Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 09.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01856 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от “Топлофикация
Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.Й. ***, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1699,69 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., кв.
„“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 1572,72 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително, сумата от 126,97 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
08817/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В
законоустановения едномесечен срок, ответната страна, чрез пълномощника си, е депозирала
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по
основание и размер, като се твърди, че липсва облигационна връзка между
страните. Оспорва редовността на воденото счетоводство от страна на ищеца,
както и че не е избрана по надлежния ред ФДР, което да отчита и разпределя
топлинната енергия между отделните собственици на имоти в СЕС.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, чрез пълномощника
си, пледира за отхвърляне на предявените установителни искове, като
неоснователни. Излага твърдения за липса на облигационна връзка между страните.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6521 от 12.12.2018г. по
ч. гр. д. № 08817 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е била връчена на ответника
(в хода на заповедното производство – длъжник), като в срока по чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е
оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна,
е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът
е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на
ответника по отношение на процесния недвижим имот. От представеното и
неоспорено по делото писмено доказателство – заверено копие на Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 152, том. ІV, дело № 934/1993г. на нотариус Д. Д.
при ПРС, се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот от родителите си П. Л. Ч. и Й. П. Ч.. В цитирания документ е
посочено, че дарителите запазват правото си на ползване върху недвижимия имот
докато са живи. В тази връзка ищецът е ангажирал доказателства, а именно:
заверено копие от нотариално заверена Декларация от П.Ч.и Й.П.Ч.Ч.и справка по
лица в Служба по вписванията - Перник, установяващи, че на 18.07.2005г. дарителите П.Л.Ч.и Й.П.Ч.Ч.са се отказали от
правото си на ползване, учредено с прехвърлителната сделка.
Предвид горното, съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона от момента,
в който за определено,
лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните
два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от
този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло, се установява, че на ответника е начислявана прогнозна
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, от отоплителните тела в помещения
“хол”, “стая 1”, “стая 2”, “кухня” и “баня”, както и за БГВ. Видно е и, че това
е сторено в съответствие със Закона за енергетиката, както и действащата по
време на исковия период Наредба 16-334/16.04.2007г. Установено е, че по
действителния отчет на средствата за измерване в СЕС, включително и за имота на
ответника след отчетния (процесен) период, прогнозната топлоенергия е изравнена
с разпределената по изчислителен път, отдадена от СИ и по отчет на ИР, както и
по норматив за БГВ, което е отразено в интивидуалната изравнителна сметка.
От
разглежданата съдебно-техническа експертиза е видно още, че в помещението
“баня” на процесния имот има работещо отоплително тяло тип “щранг-лира”,
свързано към сградната инсталация, проектирано да отдава топлоенергия както
всяко друго отоплително тяло, но е без ИР, поради техническа невъзможност за
монтиране на такъв- това отоплително тяло отдава непрекъсната топлоенергия през
отоплителния период, стойността на която за исковия период възлиза на 80,64 лв.
Видно
е още, че в Общите части на етажната собственост няма данни за работещи и
свързани към Сградната инсталация отоплителни тела, поради което за ответника
не е разпределена топлинна енергия, съответно не е начислена сума. Установено
е, че процесният имот е свързан към СИ за топла вода и има монтирани два броя
водомери. Поради неосигурен достъп за отчет за предходния отчетен период – от
01.05.2016г. до 30.04.2017г., е отразен статус на ползване на топла вода “2”,
т. е. начисляване на разхода на топла вода не по отчет на водомерите за топла
вода, а по норматив. Поради неосигуряване на достъп за отчет, начисляването на
топла вода за исковия период също е извършвано по норматив (съгласно чл. 69 ал.
2 от Наредба 16-334/06.04.2007г.)
От
заключението на вещото лице се установява още, че от страна на ответника не са
подавани жалби и възражения срещу изравнителната сметка. Общият топломер от
своя страна, като средство за търговско измерване, е освидетелстван по
съответния ред, на всеки две години – през 2012г., 2014г., 2016г. и 2018г.
Системата за дялово разпределение е въведена в Сградната етажна собственост,
съгласно сключен договор с “Техем Сървисис” ЕООД на 05.11.2001г.
Съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно
от изслушаната и приета в съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза е,
че задълженията на ответника към ищцовото дружество за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за
топлофициран недвижим имот, находящ се в гр., кв. “ ”, бл., вх. , ап. са в
размер на 1572,72 лева – главница и в размер на126,97 лева, представляващи
размера на дължимата се лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 27.11.2018г. Установява се, че плащания от страна на ответника
не са извършвани.
С оглед събраните по делото доказателства,
респ. анализът на същите, съдът намира, че ищецът е доказал в условията на
главно и пълно доказване основателността на предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове, поради и което същите следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по
дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за
заповедното производства).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство, в общ размер на 522,98лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
С огледи изхода на делото, ответникът
няма право на разноски.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
срещу С.Й. ***, че
ответника ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 1572,72 лева,
представляваща стойност (главница) на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., кв. „”, бл., вх., ап. за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително и сумата от 126,97 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 12.12.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 08817/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Й. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 522,98лв., представляваща направени в заповедното и исковото
производства разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 08817/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.