№ 22030
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110157021 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „Групама застраховане“ ЕАД срещу ответника
ЗД „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата от 10,00 лева – част от вземане в пълен размер на 1082,72 лева ,
представляваща главница за регресно вземане по щета № 67012300761, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 27.09.2024 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът „Групама застраховане“ ЕАД твърди, че на 17.05.2023 г. в гр.
Бургас на ул. Места в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „каско” на МПС Мерцедес, рег. №
РА 7774 КН е настъпило застрахователно събитие – ПТП от виновно
противоправно поведение на водач на МПС Рено с рег. № А 7860 МК, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника. Поддържа, че по
образувана при ищеца щета е направен оглед на автомобила, опис на
уврежданията и е заплатена сума в размер на 4186,48 лева в размер на
действителните вреди като са направени обичайни ликвидационни разноски в
размер на 15 лева. Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е
заплатил дължимото обезщетение и разноски в цялост като е заплатил
единствено сумата 3118,76 лева. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно уведомен, в срока по чл. 131
ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Не оспорва, че водачът на товарния автомобил е застрахован при
ответника по задължителна застраховка гражданска отговорност. Счита, че
заплатената от ответника сума покрива пълния размер на вредите. Посочва, че
изплатеното от ищеца обезщетение е по завишени цените на материали и труд
1
в сравнение с действителната стойност към датата на настъпване на
събитието. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увреденото имущество; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено
застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер, наличието на валиден договор за застраховка Гражданска
отговорност за МПС Рено с рег. № А 7860 МК при ответното дружество, както
и че ответникът е заплатил по регресната претенция на ищеца сумата 3118,76
лева.
Съдът кредитира изцяло неоспореното от страните заключение на
вещото лице инж. Й. Й. по назначената съдебна автотехническа експертиза
като обективно безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи,
че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите и обезщетени вреди по лек автомобил Мерцедес, рег. № РА 7774
КН. Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП е 3002,77
лева.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
2
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 3002,77 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15,00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното и предвид безспорно направеното от ответника
плащане преди завеждане на делото на сумата 3118,76 лева, предявеният
частичен иск за заплащане на сумата 10,00 лева – част от вземане в пълен
размер на 1082,72 лева /горницата до 4201,48 лева/ е изцяло неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
3
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски, а именно 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ при съобразяване материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия и отправеното до съда искане в сисъка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе” № 47А срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
10,00 лева – част от вземане в пълен размер на 1082,72 лева ,
представляваща главница за регресно вземане по щета № 67012300761 за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „Мерцедес, рег. № РА 7774
КН, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 17.05.2023 г. в гр.
Бургас на ул. Места поради виновното противоправно поведение на водача на
МПС Рено с рег. № А 7860 МК, застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Групама застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4