РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2035/12.11.2020г.
гр. Пловдив,12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 1625 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от П.П.Т. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Б., против Решение № 524 от 24.03.2020г
на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №8189 по описа на същия съд за
2019г, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
17-6207-000858 от 15.11.2017г., издадено от А.Ч.Д., на длъжност началник на РУ
с. Труд при ОД на МВР-Пловдив, с което на П.П.Т. с
ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че ПРС неправилно е приложил материалния и процесуален
закон, приемайки, че в случая липсва съществено нарушение на процесуалните
правила в административнонаказателното производство. Неправилно е приел, че не
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на П.П.Т. излага съображения относно
прилагането на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Претендира се отмяната на съдебния акт в оспорената част, респективно на НП в тази част и разноските по
делото.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
На 15.07.2017г.,
около 20:30 часа, в с. Голам Чардак, обл. Пловдив, Т.Х.Г.,
в качеството му на младши автоконтрольор в РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив,
осъществявал дейност по контрол на движението, когато забелязал по ул. „Христо
Ботев“ на същото село – път, отворен за обществено ползване, движещ се лек
автомобил „Рено“ с рег. №****. Г. спрял за проверка същия автомобил и
установил, че последното МПС е управлявано
от П.П.Т.,
както и че за МПС с рег. № **** било издадено „Разрешение за временно
движение“ № *********, валидно до 01.07.2015г
Съставен е АУАН с бланков № 097575 от
15.07.2017г. срещу П.Т., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа същия
акт е издадено наказателното
постановление.
Останалата част от АУАН и НП касационният
съд не коментира, тъй като съдебният акт е обжалван само в частта относно нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е приел, че при съставянето на АУАН са изпълнени
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Нарушението е ясно описано
и не ограничава правото на защита на административнонаказаното лице. Приел е,
че НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
ПРС е приел, че в случая не е
приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният съд намира следното:
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП ( в
редакцията към момента на установяване на нарушението Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017
г., в сила от 31.01.2017 г.) по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската
пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
От събраните доказателства по делото е
категорично установено, че МПС с рег. № **** не е регистрирано съгласно
изискването на цитираната разпоредба. В НП е описано ясно, че водачът на лек
автомобил „Рено“ с рег.№ **** управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. В мотивната част на НП е посочено, че
автомобилът не е регистриран в срок, видно от Разрешение за временно движение №
*********, валидно до 01.07.2015г.
Правилен
е изводът на районния съд, че е напълно ясно по коя хипотеза е наказан П.Т..
Правилно
решаващият съд е констатирал, че в случая не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на
маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното
деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. От
една страна по делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно, от
друга, с административнонаказателната преписка е приложена справка за
нарушител/водач, от която се установява, че на Т. е издадено Наказателно
постановление с предходна дата за същото нарушение.
Наред с това, с управляването на
нерегистриран по предвидения ред автомобил е засегната държавната политика по
регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите, представляващ и част
от превенцията за извършване на престъпления и административни нарушения
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Не са претендирани разноски от ответника и
съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от
24.03.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №8189 по описа на
същия съд за 2019г, в частта, с която
е потвърдено Наказателно постановление № 17-6207-000858 от 15.11.2017г.,
издадено от А.Ч.Д., на длъжност началник на РУ с. Труд при ОД на МВР-Пловдив, с
което на П.П.Т. с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.