Решение по дело №2093/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна срещу Решение № 1234/09.08.2023г., постановено по НАХД № 1966/2023г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено НП № 03-2201255/04.01.2023г. издадено от директор на Дирекция „ИТ“- Варна, с което на „Крафт крю“ ЕООД- [населено място], община Провадия на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. за нарушение на чл. 284, ал.1 от КТ вр. чл 246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че нарушението е точно и ясно описано в НП, поради което неправилно РС достигнал до противоположния извод. Твърди, че правилно е потърсена отговорността на дружеството, тъй като нарушението е доказано по безспорен начин. РС неправилно интерпретирал нормативната база, като заключил, че липсва описаното нарушение. Неправилно въззивния съд тълкувал разпоредбите на КТ като приел, че наличие на уведомление за регистрация на трудовия договор е достатъчно за изпълнение на законовите разпоредби, въпреки че същото е било подадено часове след откриване на административното производство, когато е бил установен работника да полага труд в полза на дружеството. Правилно била ангажирана отговорността на работодателя, който е задължен да спазва трудовото законодателство и да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. и да осигурява специално работно облекло при допускане на работника да полага труд. Претендира се отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго решение, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно със съответните последици.

Ответникът – „Крафт крю“ ЕООД- [населено място], [община], не депозира отговор по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за основателна.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

Във връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В противоречие със забраната в чл.220 от АПК е искането на пълномощника на касатора настоящата инстанция да направи наново преценка на всички събрани от РС доказателства и да формира други фактически установявания. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон се извършва въз основа на установеното от предходната инстанция, тъй като за касационния съд има забрана за нови фактически установявания. Въз основа на доказателствата РС направил следните установявания за релевантните в случая факти и обстоятелства: че на 24.11.2022 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна извършили проверка на „Крафт Крю“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, на кей №6 на м/к „Сий Лайън“, находящ се в [населено място], Островна зона. В хода на проверката на обекта били установени работници на дружеството, сред които и лицето В. С. И. който заявил, че е на длъжност „общ работник/чистач“ и полагал труд за дружеството. РС установил, че при проверката не е установен наличен сключен с В. С. И. трудов договор с дружеството, във връзка с което издали постановление за обявяването на съществуването на трудовото правоотношение между него и „Крафт крю“ ЕООД. РС установил, че на 08.12.2022г., в отсъствието на нарушителя е съставен АУАН срещу дружеството за това, че нарушило чл.284, ал. 1 от КТ вр. чл. 246, ал. 1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работното оборудване, тъй като в качеството на работодател не осигурило работни обувки на В. С. И. на длъжност „общ работник/чистач“. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022г. на територията на КРЗ „Одесос“, когато било установено лицето да полага труд. РС установил, че въз основа на този АУАН директорът на Дирекция „ИТ“- Варна издал НП № 03-2201255 на 04.01.2023г., с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на „Крафт крю“ ЕООД- [населено място], [община] „имуществена санкция“ в размер на 2 000лв. за нарушение на чл. 284, ал.1 от КТ вр. чл 246, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, РС направил решаващите изводи, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените срокове в ЗАНН. Той постановил отмяна на НП, тъй като заключил, че то и АУАН не са с изискуемото съдържание съответно в чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. РС констатирал, че в акта и в НП липсва пълно описание на нарушението, тъй като посочената като нарушена разпоредба на чл.284, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и др., а в НП и в акта липсвали факти и обстоятелства за средата, в която е полагал труд В. С. И. и за естеството на работата му. Другата посочена като нарушена разпоредба на чл.246, ал.1 от Наредба №7 въззивния съд посочил, че сама по себе си не представлява състав на административно нарушение, тъй като е бланкетна и препраща към друг нормативен акт относно реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. С оглед на това РС направил мотивирания извод, че от обстоятелствената част акта и на постановлението не става ясно на какво основание е прието, че дружеството е имало задължение да предостави работни обувки на даденото лице. Това е квалифицирано като съществено нарушение на изискванията на ЗАНН за съдържанието на акта и на НП, неспазването на което е съществено нарушение, тъй като рефлектира неблагоприятно върху правото на защита на дружеството, поради което е отменил наказателното постановление на това основание.

Касационната инстанция споделя изцяло решаващите мотиви на РС и правните му изводи, които са основани на установяванията му за фактите и обстоятелствата за съдържанието на АУАН и на НП, както и за проведеното производство и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на оспореното решение, като се излагат аргументи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение по смисъла на чл. 284, ал. 1 от КТ, които настоящият състав намира за неоснователни. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства Районен съд-Варна е направил необходимите установявания за релевантните факти и обстоятелства, за съдържанието на акта и на НП и при правилно приложение на визираните в тях разпоредби от КТ, Наредба №7 и ЗАНН достигнал до обоснования извод за основателност на въззивната жалба и незаконосъобразност на наказателнота постановление. Правилно Районен съд-Варна приел, че липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с оглед посочените като нарушени законови разпоредби. Съгласно чл. 284, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, като в ал. 3 е предвидено, че условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Чл.246, ал. 1 от Наредба № 7, която е посочена във вр. чл. 284 от КТ сама по себе си не представлява самостоятелен състав на административно нарушение, доколкото е бланкетна и препраща към друг нормативен акт определящ реда за предоставяне на специални предпазни средства и работно облекло. В тази връзка, правилно РС е приел, че в АУАН и в НП липсва описание на каквито и да е конкретни обстоятелства по отношение на дадения работник, който е установен на обекта, кои да са опасни или вредни за здравето или живота, не са посочени такива машини, съоръжения, течности, газове, стопени материали, нажежени предмети или други подобни, от които да дружеството-работодател да разбере за какво точно е санкционирано. Липсва яснота относно задължението на работодателя какви точно предпазни средства – в случая работни обувки, е следвало да представи с оглед задълженията му по чл. 284, ал. 1 от КТ, с какви характеристики е следвало да бъдат работните обувки. В АУАН и в НП е вписана единствено констатация, че работодателят не е осигурил работни обувки, но не е посочено те да са част от „…безплатно специално работно облекло…“, което е елемент от състава на чл. 284, ал.1 от КТ. Понятията безплатно работно облекло и специално работно облекло не са тъждествени и това става ясно от прочита на разпоредбите, които ги регламентират и въвеждат изискване за работодателя да ги осигури на работника в различни хипотези - чл. 284, ал.1 от КТ, чл. 246 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, чл. 296, ал.1 от КТ и чл. 8, ал.2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло. При това положение правилно РС е намерил, че е непълно и поради това неясно описанието на деянието, за което се ангажира обективната отговорност на дружеството – работодател, с оглед на които нарушението е квалифицирано като такова във връзка с чл.284, ал.1 от КТ. Вмененото задължение на работодателя да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците възниква при точно определени условия, които условия, при така описаното нарушение в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, остават неизвестни, а това води до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере фактическите или правните рамки на вмененото му административно нарушение и съответно до невъзможност да организира защитата си, а освен това препятстват съдебния контрол за законосъобразност, доколкото не могат да бъдат установени точно и проверени за правилност и доказаност части от състава на деянието, които актосъставителят и наказващият орган са имали в предвид като част от съставомерните признаци на нарушението.

С оглед изложеното не е налице основание по чл.348 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от НПК за отмяна на НП, тъй като не е налице неправилно приложение на КТ, Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и ЗАНН, нито е налице разпоредба, която да е трябвало и да не е била приложена от РС. Поради това оспорването с жалбата се явява неоснователно и решението на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.3 от АПК ответника по касация има право на разноски, но такива не са поискани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1234/09.08.2023г. постановено по НАХД № 1966/2023г. по описа на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно.