№ 15521
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря Р Х
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110167988 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД от „Й
Б“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от Д К К и М С,с пълномощник адв.В. Н.,с адрес гр.С,против В. В. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде признато за установено,че
съществува вземане на ищеца в размер от 1559,29 лева,за което са издадени
фактури в периода 20.10.2021 г. до 20.02.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска – на 23.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение като дружеството ищец е приело да предоставя
далекосъобщителни услуги,както и е предоставило устройства на лизинг,а
ответникът А. е приел да изпълнява своите договорни задължения. Сочи се,че
е допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски
по отделните договори за лизинг,подробно описани в исковата молба. Ищецът
претендира заплащане на лизинговите вноски. Твърди се,че по сключен
договор интернет у дома ответникът А. е допуснал неизпълнение на
задължение за заплащане на дължими абонаментни такси. В исковата молба се
сочи,че предвид допуснато неизпълнение на договорни задължения ищецът е
начислил неустойка,като всяка от неустойките не надвишава размера на три
месечни вноски. Ищецът поддържа,че общият размер на незаплатени
задължения по фактури от 20.10.2021 г. до 20.02.2022 г. възлиза на 1559,29
лева,за които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение,а с
оглед депозираното възражение е налице интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника В.
В. А. със становище за неоснователност на исковете – релевира се довод за
унищожаемост на сключените договори като се изтъква,че ответникът е
поставен под ограничено запрещение с решение на СГС от 2012 г.,а при
сключване на договорите липсва съгласие на попечителя му. Оспорени са
исковете по основание като се твърди,че не е доказано какви услуги са
предоставени,сочи се,че неустоечните клаузи са недействителни,твърди се,че
липсва основание да бъдат претендирани лизинговите вноски до края на срока
на договорите. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Й Б“ЕАД претендира от В. В.
А. сумите от 1559,29 лева по фактури,издадени на 20.10.2021 г.,20.11.2021
г.,20.01.2022 г.,20.02.2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 57988/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представен е договор за мобилни услуги,сключен на 24.08.2020 г. между
„Т Б“ЕАД и В. В. А. по абонаментен план тотал с абонамент 29,99 лева.
Прието е допълнително споразумение от 23.11.2020 г.,сключено между
„Т Б“ЕАД и В. В. А..
Според договор за лизинг от 23.11.2020 г. „Т Б“ЕАД,като лизингодател,и
В. В. А.,като лизингополучател,са постигнали съгласие лизингодателят да
предостави устройство самсунг галакси,а лизингополучателят приел да
заплаща лизинговите вноски.
Представени са общи условия на „Т Б“ЕАД по договори за лизинг.
Установява се от договор за лизинг от 10.08.2022 г.,сключен между „Т
Б“АД и В. В. А.,че е постигнато съгласие лизингодателят да предостави
устройство Х,а лизингополучателят приема да заплаща лизинговите вноски.
Приет е договор за мобилни услуги,сключен на 07.07.2021 г. за мобилен
апарат drivey car tracker.
По делото е представен договор за лизинг от 07.07.2021 г.,сключен
между „Т Б“ЕАД и В. В. А. за устройство нокиа. На същата дата е сключен и
договор за лизинг на базови аксесоари.
Видно от договор от 10.08.2021 г.,сключен между „Т Б“ЕАД и В. В.
А.,страните са постигнали съгласие относно възникване на правоотношение
по мобилна услуга интернет у дома.
Приети са общи условия на „Т Б“ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
По делото са представени фактури,издадени от „Т Б“ЕАД с получател В.
В. А..
С решение от 16.03.2012 г,постановено по гражд.дело № 15327/2011 г.
по описа на СГС,влязло в сила на 12.05.2012 г.,В. В. А. е поставен под
ограничено запрещение.
2
Според удостоверение от С О район „М“ за попечител на В. В. А. е
определен В. К А.,а за заместник попечител – Л Д А.а.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение или ако заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че искът има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния
случай дружеството ищец следва да проведе доказване,че са сключени
договори за мобилни услуги и за лизинг,да установи уговорените права и
задължения по договорите,както и да докаже размера на своите вземания,а
при установяване на тези предпоставки ответникът следва да докаже,че е
изпълнил точно договорните си задължения или са налице
обстоятелства,изключващи дължимост на паричните суми. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 23.10.2023 г.
Софийският районен съд,съобразявайки формулираното в писмения
отговор възражение за недействителност на сключените договори поради
това,че ответникът А. е ограничено запретен,намира,че следва да бъде
обсъдено това възражение. В хипотезата на предявени искове,основани на
договорни правоотношения,уважаването на исковата претенция е обусловено
от доказване действителността на договорите. Съществуването на договорни
правоотношения е изискуема материалноправна предпоставка,за да бъдат
уважени искове за изпълнение на договорни задължения – за заплащане на
мобилни услуги и на лизингови вноски. Предвид това,че ответникът А. чрез
пълномощника си релевира възражение за унищожаемост на
договорите,съдът е длъжен да обсъди това възражение с оглед реализиране на
преценка дали исковете за изпълнение на договорни задължения са
основателни. Анализирайки представените по делото доказателства,съдът
намира,че възражението,формулирано от ответника е основателно. Съдът
счита,че е доказано,че ответникът А. е поставен под ограничено запрещение,в
която насока взе предвид представения препис от влязло в сила решение като
съдебното решение за поставянето му под запрещение предхожда по време
периода на сключване на всеки от договорите. Запретените лица – пълно или
ограничено запретени от гледна точка на възможността за сключване на
договори се явяват приравнени на малолетните,съответно на непълнолетните
лица. Софийският районен съд,отчитайки разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
Закона за лицата и семейството ( ЗЛС ) приема,че ограничено запретеното
лице може да сключва договор само със съгласието на своя попечител,а ако
липсва такова договорът се явява унищожаем. С оглед това,че от
представените по делото договори се установява,че всеки от договорите е
сключен единствено от ответника А.,съдът намира,че доводът,релевиран от
ответната страна за унищожаемост на договорите е основателен. Съдът
3
намира,че сключените договори – за далекосъобщителни услуги,както и за
лизинг на устройства при съобразяване цената на договорите и
продължителността на изпълнението им не попадат в категорията дребни
сделки за текущи нужди,поради което ответникът А. не би могъл сам да
встъпи в тези договорни правоотношения,а липсата на съгласие на попечител
представлява порок на волеизявлението,обуславящ унищожаемост на
сключените договори. С оглед изложените съображения,че сключените
договори са унищожаеми,съдът приема,че предявените искове за изпълнение
на договорни задължения подлежат на отхвърляне. Диспозитивното начало на
гражданския процес задължава съда да се произнесе в рамките на
формулираното от ищеца искане,а когато са претендирани парични суми на
договорно основание следва сключеният договор да е действителен,защото
действителният договор поражда права и задължения за страните. Предвид
изложеното,че договорите са унищожаеми,съдът приема,че
исковете,предявени от ищеца подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответната страна
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение съдът приема,че
следва да бъде присъдено такова в полза на адв.И. при съобразяване
предоставената по реда на чл.38 от ЗА правна помощ в размер от 360 лева при
съобразяване фактическата и правна сложност на казуса,както и
провеждането на едно съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,чл.92 от ЗЗД,предявени от „Й Б“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Д К К и М С,с
пълномощник адв.В. Н.,с адрес гр.С,против В. В. А.,ЕГН
**********,,действащ лично и със съгласието на В. К А., с адрес гр.С,за
признаване за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1559,29
лева ( хиляда петстотин петдесет и девет лева двадесет и девет стотинки ),за
което са издадени фактури в периода 20.10.2021 г. до 20.02.2022 г.,относно
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
57988/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА „Й Б“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Д К К и М С да заплати на адвокат Н. И. И.,ЕГН
**********,с адрес гр.С сумата от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена правна помощ по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4