Решение по дело №15774/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4488
Дата: 23 юли 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100515774
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 23.07.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Хрипсниме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15774 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.04.2019 г.  по гр.д. № 22263/2018 г., СРС, І ГО, 162 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Р.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***-А, магазин, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1195,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г. в имот с код на платеца Т342172, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, магазин, както и стойност на изравнителна сметка за периода м. 05.2013г. - м. 04.2014 г. по обща фактура, за сумата от 215,19 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2014г.-01.08.2017г., за сумата от 73,48 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 07.2014 г. - м. 04.2016 г., както и за сумата от 16,24 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2014 г. - 01.08.2017 г„ дължими от ответниците разделно по равно по 1/2 част всеки от тях, с които ответниците неоснователно са се обогатили и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.08.2017 г. по гр.д. № 56499/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.

 

С определение от 25.09.2019 г. по гр.д. № 22263/2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, І ГО, 162 състав е оставил без уважение искането от 14.05.2019 г. на ответниците Р.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.Ц., ЕГН ********** за изменение на постановеното по делото решение от 04.04.2019 г. в частта за разноските. Това определение не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Решението от 04.04.2019 г.  е  обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че между ответниците Р.Н.Ц. и Ц.Н.Ц. не е бил подписан договор за продажба на ТЕ, поради което длъжниците са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ е неприложима по отношение на небитовите клиенти, тъй като при тях продажбата на ТЕ се осъществява въз основа на писмени договори. Ето защо единствената възможност на ищцовото дружество да защити правото си е на основание чл.59 ЗЗД. Неправилно съдът е приел, че ищецът не е доказал реално доставеното количество ТЕ, което обстоятелство се установява от представените писмени доказателства и приетата СТЕ. По делото не се спори, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот като наследници на Н.Ц.Н..

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски за заповедното, исковото и настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите Р.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.С. от ВрАК, с адрес: *** 127, офис 230 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв.

Третото лице-помагач на ищеца не взема становище по въззивната жалба.

СГС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответниците са потребявали енергия в имота, поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответниците следва да платят цената на доставеното количество ТЕ, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците дължат разделно по ½ всеки от тях от сумата от 1195,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2016 г. в имот с код на платеца Т342172, както и стойност на изравнителна сметка за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. по обща фактура (съобразно посоченото в заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба), ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 215,19 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2014 г. - 01.08.2017 г., сумата от 73,48 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м. 07.2014г. - м. 04.2016 г., както и сумата от 16,24 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2014 г. - 01.08.2017 г., като с посочените суми  ответниците неоснователно са се обогатили и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.08.2017 г. по гр.д. № 56499/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.

Ответниците Ц.Н.Ц. и Р.Н.Ц. оспорват исковете като недопустими, тъй като процесният магазин е бил стопанисван от ЕТ „Р. - Н-Н Ц.“, а след смъртта на едноличния търговец липсвал правоприемник на търговското предприятие. По същество оспорват исковете с твърдението, че сметките са завишени и не отговарят на реалното количество доставена топлинна енергия, тъй като имотът е бил необитаем.

Третото лице-помагач не взема становище по исковете.

По направените във въззивната жалба  възражения, СГС излага следните мотиви:

Претенцията е по чл.59, ал.1 ЗЗД за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Тази разпоредба не намира приложение, тъй като същата е отменена- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.

Намират приложение разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;

По делото не се спори, че собственик на процесния имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, е бил Н.Ц.Н., който действайки в качеството му на ЕТ „Р.-Н“, го е закупил от Столична община с договор от 28.11.2002 г. На 24.02.2003 г. едноличният търговец е подал молба-декларация до топлофикационното дружество, в която е заявил, че ще ползва топлинна енергия в имота за нежилищни нужди. Била е открита партида при ищеца с абонатен номер 342172.  Н.Ц.Н. е починал на 03.10.2011 г., като е оставил за свои законни наследници ответниците Р.Н.Ц. (дъщеря) и Ц.Н.Ц. (син), придобили наследството при равни квоти по 1/2 част (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). Същите са наследили при посочените квоти и процесния магазин, доколкото едноличният търговец не разполага със самостоятелна правосубектност, различна от тази на физическото лице-той не е отделен от физическото лице правен субект, поради което включеното в търговското предприятие на ЕТ имущество е собственост на самото физическо лице и се прехвърля по наследство, без оглед на обстоятелството дали наследниците са продължили търговската дейност.

В настоящия казус е  безспорно, че няма сключен между страните по делото писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период. При липсата на такъв договор, който трябва да бъде изрично сключен, а да не се предполага за такъв, то между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Настоящият състав не приема изложените доводи от първоинстанционнния съд, че чл.153 от ЗЕ има характер на специална по отношение на нормата на чл.149, ал.1 ЗЕ. Разпоредбите на чл.149-чл.149 б от ЗЕ уреждат продажбата на ТЕ за стопански нужди, а от чл.150 от ЗЕ се уреждат отншенията във връзка с продажбата на ТЕ за битови нужди, поради което не може да се направи извод, че текстовете на чл.153 от ЗЕ и на чл.149, ал.1 от ЗЕ се намират в отношение на специална към обща норма.

Следва да се разгледа съставът на неоснователното обогатяване. 

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот. Но при състава на неоснователното обогатяване следва да бъде доказано  при условията на пълно и главно доказване наличието на реална доставка в твърдяното от ищеца количество ТЕ, както и обстоятелството, че същата е ползвана именно от ответниците. Ищцовото дружество е следвало да докаже, че ответниците са се обогатили със стойността на доставената стока, т.е. че те действително са ползвали магазина и са консумирали претендираното количество топлинна енергия. По делото са били представени извлечения от радиоотчитане на индивидуалните уреди за измерване, които не са били подписани от ответниците и заключение на СТЕ, изготвено въз основа на документи, съставени от ищеца и третото лице-помагач. От тях не се установява, че претендираното количество топлинна енергия е било потребено именно от ответниците, които изрично оспорват, че са ползвали обекта през процесния период с твърдението, че той е бил необитаем.

Предвид изхода на делото не следва да бъдат разглеждани направените от ответниците в отговора на въззивната жалба доказателствени искания при условията на евентуалност.

С оглед предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер на 340 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.04.2019 г. по гр.д. № 22263/2018г. на СРС, І ГО, 162 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г. да заплати на Р.Н.Ц., ЕГН ********** и Ц.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.С. от ВрАК, с адрес: *** 127, офис 230, направените разноски за въззивната инстанция в размер на 340 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- Т.С.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.