сумата от 6413,67 лв., до който размер следва да бъде
уважен. Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021
г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. С оглед това, за главните вземания за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г., спрямо
които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на ищеца
11
съществува вземане за мораторна лихва, начислена в периода 15.09.2018 г. – 27.07.2021 г., в
размер на 1180 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен
калкулатор (след приспадане на лихвата за погасената по давност главница), съобразявайки
уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението
по всяка от двете изравнителни сметки, данните от същите и тези от СТЕ относно
дължимата главница след извършеното изравняване, до която сума искът за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД – в качеството му на
продавач на топлинна енергия, и при наличните доказателства представени от „Т.С.“ ЕООД,
че през процесния период действително е извършвана услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, е установен по основание. Относно размера, който не се оспорва от
ответницата, и при съобразяване, че процесният период, за който се претендира цената на
услугата е м. 07.2018 г. – 30.04.2020 г., т. е. непогасения по давност период, съдът приема, че
искът за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 53,79 лв. Като законна последица върху главницата следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
12
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Поради изложеното, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 6413,67 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 9428,02 лв. и за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г., искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 1180 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1741,55 лв., искът
за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 53,79 лв. за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., а
искът за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в размер на 10,81 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 491 лв. от общо претендираните в размер на 722,10 лв. (за
държавна такса – 322,10 лв., 300 лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес,
фактическата и правната сложност на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 186 лв. от общо 274,68 лв.
От страна на ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Т. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. „А...“ № 58А, ет. 10, ап. 51, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. И. Б., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, както следва: сумата от 6413,67 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент
№ 51, находящ се в гр. С., ул. „А...“ № 58А, ет. 10, с аб. № 37991, за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане;
сумата от 1180 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
13
15.09.2018 г. – 27.07.2021 г. и сумата от 53,79 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 01.10.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46714/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А...“
№ 58А, ет. 10, ап. 51, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на стойност на топлинна
енергия за сумата над 6413,67 лв. до сумата от 9428,02 лв. и за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. вкл., мораторна лихва върху нея за сумата над 1180 лв. до сумата от 1741,55 лв.
и мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 10,81 лв. за периода 11.08.2018 г. – 27.07.2021 г.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „А...“ № 58А, ет. 10, ап. 51, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 186 лв. - разноски за заповедното
производство и сумата от 491 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14