Р Е Ш Е Н И
Е
№
Гр. Варна,
Административен
съд – гр.Варна, второ отделение,
двадесет и втори състав, на двадесет и първи май, две хиляди и тринадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретаря А.Г. и в присъствието на
прокурор Атанасов като разгледа докладваното от съдията Ганчева административно дело номер 530 по описа за 2013 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ). Образувано е по повод искова молба от „П.” ЕООД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Г.Т., срещу Националната
Здравноосигурителна каса със седалище и адрес гр. София, с Б. Ю ***,
представлявана от д-р П.Ц. в качеството му на Директор, за осъждане на същата
на основание чл.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 и 204 от АПК да заплати на търговеца
имуществени вреди на обща стойност 20 000 лева. В исковата молба се сочи,
че с решение № 4148/30.03.2009 год. по адм.д. № 10621/2008 год.на ВАС V членен
състав е отменен като незаконосъобразен актът на Директора на НЗОК – Указание
за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 год. Ищеца релевира
доводи, че Директора на НЗОК с горепосочения акт неправомерно е определил
„пределна цена за Националната здравноосигурителна каса” и „пределна стойност,
заплащана от задълженото здравноосигурено лице в лева” на лекарствените
продукти от Приложение 2 „Лекарствен списък на НЗОК” в сила от 1.02.2008 год. –
работна версия аптеки”., в противоречие с нормативни актове от по-висока степен
и в частност с разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и
реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с
ПМС № 295/2007 г., определяща надценка за търговец на едно в размер на 9, 8 или
6 на сто от заявената по чл. 7 ал.1 т.1 цена, съобразно критерия, определен в
чл. 8 от Наредбата, съответно надценка за търговец на дребно в размер на 22, 20
и 18 на сто от заявената по чл. 7 ал.1 т.1 цена, съобразно критерия, определен
в чл.8 от същата Наредба. Актът /указанието на директора на НЗОК/ е издаден от
административен орган и е имал абстрактно действие за неограничен кръг субекти,
макар и определяеми, с многократно действие във времето, съгласно приетото от
ВАС по адм.д. № 2762/2008 г. Това указание има обвързващо действие за всички
търговци на дребно. Сключените между търговците на дребно договори с РЗОК са от
вида на административните такива – те притежават смесен фактически състав с
преобладаващи публично-правни елементи. Административното договаряне е
договаряне с регулиран от императивни норми режим, който включва внасянето
изключително на публичноправни елементи в съдържанието на договора. Сочи, че
договора следва да се приеме, като средство за осъществяване на административна
дейност, сключен между субекти, които не са равнопоставени във
взаимоотношенията си. Съществената част от сключения договор между ищеца и
НЗОК, за отпускане на лекарствени продукти не се определя по реда на свободното
договаряне, а с публично правни актове – законови, подзаконови и
нормативни - ЗЗО, НРД,Указания на УС на
НЗОК и др. Указанието е подзаконов акт, издаден от директора на НЗОК въз основа
на делегирано правомощие и който замества волята на страните по договорите
относно цените, по които се отпускат лекарствените продукти, същите не подлежат
на договаряне. Ищеца е сключил договор с РЗОК гр. Варна, а с писмо изх. №
29.03.209/16.01.2008 год. Директора на РЗОК Варна е разпоредил, че в случай, че собственикът на аптека не подпише
допълнително споразумение от 1.02.2008 год. съгласно Указание за работа с лекарствения списък, от 10.01.2008 год. и
приложение №2 към него – работна версия за аптеки, да се счита уведомлението за
предизвестие за прекратяване на договора. Съгласно т.396 от Решение №
РД-УС-04-127 от 2007 год. НЗОК изготвя общи условия за сключване на договори с
аптеки за отпускане на лекарствени продукти. ВАС в Тълкувателно постановление
№5/2007 г., по т.д. №3/2007 год. приема, че страните не са равнопоставени по
отношение на създадените права и задължения, както и че при сключване на
договори с аптеките касата действа в качеството на административен орган. С
оглед нормативно определения статут НЗОК е държавен орган, на когото и чрез
териториалните му поделения са възложени властнически правомощия във връзка с
регулирането на обществените отношение в сферата на здравното осигуряване.
Ищеца ръководи две аптеки – „П. -1” и П. – 2” като за периода от 1.02.2008 год.
до 31.05.2008 год. в аптека „П. -1”,
находяща се в гр. Варна *** се отпускат лекарствени продукти от Приложение 2
„Лекарствен списък на НЗОК” по силата на договор № 03-0899/24.03.2006 год. и анекс от 13.10.2006 год., анекс от
16.10.2006 год., анекс от 11.04.2007 год., анекс от 2.07.2007 год., анекс от
31.01.2008 год., анекс от 14.03.2008 год., анекс от 2.09.2008 год., анекс от
25.02.2008 год., анекс от 2.06.2008 год. и анекс от 1.12.2008 год., анекс от
4.03.2009 год., сключени между Директора на РЗОК – Варна и аптеката за
отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални
медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. В
аптека „П. – 2” с адрес гр. Варна ***
се отпускат лекарствени продукти от Приложение – 2 по силата на Договор № 03-0900/24.03.2006
год. сключен между Директора на РЗОК и ищеца.
Излага доводи, че поради неправомерно намалената с отменения акт
„пределна цена за НЗК” и съответно”максималната
стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице в лева” са заплатени
суми от пациентите по-малки от действително дължимия размер за реализираните
продажби за изпълнените рецепти по чл. 23 ал.2 от Договорите с НЗОК, за всяка
една от посочените аптеки, който размер следва да бъде определен в съответствие
с чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и
регистриране на цените на лекарствените продукти. Разликата между заплатените
от ЗЗОЛ суми и действителния размер на реализираните продажби за изпълнените
рецепти през процесния период представляват пропуснати ползи от прилагането на
незаконосъобразен акт на Директора на НЗОК. С оглед настъпилите вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи за периода от деня на настъпването им
1.02.2008 год. – моментът на издаване и прилагане на незаконосъобразния акт, до
датата, на която е прекратено действието му
- 31.05.2009 год., за аптека „П.-1” и „П. -2” се поражда и право на
законна лихва върху стойността на пропуснатите ползи, до деня на завеждане на
иска. Моли да се осъди ответника да заплати обезщетение както следва: за аптека
„П. -1” пропуснати ползи в размер на
10 000 лева, за периода от
1.02.2008 год. до 31.05.2009 год., както и законна
лихва с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год. до деня на
завеждане на исковата молба в размер на 2 400
лева, за аптека „П. – 2” пропуснати
ползи в размер на 6 000 лева, за периода от 1.02.2008 год. до
30.11.2008 год., както и законна лихва
с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год., до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 1 600
лева. Претендира се и законна лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Процесуалния
представител на ищеца поддържа депозираната искова молба, като в хода на
производството, след приемане на СТЕ, е допуснато изменение на иска, съгласно
което се претендира
ответника да заплати обезщетение както следва: за аптека „П. -1” пропуснати ползи в размер на 10 000 лева,
за периода от 1.02.2008 год. до
31.05.2009 год., както и законна лихва
с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год. до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 3 501.88
лева, за аптека „П. – 2” пропуснати
ползи в размер на 10 670.57 лева, за периода от 1.02.2008 год. до
30.11.2008 год., както и законна лихва
с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год., до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 5523.03 лева.
В представено писмено становище се поддържа, че е налице причинно
следствена връзка между акта и настъпилите вреди, указанието е обвързващо за
ищцовото дружество, сключения между „П.” ООД и НЗОК договор е административен,
със смесен фактически състав, като съществен елемент от договора е, че
отпускането на лекарствени продукти, не се определя по реда на свободата на
договаряне, а посредством публично правни актове. Сочи, че за периода релевиран
по иска за двете аптеки са възникнали отношения, при които ищеца е отпуснал по
рецепти изписани лекарствени продукти, които напълно или частично са заплатени
от ответника. Ищеца е бил задължен от ответника да изпълнява указанието за
работа с лекарствения списък от 10.01.2008 год., с което НЗОК едностранно
налага незаконосъобразно ценообразуване. С решение № 4148/2009 год. на ВАС
указанието на директора на НЗОК е обявено за незаконосъобразно. Изрично в
мотивите на ВАС е прието, че указанието е нормативен административен акт, който
определя по задължителен начин заплащането от НЗОК по отношение на аптеките,
поради което аптеките са били обвързани да търпят последиците от прилагането
му. Прилагането на обявеното за незаконосъобразно указание на директора на НЗОК
има характер на вредоносно действие от административен орган при упражняването
на административната му дейност и поражда право на обезщетение. Влизането в
сила на решението за отмяна на незаконосъобразния нормативен акт е условия за
допустимост на иска за обезщетение, като няма връзка с основателността на иска,
относимо до влизане на решението в сила, тъй като АПК урежда само процесуалните
предпоставки за предявяването на този иск, като материалноправните предпоставки
са уредени в чл. 4 от ЗОДОВ. Твърди се, че на обезщетение подлежат всички
вреди, съгласно чл. 204 ал.2 от АПК иск за обезщетение може да се предяви заедно
с оспорването на акта, това е аргумент, че вредите се обезщетяват от
причиняването им, а не от влизане в сила на решението за отмяна на акта, в
противен случай е налице противоречие с чл. 204 ал.2 от АПК. Твърди се, че не е
налице изтекла давност, тъй като отговорността по ЗОДОВ е обективна отговорност
и се дължи обезвреда от момента на причиняване на вредата – осчетоводяването на
всеки 15 дни през процесия период, вредата настъпва с изпълнението на нищожния
административен акт, спрямо ищеца от страна на ответника като
администрация. Правото на иск се поражда
от момента на преустановяване на действието по прилагането му. Счита, че
списъкат с лекарствата, които НЗОК заплаща по реда на наредба №10 от 2009 год.
е в сила от 1.06.2009 год. В с.з. процесуалния представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Ответника чрез
процесуалния си представител в представен писмен отговор поддържа, че иска е
недопустим, тъй като не е по реда на ЗОДОВ, с иска се претендира обезщетяване
за вреди в размер на 20 000 лева представляваща разликата между получените
суми от ЗЗОЛ и предполагаемата сума за продажба, както и лихви. Претендираните
така наречени пропуснати ползи, ако има такива са възникнали в резултат на
облигационно отношение между ищеца и НЗОК, на това сочи и чл. 2 ал.1, чл. 23
ал.1 от сключените между страните договори. Отношенията между ищеца и ответника
са гражданскоправни. Със сключването на договора и предвид чл. 23 ал.2 от същия
ищеца доброволно е възприел
приложимостта на клаузата за отстъпка, знаел е за последиците от
изпълнението. Счита, че не могат да се претендират пропуснати ползи за нещо за
което ищеца се е договорил. Твърди изтекла тригодишната давност за вземането,
тъй като съгласно Тълкувателно решение №3/2005 год. – началния момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата, както и началния момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението. Решение № 4148/2009 год. на ВАС по адм.д. № 10621/2008 год.
е влязло в сила на 10.04.2009 год., като е изтекла тригодишната погасителна
давност. Указанието на директора на НЗОК няма характер на общ административен
акт, то е подзаконов нормативен акт. Решението на ВАС по адм.д. № 10621/2008
год. е задължително за всички, предвид на което евентуалните вреди, произтичащи
от отменения нормативен акт, ако са настъпили, биха дължими след датата на
отмяна на акта 10.04.2009 год. За периода от 1.0.2008 год. до 10.04.2009 год.
не е налице отменен с влязло в сила решение нормативен акт , а наличието на
такъв е предпоставка за допустимостта на иска за присъждане на вреди. За
останалия период иска дори и допустим е неоснователен. Счита, не е доказано от
отменения нормативен акт да се настъпили реално вреди за ищеца, а ако се приеме
евентуално, че се налице вреди, то същите не са в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконосъобразния акт. Съгласно §18 ал.1 от ПЗР на ЗЛПХМ в
редакцията към 29.01.2009 год., позитивния лекарствен списък по този закон се
изработва по реда, предвиден в него и влиза в сила от 31.03.2009 год. В рамките
на срока по горепосочената норма, с решение №1/2009 год. влязло в сила е приела
позитивния лекарствен списък, като на същия е придадено предварително
изпълнение. Предвид изложеното в периода от 11.04.2009 год. до 31.05.2009 год.
ищецът не е търпял вреди от прилагането на колони 7 и 9 от приложение №2., тъй
като посочения в наредбата размер на надценките не е фиксиран. Разпоредбата на
чл. 7 от НУПРРЦЛП в сила в края на периода за който се претендира вредите,
посочва начина и компонентите на формиране на крайната цена на лекарствените
продукти, сред които и цената за лекарствени продукти, вписани в позитивния
лекарствен списък и заплащани с публични средства. Сред трите компонента,
определящи крайната цена на този вид лекарствени продукти фигурира и компонент
надценка на търгове на дребно в размер на 22, 20 или 18% от заявената по т.1
цена съобразно критерия определен в чл.8. Предвид това неправилно ищеца
квалифицира надценката по чл.7 от Наредбата като фиксирана такава. След
отмяната на колони 7 и 9 от Позитивния лекарствен списък аптеките са можели да
си начисляват нормативно установената надценка по НУПРРЦЛП в периода от
11.04.2009 год. до 31.05.2009 год.
Представителят на
Окръжна прокуратура - гр. Варна изразява становище неоснователност на исковата
молба, като намира, че в случая се касае за унищожаем административен акт,
който е действал до 10.04.2009 год. и е следвало да се спазва, след отмяната
му, последиците от него не отпадат, поради което иска следва да се отхвърли.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Варненският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
В процесния период
ищецът “П.” ЕООД притежава два броя аптеки, едната „П. -1” в гр. Варна *** с №
03051 по регистъра на РЗОК и другата „П. -2” находяща се в гр. Варна ул. „Дрин”
№13 с № 030209 по регистъра на РЗОК
Варна.
Не се спори между страните, че е сключен договор № 03-0899 от 24.03.2006 год. за отпускане на лекарства, медицински
изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение,
заплащани напълно или частично от НЗОК. Възложител по договора е НЗОК, а
изпълнител „П.” ЕООД представлявано от Г.Т., регистрационен № на аптека в РЗОК 03051 с адрес – Варна ***. По делото са
представени и анекси към договора от дати:13.10.2006 год., 16.10.2006 год.,
11.04.2007 год.,. 2.07.2007 год., 31.01.2008 год., 25.02.2008 год., 14.03.2008 год. – два броя,
анекс от 2.06.2008 год., 2.09.2008 год., 1.11.2008 год., анекс от 4.03.2009
год. Не е спорно между страните че е
налице и сключен договор № 03-0900 за
втората аптека с № в РЗОК 030209. В раздел V на договора се регламентират условията ,
реда и сроковете за отчитане и заплащане на отпускатите и отчетени лекарствени
продукти ,медицински изделия и диетични храни. Предвидено е изпълнителя да
отчита отпуснатите продукти по чл.1 от договора два пъти месечно ,като
отчетните периоди са от 1-15 -то число на месеца и от 16-до последното число на
месеца .Съгласно чл.23 ал.1 от договора ,възложителя / ответник в настоящият
процес / ,чрез РЗОК ,заплаща на изпълнителя стойността на отпуснатите и
отчетени лекарствени продукти ,медицински изделия и диетични хрлани за специални
медицински цели по чл.1 ,в съответствие със списъцитена НЗОК -аптечна
версия,към приложение №1 към договора. Изпълнителя предоставя отстъпка в размер
на 8% от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти по ал.1
/отпуснати и отчетени в съответствие със списъците на НЗОК -аптечна версия към
приложение № 1 към договора/ ,разпределена пропорционално между здравно
осигуреното лице и НЗОК .Максималните стойности заплащани от възложителя и от
ЗЗОЛ са посочени в лекарствения списък на НЗОК -аптечна версия,приложение 1 към
договора /неразделна част от индивидуалният договор е Приложение № 1 - Указание
за работа с лекарствения списък на НЗОК и Лекарствен списък на НЗОК аптечна
версия/ в графа "Стойност , която НЗОК заплаща на
аптеката,съгласно ИД с аптеката " и "Максимална стойност ,заплащата
от ЗЗОЛ в лева" .
На 10.01.2008г Директора на НЗОК
е издал указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД -16-3/10.01.2008г
/л.109-117/,в Приложение 2 на което са определени пределни цени на изрично
посочените средства - колона 7; частта от цената ,която заплаща НЗОК -колона 8
и частта от цената , която заплаща ЗЗОЛ-колона 9. Изготвено е уведомление изх.
№ 29.03.208/16.01.2008 год. до аптека «П.-2» съгласно което на осн. чл. 44 от
индивидуалния договор с аптека се извършват промени в договора, в чл. 17, 23, 2
и 39, като в случай, че не бъда сключено споразумение към индивидуалния договор
в срок до 31.01.2008 год., то уведомлението да се счита предизвествие за
прекратяване на договара от датата на подписване на уведомлението.
Указанието е оспорено по съдебен
ред и с решение № 4148/30.03.2009г постановено по адм.дело № 10621/2008гот
петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение №6826/06.06.2008 постановено
по адм.дело №2762/2008г ,с кото са отменени колона 7 и колона 9 от указанието,
като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. /л.118-119/.
Решението на Вас е обнародвано в ДВ бр.27 от 10.04.2009 год.
Не се спори между страните в
процеса ,че в периода от влизане в сила на указанието - 01.02.2008г до влизане
в сила на решението за частичната му отмяна -10.04.2009г / когато е обнародвано
в ДВ .бр.27/10.04.2009г / ищеца е продавал лекарствени средства на пациенти
чрез притежаваните от него аптеки по цени включени в него. Разликата между
цената на която са продавани лекарствените продукти ,определени в отменените
колони 7 и 9 и цената формирана по Наредбата за условията, правилата и реда за
регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти / чл.7от
Наредбата / за периодите заявени в ИМ за всяка една от аптеките,притежавани от
ищеца се претендира като обезщетение за пропуснати ползи по реда на чл.1 ал.1
от ЗОДОВ.
По делото са представени
финансови отчети №1 от 17.05.2008 год., №2 от 3.06.2008 год., №3 от 17.06.2008
год., №4 от 2.07.2008 год., №5 от 17.07.2008 год. кредитен финансов отчет №6 от
30.07.2008 год., финансов отчет №7 от 4.04.2008 год.№8 от 18.08.2008 год., №9
от 2.09.2008 год., №10 от 10.09.2008 год., №11 от 17.09.2008 год., №12 от
29.09.2008 год., №13 от 2.10.2008 год., №14 от 16.10.2008 год., №15 от
28.10.2008 год., №16 от 3.11.2008 год., №17 от 18.11.2008 год., №19 от
1.12.2008 год., №20 от 6.12.2008 год., №21 от 16.12.2008 год., №22 от 6.01.2009
год., №23 от 16.01.2009 год., №24 от 27.01.2009 год., №25 от 2.02.2009 год.,
№26 от 16.02.2009 год.,№27 от 3.03.2009 год., №28 от 16.03.2009 год., №29 от
25.03.2009 год., №30 от 2.04.2009 год.,
№31 от 14.04.2009 год., №32 от 17.04.2009 год., № 33 от 28.04.2009 год.,
№ 34 от 7.05.2009 год., №35 от 13.05.2009 год., №36 от 16.05.2009 год., № 37 от
26.05.2009 год., №38 от 1.06.2009 год.. Издател на всичките 38 отчета е
ищеца, във връзка със сключен договор
03-0899, касаещ аптека «П. 1». Представени
са финансови отчети във връзка с договор 03-900 с № 1 от 17.05.2008 год, № 2 от
2.06.2008 год, № 3 от 17.06.2008 год, №4 от 1.07.2008 год., №5 от 17.07.2008
год., №6 от 29.07.2008 год., №6 от 4.08.2008 год., №8 от 14.08.2008 год., №9 от
16.08.2008 год., №10 ог 2.09.2008 год., № 11 ог 16.09.2008 год., №12 от
2.10.2008 год., №13 от 16.1.2008 год., №14 от 27.10.2008 год., №15 от 3.11.2008
год., №16 от 11.11.2008 год., №18 от 26.11.2008 год., №19 от 1.12.2008 год., №
20 от 8.12.2008 год., за следващи периоди не са представени финансови отчети. По делото е представен и
част от договор №03-920 от 29.05.2009 год. сключен между ищеца и ответника за
отпускане на лекарства за аптека «П.-1».
По делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът намира за компетентно
изготвено и безпристрастно депозирано, видно от което след съобразяване с
изискванията на НУПРРЦЛП пределната цена на НЗОК за продадените от ищеца
лекарствени продукти по спецификациите към финансовите отчети са определени в
колона №12 на Приложение №1 до №32 за аптека № 030051, Приложения от №33 до №53
са за аптека № 030209. Вещото лице е посочило, че пропуснатите ползи за двете
аптеки възлизат на 18 289.71 лева, за аптека № 030051 в размер на
7 619.14 лева, за аптека № 030209 пропуснати ползи в размер на
10 670.71 лева, лихвата за забава за аптека № 030051 е в размер на
3 501.88 лева, а лихвата за забава за аптека № 030209 е в размер на
5 523.03 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Посочените лекарства, медицински изделия и диетични храни са
включени в Лекарствения списък на НЗОК, който по същността си е нормативен акт,
тъй като е неразделна част от Националния рамков договор, също представляващ
нормативен акт по естеството си. Това обстоятелство се потвърждава и от Решение № 6826/06.06.2008г., постановено по адм.д. №
2762/2008г. по описа на ВАС, V отделение, оставено в сила с Решение №
4148/30.03.2009г. по адм.д. № 10621/2008г. на петчленен състав на ВАС, в което
ВАС е приел, че Указанието, вкл. и в отменените колони 7 и 9 от Приложение № 2
към същото, съставлява подзаконов
нормативен акт, а не общ административен акт. Така постановеното и влязло в
сила съдебно решение на ВАС, пето отделение е задължително за всички,
включително и за съда, не само по отношение на диспозитива на същото, но и
относно квалификацията на отменения административен акт като нормативен, тъй
като тази квалификация определя действието на постановената отмяна на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от АПК и за разлика от действието на
отмяната на индивидуален и общ административен акт, подзаконовият нормативен
акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му,
а видно от чл.194 от АПК, съдебното решение, с което се отменя подзаконов
нормативен акт и в случай на отхвърлени жалби или протести от
второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван
актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
НРД – 2005г. и
2006г. в текста на чл.33 определя, че в лекарствения списък се съдържат цените,
при които НЗОК напълно или частично заплаща включените в него лекарствени
продукти Като изпълнител по договора ищецът е придобил право да отпуска
лекарствени продукти по Приложение 2 към лекарствен списък на НЗОК.
На 10.01.2008 година директорът на НЗОК е издал
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД – 16 – 3/10.01.2008 година.
В Приложение № 2 към указанието са определени пределни цени на изрично посочени
лекарствени средства – колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК – колона
8 и частта от цената, която заплаща задължително здравноосигуреното лице –
колона 9.Указанието е било оспорено по съдебен ред.
С решение № 4148/30.03.2009 година по адм.д. №
10621/2008 година на петчленен състав на
ВАС е оставено в сила решение № 6826/06.06.2008 година по адм.д. № 2762/2008
година на V о. на ВАС, с което са отменени колона 7 и колона 9 от указанието -
като противоречащи на приложимото материално право.
Няма спор между страните, че в процесния период от
влизане в сила на указанието - 01.02.2008г. до неговата отмяна по съдебен път с
влязло в сила решение – обнародвано в “Държавен вестник”, официален раздел,
бр.27 от 10.04.2009г., от която дата същото е влязло в сила, съответно от която
дата се считат отменени колона 7 и колона 9 от Приложение 2 “Лекарствен списък на
НЗОК, в сила от 01.02.2008г. – работна версия за аптеки” ищецът е продавал
лекарствени средства на пациенти по цените, посочени в него.
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на този текст
включва следните елементи 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, 2. същите да са постановени, съответно
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и да са
отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото
би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; 3.да е
настъпила вреда от такъв административен акт и 4. налице да е пряка и
непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от тези елементи, отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не може да бъде
реализирана.
Съдът приема, че част от така изброените предпоставки
за реализиране адм. отговорност на НЗОК по ЗОДОВ не са налице, което
обстоятелство обосновава липсата на основание за уважаване на исковата
претенция.
Указанието на директора на НЗОК е подзаконов
административен акт, с който за неопределен кръг правни субекти се създават
конкретни административни задължения. Указанието е отменено, като
незаконосъобразно по реда, предвиден в закона.
Ищецът “П.” ЕООД е прилагал предписанията в
указанието при извършването на дейността си по продажба на лекарства - до
отмяната му по съдебен ред от ВАС и твърди, че в резултат от съобразяването си
с разпоредбите на указанието, е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи вследствие на продажби по цени, по-ниски от предвидените по НУПРРРЦЛП. На
следващо място излага становище за обстоятелството, че макар и отменено,
указанието е било прилагано от НЗОК до 01.06.2009г., когато според ищецът е
влязъл в сила позитивният лекарствен списък.
Съгласно чл. 3 от ЗЗО,
задължителното здравно осигуряване е дейност по набиране на средства от
задължителни здравноосигурителни вноски, определени със закон, осъществявано от
Националната агенция по приходите, тяхното управление и разходване за здравни
дейности, което се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения - РЗОК.
Задължителното здравно осигуряване представлява основен пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Правния статут на НЗОК е определен в
чл. 6, ал. 1 от ЗЗО който регламентира качеството й на юридическо лице със
седалище София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване
на задължителното здравно осигуряване. Предметът на дейност на НЗОК е очертан
по-подробно и изчерпателно и в чл. 7 от Правилника за устройството и дейността
на НЗОК (в сила от 20.08.1999 г.) Правата и задълженията на НЗОК като орган,
осъществяващ задължителното здравно осигуряване, са посочени и в чл. 2 от НРД от
2006 година. Предвид така посочената законова регламентация съдът споделя доводите на ищеца, че Указание за работа с
лекарствен списък на НЗОК № РД – 16 – 3/10.01.2008 год. е акт постановен от
директора на НЗОК, който макар да не попада в сруктурата на централните и
местни органи на държавна власт, определени от Конституцията и Закона за
администрацията, действа при приемането на посоченото указание в качеството на
държавен орган, натоварен по силата на зпециалните ЗЗО, ПУД на НЗОК и
Националния рамков договор за 2006 год с осъществяването на държавната политика
в областта на здравеопазването и регулирането на омществените отношения във
връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Утвърждаването на
Приложение №2 към указанието /в това число и отменените колони 7 и 9/
съставлява неразделна част от указанието и е осъществено при упражняването на
административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗДОВ.
Съгласно т.4 от ТР № 3/22.04.2005 година на ОСГК на
ВКС по т.гр.д. № 3/2004 година, обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването - чл.1 ал.2 ЗОДОВ. В случаите на нищожен или унищожаем
нормативен адм. акт вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт, респ. същият се обявява за нищожен, като само при изрично
уреждане на възникналите правоотношения е допустимо преуреждането им в
тримесечния срок след момента на отмяната на спорния нормативен акт.
В тази връзка, съдът взема предвид разпоредбата на
чл.195, ал.1 АПК, според която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането в сила на съдебното решение, т.е. от обнародването на
решението в ДВ. Съдебното решение, с което се отменя оспорен нормативен
административен акт има действие само занапред, за разлика от отмяната на
индивидуалните или общи административни актове. Нормата на чл. 195 ал.1 от АПК не санкционира действието на
незаконосъобразния административен акт от момента на издаването му до момента
на публикуване на решението за отмяната му. До отмяната на нормативния
административен акт той е пораждал права и задължения. Съществуването на тези
прави и задължения с отмяната на нормативен административен акт не се засягат.
Правните последици от възникнали от действието на отменен подзаконов нормативен
акт се уреждат по реда на чл. 195 ал.2 от АПК, последната норма е специална по
отношжение на общите принципи на действие на отмяната на административни
актове. Същата сочи, че правните последици възникнали от подзаконов нормативен
акт, дори и в случаите на нищожност се уреждат служебно от компетентният адм.
орган, в тримесечен срок от влизане в сила на решението, като посочения срок е
инструктивен.
Предвид изложеното съдът приема, че възникналите под
действието на този нормативен акт правоотношения, преди неговата отмяна, се
считат за законосъобразни, т.е. за съобразени със закона и нормативната база,
включая и с отменения НАА, доколкото към момента на възникването и
реализирането на тези правоотношения този акт е валидно действащ и пораждащ
правни последици и същите следва да бъдат съобразени с него. Следователно при
изрична воля от страна на компетентният орган да преуреди служебно правните
последици, възникнали от действието на отменения подзаконов нормативен акт,
преди неговата отмяна, те следва да бъдат зачетени за валидни, доколкото
отмяната им поражда действието си занапред.
По отношение на исковата претенция за обезщетението,
съдът съобрази установената фактическа обстановка с нормите на чл.7-8 от
Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените
на лекарствените продукти.
Според чл.7 ал.1 от НУПРРРЦЛП, цената на лекарствен продукт,
включван в Позитивния лекарствен списък и заплащан с публични средства, се
образува от следните елементи - цена на производител,
която не може да бъде по-висока от левовата равностойност на най-ниската цена
за същия лекарствен продукт, заплащан от обществените здравноосигурителни
фондове на страните, посочени в справката по чл. 13, ал. 1, т. 5; надценка за
търговец на едро в размер 9, 8 и 6 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно
критерия, определен в чл. 8; надценка за търговец на дребно в размер 22, 20 или
18 на сто от заявената по т. 1 цена съобразно критерия, определен в чл. 8 .
Съгласно чл. 8 от
НУПРРРЦЛП, в случай че заявената цена на производител е до 10,00 лв., размерът на
надценките за търговец на едро и за търговец на дребно, които се добавят към
нея, е съответно 9 и 22 на сто. В случай че заявената цена на производител е в
границите от 10,01 лв. до 30,00 лв., размерът на надценките за търговец на едро
и за търговец на дребно, които се добавят към нея, са съответно 8 и 20 на сто.
В случай че заявената цена на производител е над 30,00 лв., размерът на
надценките за търговец на едро и за търговец на дребно, които се добавят към
нея, са съответно 6 на сто, но не повече от 15 лв., и 18 на сто, но не повече
от 30 лв.
Според посочените императивни разпоредби, надценката,
която начислява търговеца на дребно, не е точно определена величина.
Конкретният процент върху заявената цена на производителя е единствено
максимална граница, чиито размер е различен – в зависимост от стойността на
лекарственото средство, но под която граница цената допустимо варира според
доставната цена на лекарствения продукт, приложени по отношение търговеца
отстъпки и т.н.
Решение № 6826/06.06.2008г., постановено
по адм.д. № 2762/2008г. по описа на ВАС, V отделение, с което обсъжданият
нормативен административен акт е отменен в частта относно колона 7 и колона 9,
е било обнародвано в Официалния раздел на „Държавен вестник” – бр.27 от
10.04.2009г., от която дата същото е влязло в сила, съответно – от която дата
се считат за отменени колона 7 и колона 9 от Приложение 2 „Лекарствен списък на
НЗОК, в сила от 01.02.2008г.- работна версия за аптеки”, неразделна част от
Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3/10.01.2008г., утвърдено
от директора на НЗОК, от които се претендират вредите за процесния период.
За периода 01.02.2008г. до 10.04.2009г.
не е налице отменен с влязло в сила съдебно решение нормативен административен
акт /тъй като отмяната е занапред и
липсва придаване на обратно действие на същата/, по отношение на който
органът - негов автор да е уредил служебно правните последици, поради което с
оглед принципа на правна стабилност те се считат за действащи съобразно
нормативната уредба, действала към датата на възникването и реализирането им,
поради което исковата претенция за този период /01.02.2008г. – 10.04.2009г./ и
за двете аптеки съдът приема за неоснователна.
Съдът приема, че ищцовата претенция за
периода 1.02.2008 год. до 10.04.2009 год. е неоснователна, а не недопустима, по
следните съображения: допустимостта, касае процесуалното право на иск, което не
може да бъде реализирано и спорът не може да бъде решен по същество преди
отмяната на сочения като нищожен или унищожаем административен акт.
Доказателство за това е разпоредбата на чл.204, ал.2 АПК, според която по
изключение искът е допустим и преди отмяна на оспорния акт, но само в случаите,
че исковата претенция е предявена едновременно с оспорването на самия
административен акт. Правната логика сочи, че именно за периода на действие на
един отменен като незаконосъобразен адм. акт, би следвало да бъде търсено
обезщетение. Не на последно място следва да се посочи, че процесуалните
предпоставки за допустимост на производството по чл. 1 от ЗОДОВ следва да се
преценява към момента на завеждане на иска. В случая, към момента на завежане
на иска указанието е било отменено с решение на ВАС, поради което това условия
за допустимост на иска е изпълнено. Моментът, от който следва да се счита
отменен незаконосъобразния административен акт, както и самото действие на
съдебното решение при отмяна на нормативен административен акт имат отношение
към преценката на основателността на иска и причинно-следствената връзка с
претендираните вреди, поради което е въпрос по основателността на исковата
претенция, а не по нейната допустимост.
Исковата претенция обхваща и период от
11.04.2009 год. до – 31.05.2009г. вкл. съдът намира също за неоснователна
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Т.е. касае се за вреди причинени при
действието на даден нормативен акт. Един нормативен акт се счита за действащ в
промеждутъка от негово приемане до отмяната му, т.е. когато същият е
съществувал в правният мир. Само в този случай той може да породи правно
действие по отношение на определени субекти. С отмяната му, същият не
съществува и спира да поражда действие в правния мир. Т.е. липсва правно
основание за възникване въз основа на него на права, респ. задължения в полза
на адресатите му. Доколкото отмяната на подобен акт действа спрямо всички, на
осн. чл.193, ал.2 АПК, то несъобразяването на адм. орган с това влязло в сила
решение, позовавайки се на отменен адм. акт, само по себе си не е форма на
продължаване на правното действие на акта. Следователно и вредите причинени на
даден субект вследствие не съобразяване с отменително решение на адм. съд се намират
в пряка причинно следствена връзка с тези нищожни актове и действия на адм.
орган, а не на действието на отменения адм. акт, вкл. и подзаконов нормативен
такъв, тъй като същият вече не съществува в правния мир и сам по себе си пряко
не поражда никакъв правен ефект.
Доколкото след 10.04.2009г. е налице
отменен нормативен административен акт и отмяната му действа занапред, то
претенцията на ищецът “П.” ЕООД за периода от 11.04.2009г. до 31.05.2009г. вкл.
се явява допустима по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.204, ал.1 АПК.
Въпреки това, същата е неоснователна. При наличие на нормативен нормативен акт,
то правилото за поведение с оглед общия си абстрактен характер изисква, че за
да се приложи следва да бъдат издадени конкретни административни актове,
действия или бездействия, които от своя страна могат да засегнат негативно
интересите на своя адресат, т.е. връзката между вредите и нормативния акт е опосредена от конкретен административен
акт, издаден в изпълнение на същия този нормативен акт, какъвто настоящия
случай не е.
Както бе споменато по горе, за да
възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани
или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето четири
елемента от сложния фактически състав на тази отговорност. Липсата на който и
да било от елементите на сложния фактически състав на отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.
Съдът счита, че в процесния случай
посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника
за вреди не е налице. Липсват третата и четвъртата предпоставка от сложния
фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ, а именно:
Съдът намира, че дори да са налице
имуществени вреди, претърпени от ищцовото дружество, те не са причинени от
отменения подзаконов нормативен акт в частта му касателно колони 7 и 9, а са в
резултат на продължило прилагане на една отменена част от подзаконов
нормативен акт. И именно във връзка с така изложеното, съдът счита, че ако
евентуално се приеме, че са настъпили вреди за ищеца, тези вреди не са в пряка
и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. Искова претенция,
изхождаща от подобно основание липсва в исковата молба и по нея съдът не може
служебно да се произнася.
Отделно от изложеното съдът взе предвид, че с разпоредбата
на §18,
ал.1 от ПЗР на ЗЛПХМ /в редакцията й, съгласно изменението,публикувано в
„ДВ”-бр.10 от 2009г., в сила от 29.01.2009г./ позитивният лекарствен списък по
този закон се изработва по реда,предвиден в него и влиза в сила на 31.03.2009г.
В рамките на срока по горецитираната законова норма, със свое Решение №
1/30.03.2009г., влязло в сила като необжалвано и обществено известно като
публикувано на официалния сайт на Министерство на здравеопазването / меню
„Комисии” – подменю „Комисии по цени и реимбурсиране”- стр.2- подменю „Архив на
Позитивен лекарствен списък” / Комисията по позитивен лекарствен списък към МС
е приела Позитивния лекарствен списък, на който по силата на чл.60 от АПК е придадено
предварително действие.С оглед гореизложеното за периода - 11.04.2009г. до
31.05.2009г. ищецът не е търпял вреди от прилагането на отменените колони 7 и 9
от Приложение № 2 към цитираните указания, утвърдени от директора на НЗОК , тъй
като не се доказа от ищеца ,че отменените със съдебното решение на ВАС колони 7
и 9 от Указанията са били прилагани около месец и половина след отмяната им. С
оглед установеното от съда на база правната норма и публикуваното в официалния
сайт на Министерство на здравеопазването и при липсата на представени от ищеца
в хода на съдебното производство доказателства в обратния смисъл, съдът
приема,че Позитивният лекарствен списък за 2009г е влязъл в сила още на
01.03.2009г., а не на 01.06.2009г. Прилагането на отменените от съда колони 7 и
9 от Указанията и неприлагането на новия Позитивен списък от 2009г от страна на
ищцовото дружество не могат да резултатират отговорност у НЗОК. От изложеното
следва ,че не е налице и още едно основание, с оглед на което да се прецени, че
претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразния акт .
След като съдът намира ,че
ответника няма задължение за заплащане на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, то
неоснователно се явява и акцесорното задължение за заплащане на лихва върху
главното задължение,поради което искането за присъждане на мораторна и законна
лихва се явява неоснователно.
Съдът намира възражението за
изтекла погасителна давност за присъждане на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
за неоснователно , тъй като не е изтекла петгодишна погасителна давност в полза
на ответника . Неправилно процесуалният представител на ответника твърди
погасяване на задължението за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с тригодишна
давност по чл.111 б.”б” от ЗЗД ,тъй като това задължение няма характера на
обезщетение от неизпълнен договор или неустойка. Цитираното ТР № 3/22.04.2005г
на ВКС по т.гр.д № 3/2004г ,ОСГК ,касае
началният момента от който започва да тече погасителна давност за предявяване
на иска за заплащане на обезщетение за вреди произтичащи от незаконосъобразен
акт , но не и продължителността от време ,в което ако не се потърси вземането
то се погасява по давност.
С оглед гореизложеното исковата претенция
следва да бъде отхвърлена изцяло, като недоказана.
Изходът на делото обуславя присъждането на
направените от ответника разноски в тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на
чл.10, ал.2 от ЗОДОВ. Ответникът е заплатил за СИЕ 100 лева, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 8, вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно исковата претенция на ответника следва
да се присъди и сумата от 1030.49 лева. Предвид на което на ищеца следва да
бъде осъден да заплати сумата общо от 1130.49 лева сторени по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, Варненският административен съд, второ
отделение, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на „П.” ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Варна,
представлявано от управителя Г.Т., против Националната Здравноосигурителна каса със седалище и
адрес гр. София, с Б. Ю ***, представлявана от д-р П.Ц. в качеството му на
Директор, за осъждане на същата на основание чл.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 и 204 от АПК да
заплати на търговеца имуществени вреди за аптека „П. -1” пропуснати ползи в размер на 10 000
лева, за периода от 1.02.2008 год. до 31.05.2009 год., както и законна
лихва с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год. до деня на
завеждане на исковата молба в размер на 3 501.88
лева, за аптека „П. – 2” пропуснати
ползи в размер на 10 670.57 лева, за периода от 1.02.2008 год. до
30.11.2008 год. както и законна лихва
с начален момент за изчисляване от 15.02.2008 год., до деня на завеждане на
исковата молба в размер на 5523.03 лева.
ОСЪЖДА „П.”
ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от
управителя Г.Т. да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 1130.49 лева представляваща съдебно деловодни
разноски, съобразно изцяло отхвърлената искова претенция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: