Р Е Ш Е Н И Е № 1212
гр.
Пловдив, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 18945 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от И.Б.И., ЕГН **********,***
против „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, с която са предявени отрицателни установителни
искове с правна
квалификация чл. 439 за признаване на
установено, че И.Б.И. не дължи на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 19890/2013 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от 746,11 лв.- главница,
представляваща стойност на питейна и отведена канална вода, сумата от 60,99
лв.- лихва за забава за периода от 31.05.2012 г. до 31.10.2013 г. , ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 125 лв.- разноски.
Ищецът твърди, че през 2013 г. ответното дружество е образувало
ч.гр.д. № 19890/2013 г. по описа на ПРС, по което е осъден да му заплати
гореописаните суми. Въз основа на издадена на 29.01.2014 г. изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ****** по описа на *** при ПРС. Твърди се, че
погасителната давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече
на 29.01.2014 г. и е изтекла на 29.01.2017 г. Изпълнително дело № ****** по
описа на *** при ПРС е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като
всички извършени изпълнителни действия по него са обезсилени по право. По
образуваното след това въз основа на същия изпълнителен лист изпълнително дело
№ ****** се сочи, че е извършено само едно валидно изпълнително действие на
17.10.2019 г. са налагане на възбрана на недвижим имот - собственост на длъжника. Твърди се, че по отношение на процесните
вземания е приложима кратката тригодишна давност, която към датата на
депозиране на исковата молба е изтекла. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер.Счита същите за изцяло неоснователни и недоказани.
Твърди се, че срокът на погасителната давност е прекъсван неколкократно, като
към датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл. Посочва че на 11.06.2015 г. е депозирана молба за
образуване на изпълнително дело, с която е поискано извършване на опис на
движими вещи, който е насрочен на 25.09.2015 г. Впоследствие с молби от
02.09.2016 г. ответното дружество е поискало предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, разкрити в Банка ДСК ЕАД, както и насрочване на опис на движими вещи.
На 21.10.2016 г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника в с. „Й.
Г.“, ул. „**“ № *, за което дружеството е било надлежно уведомено. На
04.04.2017 г. е поискано налагане на възбрана на конкретно посочен недвижим
имот, което също е обусловило прекъсване на срока на погасителната
давност. С оглед на изложеното се сочи,
че по първото образувано изпълнително дело от 2015 г. са искани и извършвани
множество изпълнителни действия, които са обусловили прекъсване на срока на
погасителната давност. Относно твърденията на ищеца за обезсилване по на всички
изпълнителни действия по изпълнителното дело, което е прекратено, се сочи, че
перемпцията е настъпила едва на 04.04.2019 г. по изпълнителното дело от 2015
г., поради и което се обезсилват действията само след тази дата. Не се оспорва, че по изпълнително дело № ****
е наложена възбрана на недвижим имот, като се сочи, че с това действие е
прекъснат срока на погасителната давност.
Счита, че не отговаря на действителната фактическа обстановка, че
действия, водещи до прекъсване на давността, не са предприети. Счита, че исковата молба, с която се иска да
се признае за установено, че ищецът не дължи на ВиК- Пловдив посочените по-горе
суми, е изцяло неоснователна и моли да бъде отхвърлена , като претендира и
разноските в производството.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите,
които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва и от приетия по
делото като доказателство изпълнителен лист от 29.01.2014 г. се установява, че против ищеца е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
като след влизане в сила на заповедта е разпоредено ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 746,11 лв. – главница и сумата от 60,99 лв.- обезщетение за забава за периода от
31.05.2012 г. до 31.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 09.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125
лв. – съдебни разноски.
На 12.06.2015 г. ответникът
е депозирал молба за образуване на
изпълнително дело, въз основа на горния изпълнителен лист, като с молбата е
поискано пристъпване към принудително събиране на вземането на взискателя, като
се извърши опис на движими вещи. Образувано е изпълнително дело № ***** по
описа на *** при ПРС.
На 19.06.2015 г. на ищеца е
връчена призовка за доброволно изпълнение.
На 29.07.2015 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника на адрес: с. Й. Г. , ул.
„**” № * за дата 25.09.2016 г. от 10-12 часа. Призовка за описа е връчен на
длъжника на 03.08.2015 г.
На 25.09.2015 г. е съставен
протокол от съдебния изпълнител, в който е отразено, че описът не се е състоял
поради неявяване на представител на взискателя и невнасяне на дължимата
държавна такса.
На 02.09.2016 г. е постъпила
молба от взискателя – ответник в настоящото производство, с която моли да се
наложи запор на банковите сметки на длъжника в банка ДСК ЕАД. Молбата е
оставена без движение до заплащане на дължимата такса от взискателя. С молба от
същата дата е поискано от взискателя и насрочване на опис на движими вещи.
Указано е на взискателя да плати държавна такса за насрочения за 21.10.2016 г.
опис на движими вещи, за който длъжникът е надлежно уведомен.
На 13.10.2016 г. е депозирана молба
от взискателя с искане за продължаване на изпълнителните действия, като са
приложени доказателства за платени държавни такси.
На 21.10.2016 г. съдебният
изпълнител е изготвил протокол, в който е отразил, че описът на движими вещи не
се е състоял, поради неявяване на взискателя.
На 17.10.2016 г. е връчено
запорно съобщение на трето задължено лице банка ДСК ЕАД, в което банката е
поставила печат, видно от който лицето не е клиент на банката и няма открити
сметки и наети сейфове.
На 04.04.2017 г. е депозирана
молба от взискателя за налагане на възбрана на имот, собственост на длъжника,
находящ се в с. Й. Г., цялото от 880 кв.м., представляващо имот с планоснимачен
номер 589, парцел трети в квартал 22 по
плана на селото, ведно с построената жилищна сграда и стопански постройки.
Молбата е оставена без движение до заплащане на дължимата такса, като съобщение
в този смисъл е връчено на взискателя на 12.04.2017 г.
С Постановление от 15.05.2019 г.
изпълнителното производство е прекратено, като постановлението е влязло в сила
на 31.05.2019 г.
С молба от 07.06.2019 г.
взискателят е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист, като с молба
от 22.08.2019 г. въз основа на него е образувано изпълнително дело № **** по
описа на *** **** ***. С молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия чрез налагане на възбрана
на недвижим имот и опис на движими вещи.
На 18.10.2019 г. е вписана
възбрана на недвижим имот, собственост на ищеца, находящ се в с. Й. Г., цялото
от 880 кв.м., представляващо имот с планоснимачен номер 589, парцел трети в квартал 22 по плана на
селото, ведно с построената жилищна сграда и стопански постройки
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439
от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства / след
осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че
искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството,
може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй
като както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване изпълнението по чл.439 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникналифакти т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали три години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена
топлинна енергия, в случая ВиК услуги представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз
основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на
117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна по отношение на главницата /в т.
см. - Решение № 94 от 27.07.2010
г. на ВКС по т. д.
№ 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./ .
Относно
искът за установяване на недължимост на съдебните разноски в размер на 125 лв.,
то следва да се посочи, че по отношение на тях е приложим общият петгодишен
давностен срок. Съгласно константната съдебна практика, както и по – старата,
така и по – нова, вземането за разноски
е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със
съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника, произтичащ от
неизпълнени задължения към ответното дружество. Вземането за разноски поради
самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в
обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл.119 ЗЗД, поради което се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок. (В този смисъл е Определение №538/17.06.2016 по дело №2367/2016, Определение №534/18.06.2019 по дело №465/2019 и др. )
Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен период от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от
давността.Предявеният иск е допустим, защото наличието на изпълнителен процес
за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК ,
с който се оспорва изпълнението.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност
не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е
налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение.В този
смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016
г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие не прекъсва
погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ.
В настоящия случай с образуването на изпълнително дело
№ ******, взискателят е отправил към съдебния изпълнител искане освен за
проучване имуществото на длъжника, така и предприемане на съответни
изпълнителни действия, като е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Такива действия от страна на съдебния изпълнител са
предприети на с насрочване на описи на
движими вещи на 29.07.2015 г., с връчване на 17.10.2016 г. на трето задължено
лице – Банка ДСК ЕАД и искането за налагане на възбрана, депозирано на
04.04.2017 г., което обаче е нередовно и съответно не е довело до прекъсване на
срока на погасителната давност. След
тази дата в период от две години взискателят не е искал извършване на
изпълнителни действия по отношение на длъжника, поради и което с Постановление
от 15.05.2019
г. изпълнителното производство е прекратено, като постановлението е влязло в
сила на 31.05.2019 г. В случая
производството се счита прекратено на 04.04.2019 г., доколкото в този момент
изтича двугодишния срок от последното искане за извършване на изпълнителни действия. Последното действие, с което е прекъснат
срока на погасителната давност е връчването на съобщение на трето задължено
лице – Банка ДСК ЕАД – 17.10.2016 г. преди изтичане на три години от последното
изпълнително действие, годно да прекъсне срока на погасителната давност е
образувано ново изпълнително производство, като с молбата за образуването му е
поискано извършване на конкретни действия по изпълнителното производство.
Такива са извършени чрез налагане на възбрана на недвижим имот. Считано от
последното действие, с което е прекъснат срока на погасителната давност по
отношение на процесните вземания по новообразуваното изпълнително производство
е вписването на възбрана на недвижим имот на 18.10.2019 г. Считано от тази дата
до настоящия момент не е изтекъл срока на погасителната давност по
отношение на петгодишния срок на погасителната давност, касаещ искането за
установяване на дължимост на разноските.
Относно исковете за установяване
на недължимост на сумите за главница и лихви, то същите съдът счита за погасени
по давност към датата на депозиране на исковата молба, доколкото давността по
отношение на тези вземания е изтекла на 17.10.2019 г., а следващото действие, с
което е прекъснат срока на погасителната давност е от 18.10.2019 г. – вписване
на възбрана на недвижим имот.
С оглед горното съдът счита за
основателен иска за установяване на недължимост
на сумите, като погасени по давност, както следва: сумата от 746,11 лв.-
главница, представляваща стойност на питейна и отведена канална вода, сумата от
60,99 лв.- лихва за забава за периода от 31.05.2012 г. до 31.10.2013 г. , ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 09.12.2013 г. до окончателното й
изплащане, поради и което тези искове следва да се уважат.
Относно иска за установяване на
недължимост на разноските в размер на 125 лв. , като погасени по давност, както
е посочено по – горе, същите доколкото се погасяват с дългата петгодишна
давност, то към датата на вписване на възбраната не е погасен и съответно иска
е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните следва да се
присъдят разноски по съразмерност. Ищецът е представил доказателства за
направени разноски в размер на платена държавна такса от 50 лв., от които по
съразмерност следва да му се присъди сумата от 43,50 лв. Представен е договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ, възлиза на 300 лв. ,
от който по съразмерност следва да се присъди сумата от 261 лв. Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25
от Наредбата за правната помощ определя в размер от 100 лв. , от което по
съразмерност следва да се присъди сумата от
13,41 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за
установено в отношенията между страните, че И.Б.И., ЕГН **********,*** не дължи
на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти
септември“ № 250, като погасени по давност сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19890/2013 г. по описа на ПРС, както следва:
сумата от 746,11 лв.- главница, представляваща стойност на питейна и отведена
канална вода, сумата от 60,99 лв.- лихва за забава за периода от 31.05.2012 г.
до 31.10.2013 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
09.12.2013 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.И., ЕГН **********,***
против „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250, иск за
признаване на установено, че не се дължат като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 19890/2013 г. по описа на ПРС, както следва: сумата
от 125 лв.- разноски.
ОСЪЖДА
И.Б.И., ЕГН **********,*** да заплати на „Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250 сумата от 13,41 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр. Пловдив, бул. „ 6- ти септември“ № 250 да заплати на И.Б.И., ЕГН **********,***
сумата от 43,50 лв.- разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, бул. „ 6- ти
септември“ № 250 да заплати на адв. Е.Г.И.,***
сумата от 261 лева - адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. , съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно
с оригинала.
Д.
К.