№ 88
гр. Сливен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500253 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260225 от 01.04.2021г. постановено по гр. дело № 6218/2019г. на
Районен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният иск от Н. Т. Ж. ЕГН ********** от
гр.Сливен, ******* за осъждане на ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ************* да му заплати сумата от 1000
лв., представляваща частичен иск, целия за сумата от 50 000 лв., за причинени
неимуществени вреди от ПТП на 5.11.2016 г. около 00:20 часа в гр. Сливен в *******, като
неоснователен и недоказан и е осъден ищецът да заплати на ответното дружество
направените разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца чрез представител по пълномощие,
в която се твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Съдът не кредитирал показанията на свидетелите и заключението на назначената СМЕ, а от
друга страна за случая е съставен протокол за ПТП № 1504986 от 11.11.2016г., който не е
оспорен от ответника и не е открито производство по оспорването му. Безспорно е , че
протоколът за пътно -транспортно произшествие, съствен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179
ГПК.Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая
1
не е оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на
актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че
материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП не е оборена, тя следваще да
бъде зачетена от съда, който да приеме, че фактите за се осъществили така, както е отразено
в протокола. Съдът е игнорирал този факт, игнорирал доказания удар от лек автомобил, не
кредитирал и въобще не обсъждал свидетелските показания и приел, че телесните повреди
на пострадалия са причинени единствено от нанесения му побой и той е компенсиран за тях.
Поради това се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде
уважен иска и да бъдат присъдени направените разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се поддържа
нейната неоснователност. Претенцията за обезщетяване на вредите на ищеца от
причинените му телесни увреждания е изцяло неоснователна и останала напълно недоказана
по настоящото дело. При условията на пълно и главно доказване се установило, че на ищеца
Ж. е заплатена сумата от 1 000 лв. във връзка с причинените му телесни увреждания от
побой и евентуално ПТП, за което е съставена, подписана от ищеца и от адвоката му - Д., и
приложена като доказателство по настоящото дело разписка от 25..05.2017 г. Правилно PC
Сливен е приел, че не може да се претендира обезщетяването на едни и същи вреди два пъти
- както от прекия им причинител, така и от застрахователя му по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА). Отговорността на застрахователя
по ЗЗГОА е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, т. е.
застрахователя отговоря в същия обем, в който отговаря водача. В тази връзка не би могло
да се претендира по-голямо обезщетение от заплатеното от застрахования водач, при
положение, че ищецът е изразил изрично съгласие с изплатената му сума от 1 000 лв. и е
заявил, че няма никакви други претенции към него. Неоснователно и произволно във
въззивната жалба се твърди, че представения с исковата молба протокол за ПТП не бил
оспорен от дружеството. Напротив - на стр. 2 от депозирания ОИМ изрично е отразено, че се
оспорва автентичността и съдържанието на представения с исковата молба протокол за
ПТП. Това оспорване е намерило изрично отражение в доклада на съда. Събрани са
достатъчно доказателства досежно получени от ищеца травми при битов скандал и побой
над него, като вещото лице по СМЕ не е извършило личен преглед на ищеца поради отказ на
същия да бъде прегледан от вещото лице. Същото не е категорично относно генезиса на
травмите, като счита, че същите са получени преимуществено от нанесения побой. Ето защо
счита, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване: 1-во, че е получил
телесни увреждания при ПТП и 2-ро, че същите, дори да са в резултат на ПТП са останали
необезщетени. Напротив - видно от събраните по делото безспорни писмени и гласни
доказателства ищецът е получил обезщетение за причинените му травми - от побоя и от
евентуалното ПТП, като изрично е заявил, че няма повече претенции за други обезщетения
или за по-голям размер на обезщетението. Поради това се иска да се потвърди решението,
евентуално ако се прецени, че жалбата е основателна, то обезщетението да се намали поради
съпричиняване. Претендират се разноски.
2
В с.з. въззивникът не се явява. В писмено становище представител по пълномощие
поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпило е
писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на
жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Основното оплакване в жалбата е, че съдът не кредитирал показанията на свидетелите и
заключението на назначената СМЕ, а от друга страна за случая е съставен протокол за ПТП
№ 1504986 от 11.11.2016г., който не е оспорен от ответника и не е открито производство по
оспорването му.
Безспорно е, че с протокол за ПТП от 11.11.2016 г. 13:00 часа е констатирано ПТП на
05.11.20216 около 0:20 ч в кв. Сливен, *******, между МПС БМВ Х5 с рег. № *******,
управляван от третото лице и пешеходец. В обстоятелства, нарушения и причини за ПТП е
посочено че участник № 1 лек автомобил БМВ Х5 с рег. № *******, преминавайки покрай
участник № 2 го удря с ляво странично огледало за обратно виждане.
На 15.11.2016 г. е издадено съдебно медицинско удостоверение на въззивника с
констатирани увреждания: контузия на главата с оформена и в състояние на зарастване към
момента на прегледа травматично разкъсно контузна рана в лявата теменна област на
главата придружена с подлежаща фрактура на черепния свод – лявата париетална кост –
вътрешната пластинка – протекла със загуба на съзнание по думи на освидетелствания и
3
липса на спомен за времето след инцидента и още екстракраниален хематом в ляво,
париетално, левостранен, максиларен и етмоидален хомосинус и деснокстранен синуид. В
удостоверението е посочено, че е лекуван в НХО с клинична диагноза счупване на свода на
черепа открито. В епикризата и при прегледа са установени и пресен белег от разкъсно
контузна рана над външния край на дясната вежда и охлузвания в областта на дясната скула
и натъртване и повърхностно охлузване в дясната поясно-кръстцова и хълбочна област. В
удостоверението е посочено, че описаните и диагностицирани телесни повреди имат
травматичен характер и отговарят да са причинени по механизма на удари с или върху
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и повърхности. В удостоверението е посочено, че
твърдението за удара от автомобила е било в дясната телесна половина, а травмите на
главата са в лявата телесна половина. Така не е доказано по безспорен и категоричен начин,
че при настъпването на ПТП-то причинените неимуществени вреди на въззивника са в
причинната връзка между ПТП и причинените неимуществени вреди.
Освен това е установено, че на въззивника е заплатена сумата от 1000 лв. за обезщетяване
на вредите от побоя и ПТП-то. Ищецът не би могъл да претендира заплащането на едни и
същи неимуществени вреди, както от прекия причинител на вредите, така и от
застрахователното дружество, което е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Именно от назначената съдебно-медицинска експертиза е установено, че
причинените увреждания в дясната половина на тялото биха могли да са от ПТП, но
увреждането в лявата половина на главата съответства на механизъм за нанасяне отгоре
надолу и е най-вероятен да е от побоя. Така предявеният частичен иск за сумата от 1000 лв.
е неоснователен, тъй като на въззивника веднъж вече е заплатена сумата от 1000 лв. за
всички неимуществени вреди, както е посочено в разписката от 25.05.2017 г.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 50 лева представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция, тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260225 от 01.04.2021г. постановено по гр. дело № 6218/2019г.
на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Н. Т. Ж. ЕГН ********** от гр.Сливен, ******* да заплати на ЗАД „ДаллБогг
Живот и здраве“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, *******
сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5