РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пазарджик, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900011 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ЕТ „Г.
Т. – Т. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.
К.“ **, представлявано от собственика на предприятието Т. Г. П., ЕГН
**********, чрез адв. Ч. от АК - П., срещу „С.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № **, чрез управителите
Д. В. и К. М., за заплащане на сумата от 48 042 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение по сключен на 10.08.2019 г. неформален
договор за продажба на 500 тона силажна царевица, за което е издадена
фактура № ** г., на основание чл. 327 от ТЗ, както и на сумата от 10 000
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
31.10.2019 г. - 20.01.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху двете суми от датата на исковата молба -
21.01.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът основава исковете на следните фактически твърдения:
Излага се, че ищецът има парично вземане от ответника,
възникнало от сключен на 10.08.2019 г. неформален договор за продажба
на 500 тона силажна царевица, предадени и получени от ответника без
1
възражения в периода 10.08.2019 - 14.08.2019 г. Сумарно теглото на
продадената царевица е 500.440 тона. Издадена е фактура № ** г. за
сумата от 48 042 лева с ДДС с падеж на плащане 30.10.2019 г. На
06.07.2021 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, но без
резултат. Претендира се лихвата за забава върху главницата за периода
31.10.2019 г. - 20.01.2022 г. в размер на 10 000 лева, на основание чл. 86
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Излага се, че претенцията за лихва е
в размер на 10 849.49 лева, като в първо съдебно заседание ищецът ще
увеличи иска до този размер, ако ответникът оспори претенциите. Моли
за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „С.“ АД, чрез
управителите Д. В. и К. М., депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че между
страните никога не е сключван договор за доставка на силажна царевица,
нито ответникът е получавал доставка на такава от ищеца. Излага се, че
представените от ищеца фактура № ** г. и 10 бр. кантарни бележки не
носят подписа на ответника и се оспорва тяхната вярност. Моли се за
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, е подадена допълнителна искова
молба, наименована само молба, в която се сочи, че ответникът подменя
фактите и изложеното от него не отговаря на действителната фактическа
обстановка.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на
твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4
и т. 6 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е приета фактура № ** г., издадена от ищеца, като
доставчик и получател ответника, за сумата от 48 042 лева с ДДС,
представляваща продажна цена за 500.4375 тона силажна царевица, с
2
падеж за плащане на цената: 30.10.2019 г. Същата е подписана от
издателя.
По делото е приета покана от ищеца за доброволно плащане до
ответника, която не е изпращана на ответника - така уточнителна молба
на ищеца вх. № 712 от 02.02.2022 г.
Представения препис от счетоводството на ищеца, явяващ се и
лицето, което претендира процесното вземане не е доказателство за
дължимостта на сумата от ответника.
От приетите по делото 10 броя кантарни бележки за претеглена
силажна царевица в периода от 10.08.2019 г. до 14.08.2019 г. не се
установява нито кой е предал стоката, нито кой я е получил, тъй като няма
такова означение. Подписът върху бележките е на неизвестно лице, без
посочване на имената на същото или от чие име полага подпис.
Правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 327
вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.
318, ал. 1 от ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане
на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените
елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект
на продажба и цената. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към
изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса
на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в
зависимост от предаването.
Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо
договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа
всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили
подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В случая
3
ищецът представя фактура, която съдържа всички реквизите на търговска
продажба, като от формална страна липсват положени подписи за
продавач и купувач. Независимо, че съгласно Закона за счетоводството и
ЗДДС подписът не е реквизит на издадената фактура, при липса на
подпис за ответника както в процесната фактура (наличието на подпис би
могло да се приеме като реквизит на разписка за получената стока), така и
в кантарните бележки (които дори не сочат организацията предала, респ.
получила /претеглила/ вещта), представените писмени доказателства не
могат да бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по
предаване и получаване на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните по силата на неформални
договори за търговски продажби.
Други доказателства по делото не са събрани.
Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа сключен договор за
продажба на стоки, вследствие на което главният иск се явява
неоснователен, респ. доколкото акцесорният е обусловен от
основателността на главния, и искът за мораторна лихва също се явява
неоснователен.
По разноските:
Ответникът е поискал съдът да му присъди разноски, но не е
представил доказателства за направата на същите. Липсва и списък по чл.
80 от ГПК. На това основание, съдът не следва да уважава претенцията на
ответника за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове от ЕТ „Г.
Т. – Т. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.
К.“ **, представлявано от собственика на предприятието Т. Г. П., ЕГН
**********, чрез адв. Ч. от АК - П., срещу „С.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**“ № **, чрез управителите
4
Д. В. и К. М., за заплащане на 48 042 (четиресет и осем хиляди и
четиресет и два) лева с ДДС, представляващи възнаграждение по
сключен на 10.08.2019 г. неформален договор за продажба на 500 тона
силажна царевица, за което е издадена фактура № ** г., на основание чл.
327 от ТЗ, както и на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 31.10.2019
г. - 20.01.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху двете суми от датата на исковата молба - 21.01.2022 г. до
окончателното плащане, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5